Р Е Ш Е Н И Е
№273
15.07.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично съдебно заседание на пети юли, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 30 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.65,
ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и е образувано по жалба на А.Г.Т.
***, подадена чрез адв.Г.Г. –ДАК, срещу Заповед № 12 от 05.01.2022 г., издадена
от кмета на Община град Добрич, Й. Й., по реда на чл.65, ал.1 от Закона за
общинската собственост, с която е наредено изземване от жалбоподателя на
общинско жилище в гр.Добрич, жк“Балик“, бл.18, вх.А, ет.2, ап.4,
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна като издадена при съществени процесуални
нарушения, в нарушения на изискванията за форма, в противоречие с
материално-правни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят заявява, че е пенсионер на 71 години, а съпругата му е също
пенсионерка на 69 години. Двамата живеели вече 42 години в това общинско
жилище. Пенсиите, които получават той е съпругата му били малки и семейството не
можело да си позволи да излезе на свободен наем. В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че е допуснал техническа
грешка при изготвянето на жалбата, в която неправилно бил посочил, че
жалбоподателят е собственик на имот в гр.Генерал Тошево, ххххх. Поддържа жалбата
и моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът,
кметът на Община град Добрич, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна.
Моли жалбата да бъде отхвърлена.
След
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на
страните съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна
в законоустановения срок, срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят
е бил настанени във ведомствено жилище на Автокомбинат – Толбухин със Заповед №
80/04.03.1980г. на председателя на АКПК и на директора на предприятието.
Впоследствие,
след преминаването върху общината на правото на собственост върху ведомственото
жилище, на жалбоподателя е издадена настанителна Заповед № 534/21.04.2005 г.,
изменена със Заповед № 1350/23.12.2014 г., в която е вписана като член на
семейството на титуляра съпругата му Н. Й. Т.. Срокът на сключеният от
17.01.2005г. договор за наем на общинското жилище е удължаван с анекси.
На
05.07.2021 г. жалбоподателят е заявление за удължаване на срока на договора му
за наем и е заявил желания да закупи общинското жилище. Заявлението е
регистрирано под № 94А-00-378/05.07.2021г. Към заявлението са представени
декларация за семейно и имуществено състояние, в която жалбоподателят е вписал,
че притежава 37 дка земеделска земя
След
подаване на заявлението общинската администрация е извършила съответните
проверки и Комисия, назначена със Заповед № 1299/23.09.2020 г. на кмета на
общината е съставила Констативен протокол от 05.10.2021г. и мотивирано
предложение до кмета с дата 06.10.2021г. за прекратяване на договора за наем за
общинско жилище, сключен с жалбоподателя, поради установено нарушение на чл.6,
ал.2, т.6 от Наредбата за реда и
условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление
и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич
(наричана за краткост Наредбата).
Последвало
е издаване на Заповед № 1599/28.10.2021г. от заместник-кмет на община гр.Добрич
за прекратяване на наемното правоотношение с А.Г.Т., поради отпадане на
условията за настаняване – наемателят притежавал 37 дка земеделска земя, което
било в нарушение на чл.6, ал.2, т.6 от
Наредбата.
Няма
данни жалбоподателят да е участвал в административното производство по издаване
на горепосочената заповед за прекратяване на наемното му правоотношение. Същата
му е била връчена на 04.11.2021г. е не е била обжалвана.
От
събраните по делото доказателства се установява също, че жалбоподателят е
преосвидетелстван с Решение на ТЕЛК № 0712/17.03.2011 г. с 50 % трайна
неработоспособност с обща водеща диагноза- последици от мозъчно-съдова болест.
Пенсията, която получава е в размер на 454,37 лв. и добавката от 50 лв.
Жалбоподателят и съпругата му не притежават имущество освен посочените 37 дка.
На
11.01.2022 г. на жалбоподателя е била връчена оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за изземване на общинското жилище № 12 /05.01.2022 г. като
на другия ден, 13.01.2022 г., той е дарил единственото притежавано от него
имущество - 37 дка земеделски земи на сина си, видно от представения по делото
Нотариален акт за дарение № 13, том І, дело № 8/2022г. на Служба по вписванията
гр.Генерал Тошево в полза на сина си, Мирослав Атанасов Т..
На
14.01.2022г. жалбоподателят е подал искане до кмета да бъде оставен в
общинското жилище, тъй като той и съпругата му няма къде да отидат да живеят.
Ответникът
не е представил доказателства, че е уведомил жалбоподателя за започване на
производството по изземване на общинското жилище, така както не е представил и
доказателства, че е започнал производство по прекратяване на наемното
правоотношение.
Във
връзка с представената по делото разписка за връчване на Заповед №
1599/28.10.2021г. за прекратяване на наемното правоотношение, в молба от
16.03.2022г. жалбоподателят заявява, че не знае какво е подписвал , тъй като
през м. ноември са извали куриери и са го скарали да подписва документи на
екземпляр от заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не му и бил
връчван. Жалбоподателят оспорва подписа си на разписката и прави искане за
графологична експертиза, но на проведените две последващи заседания не поддържа
това искане. Жалбоподателят твърди, че единствената му връчена заповед е
оспорената в настоящото производство, но заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение не му е връчвана.
От данните по делото се установява, че за
стопанската 2019/2020г. жалбоподателят е получил рента от притежаваните
земеделски земи в размер на 1850 лева, или 154, 16 лв. месечен доход.
При
проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно
изискванията на чл.146 от АПК, съдът намира, че същия е издаден от компетентен
орган, в указаната от закона форма, но при съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон-основание за отмяна на заповедта за изземване.
Както
бе посочено по-горе, съдът приема, че в проведеното административно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаване
от възможност жалбоподателя да упражни пълноценно правото си на защита срещу
изваждането му от общинското жилище.
В
Закона за общинската собственост няма специални правила и ред за издаване на
заповедите за изземване на общински имоти, затова приложение ще намерят общите
правила за издаване на индивидуалните административни актове по АПК.
На
жалбоподателя не е осигурено право на участие и в последвалото административно
производство за изземване на общинското жилище, с което административният орган
е нарушил чл.26, ал.1 от АПК, съгласно който за започване на производството се
уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя, а
според ал.2 съобщаването за започване на производството се извършва по реда на
чл. 18а.
В
представената по делото административна преписка няма никакви доказателства, че
жалбоподателят е бил уведомен, че срещу него се открива производство по чл.65,
ал.1 от ЗОС за изземване на жилището, в което живее от 1980г. Нарушението в
случая е особено съществено, тъй като е допуснато спрямо лице в неравностойно
положение – пенсионер с доказано заболяване от мозъчно- съдова болест, както и
множество други общи заболявания, освидетелстван с Решение на ТЕЛК, без данни,
че е отпаднала нуждата му от настаняване в общински жилище.
Разпоредбата
на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост определя, че общински имот,
който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината.
По
делото е безспорно, че имотът е частна общинска собственост, актуван с Акт №
1596 от 06.08.2021г. и че се ползва от жалбоподателя и съпругата му въз основа
на настанителни заповеди, първата от които е издадена през 1980 г.
Съдът
счита, че не е доказано по категоричен начин наличието на предпоставките по чл.65, ал.1 от ЗОС имотът да
се държи без основание. Видно е, че последният анекс за удължаване на срока на
договора за наем е бил подписан на 21.03.2018 г. и с него срокът за ползване на
общинското жилище е бил удължен с шест месеца. След изтичането на шестте
месеца, няма подписан нов анекс, следователно договорните отношения на страните
по отношение на срока се уреждат по общите правила на ЗОС и Закона за задълженията
и договорите. Съгласно
чл.236, ал.1 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на
вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се
счита продължен за неопределен срок. Към датата на прекратяване на наемното
правоотношение, жалбоподателят е ползвал наетия имот на посоченото правно
основание за неопределен срок. Затова, за да бъде прекратен договор за наем за
неопределен срок, е било необходимо освен всичко друго и отправяне на
едномесечно предизвестие по чл.238 от Закона за задълженията и договорите,
каквото по делото няма представено.
Съдът
счита, че липсват категорични доказателства, че заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е влязла в сила, достигнала е до знанието на
жалбоподателя, предвид здравословното му състояние, тъй като ако това бе така,
той щеше да я оспори, понеже няма друго жилище, т.е. жилищната му нужда не е
отпаднала. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е пенсионер с установени
здравословни проблеми следствие от мозъчно съдова болест, намалена
трудоспособност и е на 71 години, съдът приема, че липсват категорични
доказателства, че той е съзнавал прекратяването на наемното му правоотношение. Основание за този извод е
обстоятелството, че от 1980 г. жалбоподателят е ползвал безпроблемно
предоставеното му ведомствено, впоследствие общинско жилище и вместо да получи
отговор на заявлението си за закупуване на жилището, съответно за удължаване
срока на наемния договор, без да е уведомен предварително срещу него е
проведено и приключено без осигуряване на участието му, производство по
прекратяване на наемното правоотношение.
Въз
основа на гореизложеното следва да се обоснове крайният извод, че в конкретната
хипотеза не е налице последната предпоставка за упражняване на правото по чл.
65 от ЗОС.
Заповедта
е издадена и в противоречие с целта на закона – основание за нейната отмяна по
чл.146, т.5 от АПК.
Целта
на производството по чл.65, ал.1 от ЗОС за изземване на общински имоти е
свързана пряко с целите, установени в чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗОС, имотите
общинска собственост да се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин и да се
използват съобразно предназначението им и за нуждите, за които са предоставени.
Явно е в случая, че в едно предходно проведено административно производство, в което
жалбоподателят не е участвал, е взето решение на напълно формалното основание по чл.6,
ал.2, т.6 от общинската наредба, че той притежава имущество от 37 дка
земеделска земя, придобита по наследство, което е пречка, да продължи да живее
в предоставеното му общинско жилище. Доколко условието на чл.6, ал.2, т.6 от
Наредбата, предвиждащо горната граница не повече от 30 дка земеделска земя, е в
съответствие с изискването на закона общинските жилища да се предоставят на
лицата с доказана жилищна нужда е въпрос, останал без отговор, поради липсата
на анализ на икономическата ситуация в страната и съпоставяне на доходите от
продажбата или рентата на въпросните земеделски земи с приетата от Националния
статистически институт праг на бедност, размер на необходимите средства за
издръжка при свободен наем и т.н.
Затова
съдът приема, че последвалото изземване на общинското жилище от жалбоподателя е
извършено в несъответствие с целта на Закона за общинската собственост, която
не е да се изземват общински жилища от лица в неравностойно положение с
доказани жилищни нужди.
Оспорената
заповед е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК,
както и в нарушение на чл.8, ал.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и на целите, залегнали в Закона
за общинската собственост, свързани с настаняването на гражданите в общински
жилища.
Съгласно
чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(Конвенцията), която е материално-правна разпоредба ползваща се по силата на
чл. 5 от Конституцията на Република България с приоритет над националните
норми, които и противоречат, всеки има право на зачитане на неговия личен и
семеен живот. Личният живот на едно лице е съвкупност от множество фактори и
отношения и такъв фактор е домът на лицето, който му осигурява подслон и
възможност за задоволяване на ежедневните човешки потребности от приготвяне на
храна, сън и почивка. Отнемането на дома на едно лице неизбежно засяга сериозно
личния му живот, а също така рефлектира и на семейния му живот в случаите,
когато лицето има семейство. Правото на зачитане на личния и семейния живот на
лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните власти, но само
при наличието на предпоставките, посочени в, ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията.
Тези предпоставки са: намесата в защитените в, ал. 1 права да е предвидена в
закона, да е необходима в едно демократично общество в интерес на националната
и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. С други думи, за да е законосъобразна,
намесата трябва да е предвидена в закона, да е обусловена от някоя от целите,
посочени в, ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията и да е пропорционална. В конкретния
случай, обжалваната заповед засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия
и изпълнението й ще го лиши от дом, който както се каза по-горе е фактор от
значение за личния и семейния живот на лицата. Издаването на тази заповед е
предвидено в закона - чл. 65, ал. 1 от ЗОС, като може да се приеме, че
издаването й преследва една от целите, предвидени в, ал. 2 на чл. 8 от
Конвенцията, а именно в защита на правата на други граждани, отговарящи на
условията да бъдат настанени, но все още ненастанени в общински жилища, но в
конкретния случай намесата в личния живот на оспорващия е предвидена в закона и
преследва легитимна цел, но тази намеса е непропорционална предвид материалното
състояние на жалбоподателя и невъзможността му да полага труд. Този извод следва от съвкупната преценка и
съпоставянето на следните обстоятелства, установени по делото. Оспорващият не
разполага с недвижими имоти на територията на страната, които биха могли да
задоволят жилищните му нужди. Същият е с призната степен от 50 % увреждане с
множество заболявания и на 71 години. При изземване на общинското жилище той и
съпругата му също пенсионер на 69 години, семейството ще остане без подслон
Съгласно
чл.6, ал.1 от АПК административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК
определя, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. А според ал.5 от същата норма, административните органи
трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел.
От
доказателствата по делото за семейното, имущественото и здравословното
състояние на жалбоподателя, следва категоричния извод, че оспорената заповед за
изземване е издадена в противоречие с принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 и
ал.5 от АПК, тъй като с нея явно се засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава и че причинява
на жалбоподателя вреди, явно несъизмерими с преследваната цел – наемателите на
общински жилища да притежават не повече от 30 дка земеделска земя и никакво
друго имущество.
Предвид
изложеното съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, а на оспорващия да се присъдят разноските по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
платена държавна такса от 10 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 510 лв. На основание чл.143, ал.1, от АПК Община град Добрич следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 510 лева.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК,
Административен съд- Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 12 от 05.01.2022 г., издадена от кмета на Община град Добрич, Йордан
Йорданов, по реда на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, с която е
наредено изземване от А.Г.Т. *** да заплати на А.Г.Т. с ЕГН ********** ***,
сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ,
в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: