Р Е
Ш Е Н
И Е
№12/19.1.2017г.
гр.Девня
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Девня, втори състав в
публично заседание на 21.12.2016г., в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР В.
При секретаря П.С.., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 480 по описа за 2015г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от от Е.Я.В., ЕГН **********, Ж.М.А.,
ЕГН **********, и А. Е.Я., ЕГН **********,*** и И.Н.И., ЕГН **********
Исковете намират
своето основание в разпоредбите на чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване право на собственост
за съответните идеални части на всеки един от ищците, на чл.537 ал.2 от ГПК - за отмяна на издадени акт за държавна
собственост и акт за частна общинска собственост и искове за нищожност на
договор за покупко – продажба на недвижим имот за съответните идеални части на
ищците– на основанието чл.26 от ЗЗД. Същите са
предявени в условията на кумулативно обективно съединение, тъй като
уважаването на исковете по чл.26 от ЗЗД не е обусловено от отхвърлянето на исковете
по чл.124 от ГПК .
Обстоятелствата, от
които се твърди, че произтича претендираното право са :
Съгласно нотариален
акт № 5 от 05.11.1974, том 1, д. № 11/1974г.
на съдия при ДРС наследодателят
на ищците С. П. Р. е признат за собственик по давност на следния имот – дворно
място в с. Калиманци, площ от 1900 кв.
м. извън регулацията на селото през
1964г. , при граници : шосе, парцел I – 133, в квартал 4 по плана на селото , в
който се намира къщата на молителя, блок на ТКЗС и път за блок на ТКЗС. С нотариален акт №35 от
28.11.1974г. , т.1 , д. №77/1974г. на съдия при ДРС С. П. Р. дарява на дъщерите
си Р. Ж., С. Ж. , Р. Я. и И. А. гореописания недвижим имот. По сега действащия
план на с. Калиманци, общ. Суворово имота представлява дворно място – УПИ III – 28 в квартал 1 по плана на селото, одобрен
със Заповед №2011/16.12.1987г. , цялото с площ от 750 квадратни метра.
С. П. Р. е починал
на 29.03.1976г.Неговата дъщеря Р. М. Ж. е починала на 16.07.1995г. М. Ж. В. -
наследник и дъщеря на Р. М. Ж., е
получила по наследство по ½ идеални
части от процесното дворно място или 237, 50
кв. м. идеални части от недвижимия имот. М. Ж. В. е починала на 17.09.2007г., като е
оставила трима наследници - ищците по
делото - преживял съпруг Е.Я.В. и синове
Ж.М.А. и А. Е.Я.. Същите по наследство са придобили от процесното дворно място
всеки по 79, 16 кв.м идеални части от недвижимия имот.
Приживе М. Ж. В. и Е.Я.В. са владели цялото процесно дворно
място с намерение за своене от 1989г., поради което са придобили в режим на СИО
собствеността върху оставащите идеални части извън квотата на М. Ж. В. от наследството на Р. М. Ж. – оставащите
512,50 км. идеални части, заплащали са дължимия местен данък за имота,
обработвали са същия, оградили са го с
метална ограда
На 24.03.1989г. М. Ж. В. е сключила договор №14 за отстъпено право на строеж върху държавна
земя за процесния имот. Договорът е незаконосъобразен, тъй като проецсния имот
не е бил държавен. На 31.01.1989г. Общински народен съвет в гр. Суворово е
издал АДС №283 за процесния имот, макар в регулационния план на с.
Калиманци имота да е записан на името на
М. Ж. В.. В преписката по издаването му
никъде не се съдържат документи въз основа на които имота е актуван като
държавен.
На 05.04.2011г. Община Суворово е съставила АЧОС №1763 за процесния имот на основание §. 42 ПЗР на
ЗОС. По тогава действащия план на с. Калиманци ,общ. Суворово, имота
представлява УПИ III -28 в кв.1 по плана
на селото, одобрен със Заповед №2011/16.12.1987г. С договор за продажба от
17.12.2012г Община Суворово се е разпоредила с процесния имот в полза на
ответника И.Н.И.. Този договор е недействителен, тъй като Община Суворово се е
разпоредила с чужд имот без правно основание.
Представят писмени
доказателства
Ангажират гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел.
Претендират да бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
Обстоятелствата, от
които произтичат възраженията на ответника Община Суворово са :
Оспорва се
идентичността на имота по нотариален акт №5
от 05.11.1974г. ,т.1 , д. 11 /1974г. на ДРС и нотариален акт №35 , том 1 , дело 77/74г. на ДРС с имота , предмет на сделката обективирана в договор за продажба № 3
-78/17.12.2012г. , сключен между Община Суворово и И.Н.И. за процесния имот
Оспорват се
твърденията, че М. Ж. В. е придобила идеални
части от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от Р. М. Ж., тъй като посочената в нотариалните
актове от 1974 година Р. М. Ж. е лице, различно от посочената в удостоверението
за наследници на С. П. Р. Р. М. Ж. и следователно не е налице родствена връзка
между тях
Оспорва се, че М.
Ж. В. и Е.Я.В. са придобили процесния
имот по давност с оглед разпоредбите на
86 ЗС и §. 1 от ЗДЗС
Излага се, че с
подписването на договор за строеж върху държавна земя №14 от 24.03.1989г. М.
Ж. В. е признала обстоятелството, че
процесния имот е държавна земя.
Излага се, че тъй
като М. Ж. В. не е упражнила
отстъпеното й право на строеж върху държавна земя, същото се е погасило по
давност.
Представя писмени
доказателства
Ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама души свидетели.
Претендира да бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
Обстоятелствата, от
които произтичат възраженията на ответника И.Н.И. са :
Оспорва твърденията
на ищците, че общия наследодател С. П. Р. е владял и придобил процесния имот по
давност
Оспорва договорът,
обективиран в нотариален акт №35, том. 1, д. №77/1974г. на ДРС като нищожен поради
дарение на чужда вещ
Оспорва, че М. Ж.
В. е придобила идеални части от процесния имот по силата на наследствено
правоприемство от Р. М. Ж.
Оспорва се
идентичността на имота по нотариален акт №35 , том 1, дело 77/74г. на ДРС с имота, предмет на сделката обективирана в договор за продажба № 3
-78/17.12.2012г., скл. между Община Суворово и И.Н.И. и процесния имот.
Оспорва се , че М.
Ж. В. и Е.Я.В. са придобили процесния имот
по давност с оглед разпоредбите на 86 ЗС
и §. 1 от ЗДЗС
Излага, че е
придобил процесния имот на годно правно основание – договор за продажба, както
и чрез владение по чл. 79, ал.2 ЗС и по чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗС .
Оспорва
обстоятелството, че ищците, респ. техния наследодател, са заплащали дължимия
местен данък за процесния имот. Излага, че М. Ж. В. не е упражнила отстъпено право на строеж върху
държавна земя.
Представя писмени
доказателства
Ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама души свидетели.
Претендира да бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от
които произтичат възраженията на ответника Областна администрация в гр. Варна
С влязло в сила
определение от з.с.з. на 16.05.2016г. производството по предявените искове с
правно основание чл.26 ЗЗД против
Областна администрация Варна е прекратено.
С влязло в сила
определение от о.с.з. на 21.09.2016г. производството по предявените искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК против Областна администрация Варна е
прекратено.
По делото е
изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата и изявленията
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с
правно основание чл. 124, ал1 ГПК
Така предявените искове
са допустими, предвид поведението на
ответниците – Община Суворово и И.И., които оспорват правата на собственост на ищците за процесния имот . Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса всеки един от
ищците следва да установи в условията на пълно и главно доказване правото си на
собственост върху недвижимия имот на наведеното придобивно основание
Разгледани по същество
същите са частично основателни
Ищците твърдят , че
са собственици на имота по наследство за следните идеални части – по 79, 16
кв.м. идеални части от процесното УПИ
III -28 в кв.1 по плана на селото, одобрен със Заповед
№2011/16.12.1987г. и изтекла в тяхна полза придобивна давност, следствие на
упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота от ищеца
Е.В. и техния наследодател М. Ж. Х. с
намерение за своене от 24.03.1989г .
г до настоящия момент за останалите 512,50 кв. м. от процесното
дворно място - – така уточняваща молба
от 13.01.2016г.
Представени са акт
за смърт и удостоверение за наследниците
на С. П. Р., поч. на 23.03.1976г. , видно от което същия е оставил общо осем
души наследници, сред които и
наследодателя на ищците Р. М. Ж. -дъщеря.
Представено е удостоверение
за наследниците на Р. М. Ж., поч. на 15.07.1995г. , видно от което същата е оставила трима
наследници - М. Ж. В. – дъщеря, С. Ж. А. – син и Ж. А. Ж. –
съпруг..
Представено е
удостэверение за наследниците на Ж. А. Ж., поч. на 03.03.1998г. , видно от
което същия е оставил за свои наследници М. Ж.
В. – дъщеря и С. Ж. А. – син.
Представено е
удостэверение за наследниците на М. Ж.
В., видно от което наследици на същата са ищците по делото : Е.Я.В.
съпруг Ж.М.А. – син и А. Е.Я. - син
Представена е
декларация , с която ищеца Е.Я.В.
декларира под страх от наказателна отговорност съгласно чл. 313 НК, че майката
на неговата покойна съпруг М. Ж. В.,
починала на 17.09.1997г., се казва Р. М. Ж., починала на 15.07.1995г. , като
името й е идентично с Р. М. Ж. по удостоверение за идентичност на имена с изх.
№ АУ1091155ВН/08.12.2016г. на Община Варна и с Р. М. Ж. , посочена като
надарена дъщеря на С. П. Р. в нот. акт
№35, ом1, н.д.№77/1974г. на съдия при ДРС. Съгласно трайната съдебна
практика - например Решение № 106 /19.02.2010г. по гр.д. №3210/2008г. , IV гр. отд. на ВКС, така дадената
декларация има материална доказателствена сила, като въпреки направеното
оспорване ответниците не са представили доказателства за опровергаване спорното
обстоятелство.
От заключението на
вещото лице Р. П. се установява , че имотът, описан в нотариален акт №5
/05.11.1974г. , т.1,д.№11/1974г на ДРС и нотариален акт №35/том 1, дело №77/74г.
на ДРС е частично идентичен с имота ,
предмет на сделката , обективирана в договор за продажба№3-78/17.12.2012г ,
сключен между Община Суворово и И.Н.И., както и частично идентичен с имота,
описан в АДС №283/31.01.1989г. и АЧОС
№1763/05.04.2011г. Припокриващата се част от имотите е с площ от 536 кв. м.,
измерена аналитично, същата е заключена между точките А, В, С и Д на
изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 195 от делото и защрихована
със син цвят. Съдебният експерт устно
допълва своето заключение в с.з., като сочи, че съвпадащата част от имотите
може да бъде обособена като отделен самостоятелен парцел, тъй като отговаря на
всички изисквания по устройствените закони: има достъп до път, площ и лице.
В експертното
заключение се сочи още, че по кадастралния и регулационен план на с. Калиманци
от 1931 г. процесния имот е представлявал част от имот №133 и по – специално в
частта на имота, извън регулационните граници на селото. В разписния лист към
плана имот №133 е записан на С. П. Р., за който имот са отредени парцел
II от кв. 4 на Н. С. П., парцел I
на И. С. А. , парцел III на П. С. С. на
осн. Нотариален акт №311/1978г. , П. С.
П. за 1960 кв. м., на осн. Нотариален
акт №37, т.1 от 1974г.
Съгласно ЗРП на с. Калиманци от
1987г. процесното УПИ III - 28 от кв.1 е с площ от 741 кв.м., в разписния лист
към плана имота е записан на И.Н.И. на осн. договор №187/2012г.
Съдебният експерт
сочи, че при посещението си на място е установил, че имота е ограден от всички
страни. Представлява овощна градина и тревна площ, добре поддържана. Достъпът
до него се осъществява през главното
шосе Калиманци – Суворово, което е негова граница. В имота няма проведено
строително мероприятие.
Така представеното
експертно заключение съдът цени като обективно и компетентно дадено.
В своите показания
свидетелят на ищците И. М. И. сочи, че е ходил като младеж / 18-20 годишен /на
мястото на дядо С. и е преспал в къщата, която се е намирала в имота. Свидетелят
сочи, че имота бил около 2 дка. и бил
ограден с паянтова ограда . Чувал бил, че дядо С. разделил имота. През 2000
година отишъл да постави метална порта на имота на ищците. Излага, че е минавал
покрай имота на път за работата си в гр. Суворово до 1993г. Явства , че М. едната година е сяла тикви в
имота.
Показанията на ангажираните
от Община Суворово свидетели установяват, че процесното УПИ III – 28 е било
незастроено и необработено към датата на
съставяне АЧОС. В същата насока са и показанията
на свидетелите на ответника И.И., които са помагали на И. в изчистването и
обработването му, излагат още , че ответника е оградил имота и засадил с плодни
дръвчета, за които се грижи и до настоящия момент.
Съдът възприема
показанията на свидетелите като обективни. От една страна показанията на
свидетелите на ответната страна не противоречат на ангажираните по делото
писмени доказателства- ескпертна оценка на инж. Б. Влахова от 30.08.2012г. , удостоверение
от Дирекция “ Устройство на територията “ на Община Суворово, приемо –
предавателен протокол от 17.12.2012г. към договор № 03-78 от 17.12.2012г. Показанията на свидетеля на ищците следва да
бъдат прецнявани, като се отчита както неговата възраст, така и
обстоятелството, че същия не различава УПИ от поземлен имот, като се кредитират
само обективните факти , които той изнесе , че дядо С. е имал имот от около 2
дка., в който е била къщата му, разположен на края на селото. Същото не
противоречи на заключението на вещото лице , което сочи в т. 1 от същото , че
процесния имот е частта извън регулация от имот пл. № 133 , като видно от
изготвената комбинирана скица №2 и от представеното копие от КиР план от
1931г. в частта от имота , която се намира
в регулация има изградени постройки.Така и при описанието на граиците на имота
в нотариален акт №5/1974г се сочи граница парцел I -133 от кв. 4 по плана на
селото, в който се намира къщата на молителя.
Ответната страна
оспори твърденията на ищците, че техния наследодател е придобил по давност
частта от имот с пл. № 133 извън регулацията на с. Калиманци по плана от 1931
г. Съдът приема, че вписването в разписния лист на наследодателя на ищците С.
П. Р. към плана от 1931г., само по себе си не установява правото му на собственост, но
същото е индиция, че наследодателя на ищците е бил във владение на процесния
имот към тази дата.
Представеният от ищцовата страна констативен нотариален акт
№ 5 от 05.11.1974г. на съдия при ДРС не
се ползва с обвързваща съда задължителна доказателствена сила относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и може
да бъде оспорен в тази му част. Съгласно практиката на ВКС - например Решение № 107 от 25.V.2011г. по гр.д. № 1297 от 2010г.
на ВКС ,ІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и Тълкувателно
решение по гр.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС в тежест на оспорващата този акт
страна е да обори изводите на нотариуса в този нотариален акт относно
принадлежността на правото на собственост. Ответниците обаче не представиха
допустими, относими и необходими убедителни доказателства за оборване констатациите
по нотариалния акт за непрекъснато и необезпокоявано владение на имота от
праводателя на ответника повече от 10 години съгласно ЗС в сила от мес. XII 1951г. - в този смисъл и
мотиви към Решение №208/24.09.2013г. по
гр. д. №1961/2013г. I гр. отд. на ВКС. Твърдението, че щом имота се е намирал извън
регулация, то същия е представлявал земеделска земя, одържавена в периода на
кооперирането й, остана неподкрепено от доказателства По делото не се установи
наследодателят на страните да е бил член на ТКЗС. Не са събрани
доказателства и не е установено имота да
е бил отчужден и причислен към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946 г. или да е бил
одържавен и по реда на чл. 12 ЗСГ/отм./. Следователно предвид недоказване на
така направеното правоизключващото възражение само от факта, че имотът се
намира извън регулационния план на населеното място съдът не приема , че същия е
бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг
начин, т. е имота е годен обект на придобивна давност по смисъла на Закона за
давността / от 1898 г. до 16.12.1951 г./
и по ЗС, действащ след 1951г .
За установяване
твърдението, че процесния имот е бил държавна собственост е представен АДС № 283/31.01.1989г. , в който като основание за
придобиване правото на собственост от Държавата е посочено „ рег. план на с.
Калиманци , одобрен със Заповед №2011 от 16.12.1987г. „ Към датата на съставяне на АДС са действали ЗС ,
ЗТСУ/ в сила от 01.06.1973 г. до 1998 г./
и Наредба за държавните имоти /
НДИ / . Съгласно глава V “Отчуждения и
обезщетения” на ЗТСУ недвижимите имоти се отчуждават с мотивирана заповед, издавана
в различните периоди на действие на закона от председателя на изпълнителния
комитет на окръжния, съответно на градския, на общинския народен съвет, на
кмета на общината -чл. 95. За да влезе в
сила заповедта следва да се съобщи на собственика по реда на ГПК /отм./, който
има право да я обжалва, тоест следва да е изтекъл срока за обжалването й - чл. 98, а също чл. 107. Отчуждението
настъпва с влизане в сила на заповедта. За отчужденият имот се дължат
обезщетения в парична равностойност или друг имот - чл. 81 и сл. Завземането на отчуждените имоти се извършва
след обезщетяване на собствениците - чл.
105. Ако в 3-годишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване на
имота правоимащия не бъде обезщетен може да поиска отмяна на заповедта.
Съгласно чл. 134 ЗТСУ за недвижими имоти, отчуждени за мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации, се съставя АДС, след като
условията за заемане на имота са изпълнени. Съгласно чл. 101 и сл. от ЗС и НДИ,
за особено важни нужди на държавата могат да се отчуждават имоти, принадлежащи
на частни лица с разрешение на Министерския съвет и собствеността се придобива
от датата на решението. Собствениците на имотите се обезщетяват с пари или
недвижими имоти. Завземането на отчуждения имот става след заплащането или
заменяването му с друг.
По делото не се
установи да е започнала, проведена и завършила процедура по отчуждаване на
процесния имот по реда, на който и да е от тези закони. Установи се, че С. П. Р. и
наследниците му са продължили необезпокоявано да владеят имота като свой. В
самия разписен лист към плана от 1931 г. и от 1987г. за имота не е записано, че
е отчужден или дори че се отчуждава, което да сочи на започнала процедура.
Това, че не е извършено отчуждаване по плана от 1987 г. се потвърждава и от
обстоятелството, че в разписния лист по плана на селото от 1987 г. имота отново
е бил записан като частен и собствен на дъщерите на С. П. Р. – М. Ж., С. Ж., Р.
Я. и Р., като впоследсвие имената на същите са били зачертани.
В обобщение - не се
установи имотът до 1987г. г. да е бил придобит от Държавата съгласно законите
по смисъла на чл. 6 от ЗС. Съставянето на АДС № 283/31.01.1989г. е извършено
без правно основание, тъй като не са установени
условията за заемане на имота да са били изпълнени. Така и Решение на
ВОС от 09.06.2004г. по гр. д. №1698/2003г. , в мотивите на което се приема, че каквито и части от имота да са включвани
в акт за държавна собственост, то при
липса на надлежно отчуждаване въпросния акт е непротивопоставим на страните
За пълнота на
изложението следва да се отбележи и че не се установи имота да е бил отнеман в
полза на Държавата по силата на влязло в сила наказателно постановление по ЗСГ
/ в сила от 30.03.1973 г. до 1990 г./. Не се установи имота да е
отчуждаван и по реда на ЗДС, ЗОС и ЗУТ действащи към времето на съставяне на АЧОС
№ 1763 /05.04.2011г., и до сега.Представеният
АЧОС № 1763 /05.04.2011г. , съставен на
основание § 42 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96.1999 г./. Съгласно чл. 5 от ЗОС АЧОС
няма правопораждащо действие, т.е. правото на собственост на общината не
възниква по силата на акта, а на друг юридически факт – сделка отчуждаване и
прочие. Такова правопораждащо действие не е имал и АДС № 283/31.01.1989г., въз
основа на който е съставен АЧОС № 1763 /05.04.2011г., тъй като отчуждително
производство не се установи да е било проведено.
Въз основа на тези
мотиви съдът прилагайки прости аритметични сметки, като се съобрази със
заключението на вещото лице и правилата на ЗН стигна до извода, че към 1989г. – годината на съставяне на АДС № № 283/31.01.1989г.., наследодателката на
ищците Р. Ж. е станала собственица на 133,50 кв.м. идеални части от процесния
недвижим имот УПИ III -28 в кв.1 по плана
на село Калиманци от 1987г въз
основа на правна сделка – извършеното от С. П. Р. дарение . По силата на
наследственото правоприемство след смъртта й през 1995 г. нейната дъщеря М. Ж. В. е придобила 66,75 кв.м. идеални части, а
след нейната смърт през 2007г. ищците са
придобили всеки по 22,25 кв. метра идеални части от процесното УПИ III – 28 в
квартал 1 по плана на с. Калиманци.
Твърдението на
ищците , че останалата част от процесното УПИ III е била придобита чрез непрекъснато владение в
условията на СИО от ищеца Е.В. и неговата съпруга М. В. остана недоказано. Видно
от представения договор от 24.03.1989г за отстъпено право на строеж върху
държавна земя – 750 кв. м. от парцел
III -28 по плана на с. Калиманци, сключен между ОбНС
Суворово от една страна и М. Ж. В. от
друга страна, същата не е имала никога намерение за своене на имота спрямо
останалите съсобственици. Като суперфициар въз основа на учреденото й право на
строеж същата има положението на държател, а не на владелец на УПИ III – 28 по плана на с. Калимаци от 1987
г. Не са представени доказателства за други действия, насочени против останалите съсобственици на имота. Заплащането
на данъци е задължение на ползавателя и представлява изпълнение на публично
задължение, което само за себе си не води до придобиване правото на
собственост. Свидетелят на ищците не установи с категоричност в своите
показания, че ищеца Е.В. и неговата съпруга са обработвали имота, същия заяви,
че не е сигурен дали имота, в който е поставил метална порта и е оградил, е
същия като имота, който е посещавал като младеж. Твърди , че имота в който е поставил ограда и
порта през 2000 година е бил около 2 декара , но процесното УПИ III -28 никога не е било с такава площ. Съгласно
М. Планиол „Елементарно ръководство по
гражданско право. Имущества владения, собственост, сервитути” всеки от
съсобствениците има право да извършва владелчески действия върху цялата вещ, както
по силата на своето частично право на собственост така и като изключителен
владелец. Докато е налице такова
съмнение в какво качество действа, не може да се говори за владение. За казуса
пряко и достатъчно ясно и демонстративно отричане на съсобствеността с
останалите наследници на С. П. Р., сведено до тяхното знание ищците не са
предприели. След като те не са афиширали пред тях, че са установили
владение върху цялата вещ за себе си и против тяхната воля, то процесния имот
от 1900 кв. м. е останал съсобствен между наследниците на Р. Ж., С. Ж., Р. Я. и
И. А.ова при съответните идеални части съгласно ЗН. Не са наведени и конкретни
доводи за транформиране намерението на държателката и нейния съпруг в такова за своене спрямо Община Суворово за
частта от имот УПИ III – 28 извън
идеалните части, получени по наследство. Въпреки твърденията в исковата молба
за непрекъснато осъществявано владение, за така извършената продажба на ответника
И. ищците разбраха едва в хода на производството по делото – така молба от
13.01.2015г. на л.34 от делото, т.е приблизително три години без три месеца след
датата на договора за продажба №3-78 от 17.12.2012г.
Ответната страна И.И.
е направила възражение за придобиване имота по давност. Същият извежда правото
си на собственост от договор за продажба №3-78 от 17.12.2012г. т. е. на
основание, което поначало е годно да го направи собственик, дори ако
предвидената в закона форма е била опорочена по някакъв начин. Следователно с
осъществяваното непрекъснато добросъвестно владение правото на собственост
върху процесния имот може да бъде придобито от ответника И.И. на оригинерно
основание по давност след изтичане на по-краткия, петгодишен давностен срок по
чл. 79, ал. 2 ЗС, който в конкретния случай не е изтекъл към датата на предявяване
на исковата молба. От друга страна същия е заявил, че към владението си
присъединява и владението на своите праводатели
Община Суворово и Държавата. Както вече се посочи Държавата не е упражнявала
фактическа власт върху имота, не е обективирала намерение за своене спрямо
действителните собственици на имота към 1989г. – Р. Ж. и нейните сестри, към
датата на съставяне на АДС №283/31.01.1989г, не са представени доказателства за
предоставяне същия за оперативно управление
на държавна организация съгласно упоменатото в АДС №283/31.01.1989г. Намерение
за своене и фактическа власт върху имота
Община Суворово е обективирала със съставянето на АЧОС през 2011 г , но оттогава до датата на исковата молба не е
изтекъл дори и краткият петгодишния срок за придобиване имота по давност.
Направени са искания
от ответниците с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на издадените АДС
№283/31.01.1989г. и АЧОС №1763/05.04.2011г. Същите са неоснователни Актовете за
държавна и за общинска собственост
обективират права, не ги пораждат. Те не се издават по реда на ГПК ,
част VI “ Охранително производства “
,чл.537 , ал.1 ГПК , а по реда на специални закони – ЗДС и ЗОС . Става
дума за административна услуга съгласно
§.1 , т.2 ДР на ЗА и компетентността за издаването и отмяната им е на
администрацията – така чл. 64, ал.1 ЗОС
и чл. 78, ал.1 ЗДС. Съдът само се произнася относно тяхната
доказателствена сила в процеса, но по искания за тяхната отмяна не дължи
произнасяне с постановяване на съдебен
акт
По исковете с
правно основание чл.26 от ЗЗД
Същите са допустими,
но неоснователни
Трайна е съдебната
практика, че договора за продажба на чужда вещ е действителен договор и валидна правна сделка, която обвързва
страните по него. Договорът може само да не породи вещно транслативно действие,
ако прехвърлителя не е собственик на имота. Обстоятелството, че вещта е чужда,
не значи че сделката е невъзможна и не следва , че договора е нищожен .
Следователно
претенцията на ищците следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Относно разноските
С оглед изхода на
спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени 33,55 лева за сторените от
тях разноски съразмерно с уважената част от искането.
Доколкото по делото
няма представени доказателства за платени суми на адв. Е. Л. за проц.
представителство по делото, то съда не е нужно да се произнася по искането за
намаляване възнаграждението на последната поради прекомерност, щом същото не
следва да бъде присъдено.
С оглед изхода на
делото в полза на Областна администрация Варна следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 339,62 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на
спора в полза на ответната Община Суворово следва да бъдат присъдени 893,72 лева
съразмерно с отхвърлената част от исковете
С оглед изхода на
спора в полза на ответника И.И. следва да бъдат присъдени 855,55 лева съразмерно с отхвърлената част от
исковете
Мотивиран от
изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
по исковете с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, които ищците Е.Я.В., ЕГН **********,
А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, са предявили против ответниците
Община Суворово и И.Н.И., ЕГН **********,
че Е.Я.В. , ЕГН **********, А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********,
са собственици по наследство всеки от тях на по 22,25 / двадесет и две цяло и
двадесет и пет стотни / квадратни метра идеални части от реална част с площ от
536 / петстотин тридесет и шест / квадратни метра , измерена аналитично, от недвижим
имот УПИ III – 28 / три римско двадесет и осем/ в квартал 1 / първи/ по плана
на село Калиманци, Община Суворово, защрихована със син щрих и заключена между
точките А, Б, С и Д на комбинирана скица № 2 на л. 195 от делото, приподписана
от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение , с площ на целия имот от 750 квадратни метра, при
граници на целия имот : шосе Варна - Суворово, УПИ IV -28, УПИ II – 28 и на север земеделски земи, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 22,25 квадратни метра идеални части за всеки един от ищците до
първоначално претендираните 420,82 квадратни метра идеални части за ищеца Е.Я.В.,
ЕГН **********, 164,57 квадратни метра идеални части за ищеца А.Е.Я., ЕГН **********, и
164,57 квадратни метра идеални части за ищеца Ж.М.А., ЕГН **********, , както и за разликата
над описаната реална част с площ от 536 кв.м. до предявения размер за цялата
площ на имот УПИ III – 28 / три римско двадесет и осем/ в квартал 1 / първи/ по
плана на село Калиманци Община Суворово, с площ
на целия имот от 750 квадратни метра, при граници на целия имот : шосе
Варна - Суворово, УПИ IV -28, УПИ II –
28 и на север земеделски земи.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно искането за отмяна, на основание чл.537,ал.2 от ГПК, на Акт за държавна собственост №283
/31.01.1989г. и Акт за частна общинска
собственост №1763/05.04.2011г. на Община Суворово .
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Е.Я.В., ЕГН **********, А.Е.Я., ЕГН **********,
Ж.М.А., ЕГН **********,*** и И.Н.И., ЕГН **********, искове по чл. 26 ЗЗД за
признаване нищожност на сделката по договор за покупко – продажба на недвижим имот №3-78/17.12.2012г. по
отношение на гореописания недвижим имот УПИ III – 28 / три римско двадесет и
осем/ в квартал 1 / първи/ по плана на село Калиманци, Община Суворово, с
площ на целия имот от 750 квадратни
метра, при граници на целия имот : шосе Варна - Суворово, УПИ IV -28, УПИ II – 28 и на север земеделски земи
ОСЪЖДА Община
Суворово и И.Н.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Я.В., ЕГН **********, А.Е.Я.,
ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, сторените съдебно- деловодни разноски в
общ размер на 33,55 лева / тридесет и три
лева и 55 стотинки/, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Я.В., ЕГН **********,
А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Областна
администрация Варна сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 339,62
лева /триста тридесет и девет лева и 62 стотинки/ за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.4 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Я.В., ЕГН **********,
А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********,*** сторените съдебно- деловодни
разноски в общ размер на 893,72 лева / осемстотин деветдесет и три лева и 72
стотинки/, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Я.В. , ЕГН **********,
А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Н.И., ЕГН **********,
сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 855,55 лева / осемстотин петдесет и пет лева и 55
стотинки/, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................