Решение по дело №621/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 412
Дата: 2 август 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20185140200621
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

02.08.2018

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                             

 

състав

 

На

17.07.

                                                            Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                              Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                                         Членове

 

 

                                                            Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Марияна Динкова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

621

по описа за

2018

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2012239, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Е.Х.Д. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „Бургас 1“ ЕООД, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство на 24.01.2018г. в 11.30ч. в гр.Кърджали.   

Жалбата срещу електронния фиш е подадена от Е.Х.Д., който го намира за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не е извършил описаното във фиша нарушение. Електронният фиш следвало да бъде издаден в срока по чл.34 от ЗАНН. Неспазването на указаните в този текст срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание съставлявало съществено процесуално нарушение. От извършване на нарушението до връчване на електронния фиш изминал срок, надвишаващ този по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Електронният фиш нямал и дата на издаване, което правело невъзможно да се провери дали административнонаказателното производство е започнало в срок. Моли съда да отмени обжалваният електронен фиш. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Чрез началник на сектор ПП към ОДМВР-Кърджали, оправомощен с изрична заповед, е представил подробно писмено становище, в което излага съображения за законосъобразност на електронния фиш. Моли съдът да остави без уважение подадената жалба. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2018г. свидетелят Р.П. - мл.автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР - Кърджали, бил на работа със служебен автомобил с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М. Същият ден той се намирал на път І-5 км.348+600, разклона за с.Глухар, обл.Кърджали, където работел със системата за видеоконтрол, засичаща и заснемаща нарушения за превишена скорост. В 11.30ч. на 24.01.2018г. бил заснет движещ се в посока от гр.Момчилград към гр.Кърджали автомобил марка Форд Транзит с рег.№ СВ 3852 КМ със скорост 87 км/ч. при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, било вписано името на Е.Х.Д. - управител на фирмата „Бургас 1“ ЕООД, ползвател на превозното средство. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 87 км/ч. - превишаване с 27 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.        

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля Р.П., както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - Приложение към преписка, Клип № 167, в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство; Справка за регистрация и собственост на МПС, видно от която ползвател на автомобила марка Форд Транзит с рег.№ СВ 3852 КМ е дружеството „Бургас 1“ ЕООД гр.Бургас; Справка от Търговски регистър, според която управител на „Бургас 1“ ЕООД е жалбоподателя Е.Х.Д.; Протокол от 25.01.2018г. за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 24.01.2018г.; Протокол № 8-19-17/20.10.2017г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за извършено обучение от 20.10.2017г., установяващ, че свидетеля Р.П. е преминал необходимото обучение за работа с мобилната система за видеоконтрол тип ТFR1-М; Протокол за монтаж и настройка от 20.10.2017г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество. Настоящата инстанция прие, че жалбата е депозирана в срок, предвид невъзможността да се установи точната дата на връчване на електронния фиш, въпреки положените усилия за събиране на доказателства в тази насока.      

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е именно такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 27 км/ч., приложена е санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, ако превишаването е от 21 до 30 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващия орган е отчел възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка № 8-19-17/20.10.2017г. на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Обосновано в електронния фиш името на Е.Х.Д. е посочено като нарушител в качеството му на управител на фирмата ползвател на моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.   

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че не бил извършил процесното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Няма основание съдът да не кредитира приложената по делото разпечатка на Клип № 167, заснет с мобилната система за видеоконтрол, тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Именно посоченият клип доказва, че автомобила Форд Транзит с рег.№ СВ 3852 КМ се е движил с наказуема скорост 87 км/ч. на посочените в електронния фиш дата, час и място. На следващо място, съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен, в случая ползвателя. Според второто предложение собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е предоставил МПС. В процесния случай ползвателят е известен, като дори е регистриран официално при регистрацията на автомобила в Пътна полиция. Ето защо, настоящият състав приема, че не е имало нужда фишът да бъде съставен първо на собственика, след като е известно, кое е лицето ползвател, на което автомобила е предоставен. Не на последно място, собственикът по занятие е лизингодател, т.е. лице, което предоставя на лизинг автомобили, а не лице, което управлява тези автомобили. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя относно съдържанието на атакувания фиш, доколкото при съставянето му са спазени всички изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Сред реквизитите, на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш не е предвидена датата на издаване на фиша. Макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Няма изискване последният да има реквизитите на АУАН и наказателно постановление, така както са изброени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Относно довода за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, неправилно жалбоподателят обвързва издаването и връчването на електронния фиш с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г. на ВАС електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред /включително срокове/ за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че текста на чл.34 от ЗАНН не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2012239, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Е.Х.Д. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „Бургас 1“ ЕООД, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство на 24.01.2018г. в 11.30ч. в гр.Кърджали.   

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

  

                                                                               Районен съдия: