№ 4039
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110131875 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗУЕС, вр. чл. 41 от ЗС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че че
ответникът е собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост, нагодяща се в
гр.София, *****, представляващ ап. № 20, ет.4, общото събрание на която взело решение за
заплащане на такса управление, режийни разходи и вноски за „Фонд ремонт“, които
ответникът не заплатил, а именно сумата 160.09 лв., представляваща вноски за „Фонд
ремонт“ ( в размер 4 лв на месеца за ид. ч. , намалена от 2019 г. на 3 лв.) за периода
01.06.2018 г.– 31.08.2020 г.; сумата 49 лв. ( след заявен отказ от иска за част от периода и
размера ), представляваща вноски за режийни разходи ( в размер за периода 01.10.2019 г. –
31.12.2019 г. и от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. и сумата 114.76 лв., представляваща вноски
за такса управление на ЕС за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2020 г. ( в размер 5 лв. на месеца,
увеличен през 2019 г. на 6 лв. ), за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 44019/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в срещу която ответницата възразила, което
обосновава интереса от предявените искове за установяване на вземанията в посочения
размер. Претендира разноски,
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете с твърдение, че е заплащал
всички дължими суми по банкова сметка на етажната собственост при „Райфайзен банк“
АД. При тези твърдения иска съдът да отхвърли исковете. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
1
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените искове е предпоставена от установяване от ищеца
пълно и главно на следните факти – факти, от които да се направи извод, че ответникът е
собственик на индивидуален обект в сградата в режим на ЕС и решение на ОС на ЕС на
сградата за определяне на разходи за управление и поддържане на общите части на сградата
и размер на вноската за „Фонд ремонт“.
Съдът намира, че в настоящото производство е недопустимо разглеждането
преюдициално на въведените с възражение на ответника твърдения за незаконосъобразност
на решенията на ОС на ЕС, както и на тези за избор на управител, тъй като тези твърдения
обосновават вземане на решения в нарушение на реда по ЗУЕС, което е основание за
незаконосъобразност и следва да бъдат релевирани в самостоятелно производство чрез
конститутивен иск в срока по чл.40 ЗУЕС.
Безспорно по делото, поради което и установено, е правото на собственост на
ответника върху *, в сградата в режим на етажна собственост с адрес гр. София, *****, за
периода от 01.10.2018 г. до настоящия момент.
Разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата са
периодични задължения, чрез изпълнението на които се обезпечава поддържането и
ползването на общите части чрез заплащане на консумативните разходи. Задължението е с
източник законът – чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, съгласно, който собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Задължението възниква като определяемо по реда на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, тъй като
месечните вноски се конкретизират, с оглед нуждите на ЕС, броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на
който живеят, и според коригиращите хипотези на чл.51, ал.2-7 ЗУЕС, но за да бъде
изпълнено следва да бъде определено. Следователно, за да е възможно престирането, за да
изпълни задължението си лицето да плати вноската, тя следва да бъде определена,
конкретизирана по размер и период. Правомощието е на общото събрание на Етажната
собственост по аргумент от чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС.
Следователно, задължението за заплащане на разходи за управление и поддръжка на
общите части възниква от закона и качеството собственик на индивидуален обект в сграда в
режим на етажна собственост, но за да стане изискуемо следва да бъде определено по
размер и период. Концентрацията е предоставена на общото събрание на етажната
собственост. Или задължението на етажен собственик би било изискуемо само ако ОС на ЕС
е взело решение за заплащане на съответна ежемесечна парична вноска в бюджета на ЕС,
покриваща разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост.
С решение от 04.06.2018 г. на Общото събрание на етажната собственост по т.2 от
Протокола са определени месечни вноски, дължими от всеки етажен собственик за
поддръжка и управление на ЕС и фонд „Ремонт и обновяване“, съгласно Приложение № 2,
2
за ап.20 за 1 обитател, в размер 3,50 лв. на месец за режийни разходи; 7,81 лв. за ФРО и 4.99
лв. на месец за поддръжка и управление. С решение от 14.03.2019 г., по т.6.1, е прието
решение, с което такса за фонд „Ремонт“ е намалена от 4 лв. на месец за ид. ч. на 3 лв. на
месеца за ид. ч., а таксата за управление е увеличена от 5 лв. на месец на 6 лв. на месец. За
обекта на ответника е безспорно по делото, че се припадат 1,952 % ид. ч., поради което
таксата за фонд „Ремонт“ при 4 лв. е в размер 7,81 лв. за периода от 04.06.2018 г. до
19.03.2019 г., а след този период, при 3 лв., е в размер 5.86 лв. на месец.
Така за периода 01.07.2018 г. – 28.02.2019 г. задължението за вноска за фонд
„Ремонт“ е в размер 54.67 лв. ( 7,81 лв. * 7 м. ), за периода 01.04.2019 г. – 31.08.2020 г. е в
размер 99.62 лв. ( 5,86 лв. * 17 м. ), а за м.06.2018 г. в размер 5.80 лв. или общо 160,09 лв. За
периода 01.11.2018 г. – 31.01.2019 г. задължението за вноска за такса управление е в размр
14,97 лв. ( 4,99 лв. * 3 м. ); за периода 01.05.2019 г. – 31.08.2020 г. задължението е в размер
96 лв. ( 6 * 16 м. ) и за м.10.2018 г. в размер 3,79 лв. или общо 114,69 лв.
Относно, таксата за режийни разходи, с извършените от ответника плащания, за
които са представени по делото платежни нареждания, ответникът признава размера на
задължението от 7 лв. на месец. След извършения от ищеца отказ за част от периода и
сумите за вноски за режийни разходи по делото се претендира сумата 49 лв.,
представляваща вноски за режийни разходи за периода 01.10.2019 г. – 31.12.2019 г.( в
размер 21 лв. ) и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. ( в размер 28 лв. ).
Основното възражение, на ответника по делото, е че е заплатил претендираните
суми. Плащането е способ за погасяване на задължения, респективно освобождаване от
отговорност, поради което, в доказателствена тежест на лицето, което го твърди и в чиято
правна сфера ще настъпи ескулпирането, е да докаже, пълно и главно, факти, от които да се
направи извод, че е изпълнил задължението си за плащане. В случай, че страната не проведе
пълно и главно доказване на този факт, съдът е длъжен да приложи правилата на
доказателствената тежест и да приеме недоказания факт за неосъществен.
От представените по делото, от ответника, платежни нареждания се установява, че
ответникът е извършил плащания като изрично е посочил, че заплаща режийни разноски,
както следва: за периода м.1.2018 г. – м.6.2018 г. и за м.09.2018 г. – м.01.2019 г. в общ
размер 68 лв., за периода м.02 – м.09.2019 г. в общ размер 56 лв.; за периода м.03.2020 г. –
м.05. 2020 г. в размер 21 лв.; за периода м.06.2020 г.-.м.08.2020 г. ( л.181 от делото ) в размер
21 лв.; за периода м.09.2020 г. – м.12.2020 г. в размер 28 лв. и за периода м.01.2021 г. –
м.04.2021 г. в размер 28 лв.
Зачитайки, волята на ответника, за прихващане на частичното изпълнение, с точно
определени задължения и за точно посочени определени периоди, съдът приема, че по
делото ответникът, който носи доказателствената тежест, не е доказал плащане за периода
01.10.2019 г. – 31.12.2019 г. Последното плащане за 2019 г. е посочено, че се прави за
периода м.02.2019 г. – м.09.2019 г. ( платежни нареждания на л.88, 89 и 90 от делото ). От
представеното по делото платежно нареждане ( л.68 от делото ) се установява плащане на
таксата за режийни разходи за м.05.2020 г. в размер на 7 лв., а от представеното от ищеца
3
платежно нареждане на л.181 от делото, се установява, че са заплатени такси за режийни
разноски в размер на 21 лв. за периода м.06.2020 – м.08.2020 г. От изложеното може да се
направи извод, че ответникът е доказал частично плащане на такси за режийни разноски за
периода м.05. 2020 г. – м.08.2020 г. в размер 28 лв.
По отношение на останалите, установени като дължими суми, ответникът не доказа
твърдението си, че са заплащани по банков път, тъй като въпреки предоставената му от съда
възможност, в съдебно заседание на 28.02.2022 г., не посочи банковите сметки на третите
лица, чрез които твърди да са извършени плащанията, такива плащания не се установяват и
след проверка на счетоводството на ответника от вещото лице по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза.
Възражението, че сумите са събрани чрез принудително изпълнение е неоснователно.
Видно, от представеното от ответника писмо на Омбудсман на Република България, *****, е
образувано по изпълнителен лист, представен по дело ( л.188 ), от който е видно, че е
издаден по гр. д. № 32541/2019 г. по описа на СРС, 40 с-в, с който ответникът е осъден да
заплати разноски по делото в размер на 50 лв., поради което е неотносим към настоящото
производство.
Предвид изложеното, исковете са основателни за сумата 160.09 лв., представляваща
вноски за „Фонд ремонт“ за периода 01.06.2018 г.– 31.08.2020 г.; за сумата 114.76 лв.,
представляваща вноски за такса управление на ЕС за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2020 г. и
за сумата 21 лв., представляваща вноски за режийни разходи за периода 01.10.2019 г. –
31.12.2019 г. като иска за сумата над 21 лв. до пълния предявен размер от 49 лв. и за периода
от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, тъй като плащането е извършено
преди подаване на заявлението, разноски за заповедното производство в размер на 22,84 лв.
за държавна такса и в исковото производство в размер на 159,87 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.77 ГПК ответникът, е останал задължен по делото за разноски за
възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
Експертизата е допусната, в упражнение на правомощията на съда по чл.195, ал.2 ГПК, във
връзка и за установяване на твърдения на ответника, че е заплатил по банков път
процесните суми, поради което, и доколкото, както беше посочено по – горе, той носи
доказателствената тежест, в негова тежест е и да заплати, по сметка на съда, и разноските за
това, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 182.71 лв.
Останалата част от разноските за възнаграждението, в размер на 17.29 лв., следва да
4
бъде заплатена от ищеца по сметка на съда, предвид частичното уважаване на исковете.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и по делото няма
данни да е извършил такива.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че *****, ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „*****, дължи на Етажните собственици на индивидуални обекти в
сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *****,
представлявани от управителя „Образцов вход” ООД, ЕИК *********, на основание чл. 6,
ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, вр. чл. 41 от ЗС сумата от 160.09 лв., представляваща вноски за „Фонд
ремонт“ на сградата в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ***** за периода
01.06.2018 г. – 31.08.2020 г. за обект *, находящ се на ет.4 по решение на ОС от 04.06.2018 г.
и 14.03.2019 г. и на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, вр. чл. 41 ЗС сумата 114.76 лв.,
представляваща вноски за такса управление на общите части на сградата в режим на етажна
собственост с адрес гр. София, ***** за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2020 г. за обект *,
находящ се на ет.4 по решение на ОС от 04.06.2018 г. и 14.03.2019 г. и сумата 21 лв.,
представляваща вноски за режийни разходи за общите части на сградата в режим на етажна
собственост с адрес гр. София, ***** за периода 01.10.2019 г. – 31.12.2019 г. за обект * като
отхвърля иска за сумата над 21 лв. до пълния предявен размер от 49 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. като погасен чрез плащане, за които суми по ч. гр. д. №
44019/20 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА *****, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*****, да заплати на
Етажните собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. *****, представлявани от управителя „Образцов
вход” ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 22,84 лв. - разноски
за производството по ч. гр. д. № 44019/20 г. по описа на СРС, 157 с-в и сумата 159,87 лв. –
разноски за исковото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА *****, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*****, да заплати по
сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК, сумата от 182.71 лв. -
разноски за възнаграждение на вещо лице.
5
ОСЪЖДА Етажните собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на
Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *****, представлявани от управителя
„Образцов вход” ООД, ЕИК ********* да заплатят по сметка на Софийски районен съд
на основание чл. 77 ГПК, сумата от 17.29 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6