Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 28.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на
двадесет
и втори април две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цачева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 3647
по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е
извършвал търговска дейност за производство на мебели, за което се регистрирал
като едноличен търговец с фирма „***”. Посочва, че впоследствие учредил и
търговско дружество „***” ЕООД за извършване на същата дейност. Ищецът твърди,
че търговското дружество е длъжник по изп. дело № 4/2016г. на ЧСИ ***и че за
принудително събиране на задълженията му е извършен опис на движимото и
недвижимото му имущество. Ищецът сочи, че в хода на описа съдебният изпълнител
е описал шпиндел машина, която е негова собственост, а не на дружеството –
длъжник. Твърди, че въпреки възраженията му относно собствеността на машината,
същата била продадена на публична продан. Ищецът твърди, че след проданта
открил документи, доказващи собствеността му върху тази машина, които обаче не
са зачетени от съдения – изпълнител и той изплатил получената сума на трето за
делото лице. Ищецът смята, че по този начин ответникът е нарушил нормата на чл.
482 ал. 3 ГПК и че поведението му е процесуално незаконосъобразно. Твърди, че в
резултат на същото е претърпя имуществени вреди в размер на 2020 лв.,
представляващи получената при публичната продан цена на продадената вещ. В тази
връзка отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати горната сума,
ведно със законната лихва върху нея, както и сумата от 124, 02 лв. – лихва за
забава за времето от 20.04.2018г. до 26.11.2018г. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
процесната вещ да е била собственост на ищеца и да е налице процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Във връзка с последното излага, че
ищецът нито е подавал жалби в изпълнителното производство срещу действията на
съдебния – изпълнител, нито е водил искове за собственост върху процесната
машина. Изтъква, че при извършването на описа ищецът и трето за делото лице
/наемател на помещението/ са заявили, че машината е собственост на последния,
макар тя да се е намирала в сграда собственост на длъжника по изпълнението и
под негово владение. Посочва, че въпреки дадената възможност, наемателят не е
представил доказателства за собственост на вещта и че впоследствие е завел иск
с правно основание чл. 440 ГПК, че същата не принадлежи на длъжника. Ответникът
излага, че с протокол от 14.03.2018г. за купувач на процесната машина бил
обявен единственият участвал в публичната продан наддавач. Посочва, че ищецът с
молба от 20.04.2018г. му заявил, че той е собственик на шпиндел машината, в
противоречие на твърдяното преди това, че е собственост на наемателя на
помещението. Ответникът оспорва посочената в представената от ищеца фактура
шпиндел машина да е същата, която е описана и продадена от него в хода на
изпълнителното производство. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите
на страните, намира за установено следното:
Липсва спор между страните, че ищецът е регистрирал ЕТ
„***” и че през 2008г. е учредил търговско дружество „***” ЕООД, на което е
законен представител и едноличен собственик на капитала, с основен предмет на
дейност - производство на мебели. Не е спорно, че търговското дружество е
длъжник по изп. дело № 4/2016г. по описа на ответното ЧСИ образувано за
принудително събиране на парични вземания. Липсва спор, че същото е
осъществявало производствената си дейност в сграда, находяща се в гр. ***, ул.
„******ски ***” № 108, която е негова собственост /нотариален акт за покупко –
продажба № 157, том 5, рег. № 5807, нот. дело 523/2013г. на нотариус Ив.
Ангелова/.
От протокол за опис на движимо имущество от
27.09.2017г. се установява, че ответното ЧСИ е извършил опис в производствена
сграда на длъжника, при който е описана процесната шпиндел машина. На описа е
присъствал ищеца, в качеството си на управител на длъжника по изпълнението и
свид. Борис *** – управител на „***” ЕООД – наемател на сградата, съгласно
договор за наем на мебелно студио от 09.11.2015г. /лист 11-13 от том II на изп.
дело/. Същите са заявили, че процесната машина е собственост на наемателя, на
когото ЧСИ е указал, че следва да представи доказателства за това в срок до
02.10.2017г. Липсва спор по делото, че наемателят не е представил доказателства
в указания му срок, поради което на 11.01.2018г. ответникът е извършил нов опис
на движимото имущество в цеха на длъжника по изпълнението, при който е описал и
запорирал шпиндел машина VITAB 21 /„Витаб 21”/, бяла на цвят, работеща. По
искане на наемателя, ЧСИ е дал срок на същия до 24.01.2018г. да представи
доказателства за собственост на описаните вещи.
От постановление от 01.02.2018г. и разпореждане от
същата дата се установява, че ЧСИ е насрочил публична продан на описаните в
протокол от 11.01.2018г. движими вещи, като е определил начална цена на процесната
шпиндел машина от 2000 лв. От протокол за обявяване на наддавателни предложения
от 14.03.2018г. се установява, че по реда на чл. 492 ГПК за купувач на тази вещ
е обявен единственият участвал в проданта наддавач, който е предложил цена от
2020 лв. След внасяне на цената, на основание чл. 496 ал. 1 ГПК, ЧСИ е възложил
шпиндел машината на обявения за купувач с постановление от 20.03.2018г., влязло
в сила на 27.03.2018г. /лист 224-225 от том I изп. дело/.
На 20.04.2018г. ищецът по делото е подал молба до
ответника, че процесната шпиндел машина е закупена от него в качеството му на
ЕТ и че никога не е била собственост на длъжника по изпълнението, поради което
на основание чл. 482 ал. 3 ГПК е поискал получената по проданта сума да не се
изплаща по разпределението, а да му бъде преведена по посочената от него
банкова сметка. ***ра № **********/21.02.2008г., което е идентично с изискания
от съда по реда на чл. 192 ГПК екземпляр, е видно, че ищецът в качеството си на
ЕТ „***” е закупил от „***” ООД шпиндел машина ALFA Classic 21 на цена от 8000
лв. без ДДС респ. 9600 лв. с ДДС. Въпросна фактура е включена в дневника за
продажби на търговеца – продавач за м. февруари 2008г. под № 298, видно от
представеното ел. извлечение от счетоводната програма на същия. В представената
от ищеца оборотна ведомост на ЕТ за периода от 01.01.2008г. до 31.07.2008г. в
графа машини и оборудване е отразено закупуването на такива на стойност 8000
лв. От годишния отчет на ЕТ за 2008г. публикуван по партидата му в ТР се
установява, че през същата година търговецът е продал активи за стойност 7 хил.
лева, при разходи за амортизация 2 хил. лева и че към 31.12.2008г. ДМА по
отчетна стойност са 11 хил. лева, но в тях не се включват машини и оборудване,
а транспортни средства /листи 89-92/. От счетоводен баланс и справка на „***”
ЕООД към ГФО за 2008г. е видно, че търговско дружество има новопридобити ДМА на
стойност 16 873 лв.
С писмо от 27.04.2018г. ответното ЧСИ е уведомило ищеца,
че няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 482 ал. 3 ГПК, тъй като от
данните по изп. производство не може да бъде направен извод, че към датата на
описа респ. датата на публичната продан въпросната вещ е собственост на друго
лице, а не на длъжника по изпълнението /лист 9 от делото/. В тази връзка, видно
от протокол за предявяване на разпределение от 15.05.2018г., получената при
публичната продан на шпиндел машината сума е разпределена за покриване на
невнесени авансови такси в полза на ЧСИ и на вземания на държавата за публични
задължения.
От показанията на свид. Б. *** – брат на ищеца се
установява, че през 2008г. последният в качеството си на ЕТ е закупил шпиндел
машина от „***” ООД – Русе, която била бяла и оранжева на цвят, с квадратна
форма и 21 свредла. Според свидетелят „Витаб
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Успешното провеждане на иска по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД е предпоставено от пълно и главно установяване на всички елементи
от общия фактически състав на деликтната отговорност – осъществено от ЧСИ процесуално
незаконосъобразно принудителното изпълнение, настъпването на имуществени вреди от
него, причинната връзка между деянието и вредите, техния размер. По аргумент от
чл. 154 ГПК тежестта на доказване на посочените елементи от състава на
деликтната отговорност е на ищеца. Последният е изложил твърдения, че неправомерното
поведение на ответното ЧСИ се свежда до нарушение на разпоредбата на чл. 482
ал. 3 ГПК, доколкото като собственик на продадената вещ не е получил платената
за нея цена на публичната продан. Следователно, за да установи активната си
материалноправна легитимация по иска, ищецът следва да докаже пълно и главно,
че е бил собственик на процесната вещ към датата на публичната й продан респ.
че се е легитимирал като такъв на ЧСИ преди цената по нея да се плати по
разпределението.
От съвкупният анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства не може да се направи категоричния и еднозначен извод, че
към релевантния за спора момент ищецът е бил собственик на процесната вещ. От
една страна не се установи с нужната сигурност характерна за пълното и главно
доказване, че е налице идентичност между закупената от ЕТ шпиндел машина модел
ALFA Classic 21 по фактура № **********/21.02.2008г. с тази модел VITAB 21, описана
и продадена в хода на принудителното изпълнение. Ангажираните от ищеца гласни
доказателства в тази насока, чрез показанията на свид. Б. ***, ценени по
аргумент от чл. 172 ГПК, с всички доказателства по делото, не са достатъчни за
категоричното установяване на този факт. Описанието, което дава този свидетел
на машината, че е бяла и оранжева на цвят, се различава от описанието й в
протокола за опис от 11.01.2018г., че е само бяла на цвят. Противно на
показанията на този свидетел, че търговското дружество е закупило само сградата
на цеха, от публикуваните по партидата на длъжника по изпълнението документи
към ГФО за 2008г. се установява, че през същата година, то е придобило машини и
оборудване на стойност над 16 хил. лева. При това положение и при липсата на искане
за изслушване на СТЕ, която да установи твърдяната идентичност, не може да се
приеме за установено в условията на пълно и главно доказване, че ищецът е
собственик на шпиндел машина модел VITAB 21, която е предмет на проведената по
изп. дело публична продан.
Дори да се приеме, че се касае за една и съща шпиндел
машина, събраните по делото доказателства не водят до несъмнения извод, че към
датата на публичната продан ищецът е неин собственик респ. че се е легитимирал
като такъв пред ответника преди цената по нея да се изплати по разпределението.
Придобиването на машината през 2008г. и отразяването на този факт в оборотната
ведомост на ищеца за периода 01.01.2008г. – 31.07.2008г. не сочи с достатъчна
сигурност, че ЕТ е неин собственик към датата на описа й по изп. дело №
4/2016г. Счетоводният документ /фактурата от 21.02.2008г./ единствено
удостоверява, че в един минал момент /датата на издаването му/ вещта е била
придобита чрез покупко – продажба. Както и сам отбелязва ищецът, за
прехвърлянето на собствеността върху движима вещ по правило не се изисква
специална форма, освен в изрично предвидените случаи. В общия случай
прехвърлянето се извършва с предаване на движимата вещ, а придобитата
собственост се доказва с факта на владение. Ищецът не доказа по делото да е
собственик на вещта към релевантния за спора момент – описа и проданта й. Ищецът
не доказва да е владял вещта, за да се направи извод по аргумент от чл. 69 ЗС,
че тя му принадлежи. Напротив при извършване на изпълнителните действия през
2017г. и 2018г. процесната машина е намерена и описана в сграда собственост на „***”
ЕООД. Обстоятелство, което кореспондира с показанията на свид. ***, че ЕТ е
преустановил дейност след учредяване на търговското дружество и последното е
започнало да ползва машините му. Във връзка с последното от годишния финансов
отчет за 2008г. на ЕТ, от който се установява, че същият е продал ДМА на стойност
7 хил. лева, при разходи за амортизация 2 хил. лева и от отразяването в справка
3, че останалите ДМА, касаят само транспортни средства, може да се направи
обоснования извод, че ищецът се е разпоредил с процесна машина, като
собствеността върху нея е премила в длъжника по изпълнението. В съответствие с
това в ГФО на последния за 2008г. е отразено придобиването на ДМА,
представляващи машини и оборудване на стойност над 16 хил. лева. Отделно от
това в протоколите за опис от 27.09.2017г. и от 11.01.2018г., които са
подписани от ищеца, се съдържа признание на неизгоден за него факт, че шпиндел
машината е собственост на трето лице, а не негова. Това изявление не може да се
опровергава със свидетелски показания, поради което изнесеното от свид. ***, че
отразеното в протоколите изявление не касае процесната вещ не може да се цени
от съда.
След като при описа и запора процесната машина не е
открита в държане на ищеца, а и той не е твърдял да осъществява владеене върху
нея чрез друго лице, единствено факта на представяне на фактурата от
21.02.2008г., не го легитимира като неин предишен собственик по смисъла на чл.
482 ал. 3 ГПК. При това положение и след като ищецът не е защитил твърдяните от
него собственически права чрез обжалване действията на ЧСИ по реда на чл. 435 и
сл. ГПК или чрез иск по чл. 440 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да изплати
на ищеца получената при публичната продан цена респ. разпределянето на същата
между взискателите по реда на чл. 455 ГПК не сочи на осъществено от него
процесуално незаконосъобразно действие.
По тези съображения по делото не се установи да е
налице противоправно поведение на ответника в резултат на което да са причинени
вреди на ищеца. Липсата на един от кумулативно присъщите на деликтната
отговорност елементи има за последица отхвърляне на предявения иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за репариране на твърдяните вреди в размер
на неполучената от ищеца сума по проданта.
Акцесорната претенция за обезщетение за забава следва
съдбата на главния иск и след като той е неоснователен, като такъв следва да се
отхвърли и иска за заплащане на законна лихва върху главницата в размер на 122,
04 лв. за периода от 20.04.2018г. до 26.11.2018г.
При този изхода на делото ищецът няма право на
разноски, поради което претенцията в тази насока е неоснователна. Ответникът не
е доказал извършването на такива, но същият е представляван от адвокат, който е
осъществил безвъзмездна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА.
Безспорно ответникът като ЧСИ е юрист /чл. 5 ал. 1 ЗЧСИ/, поради което на
основание чл. 38 ал. 2 ЗА на адвоката осъществил безвъзмездна правна защита и
съдействие по делото му се следва възнаграждение, което не може да бъде под
минималния праг по Наредба № 1/2009г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При съобразяване на материалния интерес на спора и съгласно
правилото на чл. 7 ал. 2 т. 2 от посочената Наредба съдът намира, че ищецът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 381 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „***”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № 6 против ***
– Частен съдебен изпълнител, с рег. № 896, район на действие ОС – В. Търново, с
адрес гр. В. Търново, ул. „В. Левски” № 27, вх. В, ет. 0, ап. 1, искове с
правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
за заплащане на сумата от 2020 лв. /две хиляди и двадесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на цената на шпиндел
машина „Витаб
ОСЪЖДА ЕТ „***”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № 6 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ю.М.М.
от ВТАК, с адрес на кантората гр. В. Търново, ул. „В. Левски” № 15, ет. 9, представляваща
*** – Частен съдебен изпълнител, с рег. № 896, район на действие ОС – В.
Търново, с адрес гр. В. Търново, ул. „В. Левски” № 27, вх. В, ет. 0, ап. 1 СУМАТА
от 381 лв. /триста осемдесет и един лева/ - адвокатско възнаграждение за настоящото
производство дължимо на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: