Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Русе, ……09.12.2022г……………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 10 ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 437 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.Н.П.,***, чрез
адв. К., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1085-000537/14.09.2022 г., издадена от началник на група, сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Русе. С оспорената заповед, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП е приложена на Р.Р.П. принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година,
а именно 6 месеца“.
В жалбата и в съдебно заседание се сочи, че
собственик на автомобила е оспорващата, а не адресатът на заповедта, респ. към
датата на издаване на заповедта Р.П. не е бил собственик на автомобила, каквото
е било изискването на закона. Иска се нейната отмяна. Не се претендират
разноски.
Ответникът - началник група, сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Русе, чрез юрк. Д., в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
С докладна записка до началник-сектор ПП при
ОДМВР – Русе е изложено от мл. инспектор Георгиев, че за периода от 19.00 часа
на 13.09.2022 г. до 07.часа на 14.09.2022 г. е бил назначен на наряд съвместно
с мл. автоконтрольор С. Иванов.
Около 00,15 ч. при обход в гр. Русе, на ул.
„Борисова“, срещу бл. „Орхидея“, посока към ул. „Ген. Скобелев“, са забелязали
л.а. „Форд Мондео“ с рег. № Р4897КР да извършва маневра – завиване в обратна
посока при наличие на пътна маркировка тип М2. Спрели автомобила и установили
самоличността на водача – Р.Р.П.. По време на проверката той ги лъхнал на
алкохол, поради което след разговор бил тестван с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ (със съответната идентификация), който отчел положителен резултат 0,98
промила в издишания въздух. Съставен бил АУАН и е бил издаден талон за
изследване. Иззет е СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на автомобила.
Тази фактическа обстановка е залегнала и в
обжалвания административен акт, в него е посочено, че автомобилът е собственост
на водача. За да постанови административния акт органът е посочил, че е
управлявано МПС с концентрация на алкохол над 0,8 промила, с което виновно са
нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, и водачът не
е съобразил поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушена
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Заповедта е връчена срещу подпис на водача
на 14.09.2022 г.
От ответника е представена справка от
Централната база данни на КАТ, в която към 10.11.2022 г. процесният автомобил
фигурира като собственост на Р.П., но не и като собственост на оспорващата.
Представена е справка, видно от която последната регистрация на автомобила е от
07.07.2021 г.
От страна на жалбоподателя е представено
удостоверение за сключен граждански брак от 17.11.2017 г., както и копие от
протокол от 13.07.2022 г. от заседание по н.о.х.д. № 855/2022 г. по описа на РС
– Русе, за който съдът е извърши и служебна справка. Видно от протокола на осн.
чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на държавата се отнема ½ идеална
част от лекия автомобил (принадлежащ на Р.П.), който е съсобствен със съпругата
му М.П., и е одобрено споразумение, постигнато между П. и Районната
прокуратура. Производството по делото е прекратено, а съдебният акт, като
окончателен, е влязъл в сила на същата дата.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Тя е подадена от лице,
което не е адресат на административния акт, но разпоредителното му действие го
засяга, доколкото е засегнато правото му да се разпорежда с вещта-предмет на
заповедта. Същата е подадена и в срок доколкото административният акт не е бил
съобщаван на оспорващата. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. С
т. 2 на заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. началникът на ОДМВР-Русе е
оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по Закона за движението
по пътищата.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма. Тя съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
същата е мотивирана.
Спазена е процедурата по издаване на
заповедта. Мярката е приложена, след като компетентните органи са установили,
че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над допустимите граници.
Съдът намира обаче, че заповедта е издадена
при допуснато нарушение на материалния закон. Съобр. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, който с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ
да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година,
т.е. адресат на такава ПАМ може да бъде само собственикът на МПС, който
управлява автомобила при извършване на нарушението. Наличието на двете
предпоставки следва да е кумулативно. Хипотезата, при която водачът не е
собственик на автомобила, е различна и се съдържа в сходната норма на чл. 171, т. 1,
б. „б“. От друга страна съдът не откри изрични мотиви при приемането на текста
на т. 2а (пленарно заседание на 21.12.2017 г. – второ четене по приемането на
ЗИДЗДВП ДВ бр. 2/2018 г.).
По делото са събрани достатъчно
доказателства, които индикират, че към датата на издаване на административният
акт автомобилът не е бил собственост (изцяло или съсобствен) на Р.Р.П., както
неправилно е посочено в административния акт.
Видно от представеното по делото
удостоверение за граждански брак между П. и П. (с фамилия Дацева към датата на
скл. на гражданския брак) същият е бил сключен на 17.11.2017 г. Представени са
доказателства, че процесният автомобил е бил регистриран в КАТ на 07.07.2021 г.
Доколкото няма по делото данни гражданският брак да е бил разтрогнат преди
датата на регистрация на автомобила, той се явява придобит при условията на
съпружеска имуществена общност, с оглед обстоятелството, че собственикът има
задължението да го регистрира в едномесечен срок от придобиването му.
Този факт се потвърждава и от приетия по
делото протокол от 13.07.2022 г. от н.о.х.д. № 855/2022 г. по описа на РС –
Русе, видно от който на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на държавата е
отнета ½ идеална част от лекия автомобил (принадлежащ на Р.П.), който е
съсобствен със съпругата му М.П., и е одобрено споразумение, постигнато между П.
и Районната прокуратура, производството по делото е прекратено. При произнасяне
по споразумението от съда неговото определение е окончателно (чл. 382, ал. 9 НПК). Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК), а присъдите, решенията,
определенията и разпорежданията влизат в сила от момента на постановяването им,
когато не подлежат на проверка по жалба или протест (чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК).
Т.е. съдебният акт е породил действието си преди издаване на оспорената в
настоящото производство заповед и съобразно съдържанието му Р.П. не е бил собственик/съсобственик
на процесния автомобил след 13.07.2022 г.
Вярно е, че в представените справки на КАТ
оспорващата не фигурира като собственик/съсобственик на автомобила. Вероятно на
информацията в регистъра на КАТ се е позовал и административният орган при
издаването на оспорената заповед. Следва да се посочи обаче, че тези справки не
представляват официални документи по смисъла на ГПК, които да обвързват съда.
На следващо място представянето на доказателства относно собствеността на
автомобила след издаване на акта представляват нови факти от значение за делото,
по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, които съдът следва да прецени към момента
на приключване на устните състезания.
От страна на процесуалния представител на ответника
е посочена съдебна практика, съобразно която съпружеската имуществена общност
не рефлектира върху законосъобразността на прилаганата ПАМ. Настоящият състав
също споделя тази практика, но тя е неотносима в случая, тъй като не се касае
за хипотеза в която вещта е в съсобственост с управляващия моторното превозно
средство. В настоящия случай липсват и двете кумулативни предпоставки за
прилагане на мярка по чл. 171, ал. 2а, б. „б“ от ЗДвП – адресатът на заповедта
да е едновременно водач на автомобила и собственик/съсобственик на превозното
средство. Доколкото не е изпълнена тази хипотеза на закона административният
акт се явява издаден при неправилно приложени материалноправните разпоредби,
което съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
По изложените съображения и на осн. чл. 172,
ал. 2 от АПК Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на М.Н.П. заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1085-000537/14.09.2022 г., издадена от началник на група, сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Русе
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: