И.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061
гр. Севлиево, 20.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 845/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ИННА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Стефан Пешев" № 88, ет. 1, ап. 2, представлявано от
управителя Д. И. Д. срещу „ДАИНА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Старцево, община Златоград, ул. „Гео Милев“ 30,
представлявано от управителя М.З.К..
Ищецът твърди, че между страните по делото е
сключен договор за покупко - продажба, по силата на който от месец август на
2019 г., е продал горива - бензин и дизел, като автомобили, собственост/наети
или взети на лизинг от „ДАИНА" ЕООД, зареждали при необходимост в
бензиностанцията на „ИННА" ЕООД в гр. Севлиево. Двете дружества договорили
цените, по които „ИННА" ЕООД продава горивата, да са тези, посочени на
колонката за зареждане за деня. Количеството заредено гориво при всяко
зареждане се посочвало в опис, който се подписвал от водача на автомобила,
собственост на ответното дружество. Самият опис обхващал още датата на
зареждане, регистрационният номер на моторното превозно средство, което е
заредено, името на водача, вида и количеството на зареденото гориво. Въз основа
на описа, периодично, поне веднъж месечно, по договорка между двете дружества,
ищцовото дружество издавало фактура към дружеството „ДАИНА" ЕООД. Страните
по правоотношението се споразумели още, заплащането на продажната цена по всяка
от фактурите да бъде извършено по банков път в деня, следващ датата на издаване
на фактурите. Първоначално дружеството ответник заплащало изцяло и в срок
дължимата цена на закупените горива, отразена в издадените към него фактури. За
периода от месец декември на 2019 г. до месец май на 2020 г. включително, за
продаденото на „ДАИНА" ЕООД гориво - бензин и дизел, чрез зареждане на
моторните превозни средства, стопанисвани от ответното дружество, „ИННА"
ЕООД издало към „ДАИНА" ЕООД следните фактури: 1. Фактура № ********** от 31.12.2019 г. на обща стойност 1 372,27
лв. /хиляда триста седемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ с включен
данък добавена стойност; 2. Фактура
№ ********** от 31.01.2020 г. на обща стойност 3 675,64 лв. /три хиляди
шестстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ с включен данък
добавена стойност; 3. Фактура
№********** от 29.02.2020 г. на обща стойност 4 894,92 лв. /четири хиляди
осемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ с включен
данък добавена стойност; 4. Фактура № ********** от 16.03.2020 г. на обща
стойност 3 287,51 лв. /три хиляди двеста осемдесет и седем лева и петдесет
и една стотинки/ с включен данък добавена стойност; 5. Фактура № ********** от 31.03.2020 г. на обща стойност 2981,29
лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/
с включен данък добавена стойност; 6. Фактура
№ ********** от 15.04.2020 г. на обща стойност 3 157,40 лв. /три хиляди
сто петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ с включен данък добавена
стойност; 7. Фактура № **********
от 30.04.2020 г. на обща стойност 1 979,68 лв. /хиляда деветстотин
седемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ с включен данък добавена
стойност; 8. Фактура № **********
от 15.05.2020 г. на обща стойност 1 888,26 лв. /хиляда осемстотин
осемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ с включен данък добавена
стойност; 9. Фактура № ********** от 31.05.2020
г. на обща стойност 1 241,75 лв. /хиляда двеста четиридесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки/ с включен данък добавена стойност. Фактурите били
получени от „ДАИНА" ЕООД и осчетоводени от двете дружества. Постъпило само
частично плащане в размер на 1212,53 лв., по първата посочена фактура - Фактура
№ ********** от 31.12.2019 г.. Неиздълженият остатък от нея възлизал на сумата
от 159,74 лв.. Тази част от главницата, както и главниците по останалите
описани по - горе фактури оставали непогасени. Така неиздълженият остатък от
продажната цена на горивата, по всички описани по - горе фактури възлизал на 23
266,19 лв.. Ответното дружество няколкократно било канено по телефона да се
издължа. То реално не оспорило основанието и/или размера на дължимите суми.
Въпреки това, плащане липсвало. Предвид обстоятелството, че плащане по
фактурите липсва, то дружеството -ответник дължало и лихви за забава върху
главницата по всяка от фактурите, считано от деня, следващ датата на издаване
на всяка от фактурите. Тези лихви към подаване на исковата молба в съда
възлизали общо на сумата от 869,94 лв.. Иска осъждане ответника да му заплати
следните суми: сумата от 23 266,19 лв.,
представляваща продажна цена на горива за моторни превозни средства /бензин и
дизел/, продадени за периода месец декември 2019 г. - месец май 2020 г., за
която били издадени следните фактури: Фактура № ********** от 31.12.2019 г.,
Фактура № ********** от 31.01.2020 г., Фактура № ********** от 29.02.2020 г.,
Фактура № ********** от 16.03.2020 г., Фактура № ********** от 31.03.2020 г.,
Фактура № ********** от 15.04.2020 г., Фактура № ********** от 30.04.2020 г.,
Фактура № ********** от 15.05.2020 г., и Фактура № ********** от 31.05.2020 г.
и сумата от 869,94 лв., представляваща лихви за забава върху всяка една от
главниците по фактурите, считано от денят, следващ датата на издаване на всяка
фактура до подаване на исковата молба в съда, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване
на препис от исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен
отговор.
В съдебно заседание ищеца,
чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията в исковата молба. Поради частично плащане
в хода на делото, ищеца е поискал и съдът е допуснал
изменение в размера на предявените исковете, а именно по иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чрез намаление на размера му
от първоначално претендираната сума 23 266,19 лв. до размер на сумата 22 266,19 лв..
В съдебно заседание за ответника не се явява представител. В докладвана писмена
молба оспорва иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложени по делото фактури и
описи към тях, че за периода от месец декември на 2019 г. до месец май на 2020
г., са издадени фактури за продадено гориво, по които на „ИННА" ЕООД е доставчик,
а „ДАИНА" ЕООД е получател, а именно следните фактури: 1.Фактура №
********** от 31.12.2019 г. на обща стойност 1 372,27 лв.; 2. Фактура № ********** от 31.01.2020 г. на обща
стойност 3 675,64 лв.; 3.Фактура №********** от 29.02.2020 г. на обща стойност
4 894,92 лв.; 4. Фактура № ********** от 16.03.2020 г. на обща стойност 3
287,51 лв.; 5. Фактура № ********** от
31.03.2020 г. на обща стойност 2981,29 лв.; 6. Фактура
№ ********** от 15.04.2020 г. на обща стойност 3 157,40 лв.; 7. Фактура № ********** от 30.04.2020
г. на обща стойност 1 979,68 лв.; 8. Фактура
№ ********** от 15.05.2020 г. на обща стойност 1 888,26 лв.; 9. Фактура № ********** от 31.05.2020 г. на обща
стойност 1 241,75 лв., всички с включен данък добавена стойност.
Установява се от споразумение от 14.12.2020 г., че
ищеца и ответника са се споразумели в чл. 2, ал. 1 от същото, че ответника
признава изцяло претенциите по настоящото дело, като се задължава да заплати
главница от 23 266,19 лв. и съдебни разноски, разсрочено: 1 вноска от 1000
лв. на датата на споразумението и 6 вноски от 4132 лв., дължими ежемесечно в
периода от 16.01.2021 г. до 16.06.2021 г., а при изпълнение задълженията от
страна на ответника, страните се задължават да поискат спиране на делото, като
след погасяване на задълженията ищеца се е задължил да заяви отказ от иск.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза, следното: Фактура № ********** от 31.12.2019
г., Фактура № ********** от 31.01.2020 г., Фактури № ********** от 29.02.2020
г., Фактура № ********** от 16.03.2020 г., Фактура № ********** от 31.03.2020
г., Фактура № ********** от 15.04.2020 г., Фактура № ********** от 30.04.2020
г., Фактура № ********** от 15.05.2020 г., и Фактура № ********** от 31.05.2020
г. са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества; дружеството ответник е ползвало данъчен кредит по
посочените фактури; с извършено частично плащане на 17.06.2020 г. в размер на
сумата 1212,53 лв. е погасено част от задължението по фактура № ********** от
31.12.2019 година, остава задължение по процесните фактури към датата на
подаване на исковата молба в размер на сумата 23 266,19 лв.; след
завеждане делото на 16.12.2020 година ответникът частично е заплатил по банков
път сумата 1000,00 лв., остава задължение по процесните фактури в размер на
сумата 22 266,19 лв.; размерът на лихвата за забава върху главницата по
фактурите за периода от денят, следващ датата на издаване на фактурите до завеждане
на иска е в размер на сумата 868,07 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването на валиден
договор за покупко - продажба между него и ответника със съществените му
елементи (предмет и цена), както и изпълнението на задълженията си по този
договор, т.е. реалното прехвърляне на собствеността върху стоките, предмет на
договора, на купувача, а също и поставянето на ответника в забава.
Установи се от приложените по делото фактури и
описи към тях, че за периода от месец декември на 2019 г. до месец май на 2020
г., за продадено гориво, са издадени фактури по които „ИННА" ЕООД е доставчик,
а „ДАИНА" ЕООД е получател, а именно следните фактури: 1.Фактура №
********** от 31.12.2019 г. на обща стойност 1 372,27 лв.; 2. Фактура № ********** от 31.01.2020 г. на обща
стойност 3 675,64 лв.; 3.Фактура №********** от 29.02.2020 г. на обща стойност
4 894,92 лв.; 4. Фактура № ********** от 16.03.2020 г. на обща стойност 3
287,51 лв.; 5. Фактура № ********** от
31.03.2020 г. на обща стойност 2981,29 лв.; 6. Фактура
№ ********** от 15.04.2020 г. на обща стойност 3 157,40 лв.; 7. Фактура № ********** от 30.04.2020
г. на обща стойност 1 979,68 лв.; 8. Фактура
№ ********** от 15.05.2020 г. на обща стойност 1 888,26 лв.; 9. Фактура № ********** от 31.05.2020 г. на обща
стойност 1 241,75 лв., всички с включен данък добавена стойност. Установи се от
споразумението от 14.12.2020 г., че ищеца и ответника са се споразумели в чл.
2, ал. 1 от същото, че ответника признава изцяло претенциите по настоящото
дело, като се задължава да заплати главница в общ размер на сумата 23 266,19
лв.. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза, също така, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата
на двете дружества, като дружеството ответник е ползвало данъчен кредит по тях.
С оглед изложеното като се съобрази и липсата на подаден отговор от ответника в
законния срок, по делото се установи, че между страните е сключен валиден
договор за покупко – продажба, със съществените му елементи - доставка на горива срещу заплащане на цената,
посочена в процесните фактури, установи се и изпълнението на задълженията на
ищеца по договора – предаване на горивата на ответника, а също и изискуемосттта
на вземанията по фактурите, предвид липсата на оспорване на твърдения от ищеца
договорен падеж в срока за отговор.
По изложените съображения следва да се приеме, че
иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД е основателен, поради което следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 22 266,19 лв., представляваща продажна цена на горива за моторни
превозни средства, продадени за периода месец декември 2019 г. - месец май 2020
г., за която били издадени следните фактури: Фактура № ********** от 31.12.2019
г., Фактура № ********** от 31.01.2020 г., Фактура № ********** от 29.02.2020
г., Фактура № ********** от 16.03.2020 г., Фактура № ********** от 31.03.2020
г., Фактура № ********** от 15.04.2020 г., Фактура № ********** от 30.04.2020
г., Фактура № ********** от 15.05.2020 г., и Фактура № ********** от 31.05.2020
г.. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 21.08.2020 г. до окончателното издължаване на сумата.
Налице са предпоставките за частично уважаване до
размера установен от заключението на вещото лице по събраната съдебно -
счетоводна експертиза – сумата 868,07 лв. и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а до пълният му предявен размер от 869,94
лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца
искане в този смисъл още с исковата молба, ответникът следва да бъде осъден да
му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по настоящото гражданско
дело № 845/2020 г. на РС - Севлиево разноски в общ размер 2480,45 лева,
включващи заплатена държавна такса /980,57 лева/, заплатено възнаграждение за
вещо лице /249,98 лв./ и заплатено адвокатско възнаграждение /1249,90 лева/,
съразмерно с уважената част от исковете. Претендира се от ищеца осъждане
ответника да заплати, като разноски и държавна такса за производство по
обезпечение на предявените по настоящото производство искове и адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство, а също и държавна такса по
изпълнителното дело за привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед и
адвокатско възнаграждение по същото производство. Сумите заплатени за държавна такса по
изпълнителното дело за привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед и за
адвокатско възнаграждение по същото производство не следва да се присъждат на
ищеца в настоящото производство. Разноските по изпълнителното производство не
подлежат на присъждане по настоящото производство, тъй - като същите се събират
направо в изпълнителното производство, в съответствие с процесуалното правило
на чл. 79 ГПК и при отчитане от съдебния изпълнител на особените предпоставки,
посочени в същата законова разпоредба /определение № 845/05.12.2011г., по ч. т.
д. № 648/2011г. на ВКС, ТК, първо отделение; определение № 336 от 21.07.2016 г.
на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.; решение от 17.12.2012 г. по гр. д. №
10513/2011 г. на Софийски градски съд; определение от 19.12.2012 г. по ч. гр.
д. № 8712/2012 г. на Софийски градски съд/. Основателно е искането за
присъждане на сумите 45,00 лв., държавна такса за производство по обезпечение
на предявените по настоящото производство искове и 879,93 лв., адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство, предвид изхода по делото,
представените доказателства за заплатени разноски и с оглед тълкуванието в т. 5
на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК. С оглед изложените съображения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК следната обща сума 3405,38 лева /включваща държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение по настоящото гражданско дело и по производство по обезпечение на предявените по
настоящото производство искове/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДАИНА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
село Старцево, община Златоград, ул. „Гео Милев“ 30, представлявано от
управителя М.З.К. да заплати на „ИННА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев" № 88, ет. 1, ап. 2,
представлявано от управителя Д. И. Д., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от общо 22 266,19
лева, главница, с включен ДДС, представляваща продажна цена на горива за моторни превозни
средства, продадени за периода месец декември 2019 г. - месец май 2020 г., за
която са издадени следните фактури: фактура № ********** от 31.12.2019 г.,
фактура № ********** от 31.01.2020 г., фактура № ********** от 29.02.2020 г.,
фактура № ********** от 16.03.2020 г., фактура № ********** от 31.03.2020 г.,
фактура № ********** от 15.04.2020 г., фактура № ********** от 30.04.2020 г.,
фактура № ********** от 15.05.2020 г., и фактура № ********** от 31.05.2020 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на иска -
21.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата 868,07 лева, представляваща лихви
за забава върху всяка една от сумите по фактурите, считано от денят, следващ
датата на издаване на всяка фактура до подаване на исковата молба в съда; като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта
за разликата над сумата 868,07
лева до сумата 869,94 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДАИНА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: село Старцево, община Златоград, ул. „Гео Милев“ 30,
представлявано от управителя М.З.К. да заплати на „ИННА" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Стефан
Пешев" № 88, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д. И. Д., разноски в общ размер 3405,38 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: