РЕШЕНИЕ
№ 22561
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110156689 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 3
810,69 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г.; 427,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.04.2023 г.; 56,90 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 10,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.04.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 21914/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.05.2023 г.
Ищецът **** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Н. С. Я., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж. к. ***** като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което
ответникът не е сторил, поради което претендира от него посочените по-горе суми.
1
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. С. Я. не е подал отговор на исковата
молба. В подаденото от него възражение по чл. 414 от ГПК е заявил, че има надвнесена сума
във връзка с друго производство, от която ищецът следва да приспадне дължимото му по
настоящото такова - арг. т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 12.12.2024 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Иванова е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото
по делото открито съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 26.04.2023 г. до окончателното им заплащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят
направените разноски в производството по ч. гр. дело № 21914/2023 г. по описа на СРС, 79
състав, както и в настоящото исково производство, които съответно възлизат на 136,12 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 218,58 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ****, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *** Б срещу Н. С. Я., ЕГН **********, с адрес: ****, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. С. Я. дължи на **** сумите, както следва: 3 810,69
2
лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 427,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.04.2023 г.; 56,90 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., както и 10,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 26.04.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
21914/2023 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 11.05.2023 г.
ОСЪЖДА Н. С. Я., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на ****, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *** Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 136,12 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 21914/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 218,58 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца - „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3