РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. гр.Мадан, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100270 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Т. И. Д. с адрес: гр.М., обл.С.
ул.“Б.“ №.., чрез пълномощника си адв. С. К. против „К. И. И.“ ЕАД с адрес: гр. С., п.к. бул.
„П. В.“ № **, чрез пълномощника юрисконсулт Л. К. Н., за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи следните суми: главница в размер на 924,30 (деветстотин
двадесет и четири лева и тридесет стотинки) лева, законна лихва върху главницата считано
от 29.02.2008г; 300,38 (триста лева и тридесет и осем стотинки) лева неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н.) , 230,00 лева присъдени разноски, както и публични
държавни вземания в размер на 50,00 лева; 100,00 лева разноски по изпълнителното
производство; 162,12 лева дължими такси по изпълнителното производство до момента и
315,95 лева дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, чиито общ
размер е 3444,24 (три хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и двадесет и четири
стотинки) лева, поради погасяването им по давност на основание чл. 110 и чл. 112 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2022г ищецът научил от негови познати, че
на 10.01.2022г е поставено уведомление от ЧСИ П. М. в сградата в която притежава жилище
в гр. М.. При извършена от него справка бил уведомен, че залепеното уведомление е
относно ПДИ от 26.11.2021 г. по изп. д. № .../2021 г. по описа на ЧСИ П. М., peг. №.. с район
на действие Окръжен съд С.. В ПДИ било посочено, че задължението му по изпълнителното
дело към 10.12.2021г било в размер на 3444,24 лева, от които: главница в размер на 924,30
лева, законна лихва върху главницата считано от 29.02.2008г ; 300,38 лева неолихвяеми
вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н. ); 230,00 лева присъдени разноски, както и
публични държавни вземания в размер на 50,00 лева; 100,00 лева разноски по
изпълнителното производство, 162,12 лева дължими такси по изпълнителното производство
до момента и 315,95 лева дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Към ПДИ бил приложен само изпълнителен лист, като било записано, че с изпълнителен
лист, издаден на 04.07.2011г от Районен съд София на основание Съдебно решение по г.д.
№..от 2010г на PC София ищецът бил осъден да заплатите парично задължение в полза на
взискателя „К. И. И.“ ЕАД с ЕИК ***.
В исковата молба се сочи, че с Поканата за доброволно изпълнение ЧСИ П. М. го
уведомил, че с Договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015г сключен между „БНБ
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД (с предишно наименование ДЖЕТФАЙНЕНС
1
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД) и „К. И. И.“ ЕАД, „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД
(цедент) цедира вземането си към ищеца, заедно с всички принадлежности към него на „К.
И.И.“ ЕАД (цесионер). Ищецът не бил получил съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършено прехвърляне на вземане от „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД на „К.
И. И.“ ЕАД. Твърди, че сумата не се дължи от него, поради настъпване на погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишен давностен срок. От датата на издаване
на изпълнителния лист (04.07.2011г) до датата на образуване на изпълнителното дело и
залепване на уведомлението за изпратена покана за доброволно изпълнение (10.01.2022г)
били изтекли повече от 10 години през които не са извършвани изпълнителни действия
спрямо него, поради което е изтекла предвидената в закона погасителна давност съгл. чл.
110 от ЗЗД - за главница и за лихва. Давността била изтекла на 04.07.2016г. От страна на
взискателя по изпълнителното дело не били извършвани никакви изпълнителни действия,
които да са прекъсвали давността. Позовава се на т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС. Посочва, че още на 04.07.2016г е настъпила погасителна давност на вземането на
основание чл. 110 от ЗЗД - за главница и за лихви. Изтекла била също така и давността по
чл.112 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че на 17.01.2009 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс
Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и Т. И. Д., в качеството му на
Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № ***. По молба на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 02.12.2011 г. било образувано изп. дело № **/2011 г. по
описа на ЧСИ Н. М. и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от
04.07.2011 г. По време на образуваното на 02.12.2011 г. изпълнително производство по
изпълнително дело № **/2011 г., по желание на взискателя и по инициатива на съдебния
изпълнител били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност. С молбата си за образуване на изпълнително дело “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД възлага правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Н. М. на
02.12.2011 г. На 15.12.2011 г. до длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение. На същата дата (15.12.2011 г.) били изпратени запорни съобщения до
множество търговски банки. На 16.01.2012 г. бил наложен запор на банковите сметки на
длъжника в ОББ АД. На 25.01.2012 г. след извършена справка в НАП и след отговора на
НАП СОФИЯ-ОФИС ЛЮЛИН било установено, че длъжникът има публични задължения.
Присъединяването на държавата като взискател отново било действие, което прекъснало
давността. На 22.02.2012 г. бил наложен запор на банкови сметки в КЕЙ БИ СИ БАНК
БЪЛГАРИЯ ЕАД. На 25.08.2015 г. последвало и депозирането на молба за конституиране на
нов взискател от „К. И. И.“ ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно
вземането погасителна давност. С нея на съдебния изпълнител били възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Ha 21.01.2016 г. новият взискател бил депозирал молба в
кантората на ЧСИ, с която е поискано да бъде насрочена дата за опис на движимите вещи,
собственост на длъжника. Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника
било валидно изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвало
погасителната давност. На 04.09.2017 г. „К. И. И." ЕАД депозирало молба, в която било
включено искане да бъде наложен на банковите сметки на длъжника в БАНКА ДСК и да
бъде извършена справка в ел. регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки в
други банки. На 29.08.2018 г. взискателят депозирал молба в кантората на ЧСИ Н. М., с
която поискал да бъде извършена справка БНБ и НАП за наличието на разкрити банкови
сметки и регистрирани трудови договори, и налагане на запор върху установените такива.
На 04.07.2019 г. до длъжника било изпратено съобщение относно насрочена дата за опис на
движимите му вещи. На 29.07.2019 г. взискателят бил депозирал молба в кантората, с която
е поискано да бъдат предприети изпълнителни действия поделото. След като изп. дело №
**/2011 г. било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят е изтеглил
процесния изпълнителен лист и на 14.05.2021 г. депозирал молба в кантората на ЧСИ Н. М.
за образуване на ново изпълнително дело, получило номер **/2021 г. Установено обаче
било, че длъжникът е с постоянен и настоящ адрес в гр. М., на 11.10.2021 г. взискателят е
2
депозирал молба за прехвърляне на изп. дело **/2021 г. по компетентност към ЧСИ П. М.,
вследствие на което делото е преобразувано под № **/2021 г. по негов опис. Посочва, че
предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява
годно да прекъсне погасителната давност основание. Излага подробни съображения в тази
насока. В заключение посочва, че по процесното вземане срещу Т. И. Д. не е изтекла
погасителната давност. Посочва, че на дата 15.05.2015 г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД в качеството му на Цедент и „К. И. И." ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на
Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с Т. И. Д. Договор за кредит №
*** на „К. И. И.“ ЕАД. Посочва, че било изпратено уведомление до посочен от длъжника
адрес, а именно: гр. София, ...., което не е било получено. В случай че се приеме приеме, че
следва Т. И. Д. да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, моли да бъде
прието приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като
уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2011 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № **/2008 г. по описа на СРС,
съгласно който Т. И. Д. е осъден да заплати на ДжетФайненс Интернешънъл ЕАД, ЕИК ***
сумата от 1224,68 лева, законната лихва върху главницата от 924,30 лева, считано от
29.02.2008 г. до окончателно изплащане. На 02.12.2011 г. въз основа на посочения
изпълнителен лист по молба на взискателя БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД / предишно
наименование ДжетФайненс Интернешънъл ЕАД/ е образувано изп. д. № ***/2011 г. по
описа на ЧСИ Н. М.,, с район на действие СГС. С постановеното разпореждане от 02.12.2011
г. на ЧСИ Н. М. /л. 7 изп. д. № ***/2011/ е насрочен опис на движимо имущество на
длъжника Т. И. Д. на 31.01.2011 г. от 15.00 часа, както и е разпоредено налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника в посочените в разпореждането търговски банки.
Изпратени са 30 бр. запорни съобщения за налаге на запор върху банкови сметки на
длъжника в различни търговски банки. /л. 11- л. 45 на цитираното изп. дело/., като запорът е
бил успешно наложен върху банковите сметки на длъжника Обединена българска банка АД,
видно от представеното писмо от 28.12.2011 г. на л. 27 и в Райфайзен банк ЕАД писмо от
27.12.2011 г. на л. 30 от цитираното изп. дело. На длъжника е изпратена ПДИ изх. №
***/15.12.2011 г. на л. 51 д., в която е посочено, че е насрочен опис на движимото му
имущество на 31.01.2011 г. на адрес: гр. София, ..... Доколкото длъжникът не е открит на
посочения адрес, ПДИ е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.
Междувременно е постъпило удостоверение от НАП на л. 9 от цитираното изпълнително
дело, вх. № **/25.01.2022г. с което ЧСИ е уведомен, че длъжникът има задължения в размер
от 20 лева, представляващи глоба от МВР Смолян. По изпълнителното дело са извършени
действия по проучване на имущественото състояние на длъжника и е направен нов опит за
връчване на ПДИ на длъжника. Изпратена е ПДИ изх. № **/26.03.2012 г. -л. 59 от
цитираното изпълнително дело, която не е била получена от длъжника, доколкото видно от
представеното известие за доставяне пратката се е върнала като непотърсена. Впоследствие
е изпратена е ПДИ изх. № **/01.08.2014 г. – л. 75 от цитираното изпълнително дело, която
отново не била връчена на длъжника. На 25.08.2015 г. по изп. д. № ***/2011 по описа на
ЧСИ Н. М. е постъпила молба за конституиране на нов взискател „К. И. И.“ ЕАД –
приобретател на вземането по процесния изпълнителен лист /л. 90 от цитираното
изпълнително дело/, към която е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 15.05.2015 г., Потвърждение за извършена цесия на вземания на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
пълномощно от цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс, по силата на което упълномощава
цесионера К. И. И. да уведоми длъжниците, посочени в приложение № 1 към цитирания
договор за цесия съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне
на вземания. С постановление от 17.09.2015 г. на ЧСИ Н. М. като взискател по посоченото
изпълнително дело е конституиран ответникът в настоящото производство К. И. И..
Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника. Изпратена е ПДИ изх. №
**от 17.09.2015г. до длъжника – на л. 112 от цитираното изпълнително дело, която не е била
връчена, доколкото съгласно отбелязването от връчителя, длъжникът е в чужбина.
Постъпила е молба вх. № **/08.10.2015 г. от взискателя с приложена обратна разписка,
удостоверяваща изпращането на уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на
3
вземането – л. 113 от цитираното изп. дело. Постъпила е молба вх. № **/21.01.2016 г. по
описа на ЧСИ Н. М. от К. И. И., съгласно която взискателят моли да се пристъпи към
принудително изпълнение, като бъде насрочена дата за извършване на опис на движими
вещи, находящи се на адреса на длъжника – л. 115. Извършена е проверка за имущественото
състояние на длъжника. Впоследствие до длъжника е изпратена ПДИ изх. № **/03.11.2016 г.
-л. 118, с която е насрочен опис върху движими вещи в дома на длъжника на 06.01.2017 г.,
като ПДИ не била връчена на длъжника. От взискателя е депозирана молба вх. №
**/04.09.2017 г. до ЧСИ – л. 120, за налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника в Банка ДСК ЕАД. Изпратена е ПДИ изх. № **/08.09.2017 г. -л.121, която не е
връчена на длъжника. По изпълнителното дело постъпила молба вх. № **/29.08.2018 г. от
взискателя – л. 123, с която моли да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ
за разкрити банкови сметки на името на длъжника, както и при наличието на такива да бъде
наложен запор, както и молба вх. № **/29.07.2019 г. – л. 124 от взискателя, с искане да бъде
наложен запор за обезпечаване на вземането на взискателя, както и да се пристъпи към
принудително изпълнение като бъде насрочен дата за извършване на опис. С постановление
от 28.08.2019г. на ЧСИ Н. М., производството по изп. д. № ***/2011 г. е прекратено, поради
това, че в продължение на 2 години не са искани изпълнителни действия от взискателя К. И.
И. ЕАД. Липсват данни постановлението на ЧСИ да е обжалвано от взискателя.
Впоследствие всички наложени запори върху банковите сметки на длъжника са вдигнати.
На 05.08.2021 г. изпълнителния лист, въз основа на който е образувано посоченото
изпълнително дело е върнат на взискателя.
К. И. И. ЕАД подало молба вх. № **/19.08.2021 г. до ЧСИ Н. М., рег. № ..., район на
действие СГС за образуване на изпълнително дело, въз основа на процесния изпълнителен
лист, издаден в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД против длъжника Т. И. Д..
Образувано било изп. д. № **/2021г. по описа на ЧСИ Н. М.. С постановление от 22.10.2021
г. на ЧСИ Н.М. изпълнително дело е изпратено на ЧСИ П. М., на осн. чл. 427 от ГПК.С
разпореждане от 26.11.2021 г. по описа на ЧСИ П. М., с район на действие Окръжен съд С.,
рег. № ... е образувано изп. д. № *** въз основа на процесния изпълнителен лист.
Извършени са действия по проучването на имущественото състояние на длъжника.
Разпоредено е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в Интернешънъл
Асен Банк АД. Изпратено е запорно съобщение изх. № **/26.11.2021 г. до Интернешънъл
Асен Банк АД. В запорното съобщение е посочено, че дължимите суми към 10.12.2021 г. по
изпълнителното дело са в общ размер на 3444,24 лева, от които главница в размер на 924,30
лева, със законна лихва, считано от 29.02.2008 г. до окончателно изплащане на вземанията,
като начислените законни лихви към 10.12.2021 г. са в общ размер на 1361,49 лева,
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, банкови такси, обезщетения и т.н.) в размер на
300,38 лева, присъдени разноски в съдебното производство в размер на 230 лева, приети
разноски в изпълнителното производство в размер на 100 лева, публични държавни
вземания в размер на 50 лева, дължими такси и разноски съгласно Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ в размер на 478,07 лева. Запорното съобщение било получено от
банката на 01.12.2021 г. На 13.12.2021 г. е постъпила сума в размер на 105,68 лева,
вследствие на наложения запор. На длъжника е изпратена ПДИ изх. № **/26.11.2021 г..
която не му е била връчена, доколкото видно от отбелязването в представения протокол на
л. 24 от изп.д. №*** по описа на ЧСИ П. М. длъжникът не е бил открит на адреса.
Впоследствие постъпили суми по изпълнителното дело в размер на 118,56 лева на
23.02.2022 г., вследствие на наложения запор. На длъжника по изпълнителното дело е
назначен особен представител. С разпореждане от 05.09.2022 г. изпълнителното дело е
спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т. 7 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 предл. последно от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
По арг. от ал. 2 от същата разпоредба искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и водещи до погасяване на претендираното в изпълнителното
производство право на взискателя. Доколкото е налице висящо изпълнително производство
за процесните вземания, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК е допустим, като средство на защита на длъжника срещу липсата на
4
материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес. От страна на
ищеца е въведено възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Предвид обстоятелство, че вземането произтича от договор за кредит е приложима
разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност.
Съобразно чл. 116, б „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) – насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е
уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е
подадената молба от 02.12.2011 г. на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД за образуване на
изпълнително дело срещу ищеца, доколкото в нея кредиторът е възложил на ЧСИ, по реда
на чл.18 ЗЧСИ, извършване на всички изпълнителни действия. Следващите изпълнителни
действия, които съдът приема, че прекъсват давността е налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника в Райфайзенбанк ЕАД и Обединена Българска Банка АД,
съответно на 27.12.2011 г. и 28.12.2011 г. Изискването на справки за проучване на
имуществото на длъжника и изпращането на ПДИ не представляват валидни изпълнителни
действия, които да прекъснат давността. Насрочването на опис с ПДИ не може да се приеме
за валидно действие по изпълнението, тъй като не са предприети каквито и да е действия
във връзка с него- изпращане на съобщение до взискателя за насрочването му, внасяне на
такса за извършването му, изготвяне на протокол за извършен опис или документиране на
определената дата имотът на длъжника да е посетен. Самото извършване на описа на
собствено на длъжника имущество е същинско изпълнително действие годно да прекъсне
давността. Но по делото не са ангажирани доказателства да са осъществени насрочените
описи на имущество на длъжника.
Съдът не споделя доводите на ответника, че с присъединяването на държавата като
взискател, се прекъсва давността, доколкото държавата е присъединен взискател по право,
съгласно чл.458 ГПК и чл.191, ал.3 ДОПК, при наличие на публични задължения на
длъжника, дори не е необходимо присъединяването й да бъде с нарочен акт. Същата не
разполага със самостоятелно изпълнително основание. Присъединяването на държавата не я
прави самостоятелен взискател какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с
5
изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника. На практика държавата като взискател
се ползва от активността на първия взискател. Ако той се откаже от извършването на
действия, то държавата изчаква друг да предприеме изпълнително производство спрямо
длъжника по реда на ГПК. Нейната активност е в производството по ДОПК. Ето защо и не
може да се приеме, че присъединяването на Държавата към изпълнителното дело е довело до
прекъсване на давността, нито до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнението се счита за прекратено, когато в
продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия,
без за това да е необходимо изрично постановление на ЧСИ. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона- чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали ЧСИ ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право. В настоящият случай, съдът намира, че считано от 28.12.2013 г.
изпълнително производство е прекратено по силата на закона - чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
доколкото в периода 28.12.2011 г. – 28.12.2013г. не са поискани или предприети
изпълнителни действия. Подаването на молби от взискателя след този момент / от
25.08.2015 г., от 21.01.2016 г., и пр./, както и извършването на последващи действия от
съдебния изпълнител, вкл. насрочване на опис, налагане на запор и пр., не могат да породят
правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително
производство. В този случай новата давност за процесните вземания започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, в случая от
28.12.2011 г. и е изтекла на 28.12.2016 г., поради което вземането по процесния
изпълнителен лист е погасено по давност.
Съдът намира, че в хода на образуваното по молба на взискателя изпълнително
производство, давностният срок не спира да тече, в който смисъл не следва да намерят
приложение постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, тъй като последното е отменено с
постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че е налице противоречие в съдебната практика
по отношение на този въпрос, като е застъпено и становището че до приемане на посоченото
тълкувателно решение на 26.06.2015 г. давността по висящите изпълнителни производства е
спряла да тече, тъй като до този момент е действало постановеното от Пленума на ВС. Това
обстоятелство е дало повод за образуване на тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което
към настоящия момент не е приключило. Настоящият съдебен състав намира, че приетото
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС следва да намери приложение по отношение на всички образувани и преди
постановяването му изпълнителни производства, доколкото в последното, при тълкуване на
закона, касационната инстанция е достигнала до извод за неправилност на предходно
възприетото решение, който извод не е обоснован с промяна на законодателството или
обществените отношения в страната. С оглед изложеното съдът намира, че в периода от
28.12.2011 г. - 28.12.2016 г. е изтекла погасителната давност на вземанията по процесния
изпълнителен лист. Образуваното през 2021 г. ново изпълнително дело и извършените по
него изпълнителни действия не са годни да доведат до прекъсване на давността, доколкото
на прекъсване подлежи единствено неизтеклата давност. Ето защо липсват материално
правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен, като бъде прието за установено спрямо ответника, че ищецът не
дължи вземанията по изп. д. №20218810400465 по описа на ЧСИ Петко Мачкърски.
По отговорността за разноски- на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК разноски се дължат в полза
на ищеца. Същите се констатираха от съда в размер от 475 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 137,77 лева – платена държавна такса, които следва да се присъдят
изцяло. Въведеното от страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е съобразено с
предвидения с Наредба № 1/2004 за МРАВ минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата,
6
в приложимата редакция към момента на сключване на договора за правна помощ от ищеца,
съобразно цената на иска. Ето защо съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.М., обл.С.
ул.“Б.“ №..., НЕ ДЪЛЖИ НА „К. И. И.“ ЕАД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „П. В.“ № ..., следните суми: главница в размер на 924,30 (деветстотин двадесет и
четири лева и тридесет стотинки) лева, законна лихва върху главницата считано от
29.02.2008г; 300,38 (триста лева и тридесет и осем стотинки) лева неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н.) , 230,00 лева присъдени разноски, както и публични
държавни вземания в размер на 50,00 лева; 100,00 лева разноски по изпълнителното
производство; 162,12 лева дължими такси по изпълнителното производство до момента и
315,95 лева дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, чиито общ
размер възлиза на 3444,24 лева, които суми са предмет на изп. д. № *** по описа на ЧСИ П.
М., рег. № ..., с район на действие Окръжен съд С., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „К. И. И.“ ЕАД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.
В.“ № ... да заплати на Т. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.М., обл.С. ул.“Б.“ №..., сумата от
137,77 лева (сто тридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) разноски за
заплатена държавна такса и сумата от 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева)
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7