Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 674/28.12.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия: С. Камарашка
при секретаря Д*** Д., като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 508
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.121, ал.1, т.1 във вр. чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл) във връзка чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК),
Жалбоподателя Т.И.Д. с ЕГН * ***, чрез
пълномощника й адвокат С.Г. *** обжалва Заповед №365 Т от 01.10.2018год. издадена
от кмета на Община Бойчиновци, с която е прекратено без предизвестие служебното
й правоотношение с Общинска администрация – Бойчиновци, считано от
01.10.2018год., където е заемала длъжността „Финансов контрольор” с посочено
правно основание чл.107, ал.1, т.4, т.5 и т.7 от ЗДСл във вр. чл.108 от ЗДСл. В
жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание се поддържа, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон
и несъответствие с целта на закона. В писмено становище по делото моли съда за
отмяна на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, като
претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – кмета на Община
Бойчиновци, чрез процесуален представител адвокат К.А. ***, в писмено
възражение по жалбата и в писмена защита оспорва същата и моли да бъде
отхвърлена, поддържайки, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Обжалваната заповед за прекратяване на
служебното правоотношение е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК – изрично волеизявление на административен орган – Кмета на
Община Бойчиновци, с който пряко се засягат права и законни интереси на жалбоподателката.
Същата е връчена на жалбоподателката на 01.10.2018 г. при отказ да получи
същата, удостоверено с подписите на служители от общинската администрация, а
жалбата срещу заповедта е постъпила в деловодството на съда с вх. № 1889 на 10.10.2018
г. Спазен е срока по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.124, ал.1 от ЗДСл. Въпреки,
че в обжалваната заповед на л.19 от делото, не е указано, че същата подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой орган може да стане това, при който порок,
съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, сроковете за обжалване се
удължават на два месеца, поради което настоящия съдебен състав счита, че
подадената жалба е допустима за разглеждане.
Административен съд - Монтана като
обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл.236, ал.2
от ГПК във вр. чл.144 от АПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, че със заповед № 50-Т
от 22.02.2017год. издадена от кмета на Община Бойчиновци, е било прекратено без
предизвестие, считано от 23.02.2017год. служебното правоотношение на Т.И.Д. с
Общинска администрация – Бойчиновци на длъжност „финансов контрольор”. За
времето от 23.02.2017год. до 22.02.2018год. е била регистрирана като безработна
и е получавала обезщетение за безработица, съгласно приложеното Разпореждане
№111-00-560-1/08.03.2017год. на ТП на НОИ – Монтана и заверено копие от
трудовата книжка №175.
С решение № 217 от 31.05.2017 г. по
адм. дело № 86/2017 г. описа на Административен съд – Монтана е отменена като
незаконосъобразна заповед № 50-Т от 22.02.2017год. издадена от кмета на Община
Бойчиновци, с която е било прекратено без предизвестие служебното
правоотношение на жалбоподателката с Общинска администрация – Бойчиновци на
длъжност „финансов контрольор”. Решението е обжалвано пред Върховен
административен съд - София, който с Определение № 5184 от 20.04. 2018 г.,
постановено по адм. дело № 8351/2017 г. е оставил касационната жалба на Община
Бойчиновци без разглеждане и е прекратил производството по делото. Това
Определение е обжалвано пред петчленен състав на ВАС и с Определение
№11137/20.09.2018год. по адм. дело №10678/2018год. е оставил в сила
Определението по адм. дело №8351/2017год. по описа на ВАС, тричленен състав,
като е оставил и без разглеждане частната жалба от кмета на Община Бойчиновци и
е прекратил производството в тази му част.
Със заявление вх.№МН-385/01.10.2018год.
по описа на Община Бойчиновци, жалбоподателката на основание чл.122 от ЗДСл. е
поискала да бъде възстановена на предишната държавна служба в Общинска
администрация Бойчиновци на длъжност „финансов контрольор”, която е заемала
преди уволнението, като приложила съдебните актове и служебната си книжка
№13/06.11.2007год.
Със Заповед № 364 -Т от 01.10.2018год.
издадена от кмета на Община Бойчиновци и приложена на л.23 от делото, Т.И.Д. е
възстановена на длъжност „финансов контрольор” при Общинска администрация –
Бойчиновци, считано от 01.10.2018год.
От приложената по делото трудова
книжка представляваща официален удостоверителен документ, за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя ползваща се
с материална доказателствена сила и след констатации от страна на съда в
открито съдебно заседание, се установява, че за времето от прекратяване без
предизвестие на трудовото и правоотношение с Общинска администрация Бойчиновци,
считано от 23.02.2017год. до подаване на заявлението за възстановяване на
длъжността заемана преди уволнението – 01.10.2018год., жалбоподателката е
работела както следва: за времето от 15.03.2018год. до 11.04.2018год. по трудов
договор в „М*** ” ЕООД гр.Монтана и за времето от 02.05.2018год. до
30.09.2018год. по трудов договор в МТСП – АСП гр.Монтана, като „социален
работник”.
По делото са приложени подадено от Т.Д.
заявление до ИД на АСП гр.София от 27.09.2018год. с което моли да бъде
освободена от длъжността „социален работник” в отдел „Социална закрила” в ДСП –
Монтана, считано от 01.10.2018год., върху което с дата 28.09.2018год. е
поставена резолюция за съгласие и е изготвено предложение от Директора на ДСП –
Монтана с изх.№30-94819 от 27.09.2018год. до ИД на АСП гр.София за
освобождаване на Т.Д. от заеманата по заместване длъжност, считано от
01.10.2018год., поради спечелено от нея дело за възстановяване на работа.
Приложена е и Заповед №ЧР-4539/01.10.2018год. издадена от ИД на АСП София, с
която на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ и подадено заявление е прекратено
трудовото правоотношение на Т.Д., считано от 01.10.2018год.
От приложената справки от НАП за
актуално състояние на трудовите договори за периода от 23.02.2017год. до
27.11.2018год., се установява, че трудовото правоотношение на жалбоподателката
на длъжност „социален работник” в отдел „Социална закрила” в ДСП – Монтана е
прекратено считано от 01.10.2018год. От справката на НАП е видно, че трудовия
договор с АСП е регистриран с уведомление по чл.62 от КТ по електронен път на
23.04.2018год., като на 01.10.2018год. е подадено уведомление по чл.62 от КТ с
дата на прекратяване на трудовия договор от 01.10.2018год. По данни в
персоналният регистър предоставени от АСП жалбоподателката е работела на длъжността
„социален работник” за периода от 01.05.2018год. до 30.09.2018год.
В хода на делото е приложено и
заверено копие от страница 7 и 9 от служебна книжка №13 от 06.11.2007год.
издадена на Т.Д., в която на страница 9 е извършена корекция чрез зачертаване
на нанесеното от МТСП – АСП с организационно звено ДСП Монтана за възникване на
трудовото й правоотношение с посочена дата на назначаване 02.05.2018год.,
заверено с печат на работодателя и подпис на извършилия корекцията, съобразно
изискванията на чл.4, ал.3 от Наредба за служебното положение на държавните
служители.
Предмет на оспорване в настоящето
производство е издадена Заповед №365 Т от 01.10.2018год. от кмета на Община
Бойчиновци, с която е прекратено без предизвестие служебното правоотношение на
жалбоподателката с Общинска администрация – Бойчиновци, считано от
01.10.2018год., където е заемала длъжността „Финансов контрольор”. В заповедта
е посочено наличието на правно основание чл.107, ал.1, т.4, т.5 и т.7 от ЗДСл
във вр. чл.108 от ЗДСл, като изложените в заповедта фактически основания за
прекратяване на служебното правоотношение са посочени – наличие на обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения поради
наличие на съществуващо служебно правоотношение с МТСП АСП, ДСП – Монтана на
длъжност „социален работник” с дата на назначаване 02.05.2018година и действащо
към настоящия момент, без отразено прекратяване в служебна книжка №13 от
06.11.2007год., МФ серия А-2007-001741 на страница 8 и 9 издадена от Община
Бойчиновци.
С оглед посочените фактически констатации,
съдът, след като се съобрази с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, въз основа
на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания, съгласно чл. 146 от АПК,
поради което от правна страна приема следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган – кмета на Община Бойчиновци. Съгласно чл. 108, ал.
1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. По делото не се спори, че жалбоподателката
е била назначена на длъжност по служебно правоотношение в Община Бойчиновци.
Следователно, по силата на посочената правна норма кметът на Община Бойчиновци,
в качеството му на орган по назначаването е компетентен да прекратява
служебното правоотношение на държавните служители в ръководеното от него
ведомство. Компетентността на кмета на Община Бойчиновци произтича пряко и от
разпоредбата на чл. 44, ал.
1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
Оспорената заповед е постановена в установената от
закона чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма на акта за прекратяване на служебното
правоотношение, като в него изрично е посочено правното основание за
прекратяване – чл. 107, ал.
1, т. 4, т.5 и т.7 от ЗДСл, придобитият ранг на държавна служба –
ІII младши, отразено е и че на служителя не се дължи изплащане на обезщетение, при спазване на реквизитите на
административния акт по чл.59, ал.2 АПК, съобразно с целта на закона –
правомощията на органа по назначение да прекратява служебните правоотношения в
поверената му администрация по реда на чл.107 във връзка с чл.1 от ЗДСл. Следва
да се отбележи изрично, че по отношение на формата нормата на чл.108, ал.1 от
ЗДСл, която е специална по отношение на общия закон – разпоредбата на чл.59,
ал.2 от АПК, установява облекчен ред и редуцира изискването за излагане и на
фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение, като нормата
урежда изключение за посочване и на фактическите основания само при прекратяването
на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
При постановяване на оспорваната заповед,
обаче кметът на Община Бойчиновци е допуснал нарушение на материалния закон,
представляващо основание за отмяна на обжалваната заповед по чл.146, т.4 от АПК.
В заповедта е посочено наличието на
правно основание чл.107, ал.1, т.4, т.5 и т.7 от ЗДСл във вр. чл.108 от ЗДСл,
като изложените в заповедта фактически основания за прекратяване на служебното
правоотношение са посочени – наличие на обективна невъзможност държавния
служител да изпълнява служебните си задължения поради наличие на съществуващо
служебно правоотношение с МТСП АСП, ДСП – Монтана на длъжност „социален
работник” с дата на назначаване 02.05.2018година и действащо към настоящия
момент, без отразено прекратяване в служебна книжка №13 от 06.11.2007год., МФ
серия А-2007-001741 на страница 8 и 9 издадена от Община Бойчиновци.
Фактическия състав на основанието за
прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие по чл. 107, ал.
1, т. 4 от ЗДСл разписан като „държавния служител не спази
задължението си за уведомяване по чл.27”, предполага бездействие от страна на
държавния служител, изразяващо се в неподаване на декларация за уведомяване за
наличието на обстоятелствата по чл.27 от ЗДСл. Според разпоредбата на чл.27 от
ЗДСл, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение възникне
някое от основанията за недопустимост по чл.7, ал.2 от ЗДСл или в случая по
чл.7, ал.2, т.7 от ЗДСл., служителят е длъжен в 7-дневен срок от настъпването
на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с
изпълняваната служба. Това е така, тъй като законодателят разглежда
възникването на което и да е от обстоятелствата по чл.7, ал.2 от ЗДСл, като
пречка, както за назначаване на държавния служител, така и за продължаване на
изпълнението на заеманата от него длъжност.
Видно обаче от приложените по делото
официални документи неоспорени от страните, конкретно справки от НАП за
актуално състояние на действащите трудови договори на жалбоподателката, както
подаденото уведомление по чл.62 от КТ по електронен път и приложената заповед
№ЧР-4539/01.10.2018год. издадена от ИД на АСП София, във връзка с подадено
заявление е прекратено трудовото правоотношение с Т.Д. т.е. жалбоподателката на 01.10.2018год. не е работила по трудово
правоотношение в МТСП АСП, ДСП – Монтана на длъжност „социален работник”,
което се потвърждава и от приложеното заверено ксерокопие от страница 7 от
трудовата книжка №175А от
04.10.2018год., за която по делото по никакъв начин не е оборена обвързващата
доказателствена сила на официален удостоверителен документ, поради което
отразените в нея обстоятелства следва да бъдат приети за установени по силата
на чл.347 от КТ във вр. чл. 179, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.347 от КТ, трудовата
книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя, а съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, Официален
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените
от него и пред него действия. Именно поради тези факти за жалбоподателката не е
възникнало основанието при явяването си на 01.10.2018год. за възстановяване на
предишната държавна служба в Общинска администрация Бойчиновци на длъжност
„финансов контрольор”, която е заемала преди уволнението, отменено с Решение №
217 от 31.05.2017 г. по адм. дело № 86/2017 г. описа на Административен съд –
Монтана да декларира наличието на трудово правоотношение, което е било
прекратено и по същество към датата на издаване на оспорената заповед не е
съществувало.
Фактическия състав на основанието за
прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие по чл.107, ал.1,
т.5 от ЗДСл разписва, че „е налице обективна невъзможност държавния
служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103, ал.1, т.3
от ЗДСл.”, за което в практиката на ВАС е застъпено становището, че тази
обективна невъзможност е налице когато в резултат на възникнала нова фактическа
обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение,
служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В
случая такива обстоятелства не се сочат от органа, не се твърдят и не се
установяват по делото.
Посоченото основание по чл.107, ал.1, т.7 от
ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие, е налице
когато държавния служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 и
нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.
Самата разпоредба на чл.7, ал.2 от
ЗДСл съдържа изчерпателно изброяване на обстоятелствата, които
пораждат несъвместимост със заемането на държавна служба. Наличието на такава
несъвместимост е отрицателна предпоставка за съществуване на служебното
правоотношение, с оглед недопустимостта за заемане на държавна служба от лица,
легитимиращи се в качествата, изброени с тази норма. Възникването на подобен
факт в хода на осъществяване на служебното правоотношение винаги има
правопрекратяващо значение. В хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от закона,
съгласно фактическите констатации изложени в заповедта, е установена забрана да
бъде назначавано за държавен служител лице, което работи по трудово
правоотношение, освен като преподавател във висше училище. Тълкуването на
приложимата правна норма води до извода, че възстановеният служител не трябва
да работи по трудово правоотношение и към датата на възстановяването на
държавна служба, тъй като изискването за несъвместимост е относимо и при
възстановяване на държавна служба, а не само при първоначално назначаване, тъй
като служебното правоотношение не се прекъсва, а съществувалото преди
уволнението се запазва. В случай обаче, както се посочи по-горе, към
01.10.2018год. датата на издаване на оспорената заповед и датата на заповедта
за възстановяване на длъжност финансов контрольор при Общинска администрация
Бойчиновци, жалбоподателката не е работила по трудово правоотношение.
Неснователни се явяват доводите на ответника,
че в служебната книжка на жалбоподателката е имало отразено съществуването на
трудово правоотношение с МТСП АСП, ДСП Монтана на длъжност „социален работник”,
тъй като в процесния случай за органа по назначаването не само следва да е
известно обстоятелството на несъвместимост, но и да са налице съответните
доказателства за това. Предвид обстоятелството, че в процесния случай органът
по назначаването е приел, че е налице обстоятелството на несъвместимост, което
се изразява в наличието на възникнало трудово правоотношение, то същият е
следвало да се увери, че същото е съществувало по отношение на държавния
служител и към момента на издаване на заповедта, където изрично е отразил че
същото е „...действащо към настоящия момент”. Още повече, че в хода на делото е
видно, че отразяването в служебната книжка на което се позовава ответника е
коригирано чрез зачертаване от МТСП – АСП с организационно звено ДСП Монтана,
заверено с печат на работодателя и подпис на извършилия корекцията, съобразно
изискванията на чл.4, ал.3 от Наредба за служебното положение на държавните
служители. Законодателят не е предвидил срок от узнаването или изричен момент,
в който да бъде прекратено или да се счита за прекратено служебното
правоотношение, а предвижда прекратяване на правоотношението само при
кумулативното осъществяване на конкретни и изчерпателно посочени факти, чието
възникване е следвало да бъде проверено. За да е налице несъвместимост е
необходимо държавният служител „да работи” по трудово правоотношение, като
именно органът по назначаване има право да прецени в кой момент е изпълнено
посоченото изискване.
Неснователни са доводите на ответника, че
неспазването на разпоредбата на чл.325, ал.1,т.1 от КТ от страна на предходен
работодател на жалбоподателката е основание да се счита, че оспорената заповед
е правилна и законосъобразно, тъй като това възражение би имало значение в
друго производство свързано с предходното трудово правоотношение и по никакъв
начин не влияе върха законосъобразността на обжалвания административен акт в
настоящето дело, където законодателят е предвидил настъпването на конкретни
юридически факти изведени от разпоредбите на Закона за държавния служител. В
случая релевантен правнозначим юридически факт е към моментът на възстановяване
на държавна служба, по силата на влязло в сила съдебно решение, трудовото
правоотношение на жалбоподателката да не е прекратено, докато в хода на делото
се установи противното.
Затова съдът приема, че оспорената заповед
№365 Т от 01.10.2018год. издадена от кмета на Община Бойчиновци, за
прекратяване без предизвестие на служебното правоотношение с Общинска
администрация – Бойчиновци, считано от 01.10.2018год. с жалбоподателката Т.И.Д.
с ЕГН * където е заемала длъжността „Финансов контрольор” е издадена в
нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, тъй като
жалбоподателката е отговаряла на специалните законови изисквания за
назначаването и за осъществяването на държавната служба.
При този изход на спора и съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.1
от АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят действително
направените и претендирани разноски по делото съобразно приложен списък по
чл.80 от ГПК, които са доказани в размер на общо 610.00лева /шестстотин и десет/,
от тях адвокатско възнаграждение заплатено в брой в размер на 600.00лева /шестстотин/
и 10.00лева /десет / заплатена държавна такса за образуване на делото, за които
разноски следва да бъде осъден ответника.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 172, ал.2
от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №365 Т от 01.10.2018год.
издадена от кмета на Община Бойчиновци, с която е прекратено без предизвестие
служебното правоотношение на Т.И.Д. с ЕГН * с Общинска администрация –
Бойчиновци на длъжност “Финансов контрольор”, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Бойчиновци с
ЕИК * , гр.Бойчиновци, обл.Монтана, ул.”Г*** Г*** ”№* ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Д. с
ЕГН * сумата в размер на общо 610.00лева /шестстотин и десет/, представляваща сторените
по настоящето производство разноски за заплатени държавна такса за образуване
на делото и адвокатско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: