Решение по дело №90/2020 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                              Наказателен състав

На 23.09.2020г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар Мариана Пенева

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 90 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0447-000370 от 05.11.2019г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД МВР С.З., с което на В.С.З. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. В с.з. чрез пълномощник изразява становище, че НП следва да бъде отменено. Претендира разноски.

 

Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ- Г., чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

 

Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: копие на АУАН с бл.№ GA4533/10.10.2019г., копие на Наказателно постановление № 19-0447-000370 от 15.11.2019г., справка за нарушител/водач.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели Т.Д.С. – съставил АУАН и С.В.В. – свидетел по акта.

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

 

На 10.10.2019г., в около 09.34 часа, св. Т.Д.С. и св. С.В.В. ***, в изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на автомобилния транспорт в гр.Г.. На същата дата и час, на кръстовището на ул.”Лозенец” и ул.”Бачо Киро” в гр.Г., полицейските служители извършили проверка на паркиран, лек автомобил „Форд Фокус” с рег.№ СТ 4873ВХ. Полицейските служители установили, че лекия автомобил е собственост на Татяна Запрянова Зафирова от гр.Г., а в автомобила се намирал В.С.З. с ЕГН **********. При проверка документите на В.З.  и на лекия автомобил, полицейските служители установили, че лекия автомобил е без сключена валидна и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Св.Т.С. преценил, че В.С.З. с ЕГН ********** е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и съставил АУАН с бл.№ GA4533/10.10.2019г.

Жалбоподателя В.З. подписал предявения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същия отразил в АУАН, своите възражения.  

Въз основа на АУАН с бл.№ GA4533/10.10.2019г., е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 19-0447-000370 от 05.11.2019г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД МВР С.З., с което на В.С.З. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ – за това, че същия е лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Разпитаните в хода на съдебното производство - в качеството им на свидетели по делото – Т.С. и С.В., поясниха, че лекия автомобил не е бил в движение, а е бил паркиран на кръстовището на ул.”Лозенец” и ул.”Бачо Киро” в гр.Г. пред барче, ползвано и за магазин. И двамата свидетели бяха категорични, че не са видели В.С.З. да управлява автомобила, но той им е обяснил, че го управлява, а и същия е бил на мястото на водача.  Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и кореспондират, както по между си, така и с останалите писмени доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление Светослав Боев–Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г. е компетентно длъжностно лице да издава НП.

Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства.

Съгласно нормата на  чл.638, ал.3 от КЗ, се предвижда административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за лице, което управлява МПС, което не е негова собственост във връзка с което използване няма действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нормата чл.638, ал.3 от КЗ се явява едновременно санкционна и съдържаща нарушеното правило за поведение, включително за лицата, които управляват конкретно МПС, макар да не се явяват негови собственици.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят Т.Д.С. и свидетелят по акта С.В.В.. И двамата свидетели  обясниха, че АУАН е бил съставен акт на жалбоподателя за това, че не е представил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила, който бил паркиран. И двамата свидетели категорично заявиха в съдебно заседание, че те лично не са виждали жалбоподателят да управлява автомобила, тъй като той е бил паркиран.              Съдът кредитира показанията на съставителя на АУАН и тези на свидетеля по акта, намирайки ги за добросъвестни, а писмените доказателства цени като източник на обективна и достоверна информация, но едновременно с това констатира, че тази доказателствена съвкупност не подкрепя изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Предвид контролните си функции, настоящата инстанция следва да провери правилността и законосъобразността на наказателното постановление след установяване на действителните фактически положения, съществували към момента на извършване на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, съответно правилното им отразяване в АУАН и НП, като приема, че в случая при тежест на доказване, лежаща изцяло върху административно наказващия орган, по делото не са представени от въззиваемата страна никакви доказателства за твърдяното с АУАН и НП управление на МПС от страна на жалбоподателя.. Автомобилът не е бил в движение, а паркиран на визираното в АУАН и НП място. Горните обстоятелства се потвърждават категорично от свидетелите. Безспорно към датата на проверката – 10.10.2019г., за лекия автомобил „Форд Фокус” с рег.№ СТ 4873ВА, собственост на Т.Зафирова не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, но това само по себе си не означава, че жалбоподателят В.З. е осъществил състав на административно нарушение с дадената от наказващия орган правна квалификация по чл.638, ал.3 от КЗ, защото съгласно така посочената за нарушена законна разпоредба се наказва лице, което управлява моторно превозно средство, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Доказателства за това, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил на процесната дата и място не се представиха, а напротив установи се точно обратното, че автомобилът е бил паркиран.

С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че в настоящия случай незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя В.З. на основание чл.638, ал.3 от КЗ, поради което НП следва да бъде отменено.

С оглед на уважаването на жалбата, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат. От представените по делото доказателства в тази насока – списък с разноски, договор за правна защита и съдействие с № 0206729 от 15.05.2020г., се установява, че заплатеното възнаграждение възлиза на 300 / триста / лева, което е минималното по закон възнаграждение за един адвокат.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващия орган, а това е ОДМВР – С.З., по аргумент от чл.37, ал.2 и чл. 43 от ЗМВР.

С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователно.

Воден от горното, съдът    

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0447-000370 от 05.11.2019г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД МВР С.З., с което на В.С.З. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

ОСЪЖДА ОДМВР С.З., да заплати на В.С.З. с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един адвокат в производството по АН Дело № 90/2020г. по описа на Районен съд - Г..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Aдминистративен Съд – С.З..

                                  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................                                                                                     

                                                                                                         / Хр.Ангелов /