Р Е Ш Е Н И Е
№
18.10.2018г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Цецка Симеонова и прокурора.........................., като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№2732/2018г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от ***, гр. ***, чрез юрк. ***, против Я.Д.Д.,***, с която се твърди, че
въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр.д.№1756/2018г., по описа на ПлРС, Твърди се, че ответникът е собственик
на топлоснабден имот- на адрес гр. ***, ***. Твърди се, че ответника Е. Д., е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и
е ползвала предоставената й ТЕ, като не е погасила задълженията си. Твърди се,
че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично
оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „***”,
от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената
от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото
разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се
извършва от ***, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли съдът да конституира *** като трето лице – помагач в
процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответника Д., че дължи, сумата общо 254,91лв, от която
сумата от 225,69лв.- главница, за периода 01.02.2015-31.01.2018г, съставляваща
стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, и сумата
от 29,22лв- лихва за забава, за периода 02.04.2015-02.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Я.Д.Д.,
р. ув., чрез адв. В. П., прави признание на предявеният иск, в рамките на заявените
в ИМ размери. Моли съдът, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, да не присъжда
разноски в полза на ищеца, с оглед на направеното признание на иска и поради
факта, че ответникът не е станал причина за завеждането на иска. Прави се
възражение за прекомерност на юрк. възнаграждение.
С определение № 3238/07.09.2018г,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано ***, гр. ***.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №
1152/13.03.2018г.. по ч.гр.д.№1756/2018г по описа на ПлРС, срещу която в срок е
постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото, с оглед на изрично
заявеното от ответника признание на иска, с протоколно определение от дата 11.10.2018г.,
съдебното дирене е прекратено и съдът е обявил на страните, че ще се произнесе
с решение при признание на иска.
Настоящето решение, с оглед
разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява въз основа на направеното
от ответника признание на иска, поради което същото не следва да се мотивира по
същество. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и страната,
направила признанието, може да се разпорежда с него- арг. чл.237, ал.3 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено
спрямо отв. Я.Д., че дължи сумата от сумата общо 254,91лв, от която сумата от
225,69лв.- главница, за периода 01.02.2015-31.01.2018г, съставляваща стойността
на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот с аб. №15382, и
сумата от 29,22лв- лихва за забава, за периода 02.04.2015-02.03.2018г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-12.03.2018г., до окончателното й изплащане, са
основателни и следва да бъдат уважени .
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени
разноски по делото, доколкото същият е станал причина за завеждането на делото,
независимо от направеното признание на иска. Нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвижда кумулативно
наличие на посочените предпоставки- ответникът да не е станал повод за
завеждане на делото и да е признал иска.
В случая, отв. Я.Д. е възразил против издадената заповед за изпълнение, по ч.
гр.д.№1756/2018г по описа на ПлРС, в което възражение е направено възражение за
изтекла погасителна давност, но заедно с това има изрично оспорване на дължимостта
на остатъка от сумата, тъй като не се ползват услугите на ТЕЦ-***. С оглед на
депозираното възражение, в което изрично е оспорена дължимостта на сумите, са
дадени указания до кредитора, който е предявил настоящия установителен иск.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че в случая, отв. Д. следва да понесе направените по делото
разноски, които са в размер на 175лв.,
вкл. д.т. от 75лв. и 100лв.юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на
ч. 78, ал.8 от ГПК. Ответникът следва да понесе и направените разноски по
ч.гр.д.№ 1756/2018г на ПлРС, съобразно частта на вземането, която е била
основателна към момента на депозиране на заявлението. В случая съдът също определя
размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира,че в
случая следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.
При общ размер на разноските от 75лв- от които- 25лв.- държавна такса и 50лв-
юрк. възнаграждение., съдът изчислява размер на дължимите разноски- сумата от
46,78лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Я.Д.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА ***-***” ЕАД, гр. ***, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от общо 254,91лв, от
която сумата от 225,69лв.- главница, за периода 01.02.2015-31.01.2018г,
съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе
имот с аб. №15382, и сумата от 29,22лв- лихва за забава, за периода
02.04.2015-02.03.2018г,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 12.03.2018г.., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №
1152/13.03.2018г.. по ч.гр.д.№1756/2018г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Я.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***-***” ЕАД, гр. ***,
ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, –
сумата от 175лв., съставляваща
направени по настоящето дело разноски и сумата от 46,78лв.- разноски по ч. гр.д.№ 1756/2018г по описа на ПлРС.
Решението се постановява при условията на чл.237, ал.1 от ГПК.
Решението се
постановява с участието на третото лице- помагач ***, гр. ***.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от получаване на съобщението, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: