Решение по дело №22/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 25
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Диана Василева
Дело: 20234000600022
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от Диана Василева Наказателно дело за
възобновяване № 20234000600022 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искане на осъденото лице М. М. М. от
с.Галата, общ. Тетевен за възобновяване наказателното производство по нохд
№ 82/22г. по описа на РС-Тетевен и по внохд № 428/22г. по описа за 2022г. на
Ловешки окръжен съд, на основание чл.422 ,ал.1, т.5 във вр.с чл.348 т.2 от
НПК.
В искането са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото в инстанционните
съдилища, за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на
наложеното наказание. Сочи се, че и присъдата и въззивното решение са
постановени при едностранно и субективно тълкуване на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, като обвинението не било доказано по
безспорен и несъмнен начин, присъдата постановена в нарушение на
съдопроизводствените правила, което от своя страна я обуславяло като
несправедлива и тежка. Сочи се, че присъдата е постановена при непълнота
на доказателствата, като в тази насока неправилно не бил допуснат като
1
свидетел по делото съставителя на протокол от 21.11.2021г., като съдът
неправилно се бил позовал на разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК. В
искането се съдържат разсъждения по въпросите как осъдения не е имал
знанието, че му се извършва проверка, каква проверка му е била извършвана
от горските служители, била ли е предприета такава, знаел ли е чe му се
извършва проверка. В искането са изложени възражения, които са напълно
идентични с тези, наведени с подадената пред въззивния съд жалба против
присъдата на Тетевенски районен съд. Направено е искане за възобновяване
на делото, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила или на основание чл.354, ал.1, т.2 от НПК да се отменят присъдата и
въззивното решение и да се прекрати производството на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НК или на основание чл.354, ал.1, т.5 от НПК да се реши делото
по същество без да се връща за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна
прокуратура оспорва искането. Счита, че закона е приложен правилно и че
при разглеждане на делото, както пред първоинстанционния съд, така и пред
въззивната инстанция не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Осъденото лице М. М., въпреки дадената му възможност не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по направеното искане.
Служебният защитник на осъденото лице- адвокат М. П. поддържа
искането за възобновяване с наведените в него доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли същото да бъде
уважено, в смисъла, в който са направени алтернативните искания.
Настоящият състав на АС- В.Търново, след като обсъди основанията,
изложени в искането на осъденото лице, взе предвид становището на
страните и след проверка на данните по внохд № 428/2022г. по описа на
Ловешки окръжен съд, с решение по което е потвърдена присъда по нохд №
82/2022г. на РС- Тетевен, в рамките на правомощията си, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство на
осъденото лице М. М. е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Искането е направено от правоимащо лице и в установения срок по чл.421,
2
ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно, по
следните съображения:
С присъда № 19 от 13.10.2022г., постановена по нохд № 82/2022г. на
РС-Тетевен подсъдимия М. М. М. е признат за виновен в това, че на
19.11.2021г., около 13.30ч. в с.Малка Желязна, обл. Ловеч употребил
заплашване, чрез изричане на псувни и с изразите „какво искате бе вашта
мама, палете и изчезвайте“, „ще ви пребия и ще ви строша главите“ и сила-
чрез нанасяне на удари с твърд тъп предмет върху преден капак, таван на купе
и предна дясна врата на МПС- л.автомобил м.“ВАЗ“ с ДКН ОВ 84****,
собственост на ТП ДГС гр.Тетевен, с цел да принуди орган на власт- Й. Й. и
Р. Р.- горски стражари, И. Н.- старши лесничей и Т. Т.- горски инспектор,
всички в ЮЗДП ДП- Благоевград- ТП ДГС-Тетевен, да пропуснат
изпълнението на възложените им задачи и функции по служба, а именно да
изпълняват задълженията си по опазване на поверените им горски територии
от незаконни ползвания и увреждания, като проверяват всички документи за
сеч, паша, лов и др. ползвания от горите, да спират превозни средства, които
превозват дървесни и недървесни горски продукти, за проверка на техния
произход, да задържат вещите, послужили за тяхното извършване, поради
което и на основание чл.269, ал.1 от НК във вр.с чл.54 от НК е осъдена на
една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
По жалба на подсъдимия М. М., чрез защитника му адвокат Н. Х.
срещу постановената присъда е образувано Внохд № 428/22г. по описа на
Ловешки окръжен съд. С Решение № 116 от 23.12.2022г. по същата дело
въззивният съд е потвърдил присъдата на РС- Тетевен.
На първо място искането за възобновяване се основава на чл.422, ал.1,
т.5 от НПК, като се излагат съображения в подкрепа на заявено касационно
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е предвидено в закона като
основание за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите,
посочени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
При преценка за наличието на това основание следва да се отчете, че
възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на
влязла в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта
3
на производството е да установи наличието на предвидените в закона
основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила
съдебен акт. Такива основания, с оглед на направеното оплакване, биха били
допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила
във връзка с доказателствената дейност на съдилищата, които да са се
отразили съществено на процесуалните права на страните и които пороци да
поставят под съмнение законосъобразността на постановения съдебен акт.
Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се
констатират по настоящото дело.
Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила е развито във връзка с оценката на доказателствата, направена от
решаващите съдилища. Следва да бъде отбелязано, че в производството по
възобновяване на наказателно дело за съда по възобновяване не съществува
възможност нито да контролира, нито да подменя вътрешното убеждение на
инстанционните съдилища, а може да провери само дали то е
законосъобразно формирано. Не е допустимо също да се проверява
обосноваността на съдебния акт, защото фактическата необоснованост не е
самостоятелно касационно основание. Проверката в това производство, при
наведените в искането оплаквания във връзка с доказателствената дейност на
съдилищата, се ограничава до спазване на процесуалните правила за събиране
и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и
изпълнението на задължението за обективно, пълно и всестранно изясняване
обстоятелствата по делото.
Извършвайки тази преценка, настоящият съдебен състав намира, че не
могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания във връзка с
кредитирането на доказателствата и тяхната оценка. Доказателствената
дейност на инстанциите по същество не сочи на пороци при събиране,
проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Първоинстанционния съд е събрал относимите и допустими доказателства,
като анализа им е позволил формирането на правилни изводи по фактите.
Инстанционните съдилища не са игнорирали или превратно тълкували
доказателствените източници. В искането се сочи, че съдът се е позовал на
показанията на свидетелите- горските служители, които били разпитвани на
три пъти и били градирали. Действително в основата на фактическите изводи
на решаващите съдебни инстанции са поставени тези от посочените гласни
4
доказателства. Това обаче не е сторено произволно. Ясно е проследим
процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдилищата и изводът за
кредитиране показанията на свидетелите. Това е така понеже техните
показания са проверени чрез съпоставянето им с други доказателства и
доказателствени средства, каквито са останалите гласни и писмени
доказателства и заключението на съдебната експертизата.
Неоснователно е възражението, че като не е допуснат като свидетел по
делото съставителя на констативен протокол от 21.11.2021г. , е допуснато
нарушение на процесуалните правила. Отказа на съда да допусне искания
свидетел е обоснован и в съответствие с нормата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК.
Възприетите от инстанционните съдилища фактически положения,
очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимия М. М. деяние
по чл. 269,ал.1 от НК са изведени в резултат на правилна логическа
деятелност, при пълно и комплексно обсъждане съдържанието на събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
На следващо място в искането се навежда довод за допуснато
нарушение на материалния закон. В тази насока се сочи, че с оглед данните
по делото не бил налице осъществен състав на чл.269, ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира и това възражение за неоснователно.
Спрямо установените правно значими факти, материалният закон е
приложен правилно, както от първоинстанционния съд, така и от въззивната
инстанция, която е потвърдила присъдата. Правилно е прието от
инстанционните съдилища, че М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.269, ал.1 от НК. Безспорно се установява, че
горските служители са били изпратени на проверка за това дали се извършва
незаконна сеч в посочената им местност. Те са се придвижили с автомобил,
който е бил с отличителни знаци и всички те са били с униформи.
Пристигайки на посоченото място са забелязали управлявания от
подсъдимия автомобил, който е бил без номера. Забелязали са и действията на
намиращите се до него лица, а именно натоварване на сечива за рязане на
дърва в автомобила. Насочили се към автомобила, което им действие е било
забелязано от подсъдимия. Последният също предприел управление на
автомобила си, с цел да се отдалечи от мястото. Срещайки се двата
автомобила, той е спрял. Непосредствено след това слязъл и се отправил към
5
служебния автомобил. Веднага предприел агресивно действие, отправяйки
псувни и закани към намиращите се в него служители. С носен предмет,
имащ формата на дървена бухалка започнал да нанася удари върху предния
капак, таван на купе и предна дясна врата. Видимо поведението му е било
агресивно, като безспорно целта му е била да осуети служителите да му
извършат проверка. Това е постигнал с поведението си, тъй като служителите
са се почувствали застрашени от него, като не са могли да извършат
проверката и са се отдалечили от мястото.
Налице е субективния състав на престъплението, тъй като подсъдимия е
действал при форма на вина пряк умисъл.
Неоснователни са наведените възражения, че горските служители са
излезли извън правомощията си, като не били имали право да проверяват в
посочената местност, както и че подсъдимия не е бил спиран за проверка и
такава не е била започнала, за да бъде осуетена от него. Правомощията на
горските служители са уредени в ЗГ, като съгласно същите те имат право да
спират превозни средства, които превозват дървесни средства и недървесни
горски продукти за проверка не само в горска територия, но и на други места,
включително и в земеделска територия, какъвто е настоящия случай. По
отношение на проверката, действително такава не е започнала от страна на
служителите, но това е било именно по причина поведението на подсъдимия.
Той явно е осъзнавал, че ще му бъде извършена проверка, поради и което е
предприел заплашителните си действия, включително и сила, като безспорно
целта му е била да предотврати такава.
В искането се релевира и основание за възобновяване поради явна
несправедливост на наложеното на осъденото лице наказание. Съдът намира
искането за неоснователно. Инстанционните съдълища, при своето
произнасяне, са отчели в пълнота всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността на осъденото лице обстоятелства, като въз основа на тях
правилно и обосновано са приели, че наложеното при превес на
смекчаващите обстоятелства наказание от една година лишаване от свобода
отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е
справедливо определено. Настоящият съдебен състав, с оглед данните по
делото, намира, че не са налице основания, които налагат намаляване размера
на наказанието лишаване от свобода. Правилно съдът е определил
6
наказанието да се изтърпи ефективно, като с оглед данните за съдимост на
осъденото лице не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за
прилагане института на условното осъждане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането за
възобновяване на наказателното производство по делото за неоснователно,
поради което и на основание чл.426 във вр.с чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. М. с ЕГН
********** от с.Галата, общ. Тетевен за възобновяване на ВНОХД
№428/22г. на Окръжен съд- Ловеч и НОХД № 82/2022г. на Районен съд-
Тетевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7