№ 33987
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20241110100574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 222580 от 25.06.2025 г. на ответника
„ФИРМА“ ЕООД, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за
изменение на постановеното по делото решение № 11432 от 15.06.2025 г. в
частта за разноските. Молителят поддържа, че в полза на ищеца не следва да
се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие, а единствено пълномощно и платежно нареждане към него.
Допълва, че същото е присъдено в завишен размер, тъй като липсва
фактическа и правна сложност на делото, а освен това съдът не е бил обвързан
от минималните размери, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, позовавайки се на
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС. Предвид изложеното
счита, че следващите се в полза на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение са недължими, поради което на същия е следвало да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, респ. адвокатско възнаграждение, равняващо
се на посочения размер.
Насрещната страна – „ФИРМА“ ЕООД изразява становище за
неоснователност на молбата и направеното с нея искане. Заявява, че
1
представянето на договор за правна защита и съдействие не е условие за
дължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, позовавайки се на
съдебна практика в тази насока. Допълва, че извършените в хода на процеса
действия, изразяващи се в подаване на две уточнителни молби ведно с
писмена защита по делото, съдържаща анализ на доказателствата по делото и
аргументите на страните, съответстват на претендирания размер от 400 лв.
Счита, че не се касае за хипотеза за уговаряне на възнаграждение в завишен
размер, позовавайки се на практика на ВКС.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок
(двуседмичен за обжалване на решението), поради което се явяват
процесуално допустими, а разгледано по
същество – неоснователно.
С решение № 11432 от 15.06.2025 г., постановено по настоящото дело, е
уважен предявеният от „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ ЕООД осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 259, 21 лева /двеста петдесет и девет лева и двадесет и
една стотинки/, представляваща платена без правно основание в полза на
ответника сума по Анекс за допълнителна сума от дата 07.06.2021 г. по
Договор за кредит № ********** от 05.06.2021 г. от страна на Н В Н с ЕГН
**********, която последният е цедирал в полза на ищеца по силата на
договор за цесия от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 02.01.2024 г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото, от които 50 лева държавна такса и 400
лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В случая, съобразявайки волята на ищеца, обективирана в молба от
10.04.2025 г., докладвана в о. с. з. на 11.04.2025 г., с която същият е
претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, а не за юрисконсултско
възнаграждение, съдът е счел, че в негова полза се следва именно адвокатско
възнаграждение, като да се приеме обратното означава да се допусне
отклонение от принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6 от ГПК. Ето
защо, предвид обвързаността на съда от вида на търсената от страната съдебна
защита, няма основание да се приеме, че в полза на ищеца е следвало да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева,
2
както се претендира от молителя, тъй като ищецът изобщо не е претендирал
такова. На следващо място, за да счете, че претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева действително му се следва,
съдът е съобразил представеното от него доказателство за реалното му
заплащане – платежно нареждане от 21.11.2024 г. (л. 73 от делото), от което се
установява, че ищцовото дружество „ФИРМА“ ЕООД е наредило в полза на
упълномощения от него адвокат (л. 35 от делото) сумата от 400 лева с
посочено основание на превода: процесуално представителство по гр.дело №
574/2024 г. по описа на СРС. В случая, съблюдавайки данните, удостоверени в
така обсъдения платежен документ, съдът приема, че същият е годен да
удостовери реалното заплащане на претендирания разход, доколкото става
ясно, че се касае за възнаграждение във връзка с осъществяване на
процесуално представителство именно по настоящото дело. Действително
липсва представен договор за правна защита и съдействие, но доколкото в
настоящия случай се касае за заплащане на адвокатското възнаграждение по
банков път, непредставянето по делото на договора за правна защита и
съдействие, който е неформален, не е пречка за присъждане в полза на
„ФИРМА“ ЕООД на сторените разноски. За да достигне
до този извод, съдът съобразява съдебната практика, възприета с
определение № 572/10.07.2018 г. по гр. дело № 4948/2017 г. на ВКС, 3-то Г. О.,
с което се приема, че не се изисква задължително представяне на договор за
правна помощ, като достатъчно е да се представят доказателства за
упълномощаване на адвоката, който се е явил по делото /пълномощното е
достатъчно да удостовери съществуването на договор за правна помощ/, както
и за заплатеното възнаграждение на същия, като този свой извод върховната
съдебна инстанция извежда от разясненията, дадени в т. 1 и т. 2 от ТР №
6/06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС. Както се посочи по-
горе, в настоящия случай ищецът е ангажирал както пълномощно, така и
платежно нареждане, удостоверяващо заплащане в полза на пълномощника на
претендираното адвокатско възнаграждение по банков път, въз основа на
които настоящият съдебен състав достига до извод, че в полза на ищеца се
следва претендираното от него адвокатско възнаграждение. Що се отнася до
неговия размер, следва да се отбележи, че нито с отговора на исковата молба,
нито на по-късен етап от производството ответникът не е направил изрично
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за да се приеме, че
3
съдът е следвало да обсъжда този въпрос с решението си от 15.06.2025 г.,
чието изменение в частта за разноските се иска, респ., че е могъл да го намали
служебно, поради което заявяването му от ответника едва с искането по реда
на чл. 248 ГПК е преклудирано. Нещо повече, дори такова служебно
задължение да е било налице, с оглед постановките, възприети с решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, в настоящия случай с оглед обема
на извършената дейност от страна на адвоката, изразяващи се в подаване на
една уточнителна молба и последващо становище по хода на делото, ведно с
изложени доводи по същество, от съдържанието на които става ясно, че адв. Д.
е проучил делото и се е запознал с оспорванията на насрещната страна,
излагайки конкретни съображения относно тяхната неоснователност, не би
могло да се приеме, че определянето на възнаграждение в размер на 400 лв. не
съответства на обема на извършената от него адвокатска защита, само поради
факта, че същият надвишава материалния интерес по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за изменение на
решение № 11432 от 15.06.2025 г. в частта за разноските, поради което
направеното с молба с вх. № 222580 от 25.06.2025 г. на ответника „ФИРМА“
ЕООД искане в този смисъл следва да се остави без уважение. В този смисъл е
и създадената вече съдебна практика по сходно дело между същите страни –
определение № 45720 от 10.11.2024 г., постановено по гр. дело № 574 по описа
за 2024 г. на СРС, потвърдено с определение № 8237 от 25.04.2025 г.,
постановено по гр. дело № 14640 по описа за 2025 г. на СРС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 222580 от 25.06.2025 г. от ищеца
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: АДРЕС, в
която се съдържа искане за изменение на решение № 11432 от 15.06.2025 г. в
частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл. 248, ал. 3 от
4
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5