№ 274
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора М. Люб. Ал.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 26.09.2019 г. , постановена по НОХД № 10094/2017 г. по описа на
СРС, НО, 18-ти състав е признал подсъдимия Т. П. Н. за виновен в това, че на 31.07.2016 г. в
гр. София, ул. „**** I“ № 203, в хотел „Чийп“, по мобилен телефон **** (ползван от П.Т.
Н.), се е заканил с убийство на ближни на П.Т. Н., като казал, че ще запали майка му и това
заканване би могло да възбуди у П.Т. Н. основателен страх от осъществяването му,
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, поради което му наложил наказание
„пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
с периодичност два пъти седмично за срок от 2 години и 6 месеца; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т. П.
Н. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 380,88 лева, представляваща разноски
по делото за експертизи на фазата на ДП, както по сметка на СРС сумата от 84 лева,
представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещи лица.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от защитника на подсъдимия Т. П. Н. – адв. СТ. К., в които се излагат
аргументи за неправилност на постановения съдебен акт. Излагат се съображения за
недоказаност на повдигнатото обвинение, доколкото се твърди, че не е било установено
подс. Н. да е отправил закана за убийство на ближни на П.Т. Н., като е казал, че ще запали
майка му. Сочи се още, че не е било установено и че това заканване е възбудило основателен
страх у П.Т. Н.. Счита, че при това положение не може да се приеме, че деянието е било
извършено от обективна страна, поради което и подс. Н. следва да бъде оправдан. Отправя
се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава.
1
В разпоредително заседание на 28.01.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия Н. в
лицето на адв. К., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея по
съображенията изложени в същите. Счита, че деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подзащитния му не осъществява състава на претендираното от държавното
обвинение престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. С тези аргументи
моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подс. Н.
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Т.Н. се присъединява към развитите от адв. К. доводи, без да излага
своя самостоятелна аргументация.
Представителят на Софийската градска прокуратура намира въззивната жалба и
допълнението към нея за основателни. Застъпва становището, че по делото не са налице
категорични доказателства за извършено от страна на подсъдимия Н. престъпление по чл.
144, ал. 3 от НК. Пледира за оправдателна присъда.
В правото си на последна дума, подс. Т.Н. моли съда за оправдателна присъда.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че
фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за
корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата
си изгради същата представа за нея, която е следната:
Майката и бащата на пълнолетното пострадало лице – св. П. Н., а именно подс. Т.Н.
и съпругата му – св. Н. Н.а, от дълго време били във влошени взаимоотношения, но поради
здравословното състояние на подсъдимия, в това число претърпяна от него медицинска
интервенция, се наложило двамата да обитават едно и също жилище – апартамент в гр.
София, ж.к. „Надежда“. Късно вечерта на 31.07.2016 г. Т.Н. искал да се прибере в
жилището, но съзнателно не бил допуснат от св. Н. Н.а. Подс. Н. опитал по телефона да
поиска съдействие от сина си П. Н., във връзка с което последният разговарял с майка си, но
тя отказала да допусне своя съпруг в жилището. Последвала нова телефонна комуникация –
пак на 31.07.2016 г. – между подсъдимото лице и пострадалия П. Н., като последният по
това време се намирал в гр. София ул. „**** I“ № 203, в хотел „Чийп“ и ползвал при
визираната комуникация мобилен телефон ****. Разговаряйки със сина си и чувайки от
него, че Н. Н.а няма да му позволи да влезе в жилището, Т.Н., воден от гняв спрямо
съпругата си (считайки, че същата е пияна и затова не го пуска да влезе), казал на св. П. Н.,
че ще запали майка му, включително пояснил, че ще вземе за целта една туба бензин, в това
число и посочвайки, че тя (Н.а) пак се е напила и не му отваря. Подсъдимият, след като все
пак влязъл в обитавания от него апартамент, нанесъл побой над св. Н. Н.а.
Подс. Н. е роден през 1966 г. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. Същият е в трайно влошено здравословно състояние.
Вменяем е и е могъл при процесните събития да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
Изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събраните по делото свидетелски показания /с
2
изключение на тези на св. Р.А./, дадени/прочетени в съдебно заседание; заключенията на
назначените по ДП СППЕ; приобщените на осн. чл. 283 от НПК писмени документи, както
и справка за съдимост на подсъдимото лице.
Настоящата съдебна инстанция, след като извърши собствена преценка на
доказателствата по делото, намира за правилно решението на контролираната инстанция да
постави в основата на фактическите си изводи показанията на св. П. Н. от досъдебното
производство, които са били приобщени изцяло чрез прочитането им на основание чл. 281,
ал. 4 вр. с, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основателно, първоинстанционният съд е приел, че при
наличието на противоречия между показанията на св. Н., дадени в различен процесуален
етап от развитието на производството, следва да бъдат приети с доверие именно
прочетените показания на свидетеля от досъдебното производство. Това той е сторил не
произволно, а след задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, като
прецизно е изяснил причините, на които се дължат констатираните противоречия във
визираните показания и защо тези противоречия не водят априори до констатация за
недобросъвестност или основания за дискредитиране на показанията, които съображения се
споделят от настоящия състав. Именно прочетените показания на св. Н. съдържат
информационна стойност за обстоятелствата около датата и мястото на деянието, автора на
същото и проявлението му в обективната действителност от гледна точка на съдържанието
му. Ясно и категорично в разпита си пред водещия разследването, свидетелят описва
непосредствено възприетото от него, касаещо получените многократни телефонни
обаждания, употребените изрази от подсъдимия по отношение на св. Н.а, съдържащи закана
за живота й, чието съдържание свидетелят дословно цитира. Въз основа на изнесените в
показанията на свидетеля от предходната процесуална фаза, фактически обстоятелства,
въззивната инстанция намира, че по категоричен начин се установява, че подсъдимият се е
заканил, че ако не бъде допуснат до жилището от св. Н.а, ще запали не само дома й, но и
самата Н.а. Действително, съдържанието на тези заплахи не е било пълноценно
възпроизведено от свидетеля, в хода на разпита му пред първия съдебен състав, доколкото
последния е изнесъл данни единствено за изречена от подсъдимия закана в смисъл, че ще
запали семейното им жилище, като по отношение на отправената за живота на св. Н.а закана
със запалване, свидетеля е изразил несигурност. Въззивният съд, подобно на първата
инстанция счита, че така констатираното несъответствие в показанията на свидетеля от
двете фази на процеса се дължи и може да бъде отдадено от една страна, на изминалия
значителен период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за
които свидетелят дава показания - 31.07.2016 г. и датата на разпита му пред съда, при което
е естествено да не може да възпроизведе в цялост и пълнота възприетите от него факти и
обстоятелства, а от друга – на обстоятелството, че св. Н. е син на подсъдимия, поради което
е обяснимо желанието му в съдебна фаза да облекчи положението на своя баща. До
позитивен извод за достоверност на споделеното от св. Н. на досъдебното производство,
въззивният съд достигна и с оглед на обстоятелството, че представената от него информация
в хода на двата му разпита на ДП е еднопосочна, като не се констатират никакви
противоречия в отделните негови разкази. Така, и при двата си разпита пред разследващия
орган, св. Н. е посочил, че в проведено телефонно обаждане, подсъдимият му е заявил, че ще
запали семейното им жилище, както и причината за това – отказа на св. Н.а да го пусне да
влезе вътре. Без съмнение, св. Н. е съобщил при първоначалния си разпит от 06.01.2017 г.,
че след като той на свой ред уведомил подсъдимия, че св. Н.а отказва да му предостави
достъп до апартамента, Т.Н. се заканил, че ще запали майката на пострадалия. Нещо повече,
свидетелят категорично е посочил, че е инициирал втори разговор с подсъдимия, в хода на
който последният потвърдил заканата си, че ще запали бившата си съпруга, като е посочил и
конкретни действия, които възнамерява да предприеме за осъществяване на това си
намерение, а именно щял да се снабди с туба бензин. Съществено е и обстоятелството, че
при втория си разпит на досъдебната фаза, който е бил на 20.04.2017 г., св. Н. не надгражда
3
или по друг начин трансформира показанията си, отнесени към тези дадени на 06.01.2017 г.,
при което няма как да не направи впечатление, че съдържанието на твърденията, които са
съществени относно предмета на делото и обстоятелствата за тях са напълно
последователни и безпротиворечиви, което убеждава и настоящия съд в тяхната истинност.
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, св. Н. е потвърдил авторството на
подписа си в съответните протоколи за разпит от ДП, като изложената от него причина за
промяната в показанията му е нелогична и не може да възприета, поради което и в тази им
част показанията му, депозирани в хода на съдебното следствие не следва да бъдат
кредитирани, а следва да бъдат ползвани първоначалните му показания, които са правдиви и
убедителни, и които са останали непроменени при втория му разпит, извършен на фазата на
досъдебното производство. Показанията на св. Н. не стоят изолирано от доказателствената
маса, а се подкрепят от показанията на св. Н.а, която е потвърдила изнесените от сина й
факти досежно проведените телефонни разговори с подсъдимия на инкриминираната дата,
отправените от последния заплахи по адрес на свидетелката, както и конкретното им
съдържание. Макар и последната да не е възприела пряко съдържанието на употребените от
подсъдимия изрази, свидетелката възпроизвежда съобщеното й от св. Н., като не са налице
разминавания в твърденията на двамата свидетели относно обстоятелството, че
подсъдимият се е заканил да запали не само жилището им, но и самата Н.а, поради което
възраженията на защитата в обратна насока се явяват неоснователни.
Въззивният съд за разлика от първостепенния, кредитира показанията на св. Н.а в
частта, в която последната е възпроизвела личните си възприятия за поведението на
подсъдимия, непосредствено преди да го пусне да влезе в жилището. Свидетелката
подробно разказва как първоначално /през шпионката на входната врата/ е възприела
подсъдимия да чупи плочките пред вратата на апартамента и да поставя вестници отпред,
след което през прозореца на кухнята проследила с поглед подсъдимия, който отишъл до
гаража и се върнал от там с туба в ръка. Тогава същата свидетелства, че е усетила миризма
на запалителна течност, което станало и причината да отвори входната врата на жилището.
Въззивният съд намира че, показанията на свидетелката частично намират подкрепа в
приобщените показания на св. Н., в които същият е посочил, че при пристигането си в
жилището е установил, че липсва част от цокъла на плочката пред вратата на апартамента.
Същите освен това кореспондират и на изложеното от св. Н. досежно съобщеното му от
самия подсъдим намерение на последния да се снабди с туба бензин, с цел запалване на
апартамента, и на бившата му съпруга. Отделно от това, в тях се съдържа и логично
обяснение на причината за промяната в намерението на св. Н.а и вземането на решение да
отвори входната врата и да допусне подсъдимия в апартамента, въпреки последователните
си и категорични откази да стори това, данни за които се съдържат в показанията на синът й.
Обстоятелството, че показанията на св. Н.а в останалата им част /относно приготвените за
запалване вестници и наличието на туба със запалителна течност на мястото на
престъплението/ не намират подкрепа в останалите ангажирани по делото доказателствени
източници, конкретно в показанията на св. Н. и на разпитаните по делото полицейски
служители, отзовали се на мястото на инцидента, не внася съмнение в достоверността на
изложеното от нея, доколкото от една страна, видно от материалите по делото етажът, на
който са се развили инкриминираните събития, не е бил обект на оглед от страна на
пристигналите на място полицейски служители, а от друга, до пристигането на органите на
реда и на св. Н. е изминало достатъчно време, в което следите от действията на подсъдимия
/поставените вестници и миризмата на запалителна течност/, е можело да бъдат заличени, а
посочената от свидетелката туба със запалителна течност - скрита (с оглед данни за такава,
поставена на външното тяло на климатика).
Относно поведението на подс. Н., след като същият бил пуснат да влезе в жилището
от бившата си съпруга, въззивният съд кредитира изцяло показанията на същите двамата
4
свидетели Н.а и П. Н., като ги намира за достоверни и кореспондиращи в частта на
твърденията им за упражненото над Н.а физическо насилие от страна на подсъдимия.
Показанията на тези свидетели кореспондират и с отразеното в приложеното и прието като
писмено доказателство по делото СМУ № 509/2016 г. и допълнение към него, издадени на
св. Н.а от КСМД при УМБАЛ „А.ска“ ЕАД. Видно от тях, при прегледа на св. Н.а са
установени оток и кръвонасядания на лявата челна и лицева половина, с лекостепенно
притваряне на очната цепка; оток и кръвонасядане на носа; кръвонасядания на гръден кош и
корем; охлузвания и кръвонасядания на горните крайници; разкъсно контузна рана и
кръвонасядане на дясното ходило; многофрагментарно счупване на носни кости, чиито
механизъм отговаря на споделеното от страна на пострадалата за начина на настъпването
им, а именно въз основа на противозаконно посегателство от страна на подсъдимия по
отношение на телесния й интегритет. Изложеното намира опора и в заключението на
приетата и приобщена по делото съдебно- психиатрична и психологична експертиза. Видно
от нейното заключение, заканата с убийство, придружена с неоставяща съмнение в
сериозността физическа агресия, са възбудили страх в св. Н.а, че тази закана ще бъде
осъществена.
Въззивният съд аналогично на контролирания такъв, не кредитира показанията на
св. Н.а единствено в частта, в която последната е посочила като причина за отказът й да
допусне подсъдимия до жилището – обстоятелството, че се е намирала в банята и не е
възприела позвъняването на входната врата, доколкото в края на разпита си пред първия
съдебен състав, свидетелката сама е ревизирала тези си твърдения, изяснявайки, че
действителната причина да не допусне подсъдимия до жилището се е свеждала до изпитван
от него страх, дължащ се на нееднократно проявявана от него агресия и физическа
саморазправа спрямо нея. Обстоятелството, че свидетелката се е опитала да представи друга
причина за развитието на инкриминираната ситуация, според въззивния съд, не предполага
изначална необективност на нейните показания. Такава необективност или пристрастност
следва да се докаже на база анализа на показанията с оглед тяхното информативно
съдържание и при съпоставка с другите доказателствени източници. В конкретния по делото
случай, анализът на показанията на св. Н.а сочи, че същите, освен вътрешно
непротиворечиви, логични и житейски убедителни, намират категорична доказателствена
опора и в изнесеното от св. Н., св. С. и св. Й., както и в събраните писмени доказателства-
представената медицинска документация, а също и със заключението на СППЕ, по
отношение на тази свидетелка. Тези обстоятелства мотивират съда да не прояви съмнение
досежно обективността, безпристрастността и добросъвестността на свидетелката.
Обстоятелствата около точното местонахождение на св. П. Н. по време на
инкриминираните събития, са били правилно изяснени от първата инстанция, като
настоящият състав изцяло споделя изложените мотиви за това, без да намира за необходимо
да ги преповтаря или допълва.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на полицейските служители -
св. Й. и св. С., които са възприели св. Н.а в най-близък порядък от време след инцидента.
При липса на каквито и да било основания за пристрастност у свидетелите , настоящият
съдебен състав се довери на изложеното от тях относно посещението на адреса въз основа на
сигнал от ОДЧ, споделената им фактология от св. Н.а, както и установяване на автора на
деянието и отвеждането му в сградата на 02 РУ-СДВР, където последния бил задържан.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на районния съд, че в протоколите за разпит на
полицейските служители е допусната техническа грешка при изписване на датата, на която е
проведен разпита, като вярната дата е 04.01.2017 г., а не 04.01.2016 г.
Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира изцяло
заключенията на съдебно- психиатричните и психологични експертизи за психическото
5
състояние на св. Н.а и подсъдимия, като ги намира за обосновани и мотивирани, въз основа
на научен подход, от вещи в съответната област на науката лица, защитени по убедителен
начин пред съда. По делото не са налице каквито и да е обстоятелства, които да провокират
у съда съмнение в обективността и професионализма на експертите, изготвили
заключенията, тяхната безпристрастност и обективност.
В заключение, в подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция
кредитира приложените по делото писмени доказателства, доколкото според съда
последните изхождат от лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за
недостоверни и неотговарящи на обективната действителността, отразените в тях
обстоятелства.
Констатация за необремененото съдебното минало на подсъдимия към датата на
деянието, първият съд вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като
писмени доказателства справки за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, настоящият
съдебен състав се солидаризира с изводите на първата инстанция, че подсъдимият Т.Н. е
осъществил престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, доколкото се установиха
всички обективни и субективни признаци от състава му.
От обективна страна на 31.07.2016 г. в гр. София, ул. „**** I“ № 203, в хотел
„Чийп“, по мобилен телефон ****, ползван от П.Т. Н., подсъдимият Т.Н. се заканил с
убийство на ближни на П.Т. Н., като казал че ще запали майка му и това заканване би могло
да възбуди у П.Т. Н. основателен страх от осъществяването му.
Налице са всички елементи от законовия състав на престъплението по 144, ал. 3, вр.,
ал. 1 НК. Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. на ОСНК на ВС, за
осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да
се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след отминаването
на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не
се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално
може да настъпи.
В конкретния случай, съдържанието на употребените изрази представлява
заплашително действие, което изразява явна вербална заплаха по отношение на живота на
ближни /негова майка/ на пострадалия. Обществената опасност на изречената с думи закана
се повишава, а и утвърждава и от действията на подсъдимия – чупене на плочки пред
вратата на жилището и постилане на вестници, както и снабдяване с туба със запалителна
течност, а така също и осъщественото засягане на телесната неприкосновеност на
пострадалата, които са доказателство за сериозността на намеренията на подсъдимия. В този
смисъл са и събраните и приобщени гласни и писмени доказателства, съставляващи
медицинска документация, заповед за незабавна
защита, показанията на св. Н.а, които установяват съществени подробности за
живота на свидетелката с подсъдимия, случаи на упражнено физическо насилие спрямо нея,
както и емоционалното състояние на същата непосредствено след инкриминираната дата.
По своя характер думите и действията на подсъдимия изразяват недвусмислена
6
закана, насочена към живота на св. Н.а и са изречени на място и по начин, даващ основание
на пострадалия да възприеме заплахата като действителна, т.е. събуждат опасения, че
заканата може да се осъществи, като ирелевантно от гледна точка съставомерността на
деянието е дали лицето действително се е уплашило /Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 г. по н. д № 47/1989 г., ОСНК на ВС/.
От субективна страна правилно контролираният съд е преценил, че деянието е
извършено от подсъдимия Н. умишлено, при форма на вина пряк умисъл-деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал и е искал настъпване на
общественоопасните последици.
Ето защо и подсъдимият правилно е бил признат за виновен от първоинстанционния
съд при пълно и несъмнено доказано обвинение по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК.
За извършеното от подс. Н. престъпление по чл. 144, ал. 3 НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер до шест години.
Отчитайки наличието на изключително по своя характер смекчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство, а именно мотивите за поведението на подсъдимия, свързани с
неоснователното недопускане до обитаваното от него жилище, чистото му съдебно минало и
трайно влошеното му здравословно състояние, обосноваващи извода, че и най-лекото
предвидено в закона наказание за извършеното престъпление би се оказало несъразмерно
тежко за подсъдимия, въззивната инстанция счита, че законосъобразно първоинстанционния
съд е приел, че по отношение на последния следва да бъде приложен смекчения режим на
наказателната отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б.“ от НК, като му бъде наложено
наказание „пробация“ при двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.
2, вр., ал. 1 от НК.
В допълнение към горния извод, следва да се отбележи, че отговорността на
подсъдимия се смекчава допълнително и от изтеклия период от време, който надвишава
независимо от причините /призоваване на свидетели, но главно изключително забавяне на
мотивите на долната инстанция/, предвид сравнително неголямата сложност на делото от
фактическа и правна страна, наложило разпит на няколко свидетели и приемане на
експертизи, границите на разумния срок. В такава насока съгласно практиката на ВКС и
ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на продължаване на производство спрямо подсъдимия
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което и нарушаване правото
на справедлив процес в разумен срок следва да бъде компенсирано. Адекватна и
справедлива компенсация се явява съразмерното смекчаване на наказателната отговорност
на подсъдимия /в този смисъл р. № 711 от 22.10.2007 г. по н.д. № 481/2007 г. на III-то н.о. на
ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Б.срещу България, решенията по допустимост по делата
Пфайфър срещу България и Х.и И.срещу България/.
Ето защо градският съд в този му състав е на становище, че именно изтеклият
неразумен срок на продължаване на производство спрямо подсъдимия, следва да се отрази
на срока на действие на двете задължителни пробационни мерки, който следва да бъде
намален от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца на 1 /една/ година. Поради това и на осн. чл.
334‚ т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, съдебният акт следва да бъде изменен в
санкционната му част в посочения смисъл.
С оглед изхода на делото, районният съд правилно е присъдил разноските по делото
в тежест на подсъдимия.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка
на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения същият следва да бъде изменен, в указаната по-горе част, а в
останалата ѝ част - потвърден
7
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХII въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 26.09.2019 г. по НОХД № 10094/2017 г., СРС, НО, 18- ти
състав като НАМАЛЯВА срока на пробационните мерки „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ два пъти седмично от 2 / две/ години и 6 /шест/ месеца на 1 /една/ година и
на пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 2 / две/ години 6 /шест/ месеца на 1 /една/ година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8