№ 2393
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 21.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 47118/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 26 състав, е отхвърлен предявеният от „ЧЕЗ Е.Б.” ЕАД- гр. София
/ЕИК *******/ срещу ОЛГ. Д. М. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422 ГПК
за признаване за установено, че ОЛГ. Д. М. /ЕГН **********/ дължи на „ЧЕЗ Е.Б.”
ЕАД /ЕИК *******/ сумата 1 213.90 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена през периода от 6.06.2014 г. до 3.05.2017 г. електрическа енергия в имот с
ИТН № 300141371160, находящ се в с. Доброво, ведно със законната лихва от
13.07.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата 110.47 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главния дълг, дължимо за периода 19.082014
г.- 03.07.2017 г.
Постъпила е въззивна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.” АД- гр. София /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- главница и
лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна ОЛГ. Д. М. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли
1
да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по
същество правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Предявените от „ЧЕЗ Е.Б.” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за недоказано
по делото, че ответникът е собственик или титуляр на право на ползване на имота, като
липсва и приложено заявление от ищеца, от което е видно, че е титуляр на партидата за
продажба на електрическа енергия за битови нужди, поради което и не е доказано
наличието на облигационно отношение между страните.
Съгласно действащата през процесния период разпоредба на § 1, т.2а от ДР на
Закона за енергетиката /нова- ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди“. Задължение за плащане цената на
електрическа енергия следователно възниква за лице, което е страна по валидно
възникнало облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа
енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което същото има положението на „битов клиент“- купувач
на електрическа енергия, обвързан и от действащите при ищеца Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия.
Доказателства, обосноваващи извод, че ответницата О.М. има качеството
„потребител на електрическа енергия”, респ. „битов клиент“ на ищцовото дружество, и
че страните са били обвързани от облигационна връзка през процесния период, по
делото не са ангажирани и събрани, при доказателствена тежест, принадлежаща на
ищеца.
Фактът, че ищецът е открил партида с титуляр О.М. за имот в с. Доброво, който
2
не е индивидуализиран по никакъв начин както в съставените от него документи, така
и в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по чл.422 ГПК, не е достатъчен да
обоснове извод, че през процесния период между страните е съществувало
облигационно право-отношение. Липсват безспорни данни и доказателства
ответницата О.М. да притежава недвижим имот в с. Доброво, който да е електро-
снабден и в него да е доставяна електрическа енергия през процесния период. Въз
основа на приложената от ищеца справка от имотния регистър такива релевантни за
спорното материално право факти и обстоятелства не се установяват.
Според съдържанието на приложените от ищеца заявления за
отсрочване/разсрочване на задължения от 3.10.2013 г., 20.10.2015 г. и 7.06.2017 г. /л.41-
42 от делото на СРС/ ответницата М. е заявила, че ще погаси разсрочено задължения за
имот с кл.№ 300141371160 в качеството на лице, встъпващо в дълг, което също
опровергава твърдението на ищеца, че страните са обвързани от договорно право-
отношение с предмет доставка на електрическа енергия до имот с процесния
клиентски номер.
При събраните в процеса доказателства следователно не може да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответницата за плащане цена на доставена от
ищеца на неиндивидуализиран обект в с. Доброво електрическа енергия, тъй като
същата не е страна по сключен с ищеца договор за доставка на електрическа енергия
до посочения от него имот, не е правоприемник на такава страна, нито е била
собственик или ползвател на електроснабден имот, за който са съставени процесните
фактури, през процесния период от 6.06.2014 г.- 3.05.2017 г.
Направените в приетите по делото експертни заключения констатации за
открита на името на ответницата партида, по която има непогасени задължения в
претендирания от ищеца размер, предвид производния характер на експертните
заключения, самостоятелно не могат да установят наличието на твърдяната от ищеца
облигационна връзка с ответницата, нито дължимостта на процесните вземания.
Предвид горното, тъй като ищецът не е провел дължимото в процеса пълно
доказване на наличието на съществуващо между него и ответницата договорно
правоотношение при общи условия, на обема на доставеното до електроснабден имот в
с. Доброво количество ел. енергия и нейната цена, за което е издал процесните
фактури, при прилагане на неблагоприятните последици от непроведеното доказване в
негова вреда следва предявеният установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид акцесорния му характер, на
отхвърляне подлежи и искът по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
дължимостта на претендираните в заповедното производство лихви за забава върху
процесната главница.
С оглед горното, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
3
съществото на спора, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивното производство от въззиваемата страна не са сторени,
поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.01.2021 г., постановено по гр. дело № 47118/
2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 26 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4