Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 26 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – гр.Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 260052/12.10.2020г. на Районен съд – гр.Шумен,
постановено по АНД № 1364/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
отменено Наказателно постановление № 19 – 0869 - 003607/13.11.2019г. на началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл. 175,
ал. 3, предл.1 от ЗДвП на С.Н.С. *** са
наложени административни наказания „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС"
за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
безспорната установеност на описаното в акта и в НП деяние, както и за
невъзможност то да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От тази позиция, жалбоподателят изразява несъгласие с решаващия извод на
районния съд и отправя искане за отмяна на съдебното решение, респективно за
потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от гл.юрисконсулт И.С., която поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения.
Ответната страна, С.Н.С.,
в съдебно заседание се представлява от адвокат Й.К. от Адвокатска колегия – гр.Търговище,
който излага доводи за неоснователност на касационното оспорване. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 15.06.2019г. С.С. и
свидетелят С.В.пристигнали от гр.Търговище в гр.Шумен с цел оглед и евентуално
закупуване на мотор. В една от автокъщите, находяща се на бул. „Ришки проход“ в
гр. Шумен, С.С. проявил интерес към мотоциклет „Хонда SH 125“ с рама №ZDC JFO
9A0 902 87. Преди да вземе решение за закупуване на мотоциклета, касаторът
поискал да го тества, поради което го привел в движение, излязъл от автокъщата
и предприел управление на мотоциклета по бул. „Ришки проход“.
В същото време
свидетелите Р.Ш.и А.А.– служители на РУ – гр. Шумен, патрулирали със служебен
автомобил по бул. „Ришки проход“ в посока изхода на гр.Шумен. Забелязали
насрещно движещия се мотоциклет по бул. „Ришки проход“ в посока ул. „Владайско
въстание“ и това, че водачът бил без поставена каска, поради което направили
обратен завой и го последвали. Настигнали го в момента, в който С.С. спрял пред
входа на автокъщата. При извършената проверка установили, че мотоциклетът е без
регистрационна табела и не е регистриран в Република България, няма сключена и
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което поискали съдействие от екип на
„Пътна полиция“.
На място бил изпратен
полицейски екип, в който бил и свидетелят И.П.– мл. автоконтрольор в сектор „ПП“
при ОДМВР – гр.Шумен. При проверката водачът С.С. не оспорил нарушението и
обяснил, че иска да купи мотоциклета, поради което е излязъл да го пробва. Това
било потвърдено и от служител на автокъщата.
Свидетелят И.П.съставил
срещу жалбоподателя АУАН серия GA №2858/15.06.2019г. за нарушения на чл. 140,
ал. 1 и чл. 137е от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, без да отрази възражения. Не се възползвал и от
законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен
срок.
Срещу С.С. на основание
чл. 356, ал. 3 от НПК било започнато
бързо производство №665/2019г. по описа на РУ – гр.Шумен за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С постановление от
25.10.2019г. на ШРП производството било прекратено на основание чл. 24, ал. 1
т. 1, пр. 2 от НПК. Наблюдаващият прокурор приел, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. След прекратяване на
производството, въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган
издал обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че АУАН
и атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на
административно наказателното производство, не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният
състав е приел за безспорно установено от обективна и субективна страна
извършването на описаната в НП деятелност от страна на санкционираното лице, но
е възприел извършеното от водача за „маловажен случай“ на административно
нарушение, поради което е отменил оспорения пред него правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно безспорната установеност на вмененото на
ответника в настоящото производство деяние, както и относно неговата
„маловажност“. Независимо от наличието на категорични доказателства за
извършено виновно поведение от страна на водача, касационният състав намира, че
поведението му разкрива белезите на „маловажно“ нарушение, за извършването на
което наказващият орган не е следвало да ангажира отговорността на С.С.. В
обстоятелствената част на процесното НП последният не е изложил своите конкретни
мотиви защо не възприема деятелността за „маловажна“. Такава преценка е
дължима, като преди издаване на съответния санкционен акт следва да бъде
отчетено наличието или липсата на обстоятелства, отегчаващи отговорността на
лицето, като бъдат съобразени подбудите му, съответно тежестта на извършеното и
евентуалното наличие на вредни последици от простъпката му. В конкретния казус
обществената опасност на извършеното и на дееца не е голяма. Действително е
налице нарушение на режима на управление на превозни средства по пътищата,
отворени за обществено ползване, но в случая то може да бъде отдадено на факта,
че в деня на проверката санкционираното лице е предприело краткотрайното
управление на мотоциклета във връзка с намерението си да го изпробва и
евентуално закупи от неговия собственик. По този въпрос не е налице спор и от
анализа на приобщените доказателства се установява, че водачът е излязъл извън
пределите на автокъщата с превозното средство, като в кратък интервал от време
е управлявал мотоциклета и се е върнал до търговския обект, без това му
поведение да е било наложено от органите на МВР, което се потвърждава и от
показанията на свидетеля Р.Ш.. Това обстоятелство индикира, че допускането на
нарушението от страна на водача може да бъде отдадено на невнимание. Обсъдени в
тяхната съвкупност, установените факти сочат, че тежестта на конкретната
деятелност не е висока, и простъпката се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Освен това, водачът
до момента не е бил санкциониран за подобно нарушение, което подкрепя
решаващото становище на районния съд за наличие на достатъчно на брой обстоятелства,
предопределящи извода за „маловажност“ на визираното в НП неизпълнение. При
това положение настоящата инстанция намира, че наложеното наказание, определено
в неговия минимум, не съответства на тежестта на нарушението. Целта на налагане
на административните наказания е да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред, която цел в случая според настоящата
инстанция би била постигната с приложение на института на „маловажния случай“
на административното нарушение, до какъвто правилен извод е достигнал и
районният съд.
Предвид изложеното, с оглед особеностите на случая,
съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от
останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно. Налице са
данни, които обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този
вид, което предопределя извод за незаконосъобразност на оспорения пред районния
съд правораздавателен акт, който правилно е бил отменен от предходната
инстанция. От това следва извод за неоснователност на депозираната касационна
жалба.
С оглед изхода на делото и обективираната претенция за
присъждане на съдебни разноски от страна на ответника, касационният жалбоподател
ОД на МВР – гр.Шумен, следва да бъде осъден да заплати на С.Н.С. деловодни
разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляващи договорено и
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260052/12.10.2020г.,
постановено по АНД № 1364/2020г. по описа на Районен съд – град Шумен.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Шумен да заплати на С.Н.С.
с ЕГН **********, с адрес ***, разноски
по делото в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежат на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2021 г.