РЕШЕНИЕ
№ 260355 /22.11.2021 година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на двадесет и втори октомври, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар: Евелина Генинска
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Цветанов гражданско дело номер 1413
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу А.И.Р.
- за приемане за установено от съда, че ищецът, в качеството си на последен цесионер
на задълженията, възникнали по сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД
и А.И.Р. договор за потребителски кредит с № ********* от 28.07.2016г., има
право на вземания срещу ответника за следните суми: 1125,52 лева –
главница, 111,60 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.01.2017г. до 23.09.2017г., 179,55
лева- обезщетение за забава за периода от 21.01.2017г. до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда
(12.02.2020г), както и на законната лихва върху главницата,
считано от 12.02.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми са издадени
заповеди за изпълнение по ч. гр. д. № 211/2020г. по описа на РУ-Пещера.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от страна
на ответника.
Страните не се явяват в съдебни заседеания, като в съответно
депозирани молби ищецът поддържа гореобобщените твърдения и претенции, а
ответникът оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото договор за потребителски кредит с №
********* от 28.07.2016г. се установява наличието на валидно възникнало правоотношение между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, по което последният
е получил в заем сумата от 1750 лв. със задължение да я върне заедно с фиксирана
договорна лихва и такси, на 60 седмични вноски, последната от които с падеж –
последната сряда на месец септември 2017г. Следователно към момента вземанията
по договора са изискуеми.
От приложените три договора за
цесии (л.6, л.12 и л.18) се установява, че вземанията по потребителския кредит
са каскадно прехвърляни както следва: на 01.07.2019г. – от „Провидент Файненшъл
България“ ООД – на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; на 01.10.2018г.(л.16) – от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД – на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД; на
03.05.2019г. – от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД – на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По всяка от цесиите съответният цедент е
упълномощаван (л.6, л.25, л.27) да съобщава (по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД) на
длъжника за прехвърлянето. По делото са приложени уведомителни писма (л. 29,
л.30. л.31) за всяка от цесиите, връчени лично на длъжника-ответник (л. 45) –
като приложения към исковата молба по настоящото дело. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК. Следователно е
налице надлежно съобщаване за цесиите (чл. 99 ал.3 от ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника (чл.99
ал.4 ЗЗД) и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника. (в този смисъл - Решение № 123 / 24.06.2009 г. по т.д.№ 12 /
2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I
т. о. на ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на
ВКС, Решение № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение
№46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016г I т.о. на ВКС и др.)
Ищецът е предявил по реда на чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове със следните правни квалификации на претендираните права: - по чл. 79,
ал.1, във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК – относно вземането
за главница по процесния договор за потребителски кредит; - по чл. 79, ал.1,
във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК – относно вземането за
договорна лихва по процесния договор за потребителски кредит; - по чл. 86, ал.1
от ЗЗД – относно вземането за обезщетение за забава.
От приложените материали по ч.
гр. д. № 211/2020г. на РС-Пещера се установява, че в заповедното производство
са издадени две заповеди за изпълнение. Заповед №106/10.04.2020г. е връчена на длъжника лично на 18.05.2020г. Срещу нея не е подадено
възражение в срока
по чл. 414, ал.2 ГПК и
следователно тя е влязла
в сила - вземанията, които касае (1125,52лв. – главница и 111,60
лв. – възнаградителна лихва) са
се оказали безспорни и за тях следва да се издаде изпълнителен лист от заповедния съд. С оглед влязлата в сила заповед
- за ищеца липсва правен интерес от съответните два, предявени по реда на чл.
422 ГПК в настоящото дело, установителни искa - те се явяват недопустими и производството по отношение на тях подлежи на
прекратяване.
Заповед № 260001/27.08.2020г. е връчена на длъжника лично на 11.09.2020г. Срещу нея, в срока по чл. 414, ал.2 ГПК е депозиран (очевидно
от попълненото съдържание) – погрешно използван формуляр за възражение по чл.
414а ГПК. Въпреки това тълкуването на изявлението на длъжника не оставя съмнение,
че той възразява срещу дължимостта на конкретното вземане за сумата от 179,55 лева -
обезщетение за забава по процесния договор за кредит (чл. 414, ал.1 ГПК). Следователно е оспорено само вземането, което се съдържа в тази заповед и
само по отношение на него е налице интерес на ищеца да предяви иск по настоящия
ред.
От приетото по делото и
неоспорено от страните експертно заключение(л.98) се установява, че дължимото
от ответника парично вземане за обезщетение за забава по договора за кредит е в
размер на 129 лв., а не претендираните от ищеца 179,55лв. Ето защо
установителният иск по отношение на това вземане следва да бъде уважен само до
размера от 129 лв., и отхвърлен за разликата до 179,55 лв.
Относно разноските – Предвид неизпълнено от ищеца
протоколно определение на съда от 22.10.2021г. - за довнасяне на депозит за
вещо лице в размер на 100лв. по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза – посочената сума следва да бъде събрана чрез осъждане на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да я внесе по сметка на РС-Пещера – на основание чл. 77 ГПК.
Само ищецът е претендирал направените от него
разноски по делото, като според представения от него списък (л.102) - за
заповедното производство те възлизат на 228,33 лв. (28,33 лв. – платена
държавна такса, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение), а за настоящото
исково производство – на 671,67 лв. (121,67 лв. – платена държавна такса, 250 лв. – поискано юрискоксултско
възнаграждение, и 300 лв. – внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза).
С оглед гореобосновано влязлата в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 106/10.04.2020г. – за разноските по заповедното производство в размер на
228,33 лв., включени в нея, ще следва да се издаде изпълнителен лист, по който
да се съберат. В този смисъл – присъждането им с настоящото решение е
неоправдано.
Предвид прекратяването на производството поради
недопустимост на двата установителни иска, касаещи вземанията за 1125,52 лева – главница, 111,60 лева – договорна
(възнаградителна) лихва – събраната за тях държавна такса от по 50 лв. (общо 100 лв.) се явява
недължимо платена. Ето защо не следва да се натоварва ответника, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК, с плащането на (съразмерен на уважената част по друг иск) дял от
тези такси. Дължимата и платена по допустимия иск в настоящото производство
държавна такса е в размер на 21,67 лв. и именно тя следва да бъде съобразявана
при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК.
В контекста на разпоредбите на чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 25 от НЗПП настоящият
състав определя размер от 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение - като
съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.
Същевременно следва да се
съобрази задължаването на ответника да довнесе 100 лв. като депозит за вещо
лице, с което това перо от разноските му става в общ размер на 400 лв. Така
общият размер на деловодните разноски на ищеца в исковото производство е 671,67
лв. (21,67 лв. – държавна такса по разгледания иск, 250 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, и 400 лв. – депозит за вещо лице).
Съобразно чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно на
уважената част на единствения допустим установителен иск (касаещ вземането за
обезщетение за забава) - на ищеца се полага присъждане на сумата от 482,57 лв.
– разноски за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявените по реда на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК положителни установителни
искове: - по чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 9 от ЗПК – относно право на парично вземане в размер на 1125,52 лв. –
главница по договор за потребителски кредит с № ********* от 28.07.2016г.; и - по чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК
– относно право на парично вземането в размер на 111,60 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от
21.01.2017г. до 23.09.2017г. по договор за потребителски кредит с № *********
от 28.07.2016г.;
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
„Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК
********* ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
има по отношение на ответника А.И.Р. с ЕГН **********,
адрес: ***, право на парично вземане в размер на 129/сто двадесет и девет/ лева – обезщетение за забава за периода от
21.01.2017г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда (12.02.2020г.), по договор за потребителски кредит с № ********* от
28.07.2016г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
260001/27.08.2020г. по ч. гр. д. № 211/2020г. на РС-Пещера, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер от 129 лева до пълния претендиран размер от 179,55 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 77 ГПК, „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати по сметка на
РС-Пещера сумата от 100 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.И.Р.
с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 482,57 лева – направени от ищеца
деловодни разноски.
Прекратителното
определение подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /