П Р
О Т О К О Л
№ 260126
|
Година |
18.05.2021 г. |
|
Град |
Асеновград |
|
Асеновградският
районен |
съд |
|
Трети
наказателен |
състав |
|
На |
Осемнадесети
май |
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния
състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Съдебни
заседатели: |
М.К. |
|
|
В.А. |
|
Секретар: |
М. Ацалова |
|
Прокурор: |
Илко Сивкин |
|
Сложи за разглеждане
докладваното от |
Съдията |
|
НОХ |
дело |
номер |
859 |
по описа за |
2020 |
година. |
|
На именното повикване в |
9,33 |
часа се явиха: |
Подсъдимият
Д.А.М. не се явява, като видно от изпратената му призовка тя е била връчена
редовно на неговия баща- Ариф М.. Вместо
подс. М. се явява упълномощеният му защитник от по-рано адв. М.П., с пълномощно
приложено по ДП.
За Районна
Прокуратура – Пловдив, редовно уведомени. се явява Илко Сивкин прокурор в РП
Пловдив, ТО – Асеновград, ,
Съдебните
заседатели М.И.К. и В.Ц.А. се явяват лично, редовно призовани.
Докладва
се постъпилата и изисканата от съда справка с вх. № 265460/20.04.2021 г. на
Заместник-директора на ОД на МВР – Пловдив, касаеща задграничните пътувания на подс.
Д.А.М.. Видно от същата, подсъдимият е напуснал пределите на страната на
17.10.2020 г. през ГКПП“Видин Дунав мост“,
като до момента няма данни за неговото завръщане.
Съдът
констатира, че на прокурора , подсъдимия и неговия защитник своевременно са
връчени разпореждания по делото, с които те са уведомени за въпросите по чл.
248, ал.1 НПК, които подлежат на обсъждане в разпоредително заседание.
ПРОКУРОРЪТ:
На подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до
8 години, като същото престъпление се явява тежко умишлено и явяването на
подсъдимия в съдебно заседание е задължително, но, както се установи, той е
редовно призован, отделно от това той е напуснал пределите на Р. България и не
е посочил адрес за призоваване в чужбина. Съдът е направил всичко възможно, за
да осигури подсъдимият в съдебно зала, но въпреки това не се е случило. Считам,
че са се изчерпали всички процедури визирани в чл. 269, ал. 3 и следва делото
да се разгледа в негово отсъствие.
АДВ. П.:
Няма пречка да се даде ход на делото на разпоредителното заседание. Очевидно е,
че подзащитният ми трайно живее извън пределите на Р. България, доколкото знам
същият живее в Германия, като не ми е известен адреса му. Считам, че са налице
условията на чл. 269 от НПК и
разпоредителното заседание да бъде проведено в негово отсъствие, още повече че
с разпореждане на съдията докладчик от 02.11.2020 г. той е предупреден за тази
възможност. Ето защо ще моля да дадете ход на разпоредително заседание.
Съдът,
след проведено тайно съвещание, намира, че няма пречка за даване ход на делото
за разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимия Д.А.М.. Действително по
отношение на него е повдигнато обвинение, което се явява тежко по смисъла на
закона и присъствието му в залата е задължително. На този етап обаче, съдът намира, че разглеждане на делото в отсъствие
на подс. Д.А.М. няма да попречи за разкриване на обективната истина по
настоящото дело, като по делото се установи, че подсъдимият не е намерен на
посочения от него адрес и е променил същият без да уведоми съответните органи,
неговото местоживеене в страната не е известно, а освен това същият е редовно
призован чрез своя баща и не е посочил уважителни причини за своето неявяване,
като при неговото първо призоваване спрямо него е изпълнена процедурата по чл.
247б, ал. 1 от НПК.
Предвид
изложеното и на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ в отсъствие на Д.А.М..
СНЕ СЕ
САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ по писмените данни по делото
Д.А.М. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, неработещ, неосъждан, с адрес
в гр. Асеновград, ул. „Дружба“ № 8, с настоящ адрес в Германия, без данни за
града, в който живее същият, с ЕГН **********.
Получил
препис от обвинителния акт и разпореждането на съда.
Пристъпи
се към изслушване становищата на явилите се лица по въпросите, подлежащи на
обсъждане в разпоредителното заседание, а именно:
1. подсъдно
ли е делото на съда;
2. има
ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато
ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или на неговите наследници;
4.
налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
5.
разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6.
взетите мерки за процесуална принуда;
7.
искания за събиране на нови доказателства;
8.
насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни
заседатели, делото е подсъдно на РС – Асеновград. Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. С
оглед отсъствие на подсъдимия, не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не са налице условията за разглеждане на делото при закрити врати, както и да се привлича резервен съдия, съдебен заседател,
назначаване на служебен защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването
на съдебни следствени действия по делегация. Моля да потвърдите взетата към
настоящия момент мярка за неотклонение спрямо подсъдимия. Към настоящия момент
нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото след приключване на
разпоредителното заседание по общия ред.
АДВ. П.:
Уважаеми съдебен състав, по въпросите посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК
изразявам следното становище:
На
първо място аз считам, че делото не е подсъдно на РС – Асеновград, като
съображенията ми са следните:
Действително
престъплението, за което е предаден на съд подзащитния ми е подсъдно на районен
съд като първа инстанция, но съгласно чл. 37, ал. 1 от НПК делата за
престъпления, извършени в чужбина, е определена подсъдност различна от общата
подсъдност. Очевидно от данните по делото, че престъплението е извършено в
чужбина от подзащитния ми поне според становището на държавното обвинение. В
този случай делото би било подсъдно на съда по местоживеене на лицето, ако е
български гражданин, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 или на съда в района, на
който е завършено ДП, когато не са налице условията по т. 1 и по т. 2 на
посочения текст. От данните по делото е видно, че местоживеенето на лицето е в
чужбина, той е живял в гр. Асеновград преди напусне пределите на страната и да
се установи трайно в Германия където живее и работи. Ето защо аз считам, че не
е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2, а следва да се приложи
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от
НПК и делото да се разгледа от съда в района, на който е завършено ДП.
По т. 2
на чл. 248, ал. 1 от НПК Считам, че няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По
отношение на въпроса допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия, в случая няма пострадал или негови
наследници, с оглед характера на обвинението, аз считам, че прокурорът при
съставяне на обвинителния акт е допуснал такова съществено отстранимо
процесуално нарушение, което се изразява в следното:
Видно
от диспозитива на обвинителния акт по отношение на подзащитния ми е повдигнато
обвинение за това, че той съзнателно се е ползвал от неистински официален документ
– свидетелство за управление на МПС. В обстоятелствената част на обвинителния
акт обаче не е посочено в какво се състои неистинността на този документ -
инкриминираното свидетелство за управление на МПС. Съгласно легалната дефиниция на чл. 53, т. 6 от НК неистински е този
документ, на който е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а именно това, което действително го е съставил. В
обстоятелствената част на обвинителния акт такава дефиниция липсва. Посочено е
само заключението на съдебнотехническата експертиза и е посочено от прокурора,
че свидетелството за управление е неистинско (фалшиво) и не може да се използва
по предназначение. Считам, че това посочване не обективира критериите на неистинския документ посочени в
чл. 93, т. 6 от НК и необходимо да се посочат фактически обстоятелства,
обосноваващи неистинността на документа, още повече че в разпоредбата на чл.
316 от НК е възможно да се носи наказателна отговорност и за преправен
документ. Ето защо аз ще моля да прекратите съдебното производство и да
върнете делото на РП – Пловдив за
съставяне на нов обвинителен акт, който да отговаря на условията на чл. 246,
ал. 1 от НПК и по-конкретно да се посочат в него всички обективни признаци на
престъплението, за което подзащитният ми е предаден на съд.
По
отношение на въпроса посочен в чл. 241,
ал. 1, т. 4 от НПК, доколкото подзащитният ми живее в чужбина и делото ще се
разгледа в негово отсъствие, аз считам, че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените
правила, при закрити врати, да се привлича резервен съдия, съдебен заседател,
не е необходимо да се назначава служебен защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Считам, че взетата мярка
за процесуална принуда следва да я потвърдите.
Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства.
Както вече посочих, с оглед отсъствието на подзащитния ми, ако решите, че делото следва да бъде насрочено за
разглеждане, ще Ви моля това да стане по общия ред.
Съдът, след проведено тайно съвещание и като
обсъди направеното искане от адв. П. и направеното в тази насока възражение
относно подсъдността на делото на настоящия съд, намира, че то се явява
основателно, поради което и следва да се уважи.
НОХД №
859/2020г. по описа на АРС –ІІІ-ти н.с. е било образувано на 30.10.2020г. по
внесен и изготвен от прокурор в РП Пловдив, обвинителен акт с който за
извършено на 21.10.2017г. в Федерална Република Германия, в района на гр. Билефелд престъпление по чл. 316, вр. чл.308, ал.2 вр.
ал.1 от НК, на съд е бил предаден Д.А.М..
Ведно с обвинителния акт, в съда било
внесено сл.дело № 182/2019г. по описа на Отдел Следствен при Окръжна
Прокуратура Пловдив, водено от разследващ орган в тази служба.
Действително,
определящо значение за териториалната компетентност на наказателния съд има
връзката на делото със съдебния район. Мястото, на което е извършено
престъплението, като основен критерий по правилата на местната подсъдност, в
случая е неприложим по настоящото дело, тъй като обвинението касае престъпление
извършено в чужбина. Съгласно правилата за специалната местна подсъдност по чл.
37, ал. 1, т. 3 от НПК в хипотезите, когато инкриминираното престъпление е
извършено в чужбина, не са налице условията на т. 1 и т. 2 на ал. 1 на чл. 37
от НПК, то компетентен да разгледа делото е съдът в чийто район е завършено ДП,
в случая Пловдивския районен съд. Извън общото изискване на чл. 37, ал. 1 от НПК,
каквото е това, че делото следва да е за престъпление извършено в чужбина, то в
случая т. 2 на чл. 37, ал. 1 от НПК няма как да се приложи, тъй като по делото
след анализ на събраните доказателства се установява, че местоживеенето на
лицето, привлечено към наказателна отговорност, не е на територията на
Асеновград, а е в чужбина. Това се установява както от намиращите се към ДП на
л. 8, том ІІ, справка от Сектор „Български документи за самоличност“, от която
става видно, че подсъдимият Д.А.М. е напуснал пределите на страната през на ГКПП“Видин
- Дунав мост“ на 11.03.2017 г., като впоследствие същият се е завърнал след
повече от 3 години и това е станало на 14.06.2020 г., видно от приложената
справка на л. 41, том ІІ, от ДП. Видно от изисканата от съда справка, докладвана
днес, следващо излизане на подс. М. през пределите на страната е било
осъществено на 17.10.2020 г. през ГКПП“Видин - Дунав мост“, като няма данни за неговото завръщане. Очевидно е,
че местоживеенето на подсъдимия е в чужбина в каквато насока е и изявлението на
неговия защитник адв. П.. В случая вложения от законодателя термин „местоживеене“
по т. 2 на чл. 37, ал. 1 от НПК е съвсем ясно разяснен в Решение № 3/2001 г. на
Конституционния съд на Р. България, като това представлява фактически крайно
пребиваване на едно лице на определена територия, което се определя от реалното
пребиваване на лицето на съответното място, от продължителността на пребиваването
му там и трайността на отсядането, т.е. връзката на лицето с мястото, на което
е отседнало, обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от крайни връзки на лицето с това населено място или от неговото намерение да създаде такива връзки. Поради
това понятието „местоживеене“, представлява фактическо пребиваване на определена
територия за относително продължителен период от време, в който лицето трайно
се е установило на тази територия, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване. Явно е, че в случая
местоживеенето следва да бъде разграничавано от постоянния и настоящ адрес,
който лицето има по българското законодателство. С оглед на което, съдът
намира, че настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на Районен съд
Пловдив по компетентност, тъй като именно това е съдът в чийто район е
приключило воденото срещу подс. М. досъдебно производство под формата на сл.дело № 182/2019г..
Предвид това, съдът намира, че не следва да се
произнася и относно направеното искане от страна на защитника за връщане на
делото на прокурора с оглед отстраняване на допуснати на ДП съществени
нарушения на процесуалните правила,
което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
С оглед
на което, на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1,т.1 вр. чл.42, ал.1 и ал.2
и чл.37, ал.1,т.3 от НПК Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД
№ 859/2020 г. по описа на РС – Асеновград ІІІ-ти н.с. и ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд – Пловдив.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което се закри в 10,16 ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: