ПРОТОКОЛ
№ 170
гр. Пловдив, 01.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Йорданка Р. Тилова
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
частно наказателно дело № 20255000600153 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем П. Р. П., се явява лично, доведен от Ареста –
П., и с адв. Н. К., редовно упълномощена в хода на досъдебното производство.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Да се даде ход.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
Адв.К.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи. Нямам и
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед становището на страните намира, че следва
да бъда даден ход на делото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените обжалваното
определение на ОС - Пловдив, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение
1
„Задържане под стража“.
Доводите ми за това следните. Смятам, че мярка за неотклонение, различна от
взетата вече такава мярка „Задържане под стража“, би изпълнила всички тези цели, които са
визирани в закона. В настоящия случай не става въпрос за лице, което е с обществена
опасност като личност. П. П. е с чисто съдебно минало, признал се е за виновен, искрено
съжалява за стореното от него и в случая за него има реални възможности за прилагане на
предпоставките на разпоредбата на чл.66 от НК, като ДП на този етап все още не е
приключило. Очаква се изготвянето на няколко експертизи, а ноторно известно е, че
изготвянето на тези експертизи отнема известен период от време. Поради което смятам, че
ако се потвърди тази мярка „Задържане под стража“, това би предопределило една реална
присъда и би препятствало възможността за прилагане на чл. 66, което в момента е налице
за него, още повече, че по делото няма доказателства да съществува реална опасност да се
укрие или да извърши ново престъпление. Поради това, ви моля да вземете по-лека мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ П. /за лична защита/: Абсолютно съм съгласен с казаното от
адвоката ми. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че атакуваното
определение е правилно, законосъобразно и обосновано, и следва да бъде потвърдено по
следните съображения.
На първо място спрямо П. е повдигнато обвинение по чл.354 а ал. 1 от НК,
което е тежко умишлено престъпление по смисъла на закона.
На второ място, от събраните, макар и на този ранен етап на разследване,
доказателства може да се направи обосновано предположение по чл.63 ал.1, че обвиняемият
е извършил престъплението, за което е привлечен в това му качество.
Видно от приложената експертна справка, приобщените ВД представляват
марихуана в количество - 1273.16 грама, кокаин - 30.07 грама, амфетамин - 491.57 грама и
3.4 – метилендиоксиметамемфетамин - 35.52 грама, или четири различни вида наркотично
вещество, почти 2 кг., които са на висока стойност в големи размери, макар че до настоящия
момент за това няма повдигнато обвинение. От събраните писмени и гласни доказателства е
видно, че същите са държани от П. и то с цел разпространение, което обуславя наличието на
третата кумулативно дадената предпоставка, а именно не хипотетична, а реална опасност
обв.П. да извърши друго престъпление.
Високата обществена опасност на деянието, която съгласно събраните
доказателства към настоящия момент индицира една продължавана по вид и мащаб
престъпна деятелност, а не такава инцидентно държане с цел разпространение на
наркотични вещества, само по себе си е законосъобразна предпоставка да се приеме, че
същата се отразява на обществената опасност на личността на обвиняемия и че той е със
завишена такава, като е налице реална и висока степен на опасност да извърши друго
престъпление.
Да, действително той към настоящия момент е дал обяснения по случая, но с
оглед изложеното по-горе това не изключва възможността да извърши друго престъпление,
включително и такова насочено към манипулиране на доказателствени източници.
Ако е на свобода П. П., безпрепятствено би могъл да въздейства неправомерно
върху установените свидетели и на други свидетели във връзка с воденето срещу
наказателно производство, както и би могъл да упражни влияние върху предстоящи
процесуално-следствени действия, като допринесе да се внесе съмнение в първоначално
депозираните му показания и в установяване на относими факти и обстоятелства за
разкриване на обективната истина.
2
Събраните към настоящия момент характеристични данни, според мен, не
могат да неутрализират посочената по-горе опасност да извърши престъпление и от там са
недостатъчни да обосноват вземането на мярка за неотклонение, различна от „Задържане
под стража“, която според мен се явява и единствената подходяща да обслужи целите на
чл.57.
Адв.К. – реплика: Считам, че са неоснователни доводите на представителя на
прокуратурата - че би повлиял на свидетели и хода на разследването при положение, че той
се признава за виновен, признава изцяло вината си и ние ще сключим споразумение с ОП -
Пловдив в този смисъл. Той не би имал полза да влияе в друга посока на разследването, от
тази, която вече е изразил.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ П.: Искам за смяна на
мярката, по-лека от „Задържане под стража“. Моля за парична гаранция.
Съдът, след тайно съвещание, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 – ал. 8 НПК.
С протоколно определение рег. № 491 от 25.03.2025 г., постановено по ЧНД №
774/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, спрямо П. Р. П., обвиняем по ДП № 126/2025 г. по
описа на V РУ при ОД на МВР – П., е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
обвиняемия П. Р. П. чрез защитника му адв. Н. К., с оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност.
Прави се искане обжалваното определение да бъде изменено като спрямо
обвиняемия бъде наложена по - лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият и неговият
защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че
жалбата е неоснователна и предлага атакуваното с нея определение на окръжния съд да бъде
потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения намира жалбата
за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение задържане под стража се
взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е
приел, че спрямо обвиняемия П. са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК, за да бъде
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Този извод се споделя изцяло от
настоящия въззивен състав.
Налице е първата предпоставка на визирания текст, тъй като обвиняемият П.
П. е привлечен в това качество за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Макар разследването да е в начален стадий, от събраните до момента по
досъдебното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият П. е автор на престъплението, в извършването на което е обвинен. Този извод
се обосновава от показанията на разпитаните до момента свидетели, от протоколите за
извършено претърсване и изземване и оглед на местопроизшествие, от иззетите веществени
3
доказателства и резултатите, отразени в изготвената за тяхното изследване експертна
справка. Авторството на инкриминираното деяние не се оспорва и от самия обвиняем, и от
неговия защитник.
Правилно окръжният съд е приел, че няма опасност обвиняемият да се укрие,
но е налице реална такава същият да извърши престъпление. По делото е безспорно
установено, че в обитаваното от обвиняемия жилище са намерени и иззети 4 различни вида
наркотични вещества – марихуана, кокаин, амфетамин и МДМА (екстази), всяко от които,
самостоятелно и съвкупно, са в сериозни количества, като общото им тегло е близо 2
килограма. Иззети са също електронна везна, по работната повърхност на която са
установени следи от амфетамин и кокаин, машина за вакуумиране, голямо количество
полиетиленови опаковки и над 20 000 лева в различни купюри. Така събраните по делото
доказателства сочат на широките мащаби на развиваната от обвиняемия престъпна дейност,
която, ако спрямо него не бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда, е напълно
реална опасността той да продължи да извършва.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира за обоснован и
законосъобразен изводът на окръжния съд, че в конкретния случай, като адекватна на целите
по чл. 57 НПК и съответна на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, спрямо обвиняемия П.
следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 491/25.03.2025 г. по ЧНД № 774/25 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.02 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4