Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 424
05.06.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2.
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №177 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на К.М.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Т.Т., с посочен
по делото съдебен адрес:***, кантора №10, срещу Решение №13/17.01.2023 г.,
постановено по АНД №1066 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно, и по съществото си немотивирано, доколкото правните изводи не почивали на събрание в производството доказателства. Излагат се съображения, че съдебният състав се бил мотивирал с факти, които не били доказани в производството, а именно наличие на връчено на собственика на товарния автомобил уведомление за служебно прекратена регистрация. Липсата на това доказателство била съществен елемент от фактическия състав. Показанията на свидетеля били еднозначни, че не било известно собственикът и управител на търговското дружество да е знаел за наличието на прекратена служебно регистрация, още по-малко такава информация да е била предадена на новопостъпилия работник. Констатирало се по несъмнен начин, че касаторът и управителят на „РОС“ ЕООД нямало как дистанционно да проверят налице ли е служебно прекратена регистрация на товарния автомобил, освен ако не са изрично уведомени от Гаранционния фонд. Видно било от данните в акта, че товарният автомобил бил с поставени регистрационни табели, като дори визуално липсвала възможност за установяване на така прекратената му регистрация. Твърди се, че не били разгледани в пълнота и възраженията за прилагане на погасителната давност по отношение търсене на административнонаказателната отговорност на касатора.
Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.
В съдебно заседание пълномощникът на касатора претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът, Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание предлага обжалваното решение на районния съд и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни, предвид липсата на данни за надлежно уведомяване за служебно прекратената регистрация на моторното превозно средство.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №20-1253-001498 от 11.08.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на К.М.К. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Административното
наказание е наложено за това, че на 26.03.2019 г. около 16.00 часа, на път III-505, на около 1 км. преди
с.Криво поле в посока с.К., К.М.К. управлява товарен автомобил МАН с рег.№********,
собственост на В. И. С., като при проверка е установено, че МПС е спряно от
движение служебно съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. водачът управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него товарен автомобил, и че на посочените в НП дата и място е управлявал МПС МАН с рег.№********, собственост на В. И. С., което е било с изтекла преди и към момента на проверката застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Приел е, че по тази причина Гаранционен фонд е изпратил уведомление по чл.574, ал.12 от КЗастр на Сектор ПП при ОДМВР Хасково и регистрацията на автомобила е била служебно прекратена с оглед чл.143, ал.10 от ЗДвП – служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Като е установил, че наказаният водач не е собственик на автомобила и той не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация, въззивният съд е приел, че с деянието си К.М.К. формално е нарушил задължението си да управлява регистрирано МПС, предвидено в чл.140, ал.1 от ЗДвП, според първото изречение на която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съдът е преценил, че деецът не е действал умишлено, но е действал непредпазливо – при груба небрежност, като не е искал или допускал настъпването на последиците от деянието, но е могъл, бил е в състояние да ги предвиди, тъй като ако е бил добросъвестен би могъл да се осведоми от собственика на МПС-то за прекратената регистрация, преди да започне да управлява последното. По тези съображения съдът е приел деянието за осъществено от обективна и субективна страна, а Наказателното постановление за законосъобразно.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е
постановено при правилно установена фактическа обстановка, но направените
изводи не съответстват на установеното по делото и материалния закон.
В конкретния случай районният съд неправилно е установил наличието на субективната страна на административното нарушение, приемайки, че водачът К.М.К. е бил в състояние да предвиди общественоопасните последици от извършеното деяние при липса на каквато и да било информация относно служебното прекратяване регистрацията на управляваното от него пътно превозно средство.
Поради формираната в страната противоречива практика по прилагане на закона, към настоящия момент е постановено Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. №3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Разглежданата
в настоящото производство хипотеза е идентична и касационната инстанция е обвързана
на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ с приетото Тълкувателно постановление. Въз
основа на него следва, че водачът К.М.К. незаконосъобразно е бил наказан с
предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание, тъй като липсват
доказателства собственикът на управляваното от него чуждо моторно превозно
средство да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация.
В нарушение на материалния закон районният съд е приел за доказано административното нарушение и не е отменил наказателното постановление, поради което е постановил неправилно решение.
Обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отмени изцяло и потвърденото с него наказателно постановление.
При този изход на спора, касаторът, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.1 от АПК, има право на присъждане на разноски.
Видно от представеното по делото Пълномощно, за производството пред настоящата инстанция касаторът е ползвал безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), с оглед на което, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът му има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Съдът определя размера на възнаграждението в полза на адвокат Т.Т. на 400 лева – по реда на чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В производството пред районния съд е представено пълномощно от 05.01.2023 г., в което не е удостоверено ползването на безплатна адвокатска помощ от жалбоподателя, а инкорпорирания към пълномощното Договор за правна защита и съдействие не е попълнен, респ. липсват доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, поради което разноски за тази съдебна инстанция не се дължат нито на касатора, нито на неговия процесуален представител.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №13/17.01.2023 г., постановено по АНД №1066 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година, вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-001498 от 11.08.2020 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адвокат Т.Т. ***, **, адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, за предоставена безплатна адвокатска помощ пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.