РЕШЕНИЕ
№
Гр.Русе, 18.05.2022г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публично съдебно заседание на 19 април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При участието на
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като
разгледа докладваното търговско дело № 208
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност,
/„КТБ“ АД-н./ ЕИК *********, представлявана от синдиците А. Д. и К. М., срещу Ц.Д.Б.
и „Русенска корабостроителница Запад“ АД гр. Русе /„РКЗ“ АД/. Ищецът твърди, че
е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника „Русенска
корабостроителница Запад“ АД. Твърди, че на 20.06.2014 г. е прието решение на УС
на БНБ, с което „КТБ“ АД-н. е поставена под специален надзор и е спряно изпълнението
на всички нейни задължения, а решението е вписано в Търговския регистър на
23.06.2014 г. На 16.09.2014 г. с решение на УС на БНБ, срокът за който банката е
поставена под специален надзор е удължен до 20.11.2014 г. Това решение е вписано
в ТР на 18.09.2014 г. На 06.11.2014 г. с решение на УС на БНБ, на банката е отнет
лиценза за извършване на банкова дейност и е взето решение да бъде подадено искане
за откриване производство по несъстоятелност, на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението
е вписано в ТР на 07.11.2014 г. С решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014
г. на СГС е открито производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност
и е постановено осребряване на имуществото. Определена е начална дата на неплатежоспособност
- 06.11.2014 г. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС
е отменено първоинстанционното решение в частта относно началната дата на неплатежоспособност
и за начална дата е определена датата 20.06.2014 г. Решението е вписано в ТР на
08.07.2015г. С решение № 196/13.11.2015г. на УС на Фонда за гарантиране влоговете
в банките, за синдик на „КТБ“ АД-н. са назначени К. М. и А. Д., които осъществяват правомощията
на синдик.
Ищецът твърди, че с решение
№ 41 от 14.03.2019 г., постановено по т.д. № 182/2016 г. по описа на РОС, образувано
по молба на „КТБ“ АД /н./ е открито производство по несъстоятелност по отношение
на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, обявена е неплатежоспособността и с начална
дата 31.01.2015 г., назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.
Банката е предявила вземанията си, произтичащи от договор за банков кредит от
24.03.2014 г. и от договор за банков кредит от 29.04.2014 г., в общ размер
58508066.45 лв., които са приети съгласно списък на приети вземания, обявен в ТР
на 20.06.2019 г. Ответницата Ц.Б. фигурира като кредитор в списъка на неприетите
вземания под № 8, с вземане в размер на 414293.50 лв., произтичащо от договор за
цесия от 04.11.2014 г. От страна на ответницата е подадено възражение по чл.
690 от ТЗ на 01.07.2019 г. С определение № 183 от 21.05.2020 г. по т.д. № 182/2016г.
на РОС, съдът е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите на РКЗ АД, като
е включил вземане на Ц.Д.Б. в размер на 310571.78 лв., произтичащо от договор за
цесия от 04.11.2014 г. Ищецът твърди, че е налице интерес от предявяване на иска
за установяване несъществуването на вземане на кредитора Б., съгласно чл. 694, ал.
3, т. 2 ТЗ. Твърди също, че от представените в молбата по чл. 685, ал. 1 ТЗ на ответницата
Цанка Б. доказателства относно вземането-договор за цесия от 04.11.2014г., както
и допълнителни споразумения №1 от 04.11.2014г. и №2 от 26.11.2015 г., неразделна
част от него, не се установява съществуването на вземане към датата на ОПН на длъжника
„РКЗ“ АД. Твърди, че договорът за цесия и допълнителните споразумения са съставени
и подписани с цел да бъдат заобиколени специалните правила за удовлетворяване на
кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД-н. Горното се признава изрично
от страните по същия в преамбюла на договора и на допълнително споразумение № 1.
Според ищеца, анализът на съдържанието на представените от кредитора документи не
води до безспорен извод за наличие на валидно възникнало, съществуващо и изискуемо
вземане към длъжника. Съгласно чл. 7, раздел III „Цена и начин на плащане“ от договора
за цесия, договорената цена срещу придобиването на вземането е 310571.78лв. и е
платима в срок от три години от ОПН на 12 равни месечни вноски, започвайки след
изтичане на 25 месеца от ОПН, при условие, че в този период не бъде предявен иск
по чл. 59, ал. 3 и/или чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване недействителност на прихващането,
извършено от цесионера. В случая, 25-месечния отлагателен период изтича на
22.05.2017 г., а тригодишния - за плащане на цената, изтича на 22.04.2018 г. С допълнително
споразумение № 1 от 4.11.2014 г. страните са поставили действието на договора под
прекратителни условия. В първото от тях /пар.1, ал.1/,
страните са се съгласили, че действието на договора се прекратява при отказ на банката
да признае последиците от извършеното от цесионера прихващане по реда на чл. 104 ЗЗД, което според ал. 2, б. i се счита за настъпило ако банката уведоми писмено
цесионера, че не приема/ не признава последиците от прихващането. Страните приели,
че прекратителното условие ще се счита за настъпило, ако
в рамките на 6 месеца от подписване на договора, банката не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, или друг документ,
от който да е видно, че не отчита като погасени задълженията на цесионера, произтичащи
от договора за кредит от 29.04.2014г. В пар. 2, ал. 1
раздел I е посочено, че при сбъдване на прекратителното
условие по пар. 1 - отказ на банката да признае последиците
от прихващането, договорът за прехвърляне на вземания се счита прекратен автоматично
с последиците по чл. 25, ал. 2 ЗЗД и ще се счита, че прехвърлителния
му ефект е отпаднал с обратна сила, цесионерът няма да дължи заплащане на договорената
цена в чл. 7, както и никоя от страните няма да дължи неустойки, компенсации и др.
В пар. 3, ал. 1 от Раздел II „Второ прекратително условие“
от Допълнително споразумение №1, страните договорили, че в случай, че в който и
да е момент след сключването му по отношение на банката бъде открито производство
по несъстоятелност и бъде предявен иск по чл. 59, ал. 3 и/или чл. 59, ал. 5 ЗБН
за обявяване недействителност на прихващането, извършено от цесионера, уговорените
в чл. 7 от договора за цесия срокове за заплащане на цената спират да текат до приключване
на производството по цитираните искове с влязло в сила решение. Съгласно пар. 3, ал. 2 от допълнителното споразумение № 1, в случай,
че предявеният иск по чл. 59 ЗБН бъде отхвърлен, цесионерът е длъжен да заплати
продажната цена съобразно чл. 7 от договора, вр. пар. 3, ал. 1 от допълнителното споразумение. Според пар. 4 от раздел ІІ е уговорено, че при влизане в сила на съдебно
решение, с което прихващанията са обявени за недействителни, то договорът за цесия
се прекратява с обратна сила съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че в случая е настъпило
прекратителното условие по смисъла на пар. 2, ал. 1 от допълнителното споразумение, с оглед предявен
иск с правно основание чл.59 ЗБН за обявяване недействителността на извършените
прихващания, предмет на т.д. № 1594/2017 г. на СГС, VI-8 състав. Дори и да бъдат
отхвърлени исковете по чл. 59 ЗБН, цената ще бъде дължима едва тогава, съгласно
срока по пар. 3, ал.2 „Второ прекратително условие“. Ако
исковете бъдат уважени, действието на договора ще бъде прекратено автоматично и
последиците му ще отпаднал с обратна сила - пар. 4. В
чл. 3 от допълнителното споразумение № 2 от 26.11.2015 г. към договора, страните
се споразумели, че посочени уговорки, както
и цялото допълнително споразумение № 1 няма да се прилагат. Твърди, че допълнително
споразумение № 2 е съставено с оглед производството по т.д.н. № 182/2016 г. на РОС
и за целите на предявяване на вземанията и не разполага с достоверна дата по отношение
на трети лица по смисъла на чл.181 ГПК. То е подписано след като на банката е отнет
лиценза за извършване на банкова дейност и е взето решение да бъде подадено искане
за откриване производство по несъстоятелност. Към момента на подписване на допълнително
споразумение №2 от 26.11.2015 г. спрямо банката вече от открито производство по
несъстоятелност, поради което счита, че клаузата на чл. 3 от същото е нищожна, като
противоречаща на морала и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. Кредиторът - цедент не е упражнил правото си да предяви вземането си
по цесията и не е включен в списъка на приетите вземания на банката. Не е направил
това и цесионерът - длъжник. Претендира съдът да признае за установено, че вземането
на Ц.Д.Б. от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД гр.Русе, в размер на
310571.78 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г., включено в списъка
на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, одобрен от съда
с определение № 183 от 21.05.2020 г. по т.д. №182/2016г. по описа на РОС, не съществува.
Ответницата Ц.Б. е подала отговор
на исковата молба, чрез пълномощник адвокат Т.Ф., с който оспорва иска. Оспорва
като неотносими към предмета на делото съжденията относно еднаквото третиране на
всички кредитори на масата на несъстоятелността на банката, както и относно прихващането
като способ за погасяване на две насрещни задължения. Счита, че предмет на изследване
по делото са отношенията между страните ответници, а не тези между ищеца и втория
ответник. Твърди, че към датата на цесията не е съществувала забрана за извършване
на прихващане, подобна на тази на чл. 59, ал. 5 ЗБН в настоящата му редакция. За
неоснователно счита позоваването на ищеца на предвидените договора за цесия и допълнително
споразумение №1 към него отлагателни и прекратителни условия, с оглед уговореното
в чл. 3 на допълнително споразумение № 2, според което страните са се споразумели,
че от датата на подписването му няма да се прилагат уговорките, залегнали в буква
Б от преамбюла на договора, посочени текстове от същия, както и цялото допълнително
споразумение № 1. С второто споразумение страните предоговорили
условията на договора за цесия и допълнително споразумение №1, волята им е действителна
и е породила правни последици, а именно-отпадане на въведените прекратителни условия,
на които ищецът се позовава неоснователно. В тази връзка счита, че нито производството
по т.д. № 1594/2017 г. на СГС, нито действителността на атакуваните прихващания
имат отношение към възникването, съществуването и изискуемостта на оспореното от
ищеца вземане на Ц.Б. от втория ответник. Сключването на допълнително споразумение
№ 2 от 26.11.2015 г. след откриване на производството по несъстоятелност на банката
не води до извод за противоречието му с морала и добрите нрави. Напротив, с него
се отменят противоречащи на закона отлагателни и прекратителни условия първоначално
предвидени в договора за цесия и допълнително споразумение №1, поставящи вземането
на цедента за цената по договора, в зависимост
от отношенията между банката и цесионера, както и от съдебни производства, в които
цедентът не участва. Същевременно, сроковете за предявяване на вземания към банката
са изтекли отдавна, сметките за разпределение са изготвени и изпълнени, което означава,
че дори договорът да бъде прекратен с обратно действие и цедентът да получи вземанията
си обратно /което не би било възможно, т.к. недействителността по чл. 59 ЗБН е относителна-единствено
по отношение кредиторите на несъстоятелността, а по отношение на всички останали
прихващането продължава да проявява своето действие/, цедентът отново ще е ощетен.
Нито Ц.Б., кредитор-цедент, нито „Русенска корабостроителница
Запад“АД - длъжникът, придобил вземанията, са предявили прехвърлените с цесията
вземания. Това не е и възможно, тъй като вземанията са напуснали патримониума на Б. още на 04.11.2014 г. по силата на договора
за цесия, а след отправяне на изявлението за прихващане на 05.11.2014 г. от втория
ответник „РКЗ“ АД до банката - ищец, въпросните вземания са се погасили, поради
което и не е било възможно да бъдат предмет на предявяване по ЗБН. Именно поради
тази причина страните са сключили допълнително споразумение № 2, с което са отменили
въпросните клаузи и са договорили, че цедентът има безусловно право да получи цената
на прехвърлените вземания в ясно определен срок. Въпреки това, цесионерът не е заплатил
тази цена, поради което цедентът Ц.Б. е предявила вземането
си в производството по неговата несъстоятелност. Сочи също така, че „КТБ“ АД-н.
е кредитор на другата страна по допълнително споразумение № 2 - „Русенска корабостроителница
Запад“ АД и е такъв с най-голямо вземане /над 58500000лв./. Обезпечен кредитор е
от първи ред по чл. 722, ал.1 ТЗ, ползващ се с привилегия пред всички останали кредитори,
вкл. и ответницата Б., която е с вземане по т. 8 - необезпечено. Т.е. те не се конкурират,
нито банката може да бъде увредена от подписаното допълнително споразумение №2,
нито същото противоречи на морала и добрите нрави. Претендира отхвърляне на иска,
като неоснователен.
Ответникът „Русенска корабостроителница
Запад“АД не е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е подал допълнителна
искова молба, с която е пояснил първоначалната и е взел становище по оспорванията на ответника Б.. Поддържа твърденията в исковата
молба. Поддържа, че преди подписване на допълнително споразумение № 2 между ответниците
е настъпило и прекратителното условие по смисъла на пар. 2, ал. 1 от допълнително споразумение № 1, като обстоятелството,
че ефектът на прихващането не е признат, нито приет от синдика на банката. Поддържа,
че сключването на допълнително споразумение № 2 и неговите уговорки съставляват
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като целения резултат
е насочен към това страните да заобиколят специалните
правила на ЗБН за удовлетворяване в производство по несъстоятелност на банка и впоследствие
да санира пропуските им да упражнят правата си по чл.63 и сл. ЗБН. Не споделя възраженията
на ответника, че с допълнително споразумение № 2 страните целят преодоляване на
несправедливо и неморално положение, доколкото те сами са целяли
създаване на такова и пренебрегване на законовия ред за удовлетворяване в рамките
на несъстоятелността.
Ответницата Ц.Б. е подала отговор на допълнителната искова молба. Поддържа становището
за неотносимост към спора, предмет на делото, на отношенията
между ищеца и втория ответник. Поддържа становището за неоснователност на претенцията,
релевирано в ОИМ и го доразвива.
Синдикът на „Русенска корабостроителница Запад“АД, участващ в производството
на основание чл.694, ал.4 ТЗ, е взел становище по иска. Счита го за основателен,
за което излага съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно установено, видно и от служебна справка в Търговския регистър
по партидата на "КТБ" АД-н., че с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на
БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ, постановено
е спиране на плащанията за определен срок и са назначени квестори. Решението на
УС на БНБ е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на банката
на 23.06.2014 г. С решение № 114 по протокол № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ
е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е поставена под специален
надзор, с продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. Решението
е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на банката на
18.09.2014 г. С решение № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет
лицензът за извършване на банкова дейност на "КТБ" АД и е взето
решение да бъде подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност.
Решението е обявено чрез вписване в ТР по партидата на банката на 07.11.2014 г.
На 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т. д. № 7549/2014 г. по описа
на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на "КТБ"
АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката,
същата е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ е прекратена. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г. по описа
на САС, е отменено последното решение в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността
на "КТБ" АД е определена датата 06.11.2014г., като вместо него е постановено,
че се определя начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД - датата
20.06.2014 г.
Представен е нотариално заверен договор за прехвърляне на вземане /цесия/
от 04.11.2014 г., с който Ц.Д.Б. прехвърля на „РКЗ“ АД следните свои вземания
от „КТБ“ АД: част от вземане по главница по договор за стандартен срочен
депозит № 11603 с клауза за капитализиране на лихвата от 18.01.2011 г., която
част е в размер на 78 000 лв.; главницата по договор за срочен депозит 4х4
№ 11672 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от
05.11.2012 г. в размер на 103 267.83 лв.; главницата по договор за срочен
депозит 4х4 № 11688 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка
от 08.02.2011 г. в размер на 232 827.88 лв. Съгласно буква Б от преамбюла интересът
на цесионера от придобиването на вземанията, предмет на договора, е поради това,
че същите могат да бъдат предмет на прихващане срещу вземанията на „КТБ“ АД от
цесионера, произтичащи от Договор за банков кредит в евро от 24.03.2014 г. и
всички анекси към него. Според чл. 5 договорът влиза в сила от датата на
подписването му и от същата дата вземанията се считат за прехвърлени изцяло и в
пълния си обем, а с чл. 6 цедентът се задължава към датата на подписване на
договора да изготви уведомлението до длъжника „КТБ“ АД, което да се представи
след влизането на договора в сила, както и да потвърди писмено пред цесионера
станалото прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съобщенията до длъжника
представляват приложения 3 и 4 към договора. Според чл. 6.1, в случай че в
рамките на шест месеца от датата на подписване на договора „КТБ“ АД не вземе
счетоводна операция за погасяване на задължения на цесионера като
кредитополучател по договора за кредит на основание изявлението за прихващане
по чл. 104 от ЗЗД /Приложение № 5/, договорът се прекратява без последствия за
страните по него. В чл. 7, ал. 1 е посочено, че срещу придобиване на
вземанията, цесионерът се задължава да плати на цедента
сумата 310 571.78 лв., в ал. 3 са посочени сроковете и условията на
плащане, а в ал. 4 – че цесионерът не дължи лихви на цедента при заплащане на
цената.
Към договора е сключено Допълнително споразумение от 04.11.2014 г., с което
страните са договорили две прекратителни условия. Според раздел I, параграф 1, ал. 1 първото
прекратително условие е отказа на банката да признае последиците от извършеното
от цесионера прихващане по реда на чл. 104 от ЗЗД. В ал. 3 е посочено, че
доказване на настъпването на това прекратително условие се извършва с представяне
на извлечение от сметки, удостоверение или друг изходящ от банката документ,
удостоверяващ, че банката не отрича задълженията на цесионера към банката като
намалени с извършеното прихващане. В параграф 2 са посочени последиците от
сбъдване на горното прекратително условие. Съгласно второто прекратително
условие, посочено в раздел II, параграф 3, ал. 1, в случай, че в който и да
било момент след сключване на споразумението по отношение на банката бъде
открито производство по несъстоятелност и бъде предявен иск по чл. 59, ал. 3
и/или ал. 5 от ЗБН за обявяване недействителност на прихващането, уговорените в
чл. 7 от договора срокове за заплащане спират да текат между страните до
приключване на съдебното производство с влязло в сила решение. В ал. 2 е
посочено, че при отхвърляне на иска, цесионерът е длъжен да изплати продажната
цена в срока по договора, удължен съгласно ал. 1 от §3. Според параграф 4 при
обявяване за недействително прихващането с влязло в сила решение, действието на
договора се прекратява автоматично и се прилага разпоредбата на чл. 25, ал. 2
от ЗЗД.
Представени са Приложение № 3 – уведомление за прехвърляне на вземанията по
чл. 99, ал. ал. 3 от ЗЗД от Ц.Б., входирано в „КТБ“ АД
с вх. № 11060/05.11.2014 г. и Приложение № 5 – изявление за извършване на прихващане
по чл. 104 във вр. с чл. 103 и 99 от ЗЗД, входирано в
„КТБ“ АД с вх. № 11141/05.11.2014 г.
От служебно приложения по делото заверен препис от влязло в сила Решение № 425/02.03.2020
г., постановено по т.д. № 1594/2017г. на СГС, ТО, VI-8 състав, както и от
представената от ответницата Б. съдебно-счетоводна експертиза, приета по същото
дело, се установява, че съгласно банкови бордера № 146884, № 146892 и № 146892
с вальор 05.11.2014 г. и дата на осчетоводяване 06.11.2014 г. е осчетоводено
прехвърляне на вземане с вх. № 11060/05.11.2014 г. и вх. № 11141/05.11.2014г.
между цедент Ц.Д.Б. и цесионер
– „РКЗ“ АД, съгласно одобрено решение № 625 на квесторите на „КТБ“ АД-н. и в
изпълнение на заповед 3-2732/27.10.2014 г. на стойност съответно 78 000
лв., 104 287.57 лв. и 232.843.35 лв. На 06.11.2014 г. с вальор 05.11.2014
г. е извършено погасяване на редовна главница
(Договор от 24.03.2014г.) в размер на 212 253.07 евро.
Представено е Допълнително споразумение № 2 от 26.11.2015 г. към Договор за
прехвърляне на вземания от 04.11.2014 г. между ответниците
Ц.Д.Б. и „РКЗ“ АД, с което страните са договорили промени относно сроковете и
условията за изплащане на цената. В чл. 1 цесионерът се задължава да изплати
договорената цена в срок до 31.01.2016 г., а според чл. 2 в случай, че цената
не бъде изплатена изцяло в този срок, цесионерът дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава. В чл. 3 е посочено, че от датата на подписване на споразумението няма да се прилагат
уговорките, залегнали в буква Б от преамбюла на договора, чл. 6.1, чл. 7, ал. 3
и чл. 4 на договора, както и в цялото Допълнително споразумение от 04.11.2014
г.
С Решение № 41/14.03.2019 г. на Окръжен съд – Русе по т.д. № 182/2016 г. е
открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „РКЗ“ АД и е обявена
неплатежоспособността на дружеството с началната дата – 31.01.2015 г. В това
производство възражение срещу неприемане на вземането си в общ размер 414293.50
лв., представляващо неплатена цена по договор за цесия от 04.11.2014 г., ведно
с неустойки, лихви и други, е подала Ц.Д.Б.. С Определение № 183/21.05.2020 г.
по същото т.д., постановено по реда на чл. 692, ал. 2 и сл. от ТЗ, обявено в ТР
по партидата на дружеството на 28.05.2020 г., съдът е променил списъка на
приети вземания на кредитори на „РКЗ“ АД, като е приел вземане на Ц.Д.Б. в
размер на 310571.78 лв. и оставил без уважение възражението ѝ срещу
неприемане на вземане за 100874.58 лв. и 2847.14 лв. – обезщетения за забава. С
решение №260005/07.02.2022г. „РКЗ“АД е обявена в несъстоятелност.
Приложена е искова молба от 24.04.2017 г., с която ищецът е предявил пред
СГС искове с правно основание чл. 59 от ЗБН за обявяване на недействителността
на процесните прихващания, въз основа на която е образувано т.д. № 1594/2017 г.
по описа на СГС, ТО, VI-8 състав. Делото е приключило с влязло в сила на
18.09.2021 г. Решение № 425/02.03.2020 г., потвърдено с Решение № 422/07.07.2021 г. по в.т.д. № 2207/2020 г. по описа на Апелативен
съд – София, с което е обявено на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД-н.
прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., отправено от
„РКЗ“ АД до банката с вземания в общ размер 414 095.71 лв., придобити от
„РКЗ“ АД чрез цесия от Ц.Д.Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 694, ал.
3, т. 2 ТЗ. Искът е процесуално допустим като предявен от надлежна страна - кредитор
на дружеството в несъстоятелност против вземане на друг кредитор, включено в списъка
на приети вземания по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Искът е предявен пред съда по
несъстоятелността, в рамките на 14-дневния преклузивен срок. Тъй като предявеният
иск е отрицателен установителен, в тежест на ответника е да докаже съществуването
на оспореното от ищеца вземане, а в тежест на ищеца - да установи всички свои възражения
срещу съществуването му. Производството по установителния иск е специфично исково
производство, съпътстващо производството по несъстоятелност. То има за предмет установяване
съществуването и точния размер на приетите в производството по несъстоятелност вземания
на кредиторите.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата Б., че искът е
недопустим, тъй като вземането на банката в хода на делото е прехвърлено на „Инфра Експерт“АД, което го е придобило в производството по
несъстоятелност на банката. Според съда в случая е приложима разпоредбата на
чл.226, ал.1 ГПК, а делото следва хода си между първоначалните страни.
Цитираните в писмената защита на пълномощника съдебни актове са неприложими в
случая, тъй като касаят различни от тази хипотези.
По същество, съдът намира предявеният иск за неоснователен.
Неоснователно се твърди от ищеца, че представените доказателства не
установяват съществуването на вземане на кредитора Ц.Б. към датата на откриване
на производството по несъстоятелност на длъжника „РКЗ“ АД. Безспорно е установено по делото, че с Договор за
прехвърляне на вземания от 04.11.2014 г. първият ответник е прехвърлил на
втория ответник вземания в общ размер 414095.71лв., при уговорена цена
310571.78лв. За да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена
от цедента /арг. чл. 99, ал. 3 ЗЗД/. По отношение на длъжника
този договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл.
99, ал. 4 ЗЗД. От приетото като доказателство по делото Приложение № 3 – уведомление
за прехвърляне на вземанията по чл. 99, ал. ал. 3 от ЗЗД от Ц.Б., входирано в „КТБ“ АД с вх. № 11060/05.11.2014 г. е видно,
че цесията е съобщена на банката. Следва да се има предвид, че уведомлението на
длъжника не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на цесията между
цедента и цесионера. Цедираното право преминава върху
цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е с оглед обвързването
на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица /арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че преди подписване на Допълнително
споразумение № 2 от 26.11.2015 г. е настъпило прекратително условие по смисъла
на пар. 2, ал. 1 от Допълнително споразумение от 04.11.2014
г., поради обстоятелството, че ефектът на прихващането не е признат и приет от
банката. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера
на по-малкото чрез едностранно изявление на една от страните. Съгласно разпоредбата
на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Със самото достигане
на това волеизявление ефектът на прихващането настъпва /арг.
чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/. В настоящия случай едновременно с прехвърлянето на вземането
на 04.11.2014 г. цесионерът е отправил волеизявление към длъжника "КТБ"
АД за прихващане на придобитото по договора за цесия вземане към банката със свои
задължения към нея с Приложение № 5 – изявление за извършване на прихващане по
чл. 104 във вр. с чл. 103 и 99 от ЗЗД, входирано в
„КТБ“ АД с вх. № 11141/05.11.2014 г. Доказа се по делото, че с цедираните
вземания „КТБ“ АД-н. е извършила прихващане със сумата 212253.07 евро главница
по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. на кредитополучателя „РКЗ“ АД,
като всички активни вземания, посочени в уведомлението за цесия са съществували
и са били налични в посочените размери по сметките на цедентите в банката към
датата на осчетоводяване на прихващанията. Поради
изложеното съдът приема, че прекратително условие по смисъла на пар. 2, ал. 1 не се е сбъднало.
Неотносими към настоящия спор
са твърденията на ищеца, че Допълнително споразумение № 2 от 26.11.2015 г. е съставено
с оглед производството по т.д. № 182/2016 г. на РОС и че същото не разполага с достоверна
дата по отношение на трети лица по смисъла на чл. 181 от ГПК. Частният документ
има достоверна дата за трети лица само в хипотезата на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно от деня, в който
документът е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата фактическа невъзможност
за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен и безспорен начин предхождащото го съставяне
на документа. Дори и да се приеме, че достоверната дата на това споразумение не
е установена до образуване на т.д. № 182/2016 г., каквото е твърдението на
ищеца, следва да се приеме, че същият е бил наличен към този момент. Липсата на достоверна дата на документа не води до недействителност на обективираното в него правоотношение. Липсата на достоверна
дата и евентуалното ѝ по–късно установяване в процеса няма отношение и към
твърдяната привидност, която ищецът се домогва да докаже. Договорът е сключен при
условията на абсолютна симулация, само когато между страните е постигнато вътрешно
съгласие сделката да не прояви правните последици между тях, а не когато е антидатиран. По делото няма доказателства, установяващи по реда
на главното и пълно доказване съгласие между страните в изложения по-горе смисъл.
Т.д. № 1594/17 г. по описа на СГС е приключило с влязло в сила на 18.09.2021 г.
Решение № 425/02.03.2020 г., потвърдено с Решение № 422/07.07.2021
г. по в.т.д. № 2207/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е обявено
на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „КТБ“ АД-н. прихващането, извършено с Уведомление с вх.
№ 11141/05.11.2014 г., отправено от „РКЗ“ АД до банката с вземания в общ размер
414 095.71 лв., придобити от „РКЗ“ АД чрез цесия от Ц.Д.Б.. Това се е случило
след като Допълнително споразумение № 2 от 26.11.2015 г. е станало известно на
банката като трето за това споразумение лице, поради което по време на
действието на Допълнително споразумение от 04.11.2014 г. не е настъпило нито
едно от прекратителните му условия. В тази връзка е неоснователно и
възражението, че 25-месечният отлагателен период и тригодишният срок за плащане
на цената съгласно чл. 7 от договора са изтекли съответно на 22.05.2017 г. и
22.04.2018 г., тъй като тези уговорки са отпаднали с второто споразумение преди
изтичане на сроковете по тях.
Съдът не споделя възраженията на ищеца, че договорът за цесия, както и допълнителните
споразумения са съставени с цел да бъдат заобиколени специалните правила за удовлетворяване
на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - н. В ЗБН не съществува
подобно правило или забрана за прехвърляне на вземания, а и в исковата молба не
са посочени конкретни текстове от закона и съображения, извън тези по отношение
на прихващането, които са разгледани в производството по т.д. № 1594/2017 г. по
описа на СГС, ТО, VI-8 състав, по което има влязло в сила решение, с което прихващането
е обявено на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „КТБ“ АД-н. Поради липсата на пряка връзка между
прихващане и цесия след подписване на второто допълнително споразумение и
отказа от прекратителните условия, тези възраженията също се явяват
неоснователни и неотносими към настоящия спор.
Съдът счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че процесният
договор за цесия, сключен между ответниците страда от пороци, които водят до неговата
нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД. С така сключения договор за прехвърляне на вземане от 04.11.2014 г. не
се извършва накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Липсва изрична разпоредба, която да забранява
прехвърлянето на вземания от кредитор на несъстоятелно дружество на трето лице,
а такова не е забранено и от общоприетите правила за поведение, нарушението на които
се счита за основание за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави,
което означава, че той е действителен и е породил целените с него правни последици,
включително по възникване на предвидените в договора и второто допълнително споразумение
задължение за изплащане на договорената цена по сделката. В конкретния случай определянето
на размера и начина на заплащане на цената на прехвърлените вземания е въпрос на
целесъобразност като кредиторът може сам да преценява дали да прехвърли вземането
си срещу точно определена цена, която се заплаща в момента на сключване на договора
или пък цели да се освободи от извършване на действията по събиране на вземането
като същите бъдат извършени от цесионера, а цената да бъде заплатена по-късно. С
подписването на второто допълнително споразумение страните са отменили
действието на клаузи от договор за цесия от 04.11.2014г. и допълнителни
споразумение от същата дата, които са били явно неизгодни и несправедливи по
отношение на ответница Б.. Предвид изложеното, съдът
намира, че сключеният между ответниците договор за цесия на 04.11.2014 г. и
допълнителните споразумения към него са действителни и са породили целените от
страните правни последици, включително такива по възникване на предвиденото в договора
и допълнително споразумение № 2 задължение за заплащане на продажната цена на вземането
в размер на 310571.78лв.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният от
ищеца „КТБ“ АД–н. против ответниците иск с правно основание
чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 694, ал.7 ТЗ, ищецът
„КТБ“ АД-н. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на сумата 3105.72
лв. от масата на несъстоятелността по сметка на РОС. Ответниците
не са поискали присъждане на разноски, не са представили списъци по чл. 80 от ГПК,
поради което такива не се присъждат.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявана от синдиците А. Д. и К. М.,
иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.2 от ТЗ, срещу Ц.Д.Б., ЕГН **********,*** и „Русенска
корабостроителница Запад“ АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул. „Матей Стойков“ № 5, представлявана от М.Д.,
да бъде признато за установено, че вземането на Ц.Д.Б. от длъжника „Русенска корабостроителница
Запад“ АД /н./ гр.Русе, в размер на 310571.78лв., произтичащо от договор за цесия
от 04.11.2014г., включено в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница
Запад“ АД, одобрен от съда с определение № 183 от 21.05.2020г. по т.д.№182/2016г.
по описа на РОС, не съществува.
ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД
- в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да заплати по сметката на Окръжен
съд Русе, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, държавна такса в размер на 3105.72
лв., която да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на „Русенска корабостроителница Запад“
АД /н./, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен
съдия: