№ 5740
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следН.
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110166296 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "Т-С" ЕАД
срещу Т. Й. С., И. С. С., А. С. С., Н. К. С., Й. С. С. и Н. Н. А..
Ищецът „Т-С“ ЕАД твърди, че между него и ответниците Т. Й. С., И. С. С., А. С.
С., Н. К. С., Й. С. С. и Н. Н. А., като собственици на топлоснабден имот, находящ се на
адрес - ****** е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди по отношение на топлоснабден имот с абонатен №
192613. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е доставил топлинна
енергия на ответниците, но последните не били заплатили дължимата за това цена в
общ размер от 1669,53 лева, както и сумата от 12,82 лв., представляваща сума за
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г. Ответниците дължали и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 350,68 лв. за
периода от 15.09.2021 г.- 20.11.2023 г., както и сумата от 3,63 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за
дялово разпределение за периода 01.09.2021 г. до 20.11.2023 г.
Ищецът сочи също така, че през процесН. период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т-С” АД на потребители в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“
в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след
издаване на изравнителните сметки в края на отоплителН. сезон и незаплащането им в
1
45-дневен срок. Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през
процесН. период. До момента обаче ответницата не била погасила задължеН.та си.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „МХ.Е“ ООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителН. период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „МХ.Е“ ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били
издавани такива изравнителни сметки.
Ищецът сочи, че всеки от ответниците като собственик на 1/6 идеална част следва
да бъде осъден да заплати по 1/6 от претендираните с исковата молба суми, а именно:
по 339,44 лева, от които 278,26 лева – главница за топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. - м.04.2022 г., както и сумата от 2,14 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава в размер на 58,45 лв. за периода от 15.09.2021 г.- 20.11.2023
г., както и сумата от 0,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода
01.09.2021 г. до 20.11.2023 г. Предвид изложеното, моли съда да осъди ответниците да
му заплатят горепосочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговори на исковата
молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Д.Е“ ЕООД изразява становище,
като поддържа, че предявените искове са основателни. Сочи, че дяловото
разпределение за процесН. период е извършвано в съответствие с действащите за
периода нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношеН. между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесН. период, както и че нейната стойност възлиза на
2
спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза на спорната сума.
Като доказателство по делото е представен Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.12.1993 г., по силата
на който лицето С.К.С. е придобил следН. недвижим имот: ап. № **, на ет. *, в
жилищна сграда бл. ***, вх. *, находящ се в гр. София, ж.к. Л.
Представено е и удостоверение за наследници, издадено от СО, район „Л“ за
лицето С.К.С., от което се установява, че същият е починал на 20.04.2014 ф., като в
оставил следните наследници по закон: Т. Й. С. – съпруга, И. С. С. – дъщеря, А. С. С. –
дъщеря, К.С.С. – син, Й. С. С. – син и Н.Н.А – внучка (дъщеря на починалата преди
наследодателя Стоил негова дъщеря – Александра С.).
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на наследодателя наследяват
поравно, а когато съпругът наследява заедно с наследници от първи ред, той наследява
част равна на частта на едно дете (чл. 9, ал. 1 ЗН). . В този смисъл, след смъртта на
С.С., придобил процесН. имот чрез договора от 1993 г., горепосочените негови
наследници от първи наследствен ред са наследили всеки по 1/6 идеална част от имота.
Представено е и удостоверение за наследници за лицето К.С.С., от което се
установява, че същият е починал на 26.02.2022 г., като е оставил за свой наследник
ответницата Н. К. С..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключеН. договор за доставка на топлинна енергия до процесН.
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношеН. с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключеН. договор за
доставка на топлинна енергия до процесН. имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С оглед така изложените съображеН. и като взема предвид представеН. по делото
договор за покупко-продажба на недвижими имоти и представените удостовереН. за
наследници, съдът намира, че през процесН. период м.05.2020 г. - м.04.2022 г. именно
ответниците са били собственици на процесН. недвижим имот, като всеки от тях е бил
собственик на по 1/6 идеална част от имота. Ответницата Н. К. е придобила
3
собствеността върху 1/6 идеална част от имота по време на процесН. период, но като
единствен наследник на починалия си баща – К.С.С., същата отговаря за възникналите
в патримониума на наследодателя си преди смъртта му задължеН. за доставена в
собствеН. му имот топлинна енергия.
Ето защо се налага извод, че ответниците имат качеството на битови клиенти
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесН. период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответниците дължат заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за
договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответниците като
собственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явяват
страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесН. апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „А.Б“ ЕТ /видно от представеН. по делото протокол/. От
представен по делото договор (на л. 28 от делото) се установява, че клиентите на
„А.Б“ ЕТ са преминали на обслужване към „МХ.Е ООД“. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към
процесН. период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показаН.та на
топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесН. период топлинна енергия за
процесН. имот е разпределяна като топлинна енергия за БГВ, която е начислена на
база двама живущи поради неосигурен достъп до имота за отчет. Установено е също
така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични
проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните
разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена
ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 2121,54 лв., като в
4
сумата не са включени просрочени задължеН. от предходни периоди.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че съобразно воденото от ищеца счетоводство,
на основание издадените съобщеН. към фактури, за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г.,
потребената топлинна енергия за периода е в размер на 1669,53 лева – по фактури,
дебитни и кредитни известия и след изравнителни сметки.
С оглед обстоятелството обаче, че не са представени доказателства за заявяване
от страна на потребителите на броя на живущите лица в процесН. имот, съдът намира,
че неправилно от ищеца е била начислена топлинна енергия за БГВ на база двама
живущи. Съдът намира, че доколкото от представените от ТЛП документи се
установява, че до процесН. имот за процесН. период не е осигурен достъп за отчет,
правилно е начислена топлинна енергия по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
топлоснабдяването, но неправилно е начислено на база двама живущи. Дължимата от
ответниците топлинна енергия за БГВ следва да бъде опредЕ. на база един живущ,
която съдът съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК определя на сумата в размер на
1060,77 лева, като съобразно притежаваните идеални части всеки от ответниците
дължи сумата в размер на 176,79 лева, за който размер исковете следва да бъдат
уважение, а за разликата над 176,79 лева до пълН. предявен размер от 278,26 лева –
исковете да бъдат отхвърлени.
От заключеН.та на допуснатите по делото експертизи, както и от представените
от третото лице-помагач на страната на ищеца документи се установява, че през
процесН. период м.10.2020 г.-м.04.2022 г. е извършвана услугата дялово разпределение
и нейната стойност възлиза на сумата в размер на 12,82 лева, като всеки от
ответниците дължи сумата в размер на 2,14 лева, поради което предявените искове
следва да бъдат уважени.
За задължеН.та за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение за
забавено изпълнение на паричните задължеН. в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м. 05.2020 г.
до м.04.2022 г. Към посочеН. период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т-С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
5
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетН.
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задължеН.та по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземаН. в размер на претендираната сума от 1066,77 лв., то акцесорната
претенция се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2021 г. до
20.11.2023 г. възлиза в общ размер на 201,64 лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК,
като съобразно притежаваните от ответниците идеални части от правото на
собственост, всеки от ответниците дължи сумата в размер на 33,60 лева, до който
размер следва да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за
горницата над 33,60 лева до пълН. предявен размер от 58,45 лева исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждаН. случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задължеН.та за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 3,63 лв. (съответно по 0,61 лева от всеки ответник)
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на
117,29 лева – държавна такса, сумата в размер на 500 лева – депозити за експертизи,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съобразно уважената
част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
6
449,08 лева, които следва да бъдат заплатени поравно от ответниците, като всеки бъде
осъден да заплати сумата в размер на 74,84 лева.
Ответниците не претендират присъждането на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Й. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата в размер на
176,79 лева – представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, сумата в размер на 2,14 лева – представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“, доставена за периода м.10.2020 г. – м.04.2020 г. за топлоснабдеН.
имот, както и сумата в размер на 33,60 лева – лихва за забава върху дължимата
главница за топлинна енергия за период на забавата 15.09.2021 г. – 20.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 176,79 лева до пълН. предявен
размер от 278,26 лева, представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, за разликата над 33,60 лева до пълН. предявен размер от 58,45 лева - лихва за
забава върху дължимата главница за топлинна енергия, както и за сумата в размер на
0,61 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за период на
забавата 01.09.2021 г. – 20.11.2023 г.
ОСЪЖДА И.С.И, ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата в размер на
176,79 лева – представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, сумата в размер на 2,14 лева – представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“, доставена за периода м.10.2020 г. – м.04.2020 г. за топлоснабдеН.
имот, както и сумата в размер на 33,60 лева – лихва за забава върху дължимата
главница за топлинна енергия за период на забавата 15.09.2021 г. – 20.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 176,79 лева до пълН. предявен
размер от 278,26 лева, представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, за разликата над 33,60 лева до пълН. предявен размер от 58,45 лева - лихва за
забава върху дължимата главница за топлинна енергия, както и за сумата в размер на
0,61 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за период на
забавата 01.09.2021 г. – 20.11.2023 г.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
7
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата в размер на
176,79 лева – представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, сумата в размер на 2,14 лева – представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“, доставена за периода м.10.2020 г. – м.04.2020 г. за топлоснабдеН.
имот, както и сумата в размер на 33,60 лева – лихва за забава върху дължимата
главница за топлинна енергия за период на забавата 15.09.2021 г. – 20.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 176,79 лева до пълН. предявен
размер от 278,26 лева, представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, за разликата над 33,60 лева до пълН. предявен размер от 58,45 лева - лихва за
забава върху дължимата главница за топлинна енергия, както и за сумата в размер на
0,61 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за период на
забавата 01.09.2021 г. – 20.11.2023 г.
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата в размер на
176,79 лева – представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, сумата в размер на 2,14 лева – представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“, доставена за периода м.10.2020 г. – м.04.2020 г. за топлоснабдеН.
имот, както и сумата в размер на 33,60 лева – лихва за забава върху дължимата
главница за топлинна енергия за период на забавата 15.09.2021 г. – 20.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 176,79 лева до пълН. предявен
размер от 278,26 лева, представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, за разликата над 33,60 лева до пълН. предявен размер от 58,45 лева - лихва за
забава върху дължимата главница за топлинна енергия, както и за сумата в размер на
0,61 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за период на
забавата 01.09.2021 г. – 20.11.2023 г.
ОСЪЖДА Й. С. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата в размер на
176,79 лева – представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, сумата в размер на 2,14 лева – представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“, доставена за периода м.10.2020 г. – м.04.2020 г. за топлоснабдеН.
имот, както и сумата в размер на 33,60 лева – лихва за забава върху дължимата
главница за топлинна енергия за период на забавата 15.09.2021 г. – 20.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 176,79 лева до пълН. предявен
размер от 278,26 лева, представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия
8
за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, за разликата над 33,60 лева до пълН. предявен размер от 58,45 лева - лихва за
забава върху дължимата главница за топлинна енергия, както и за сумата в размер на
0,61 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за период на
забавата 01.09.2021 г. – 20.11.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата в размер на
176,79 лева – представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, сумата в размер на 2,14 лева – представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“, доставена за периода м.10.2020 г. – м.04.2020 г. за топлоснабдеН.
имот, както и сумата в размер на 33,60 лева – лихва за забава върху дължимата
главница за топлинна енергия за период на забавата 15.09.2021 г. – 20.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 176,79 лева до пълН. предявен
размер от 278,26 лева, представляваща цената на доставена от ищеца топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес -
******, за разликата над 33,60 лева до пълН. предявен размер от 58,45 лева - лихва за
забава върху дължимата главница за топлинна енергия, както и за сумата в размер на
0,61 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за период на
забавата 01.09.2021 г. – 20.11.2023 г.
ОСЪЖДА Т. Й. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74,84 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА И.С.И, ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74,84 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74,84 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74,84 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Й. С. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74,84 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74,84 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Д.Е“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебН. акт.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10