Определение по дело №1180/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от АПК, вр.чл. 225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С. М. К. и Д. Т. К., чрез пълномощника – адв. Сеферинкина, срещу Заповед № 2199/25.09.2024 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен строеж – външна тоалетна с изгребна яма, попадаща в ПИ с идент. 53285.50.96 по СГКК, с. Овчеполци, м. “Беглика“ – за стопански двор, с искане за прогласяване на нейната нищожност..

В жалбата и представено писмено становище са изложени съображения за неправилност на оспореното Решение, издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби, водещи до неговата нищожност, алтернативно до неговата незаконосъобразност. Претендират се разноски.

Ответникът – кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита същата за процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването, алтернативно за неоснователна. Прави искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък.

Административен съд - гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2024г. и 11.06.2024г. жалб. К. и ЗС К. подали жалби до кмета на Община Пазарджик, в която се съдържало оплакване срещу ЗС затова, че е извършил незаконно строителство на пристройка към съществуващата сграда, съответно срещу жалбоподателите за това, че ползват незаконосъобразно съсобствената им селскостопанска сграда, пристроили са незаконно и без съгласие на собственика на земята навес и са изградили масивна тоалетна в имот – държавна собственост.

По повод постъпилите жалби, на 19.07.2024г. длъжностни лица в отдел „Строителен контрол“ към Община Пазарджик извършили проверка на място на строеж, представляващ тоалетна с изгребна яма , находящ се в с. Овчеполци, м. „Беглика“ в ПИ с идент. 53285.50.96 – собственост на държавата чрез МЗ с АЧДС № 88, том.1, рег. № 160/13.01.2023г. на Служба по вписванията, за което съставили Констативен акт № 75 / КА /. В същият посочили, че строежът е собственост на неизвестен извършител, строежът е изпълнен от неизвестен извършител, строителят е неизвестен извършител, без разрешение за строеж. Изпълнена е тоалетна с изгребна яма върху терен – държавна собственост с размери в план 1,90/2 м. и височина 2,30м. Конструкцията е масивна от бетонови тухли върху бетонова площадка. Изпълнен е в бетонов пояс върху тухл. зидария върху които е монтирана дървена к-ция за покрива, покрит с керемиди. Строежът е определен като шеста категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 148 от ЗУТ. КА бил съобщен по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ.

На 22.08.20224г. КА бил обявен чрез залепване на стената и на таблото за съобщения в сградата на К. О. и Община Пазарджик.

Жалб. Казакови се легитимират като собственици на ½ ид.част от сграда с идент. 53285.50.97.1 със застроена площ от 992 кв.м., разположена в ПИ с идент. 53285.50.97 в землището на с. Овчеполци, при граници на имота – имот № 000318 – стопански двор на ДПФ-МЗГ и имот № 000293- ведомствен път на Община Пазарджик, съгласно нот.акт № 40, том. 1, рег. № 375, нот.дело № 36/2019г.

ЗС К. се легитимира като собственик на ПИ с идент. 53285.50.97 в с. Овчеполци, с площ от 2510 кв.м., НТП – за стопански двор, при съседи 53285.50.96, 53285.50.98, ведно с ½ ид.част от построената в имота сграда с идент. 53285.50.97.1 със застроена площ от 992 кв.м., съгласно нот.акт за замяна № 74, том. 2, рег. № 3281, нот.дело № 256/2024г.

Видно от АЧДС № 8932/30.12.2022г., акт. № 99, том.1, дело № 64 на Служба по вписванията – гр. Пазарджик, ПИ с идент. 53285.50.96 с площ от 49018 кв.м. е държавна собственост, предоставен са управление на Министерство на земеделието.

Въз основа на съставения КА, ответника издал оспорената в настоящото производство Заповед, която била обявена по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщението на обекта и на определеното за съобщения табло в сградата на Община Пазарджик на 09.10.2024г.

При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, подадена от лица без правен интерес за оспорване на процесната Заповед, поради следните съображения:

За да възникне правото на жалба срещу един административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла на закона. Заинтересовано лице е това, на което акта е накърнил права или законни интереси, като някои закони определят кръга на заинтересованите лица.

В разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден всеобщ съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал. 2 “Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон”. Според Решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти. Това е материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване. Авторите, видът и характерът на административните актове са без значение. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. От изложеното следва, че правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването е да се отмени незаконосъобразния акт, да не съществува той повече в правния мир. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт, включително и когато е вътрешно служебен по своя характер (чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК).

В конкретния случай правата на жалбоподателите не са засегнати лично, пряко и непосредствено, за да се приеме наличие на правен интерес от съдебно оспорване, което пък е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая, видно от приложения АЧДС ПИ, в който е изграден процесния строеж е собственост на държавата, по делото не са налице данни жалбоподателите да притежават ограничени вещни права върху имота, видно от посоченото в КА и Заповедта, строежът е собственост на неизвестен извършител, строежът е изпълнен от неизвестен извършител, строителят е неизвестен извършител.

Съгласно константната съдебна практика в производството по чл. 225а, вр. чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, страни в производството по обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж са само адресата на заповедта за премахване на незаконния строеж (собственик или извършител) и административният орган, издал оспорваната заповед. По делото не са налице данни жалбоподателите да са извършители, възложители респективно собственици на разпоредения за премахване незаконен строеж. Заинтересовани страни в административното и съдебното административно производство по издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, респ. при оспорването ѝ пред съда, са лицата по чл. 15, ал. 1 от АПК, поради отсъствие на специална норма в ЗУТ относно заинтересованите страни при издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно цитираната норма страни в административното производство могат да бъдат: административния орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от акта или за които той би породил права или задължения. Това са всъщност и заинтересованите лица, които има предвид чл. 153, ал. 1 от АПК, които следва да бъдат конституирани като страни в съдебноадминистративния процес по оспорване на административния акт.

В конкретната хипотеза жалбоподателите не са собственици на терена, не са посочени като извършители на незаконния строеж и нямат качеството на такова заинтересовано лице, с право на участие като страна в производството по оспорване на Заповедта, тъй като последната не ги засяга пряко и непосредствено по какъвто и да било начин – не им създава както права, така и задължения, които да рефлектират не/благоприятно върху правната им сфера. Жалбоподателите не са адресати на заповедта и по отношение на тях тя не създават задължения за премахване, поради което и не са легитимирани да участват като страна в съдебното административно производство.

Наличието на правен интерес е въпрос, който се преценява от съда. Той е предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване от категорията на абсолютните. Интерес от защита пред съд имат само онези лица, по отношение на които административният акт оказва неблагоприятно въздействие върху правата и законните им интереси, признати като такива в правна норма - чл. 147 от АПК.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателите не разполагат с активна процесуална легитимация да обжалват издадената Заповед, поради липса на законен правен интерес от оспорването. След като нямат процесуална легитимация за оспорване на издадената Заповед, по същата причина пред тях не стои правото и да искат прогласяването й за нищожна. Въз основа на това дадения ход по същество на делото следва да бъде отменен, жалбата се остави без разглеждане, а производството по делото бъде прекратено.

С оглед изхода на делото, на ответника се дължат разноски, съгласно представения списък, които са в минималния на предвидения в Наредбата за заплащане на правната помощ размер, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик , ХІІІ-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ хода по същество на делото, даден с протоколно определение от 15.05.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. М. К. и Д. Т. К., чрез пълномощника – адв. Сеферинкина, срещу Заповед № 2199/25.09.2024 г., издадена от кмета на Община Пазарджик.

ОСЪЖДА С. М. К. и Д. Т. К., да заплатят солидарно на Община Пазарджик сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1180/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.