Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 15.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 24.11.2016 г., VІІІ-ми състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан П.
при секретаря Б.М. като разгледа гр.дело № 03504 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 СК от А.Г. срещу В.Г. за прекратяване на брака им с развод, по вина на ответницата, обективно съединен
с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК: на ищеца да се предостави упражняването на родителските права спрямо
децата им – К. П., ЕГН ********** и Михаела П., ЕГН ********** и да се определи режим на лични отношения с другия родител; ответницата да заплаща месечна издръжка на всяко дете в размер
на по 105 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска; по чл. 56 СК семейното жилище,
находящо се в гр., собственост на бабата и бащата на ищеца, да бъде
предоставено за ползване след развода на ищеца. Няма претенции относно
запазването или промяната на фамилното име на ответницата.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен
отговор, с който оспорва изцяло посочените от ищеца основания за прекратяване
на брака. Заявява, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и иска да бъде
прекратен, но оспорва изключителната си вина за разстройството на брака. Поискано е на
ответницата да се предостави упражняването на родителските права спрямо децата
им и да се определи режим на лични отношения на децата с бащата. Претендира се
ищецът да заплаща издръжка на детето К П. в размер на 150 лв. и да заплаща
издръжка на детето М П. в размер на 180 лв., считано от влизане на решението в
сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяко просрочена вноска. След
прекратяване на брака ответницата иска да носи предбрачната си фамилия
Първанова. Поискано е ползването на семейното жилище, след развода да бъде
предоставено на ответницата до навършване на пълнолетие на децата.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Видно от удостоверение
№ 137335/12.09.1998 г. (л. 6 от делото), страните са сключили граждански брак на същата дата, като
съпругата е приела фамилното име на съпруга си - Г.. Въз основа на социалния
доклад, гласните доказателства (св. П
Ф, Л Н, К Е, Е А), изслушването на
страните, съдът приема за доказано, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Отношенията между тях са променили естественото
съдържание на брачните отношения според морала още преди няколко години, като
през ноември 2015 г. е настъпила и фактическа раздяла между тях, като съпругата
напуснала семейното жилище, в което и понастоящем ищецът отглежда общите им деца.
През този период, в който са се разделили противоречията помежду им не са се
изгладили, а напротив - задълбочили са се и отношенията им са се обтегнали. Самата
фактическа раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №
10/1971 г., т.3), както и не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата
продължава повече от 1 година, през която бракът съществува само формално,
поради което наред с останалите обстоятелства тя също обуславя извода за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Още повече, че раздялата между
съпрузите има за последица трайното им отделно установяване, което допълнително
препятства възможността за съвместно живеене, а оттук и за липса на общо
домакинство и общ семеен бюджет. Брачната им връзка съществува само формално и
в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно
състояние сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите. При тези
отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание,
като това обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване
на нормалните брачни отношения, поради което бракът следва да бъде прекратен.
По
вината за разстройство на брака:
Искане по чл. 49, ал. 3 СК е
направил само ищецът.
От гласните доказателства и признанието на
ответницата се установява твърденият в исковата молба факт на брачната
изневяра на съпругата. Изневярата е сериозно провинение на съпругата и е довела
до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и до отчуждаване на
съпрузите и до тяхната фактическа раздяла, в резултат на което съпругата
напуснала съпруга си, децата и семейното жилище. Същевременно от показанията на
ангажирания от ответницата свидетел К Е за това, че “неговото (на ищеца)
отношение беше интересно - когато не е съгласен с определено мнение той държеше
неговото мнение да се вземе; той беше човека авторитарен. Карали са се зет ми и
дъщеря ми например, че не се поддържа необходимата чистота у дома. Дъщеря ми
обикновено е правила скандалите за това нещо, че никой вкъщи не си е поставял
нещата където трябва”, както и от обясненията на ответницата че “по незнайно
какви причини в последните години от битовизми, от всякакви неща, от това, че
той е работохолик и всичко е свързано с парите – това не може, онова не може,
може би от там тръгнаха проблемите. Имаше натрупване. Независимо дали са нужни
тези разходи или не той винаги казваше „Не“. Както и до момента всичко
продължава – купуват се неща, които са само на промоция. Това го казвам, защото
всичко е с натрупване”, съдът приема, че по делото не е установено, че брачни
провинения има и съпругът, тъй като гореизложеното по никакъв начин не
обосновава упражняване на психическо и/или физическо насилие от съпруга спрямо
съпругата, неоправдана агресия или скандали от негова страна, в резултат на
което балансът в семейните отношения да е бил нарушен от ищеца. Напротив в
резултат на изневярата си съпругата е загърбила семейните си задължения и е
напуснала съпруга си, децата и семейното жилище и трайно се отчуждила от съпруга
си и не е проявила заинтересованост към семейните задължения, като общо участие
в грижата за семейството, основано на взаимно уважение и разбирателство. Всички
тези обстоятелства в своята съвкупност са довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, като вината за това е изцяло и единствено на
ответницата.
Относно упражняването на родителските
права, местоживеенето на децата и личните отношения:
По време на брака
между страните са родени децата К П., ЕГН ********** и М П., ЕГН ********** (удостоверения
за раждане № г. и от г. на л. 7 и 8 от делото). Въз основа на социалния
доклад, гласните доказателства,
изслушването на страните, съдът намира, че и двамата родители са с добри
родителски и личностни качества - интелектуално ниво и житейска реализация,
позволяващи им да полагат пълноценна грижа за децата си, всеки от тях е
привързан към тях. След раздялата на страните през ноември 2015 г. децата
останали при бащата, но майката продължила да поддържа връзка с децата и
проявява грижа за тях. Децата са силно привързани едно към друго и липсват
важни причини за разделянето им; значим е интересът им да растат и се
възпитават заедно в една семейна среда, за изграждане на общи ценности и при
взаимна подкрепа. Съдът приема, че и двамата родители имат материални
възможности, необходими за отглеждането и възпитанието на децата - и двамата
работят, както и двамата разполагат и с подкрепяща среда - близки, които да ги
подпомагат при отглеждането на децата. И двамата родители са полагали
необходимите грижи и усилия за отглеждането на децата, по време на съвместното
си съжителство. Същевременно по делото е установено, че децата от ноември 2015
г., когато родителите окончателно се разделили, се отглеждат от бащата,
подпомаган от дядото в подходящи битови условия; силно привързани са към
бащата, който и лично полага родителската грижа, проявил е настойчиви и
постоянни усилия за отглеждането и възпитанието им, така че децата - въпреки
конфликтите между родителите - да се чувстват в семейното жилище обичани,
спокойни и обгрижени. Установява се, че бащата има всички необходими условия за
отглеждане на децата в семейното жилище, където им е осигурена една обща стая.
След преценка на
обстоятелствата по чл. 59, ал.4 СК и имайки предвид основния критерий за опазване интересите на
децата, съдът намира, че бащата е по-пригоден от майката да осъществява
отглеждането и възпитанието на децата. За да направи този свой извод, съдът
съобрази всички събрани доказателства, в това число обстоятелството, че вече година
децата се отглеждат и възпитават, не само но приоритетно от бащата. Бащата
притежава необходимите възпитателски качества, може да осигури домашен уют на
децата и да разчита на съдействие от страна на своя баща при тяхното отглеждане
и възпитание. По делото напълно липсват доказателства децата да са недобре
гледани през времето, когато децата се отглеждат приоритетно от бащата, както и
няма данни бащата да е конфликтен и това да се отразява на децата като това, че
последният е подпомаган от своят баща в грижите за децата, не следва да се цени
в негов ущърб. Съдът преценява и интересите на децата и откъм възможността да
се отглеждат в домашна и социална среда на свои връстници (приятели, съученици),
с оглед благотворното й влияние за емоционалното им развитие, общуване и
самочувствие. Такова е и желанието на децата, които изслушани в съдебно
заседание (такова е и тяхното желание съгласно посоченото в социалния доклад,
след проведен разговор с тях, без присъствието на родителите), много добре са
мотивирали това свое предпочитание, без да засягат личностово никой от двамата
родители. Още повече, че детето К е на възраст 11 години, а детето М е на
възраст 17 години, която възраст не изисква полагане на специфични грижи преди
всичко от майката. Периодът, през който майката всеотдайно е полагала грижи за
децата, не е достатъчен да обоснове по-добри възпитателски качества и да
опровергае качествата на другия. Безспорно майката също е полагала усилия да се
справя с родителските задължения, не се е дезинтересирала от децата, но от
данните по делото е видно, че е напуснала семейното жилище и след известно
време се е установила да живее в жилището на своята майка, а изричното желание
на децата е да продължат да живеят при баща си. Съдът не отрича родителските
възможности на майката, която безспорно е полагала усилия и след раздялата сама
да се справя с обема от родителски задължения по отглеждането и възпитанието на
децата. За това, че майката не е била дезинтересирана от децата, сочат и самите
деца. Няма пречка това да продължи и в бъдеще. Всички събрани доказателства
обуславят извода на съда, че бащата е родителят, който е по-пригоден да
упражнява родителските права спрямо децата към настоящия момент и при него следва
да живеят децата.
В чл. 59, ал.3 от СК по принцип е
предвиден, когато са налице условия за това, разширен режим на лични контакти
на децата със своя родител, на когото не са предоставени упражняване на
родителските права, за да не се прекъсне емоционалната връзка между дете и
родител, като личните отношения между родителите и децата трябва да се
определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържането на тези
отношения, при решаването на които въпроси съдът се ръководи единствено от
интересите на детето - неговото нормално физическо, емоционално и психическо
развитие (Постановление № 1 от 1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на ВС). С оглед установеното
в социалния доклад за наличието на силна емоционална връзка между децата и
майката, и при положение, че по делото не е установено майката със своето
поведение по време на брака да е застрашавала физическото и психическото здраве
на децата или би повлияла в бъдеще лошо на децата, и с оглед нормалното
психофизическо израстване на децата, то съдът намира, че следва да определи
разширен режим на лични отношения на майката с децата. При това положение
следва да бъде постановено майката да може да вижда и взема децата: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с
преспиване, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения отпуск
на бащата, както и по друго време, след споразумение на родителите и когато децата
пожелаят. Следва да се обърне внимание, че поддържането на подходящи лични
отношения може да става не само със свиждания, но и други допустими от закона
средства - воденето на кореспонденция, телефонни разговори, посещения на
културни тържества, театър, кино и т. н. Не е необходимо, в решението си съдът
да изброява всички възможни форми на лични отношения, тъй като някои от тези
форми могат да се изберат свободно от родителя или от самото дете.
Относно издръжката на децата:
От социалния доклад
и декларация за месечен доход се установява, че бащата работи в “Стомана
Индъстри “АД, гр. Перник и получава среден месечен доход в размер на 700 лв. От
социалния доклад се установява, че майката работи към фирма “Титан” – фирма за
почистване в гр. София, на длъжност “контрольор”, като по делото липсват данни
за доходите й, но се предполага, че получава доходи поне в размер на
минималната работна заплата от 420 лв. към настоящия момент.
За издръжката на детето К, което е на 11 години и за издръжката на детето
М, което е на 17 години, съдът счита, че са необходими по 200 лева на месец, отчитайки
типичните нужди от средства за храна, облекло, образование, развлекателни и
културни прояви на децата от съответната възрастова група, включително и по арг.
от чл. 49, ал.2 и чл. 50, ал.2 ППЗЗДет., съобразно който законов критерий
необходимите средства за издръжка на дете от 7 до 14 години е 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, съответно
за издръжка на дете от 14 години до навършване на пълнолетие е 4-кратният размер (чл. 49, ал.2 ППЗЗДет.), който доход е 65
лв. – чл. 1, ал.1 от ПМС № 6/2009 г. Следователно съобразно посочения критерий
минимално необходимите средства за издръжка на децата са дори над 200 лв.
месечно за всяко. Нуждата на децата от средства за издръжка с оглед посрещане
на разходите, обичайни за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, училище),
както и общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което децата
се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното съществуване на децата
и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжката на децата се дължи от
двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва
да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите
на домакинството, част от които са в полза и на децата. Следователно ответницата
следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на децата. От нужната за
детето издръжка, майката, за чиито доходи липсват данни, но се
предполага, че получава доходи поне в размер на минималната работна заплата от
420 лв. към настоящия момент, следва да
поеме по 105 лева, а бащата който, освен че полага ежедневни грижи за децата,
да поеме останалите по 95 лева. При определяне размера на дължимата издръжка
съдът отчита, че изплащането й не би затруднявало ответницата при положение, че
така определените размери на издръжките представляват нормативно
установения минимален размер по чл. 142, ал. 2 СК (105 лв. при МРЗ от 420 лв.
към момента на приключване на устните състезания). В този смисъл претенцията на ищеца за присъждане на издръжките е
основателна в претендирания размер от по 105 лв.
Относно фамилно име след развода:
Съгласно чл. 53 СК
след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак,
поради което при изрично заявено желание от съпругата да носи след развода предбрачното
си фамилно име, то искането й следва да бъде удовлетворено. При новия СК
противопоставянето на другия съпруг е без правно значение, макар ищецът да е
заявил изрично, че не се противопоставя това искане. Ето защо, след развода
съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име - Първанова, както е
поискала в отговора на исковата молба.
Относно ползването на семейното жилище:
В чл. 56 от СК
като защитим от закона интерес е посочен интересът на ненавършилите пълнолетие
деца, в който смисъл е и § 1 от СК,
съгласно който "семейно жилище" е това, което е обитавано от
съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца. От договор за продажба на
държавен недвижим имот от 16.06.1980 г. (л. 9-10 от делото) се установява, че жилището, находящо се в гр. е собственост на близки на ищеца,
като също не се спори, че до деня на фактическата раздяла, съпрузите и децата са
обитавали това жилище, и следователно има характер на "семейно
жилище" по смисъла на § 1 от СК. При представяне ползването на семейното
жилище по смисъла на чл. 56, ал.1 СК и имайки предвид, че децата ще се
отглеждат от баща си, както и необходимостта от осигуряване на жилище, в което
децата да бъдат отглеждани, с оглед необходимостта от сигурност и стабилност на
средата, в която живеят, съдът намира, че ползването на семейното жилище следва
да се предостави на ищеца. Обстоятелството, че семейното жилище е със ЗП от
63,40 кв.м., състоящо се от стая, кухня, хол, сервизни помещения, не обосновава
извод, че може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, тъй като обективно не
може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, имайки предвид
броя на жилищните и сервизните помещения, такива, каквито са към момента на
развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им (Постановление
№ 12 от 28.XI.1971 г. на ВС). Още повече, че съдът преценява невъзможността за
едновременно поотделно ползване на жилището и с оглед нетърпимостта на
отношенията между съпрузите – установеното съвместното съжителство на
ответницата с друг мъж, несъвместими с правилата на морала и с интересите на
децата (Постановление № 12 от 28.XI.1971 г. на ВС).
На основание чл. 242, ал.1 ГПК, служебно следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдените издръжки.
По разноските:
На осн. чл. 6, т. 2
от Тарифата за държавните такси по ГПК, съдът определя окончателна ДТ за
развода на 50 лв., като осъжда ответницата да заплати 25 лв., на осн. чл. 329,
ал.1 ГПК, както и да заплати сумата от 302,40 лв., представляваща държавна
такса от 4 % върху тригодишните платежи на присъдените ежемесечни издръжки от по
105 лв.
Въпреки изхода на спора, ищецът не е претендирал
разноски нито в исковата молба, нито в хода на делото, а и не доказва заплатено
адв. възнаграждение (в представяния договор за правна защита липсва отбелязване
за договорено и съответно заплатено възнаграждение), поради което разноски не
му се дължат.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1
от СК, гражданския брак между А.П.Г., ЕГН ********** *** и В.Г.Г.,
ЕГН ********** ***, сключен на, с Акт за гр. брак № от г. на община Перник,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство ПО ВИНА на съпругата В.Г.Г..
ПОСТАНОВЯВА
след
прекратяване на брака В.Г.Г., ЕГН ********** да носи предбрачното фамилно име –
Първанова.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на К Ав П., ЕГН ********** и Михаела Александрова П., ЕГН **********,
на бащата А.П.Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на К А П., ЕГН **********
и М А П., ЕГН ********** при бащата А.П.Г., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между В.Г.
П (с фамилно име
преди прекратяване на брака Г.), ЕГН ********** и децата К А П., ЕГН **********
и М А П., ЕГН **********, с право да вижда и взема децата: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с
преспиване, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения отпуск
на бащата, както и по друго време, след споразумение на родителите и когато
децата пожелаят.
ОСЪЖДА В.Г. Първанова (с фамилно име преди прекратяване на
брака Г.), ЕГН **********
***, да заплаща на К А П., ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител А.П.Г., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в
размер на 105 лв., считано от датата на влизане на решението в сила до
настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА В.Г. П (с фамилно име преди прекратяване на
брака Г.), ЕГН **********
***, да заплаща на М А П., ЕГН **********, със
съгласието на нейния баща А.П.Г., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер
на 105 лв., считано от датата на влизане на решението в сила до настъпването на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, на осн. чл. 56, ал.
1 СК, находящо се в гр, състоящо се от стая, кухня, хол, сервизни помещения със
ЗП от 63,40 кв.м., заедно с прилежащото към него мазе, след развода на А.П.Г.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.Г. Първанова (с фамилно име преди прекратяване на
брака Г.), ЕГН **********
***, да заплати по сметка на Пернишкия районен
съд сумата от 25 лв. - допълнителна държавна такса за развода, и сумата от 302,40
лв. – държавна такса от 4 % върху тригодишните платежи на присъдените ежемесечни
издръжки за децата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: