Протокол по дело №983/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 125
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 18 април 2019 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20193630200983
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

2019 год.

 

 

гр. Шумен

Шуменски районен съд

 

 

Петнадесети състав

На осемнадесети април

         две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

 

 

Председател:

Пл.Недялкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Секретар: Цв. Колева

Прокурор: М. Николаева

Сложи за разглеждане докладваното от районния съдия

ЧН дело № 983 по описа за 2019 год.

На именното повикване в 11:21 часа се явиха:

 

Йоана Люцканова – ст. разследващ полицай при РУ - Шумен, води лицeто  И.Б.М. за разпит пред съдия, в качеството на свидетел по ДП № 163/2019г. по описа на РУ - гр. Шумен, по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК.

 

Разпитът се провежда с участието на пр. Николаева.

По досъдебното производство няма привлечени обвиняеми лица.

 

Пр. Николаева – Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Съдът пристъпва към снемане самоличността на свидетеля, както следва:

             И.Б.М., ЕГН **********,***, българска гражданка, омъжена, средно образование, работеща, неосъждана, тел. **********

 

Съдът разяснява на свидетеля наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, свидетелят обеща да каже истината.

            Съдът разяснява на свидетеля правото му да си служи с бележки за цифри, дати, които се намират в него и се отнасят до неговите показания, да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

Съдът разяснява на свидетеля правата му по чл. 121, 122, ал. 1 и ал. 2 от НПК, както и правото да откаже да дава показания, които биха уличили него или неговите близки в извършване на престъпление.

Съдът разяснява на свидетеля, че дадените от него показания могат да се ползват като доказателствено средство пред съда.

 

            Съдът пристъпва към разпит на свидетеля със снета по делото самоличност:

Свидетеля И.Б.М. Росен Симеонов Гатев е мой съпруг. Съпрузи сме от 30 декември 2018 г. С Росен живеем заедно от началото на август месец. Преди това живеех с Борислав Йорданов Богданов на семейни начала в гр. Шумен, ул. Дедеагач №1А, ап.409, ет.4. Апартаментът е собственост на двамата на името, съсобственици сме, чрез кредит. След като се разделих с Борислав, аз напуснах този апартамент, в който живеех в Тракийския. В апартамента останаха мои вещи. Остана пералнята, която на 6-ти отидох да си я взема. Тази пералня я взех чрез изплащане и си я изплащах. Докато живеех с Борислав си я взех тази пералня. След като напуснах апартамента на „Дедеагач“ нямах достъп до апартамента. Борислав веднага смени ключа и не ме допускаше изобщо до апартамента. Аз съм го молила многократно, миналата година – 2018 г., като се разделихме, но той все ми отказваше, ни ми даваше. От момента, от който напуснах апартамента до 6-ти януари аз в този апартамент не съм влизала и не съм можела да влезна. Исках да си взема пералнята. На 5-ти януари вечерта се събрахме със сестра ми и Адриан. Сестра ми се казва Румяна. Тя живее на семейни начала с Адриан. Събрахме се в нас аз, Росен, сестра ми Румяна и Адриан. Ние доста редовно се събираме, понеже сме близко и децата играят. И тогава предупредих Борислав, във Фейсбук му писах, че на следващия ден ще отида да си взема пералнята от апартамента. Той каза, че нямам какво да взимам и аз му казах, че трябва да бъде там, за да ми отвори, всичко да си е по законов ред. Той  мисля, че нищо не ми отговори. Уведомих го, че отивам да си взема пералнята, със сигурност му заявих, че ще отида, не съм го питала дали ще ми разреши да я взема. Той нищо не отговори. На следващия ден, на 6-ти вече отидохме аз, съпруга ми Росен и Адриан. Като отидохме пред блока, това беше около 14 часа, отидохме, спряхме пред блока и тогава му звъннах на Борислав. Той ми вдигна, учудващо, и му казах, че съм пред блока и искам да вляза да си взема пералнята. Той ми заяви, че се намира в с. Дибич, с родителите си, които имаха имен ден на 6-ти и е на маса, и е пил и няма да дойде. Това му беше отговора. След това звъннах на Полицията, на тел.112 от моя телефон и поисках съдействие от тяхна страна да се изпрати кола или служител нещо, но те ми отказаха. Посъветваха ме да се свържа с ключар и да се отвори вратата със свидетел, което направихме, звъннах после, търсихме по интернет човек, ключар. Те отказаха, понеже трябвало да има от съдия изпълнител разрешение, понеже нямахме и решихме да я отворим, да пробием патрона с винтоверт. Ние имахме готовност да отворим вратата и да сменим след това патрона и това направихме. Росен разпроби и влязохме. Росен и Адриан взеха пералнята, слязоха долу, съответно аз взех документите за пералнята, като малко се позабавих и Росен се върна да види какво става и да заключи вратата с новия патрон. Всички напуснахме жилището, врата беше заключена с новия патрон и слязохме долу. Като слязох долу пералнята вече беше натоварена в колата. Адриан беше отвън колата и Росен, слизайки надолу бяхме посрещнати от Борислав, Йордан и Станислав. Йордан е бащата на Борислав. Станислав е всъщност зет им се пада на тях, познавам го. Аз не видях с каква кола са дошли, но видях от мястото, от където се насочват и колата им, която карат я познавам. Доколкото знам колата е на баща му и майка му на Борислав. Колата е „Мерцедес“, тъмна, сиво-черна е колата. Когато отидох първоначално за пералнята тази кола я нямаше там. Видях я, когато вече излязох от входа и знам, че това е колата на бащата.  Към този момент такси не съм видяла. Тримата, Борислав, Йордан и Станислав бяха извън колата. Със слизането ми пред блока Борислав и Йордан се насочиха към Росен, всъщност най-напред към мен се обърнаха, започнаха да ми говорят, че нямам право да съм там, нищо да вземам и такива неща, след което Борислав и Йордан се насочиха към Росен. Росен с торбичката държеше винтоверта и други инструменти, в найлонова торбичка в ръка. Борислав го хвана за гърба, баща му Йордан се насочи също към Росен с голям нож и се опитваше да го наръга. Аз видях как той го облегна на нашата кола и се опитваше във врата му да забие този нож. Йордан се опитваше да забие ножа, а Борислав за момент стоеше настани. След като успя Росен да избута Йордан той пак се нахвърли на врата му, за да го придържа може би. Борислав искаше да го придържа, докато замахваше Йордан с ножа. Ножът с точност не мога да кажа колко беше голям, но най-малко около 50 см според мен. Около 50 см беше острието на ножа. Стана едно боричкане между Борислав, Росен и Йордан, като и Станислав се опитваше да се намесва, но Адриан през цялото време го възпираше да не се меси. В това боричкане с този нож никой не е наръгвал никого. Удари имаше – Росен с торбичката  с винтовера нанесе удар, за да се предпази от тях. Този удар беше спрямо Йордан. Той се опита просто да я заметне, той замахна някак си, опита се да го удари, но не го удари. Мисля, че тази торба не е успял да улучи Йордан. Аз през това време бях малко по-настрани, да речем до вратата. На около 7 - 8 метра насрани да съм била. Йордан при борбата в един момент бяха на земята и ножа някакси се оказа на земята и Адриан успя да го настъпи и да го издърпа, даже ножа беше изкривен. След като ножа не беше там, точно в този момент аз тогава тръгнах да звъня на Полицията, да обясня какво става и като видях Йордан да извади пистолет.  Йордан го извади от дрехите си. Видях, че изважда, но в този момент говорих с полицайката и тя ми каза да  се съсредоточа да отговарям на въпросите и на моменти поглеждах какво се случва. Видях аз лично, че Йордан вади пистолет от дрехите си. Той насочи пистолета към Росен, те бяха съвсем близко и го насочи към Росен. Може би към гърдите го насочи и той заяви, че ще ни убие. Росен веднага хвана ръката с пистолета, за да го обезвреди. Доста време се боричкаха, даже дори в един момент ми се струваше, че ще гръмне. Йордан продължи да държи пистолета, а Росен му държеше ръката встрани и доста време Йордан успя да държи пистолета. Росен успя да го измъкне пистолета. Той забелязахте, силен е, има сила в ръката и успя да го измъкне и през цялото време така, с вдигната ръка държеше пистолета нагоре с цел да няма пострадал човек. Ръката на Росен беше изпъната нагоре с пистолета, за да няма достъп друг човек до него. Той Адриан пак помогна за вземането на този пистолет и успя да го скрие в джоба си отзад. Росен го предаде пистолета на Адриан, но по такъв начин, че никой не разбра в кого е пистолета. Аз не съм видяла къде са скрили пистолета, после го видях откъде го извади. След като дойде полицията видях от къде го извади. Това боричкане повече от половин час беше.  Не съм видяла Росен да нанася директни удари на Борислав. Имаше моменти, в които бяха на земята и моменти, когато се изправяха. Докато Борислав беше на земята не съм виждала някой да го рита. Имаше една случка, която там към колите се случи, но така бяха спрени колите, че аз не виждах. Имаше момент от сбиването, който аз не можех да възприема, тъй като имаше спряна кола. Пистолета беше прибран, ножа беше прибран и тръгна да се търси от страна на Йордан къде е пистолета и след като нямаше оръжие се укроти в крайна сметка и после след това дойде полицията. След вземането на пистолета Росен отиде до багажника, където беше пералнята и извади един ключ, който го държеше за самозащита. После когато дойде полицията, а каза: ..„само ми елате“.. и държеше така ключа, но нищо не последва, не е посягал. Преди да стане сбиването, когато бяха там Борислав, Йордан и Станислав те бяха още в самото начало настроени. Да, от самото начало бяха настроени. Този нож за първи път го видях при слизането ми от блока, в самото начало беше в Йордан. Йордан го насочи към мен ножа и се опита да ме наръга в корема. Ножът ми го опря от лявата ми страна, долу ниско, там усетих. Адриан застана веднага пред мен и го избута напред. Той го опря ножа, но през това време веднага се намеси Адриан. Усетих допира доста силно, не само с цел сплашване, а го усетих осезаемо, хем бях с дебело яке облечена. Тогава Йордан каза: …„Ще ви убия вас, живи няма да ви оставя“…. Между другото неговите заплахи спрямо мен лично не са от сега, от години са, заплашвал ме е, че ще ме убие мен и семейството ми – родители и братя и сестри. В момента, в който ми опря ножа и преди да се намеси Адриан, Йордан стига да е искал можеше да ме наръга, злобата му към мен е голяма. Не мога да преценя дали Йордан можеше да ме наръга, преди да се намеси Адриан. Това с ножа го прецених като реална опасност и се изплаших.  Когато ми опря ножа направих крачка назад, но Адриан се намеси. Когато направих крачка назад, той не е тръгвал с ножа към мен, остана си на място и пак се насочи към Росен. Според мен от наша страна е нямало провокация, нито аз, нито Росен сме ги обиждали, не  ги и провокирали. Йордан от години заплашва мен и семейството ми, дори като живеех с Борислав, но не зная защо го прави това. Докато живеех с Борислав също имаше такива заплахи. Борислав нищо не правеше по отношение на тези заплахи от страна на баща му, той си мълчеше, гледа да не бъде забелязан от него. Докато живеех още с Борислав имаше такива заплахи от баща му Йордан. Първоначално Борислав има опит за самоубийство,  вече живеехме, бяхме като гаджето по-скоро тогава. Това беше отдавна, преди да се роди дъщеря ни, преди 12 години беше това. И след това заживяхме заедно в Дибич, в къщата, съвсем отделно. И някакси не можахме да се разберем помежду си с Йордан и имаше момент ние искахме да се изнесем от там, той даже ни гонеше на моменти и ние като тръгнахме да излизаме, теглихме заем за апартамента и Йордан каза, че ако се случи нещо на Борислав щял да убие мен и моето семейство. Аз щяла съм да бъда виновната, т.е. недобрите ни отношения с Йордан са отдавна. Нашите отношения с Борислав отдавна бяха свършени помежду ни, ние бяхме заедно заради дъщеря ни и знаех, че ако тръгна да се изнасям и съм сама, че направо ще ме вземат, сама жена, на квартира и такива неща и той има подкрепа от родители, а моите родители са бедни и не могат да ми помогнат толкова много.

 

Ст. разследващ - Нямам повече въпроси.

Пр. Николаева - Нямам повече въпроси.

 

Съдът, като взе предвид, че мл.разследващият полицай, направил искането за разпит и прокурорът нямат повече въпроси към свидетеля, счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради което          

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 983/2019г. по описа на ШРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                               

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Заседанието приключи в 11:43 часа.

Протоколът – изготвен в съдебно заседание.

 

                                                           

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                        СЕКРЕТАР: