Определение по дело №130/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 691
Дата: 22 февруари 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200500130
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 65

Номер

65

Година

8.3.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.22

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20114100500143

по описа за

2011

година

за да се съобрази, взе предвид следното:

С решение № ...от ....2010г. по гр.д. № .../2010г. по описа на ВТРС е изменен размерът на определената с решение по гр.д. № .../05г. на ВТРС месечна издръжка, като е осъден Д. Т. М. да заплаща на К. Д. М., действаща със съгласието на нейната майка Г. П. А., месечна издръжка в размер на 90лв., вместо плащаните до този момент 50 лв., считано от 07.10.2010г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане; отхвърлен е искът за разликата от 90лв. до 100 лв. като неоснователен и недоказан.

Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от адв. С. като пълномощник на Д. Т. М. от гр.Д.. Счита решението на ВТРС за неправилно и необосновано по изложени за това съображения. Моли въззивният съд да го отмени, в частта с която е уважен искът, и да постанови решение, с което да увеличи издръжката на 60 лв. месечно.

Писмен отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба не е постъпил. В съдебно заседание пълномощникът й адв.И. оспорва изцяло въззивната жалба и счита същата за неоснователна по изложени за това доводи. Счита решението на ВТРС за правилно и законосъобразно и моли въззивният съд да го потвърди изцяло.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск по чл.150 от СК.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в посочения размер.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Относно оплакването, че съдът не е съобразил ниските доходи на жалбоподателя и че като е осъден да заплаща посочения размер на издръжката, ще бъдат намалени до минимум неговите възможности за издържане на другите две деца: същото е неоснователно. Преценката на първоинстанционния съд за размера на дължимата от бащата издръжка е съобразена с факта, че той има задължение за издръжка и към другите си две деца, както и с размера на доходите, които той реализира. При определяне размера на издръжката съдът е съобразил и факта, че съпругата на жалбоподателя, която също има задължение за издръжка към двете им деца, работи и реализира месечен доход, по-голям от този на М. и поема част от издръжката им. Следва да се отбележи фактът, че другите две деца на жалбоподателя са на значително по-ниска възраст от тази на ответницата по жалба-на 9 и на 4 години, и предвид на това са нужни по-малко средства за тяхното отглеждане и възпитание, отколкото са нужни на ищцата, предвид на възрастта й.

Относно оплакването, че размерът на необходимата сума за издръжка на ответницата по жалба не кореспондира адекватно на нуждите на детето и че част от разходите-за учебници, такси за обучение, са еднократни през годината и не са обичайни и периодични: същото е неоснователно. Предвид възрастта на ищцата, средствата, необходими за издръжката й са значителни, и правилно районният съд е определил същите в посочения размер. Независимо дали разходите за издръжката й за образование-за такси и за учебници, са еднократни или периодични, те са необходими за адекватно провеждане на образованието на жалбоподателката-същата е ученичка в девети клас. Както стойността на учебните материали, така и тази на таксите за обучение, са немалки и независимо, че същите се правят еднократно в годината, представляват голям разход, свързан с издръжката на детето за неговото обучение, така че не могат да бъдат игнорирани.

Относно оплакването, че при определяне размера на необходимата издръжка съдът не е взел предвид семейните добавки, получавани от майката на ищцата: същото е неоснователно. Безспорно е, че ищцата живее с майка си, като предвид на това ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието й, се поемат от майката. Действително, районният съд не е обсъждал пол¾чаваните от майката семейни добавки, но предвид на това, че по-голямата част от разходите за издръжката на детето се поемат от нея, тъй като тя има грижата ежедневно да задоволява нуждите на детето, то получаваните добавки в случая няма да повлияят при определяне на размера на дължимата от бащата издръжка, който е съобразен с дохоите му и с нуждите на детото.

Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение и същото не страда от посочените в жалбата пороци, то следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Съдът счита, че жалбата на Д. М. против постановеното от ВТРС решение е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, които кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Постановеното от ВТРС решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ВТОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от ...2010г. по гр.д. № .../2010г. по описа на Великотърновски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:

Решение

2

3AEF30BA346BF3FEC225784D00559C21