Р Е Ш Е Н И Е
№………/2019г.
гр.Варна 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№18479/2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът М.М.
твърди, че е законен наследник на С***
М.
М****, ЕГН **********, б.ж. на гр.В*** поч.24.03.1997г.,
който е титуляр на партида за снабдяване с електрическа енергия на жилище, находящо се в гр.В**** и абонатен
№ ********** при ответника „Е****“ АД. Твърди
се, че след посещение на центъра за обслужване на клиенти на ответното
дружество се е установили, че има неплатени задължение в общ размер на
2456,73лв. по фактури издадени в периода от 31.12.2009г. до 05.10.2012г., като на
12.10.2018г. ищецът е депозирал заявление с вх.№****, с което е поискал да бъдат погасени по давност старите задължения
по партида с кл.№****. М. сочи, че тези плащания са периодични по смисъла на чл.111,
б.В от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Твърди, че вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111
б.В от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявява искане, съдът да
постанови решение, с което да признае със сила на присъдено нещо, че М.С.М.,
ЕГН********** в качеството си на законен наследник на Симеон М. *** не дължи на
„Е*** АД, сумата в общ размер на
409,45лв., представляваща 1/6 ид.част от общата сума
в размер на 2456,73лв., представляваща неизплатени задължения за консумация на
ел.енергия за периода от 31.12.2009г. до 05.10.2012г. за обект с клиентски №*** и абонатен №********** и адрес на потребление:
гр.В**** и претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за недопустим, поради
липса на правен интерес. Възразява, че дружеството не е потърсило защита на
материалните си права чрез иск, за да може да му, се противопоставят чрез
възражение последиците на давността. Твърди, че едва при предприета защита от
страна на кредитора по отношение на вземанията, за длъжника ще се породи
интерес да се позове на факта на изтеклия давностен
срок. Възразява, че погасителната давност може да се упражнява само като защита
срещу предявен иск тъй като липсва правен интерес за ищца оспорва исковата претенция
по основание и по размер. Възразява, че процесни
фактури на такава стойност не съществуват. Възразява че предявения иск е
неоснователен и недоказан. Не оспорва, че наследодателят на ищеца е бил потребител
на ел.енергия за имот находящ се в гр.В**** с абонатен №********** и клиентски №****. Твърди, че сумата предмет на настоящия спор
се дължи на основание чл.17, т.2 от ОУДПЕЕ, като ищеца е неизправна страна, тъй
като е налице неизпълнение на задължения. Моли да се отхвърли предявения иск и
да се присъдят разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното
си основание в чл.124 от ГПК.
По делото като доказателства са събрани:
Удостоверение за наследници, писмо от ищеца до
ответника от 11.10.2018г., разпечатка от сайта на ответника за задълженията на
абонатен №****,
извлечение от сметката на С**** М****, 14бр. фактури, извлечение за фактури и
плащания към 13.12.2018г. и общи условия.
Страните не споря относно това, че ищеца е наследник
на С**** М.М****, като това се установява и от представеното по
делото удостоверение за наследници в което ищецът е записан като син на
починалия на 24.03.1997г. Маринов наследен също така от съпругата си и дъщеря
си. Липсва спор и относно това, че именно наследодателя на ищеца е бил титуляр
на сметка при ответника, като представените фактури са за обща сума от
2 627.73лв. начислени за времето от 27.11.2009г. до 22.11.2010г., а 19лв.
от тази сума е такса за възстановяване на ел.захранване начислена от ответника
на 5.10.2012г.
Правният интерес на ищеца от водене на настоящия отрицателен
установителен иск за установяване недължимостта
на посочените по-горе суми се установява от факта на представяне от самия
ответник на издадени от него фактури в които е отразено начисляване на сумите.
При това положение за ищеца е на лице интерес от водене на делото, тъй като
веднъж ответника продължава да отчита в счетоводството си наличието на
задължение, а от друга страна същия е с монополно
положение на пазара за региона и това го поставя в състояние да може да налага
условия на ищеца спрямо които той няма друга защита.
Що се отнася до въпроса дължат ли се сумите, то
единственото възражение за недължимостта им е това за
изтекла давност по реда на чл.111 от ЗЗД. По отношение на въпроса какъв е
характера на посочените задължения отговор се намира в ТР №**** по тълкувателно дело №**** на ОСГТК на ВКС сочещо, че това са периодични задължения спрямо
които е относима именно погасителната давност за
периодични дългове по смисъла на чл.111, б.В от ЗЗД. При настоящия случай
най-късната дата към която е начислена част от задължението е 5.10.2012г.,
когато е начислен дълг от 19лв. такса за възстановяване на ел.захранване, а
останалата част от сборната сума от 2 627.73лв. е начислена в по-ранен
период, при което положение и предвид липсата на доказателства за предприети действия
за събиране на сумата следва да се приеме, че тя е погасена по давност на
5.10.2015г., което от своя страна води на извода за основателност на предявения
иск.
От друга страна от представените удостоверение за
наследници и при съобразявана общите правила за наследяване по чл.9 от ЗН съдът
приема, че от посочения дълг на наследодателя ответника е наследил 1/6 което се
равнява на 437.95лв., а от друга страна претенцията е за сума по-малка от тази
именно за 409.45лв., като това е и сумата която следва да се приеме, че не се
дължи.
Предвид приетото становище за разглеждане на иска
като доказан следва да се присъдят и исканите от ищеца разноски в размер на
350лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К****, действащи
чрез юрисконсулт и ищеца Н**** Д**** Н**** ЕГН**********,
с адрес ***, че ищецът Н**** Д**** Н****
не
дължи сумата в размер на 409.45лв. на ответника на „Е.П.“ АД,
представляваща начислена от ответното дружество ел.енергия и такса за въстановяване на ел.захранване за времето от 31.12.2009г.
до 5.10.2012г. за обект с клиентски №**** и абонатен
№********** и адрес на потребление: гр.В**** на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***, представлявано
заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К****, да заплати на ищеца Н**** Д**** Н**** ЕГН**********, с адрес *** сумата от 350лв.,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: