Мотиви към Решение №162/12.12.2019г.
По НАХД№351/2019г. по описа на РС-Балчик
Производството е образувано по внесено постановление
на Районна прокуратура гр.Балчик с което се иска обвиняемия М.Т. роден
на ***г. в ***, ***с ЕГН ********** да бъде признат за виновен в това , че на
28.07.2019г. в с.Кранево по хулигански подбуди причинил леки телесни повреди ,изразяващи
се в оток и ожулване на лява буза , кръвонасядания и ожулвания по предна и ляво
странична част на шията с характерна форма ,кръвонасядания и ожулвания по
предната повърхност на гърдите в ляво с характерна форма , друго в дясната
гръдна половина , и кръвонасядане с ожулване по дясната ръка на Д.Д.от с.Ц.-престъпление
по чл. 131, ал.1,т.12 във вр.с чл.130,ал.1 от НК ,като бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Редовно призован,обвиняемият Т. не се явява лично в
с.з., представлява от адв.Р.от АК-В..
Процесуалният представител на обвиняемия-адв. Р., заяви
в с.з. че е получил постановлението на РП-Балчик и разпореждането на съда за
насрочване на съдебното заседание,запознат е със съдържанието им.Пледира,че са
налице основанията за приложение на чл.78а от НК а именно че доверителят му не е осъждан,не е наказван по
реда на чл.78а от НК,има добри характеристични данни,няма причинени имуществени
вреди от престъплението и моли неговия подзащитен да бъде признат за виновен по
предявеното обвинение, и съдът постанови предвиденото по чл.78а от НК наказание в минимален размер.
В с.з представя доказателства за сключена извънсъдебна
спогодба и заплащането на сумата от
4000,00лева за причинени неимуществени вреди.
Редовно призована, Районна прокуратура- гр.Балчик,не
се представлява в с.з.
Съдът съгласно разпоредбата на чл.378 ал.3 от НПК,разгледа делото в рамките на фактическите положения,посочени в
постановлението.
Съдът ,преценявайки всички събрани доказателства,с
оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК ,прие за установена в рамките на
досъдебното производство и на съдебното следствие следната фактическа
обстановка :
При разследването е установена следната фактическа
обстановка:
На 28.07.2019г. св. И.П.В. и приятеля и М.Т. отишли на
плаж в с.Кранево с автомобила на втория.На плажната ивица били от 11 до около
16ч. , когото си тръгнали отново с автомобила на Т. , този път управляван от В..
В. управлявала автомобила по земен път, от който
следвало да се включи в асфалтиран.
По черния път срещу управлявания от В. автомобила
приближил лек автомобил „Рено клио“ управляван от св.Д.Д.Д.от с.Ц..
Между двамата водачи на автомобилите - В. и Д.възникнали
разногласия и спор относно това , кой трябва да отстъпи на другия , за да
премине пръв, като се аргументирали с това, че зад тях има други автомобили.
Д.изтеглил автомобила си, според него ,достатъчно
колкото да премине автомобила управляван от В. и изчакал.
В. му казала , че не може да премине тъй , като ще
надраска лаковото покритие на автомобила.
Д.и отговорил ,че не може да премести повече автомобила
си , тъй като е възможно да блъсне паркиран в непосредствена близост друг
такъв.
B този момент обв. Т. слязъл от
автомобила си, взел метален бокс със себе си и се отправил към Д.. Д.виждайки
металния бокс на ръката на Т. се притеснил за сигурността , както на себе си ,
така и на семейството си пътуващо в автомобила и слязъл от същия.
Д.казал на Т. да прибере бокса и да се върне в
автомобила , като предложил и изход от ситуацията , чрез осъществяване на
по-сложна маневра.
След този разговор двамата се прибрали в автомобилите
си и предприели маневри за безопасното разминаване на двата автомобила.
В момент в който В. потеглила ,обвиняемият Т. й
направил знак да спре , след което слязъл от автомобила и отново с бокс в
ръката се отправил към Д..
Д.също слязъл от автомобила си и започнал да отстъпва.
Т. след като приближил до Д.с дясната си ръка, в която се намирал бокса, му
нанесъл удар в областта на лявата буза и няколко удара в областта на гърдите . Св.И.П.се
намесила помежду им и ги разтървала.
Д.изпитал силна болка от нанесените му удари.
Обвиняемият понечил да си тръгне след това , но
пострадалия Д.му попречил под предлог че трябва да се изчака идването на
полицията ,на която той междувременно се
бил обадил .
След като на мястото на инцидента дошли служители на
РУ на МВР-Албена,установили какво се е случило ,като на тях обвиняемият предал
бокса оформен с протокол за доброволно предаване и бил отведен в РУ на МВР-Албена за
изясняване на случая ,а св.Д.посетил ФСМП-Балчик за преглед т.к.съпругата му
видяла зачервявания и следи от ожулвания по шията и гърдите,както и че
тениската с която бил облечен била скъсана.
В последствие с протокол за доброволно предаване,Д.я
предал на органите на ДП ,приложена като веществено доказателство.
В приложения по делото талон от ФСМП-Балчик е
записано,че е установено контузни ранички в областта на лявата част на шията и
отпред.
Във ФСМП-Балчик бил прегледан и му бил издаден талон.
Не е посещавал след това друго лечебно заведение.
Установената фактическа обстановка съдът приема,въз
основа на показанията на разпитаните свидетели Д.,П.,В.,Д.а,И.,К.,чиито
показания разгледани в тяхната цялост дават основание на съда да
установи,изложеното по-горе.
От показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели се
установи,че спорът между обвиняемият и пострадалият Д.е възникнал относно
начина на разминаване на двата автомобила.
Показанията им са приобщени по делото по реда на
чл.283 от НПК.
С оглед установяване характера на нанесените на Д.телесни
увреждания е назначена СМЕ,от чието
заключение е видно, че при нанесените му удари е получил оток и ожулване на
лява буза, кръвонасядания и ожулвания по предна и ляво странична част на шията
и характерна форма , кръвонасядания и ожулвания по предната повърхност на гърдите
в ляво с характерна форма , друго в дясната гръдна половина ,и кръвонасядане с
ожулване по дясната ръка.
В заключение вещото лице сочи ,че установените
увреждания отговарят да са получени при удари с бокс и са обусловили временно
разстройство на здравето не опасно за живота .
Съдът приема приложената в ДП СМЕ,дотолкова доколкото
дава заключение за това какви телесни увреждания са били получени,като счита,че
в този й вид е обстоятелствена,даваща отговор
на въпроси относно вида и характера на телесното увреждане и как би
могло да бъде получено.Изготвено е от в.л.,притежаващо необходимите знания в
областта на съдебната медицина.
Предвид това съдът приема,че увреждането е получено в следствие на
нанесен от обвиняемия Т. удар с бокс ,не по-малко от четири , в лицето на Д.,в
областта на челюстта , шията,гърдите и
дясна ръка,в следствие на което е получено оток и ожулване на лява буза, кръвонасядания и
ожулвания по предна и ляво странична част на шията и характерна форма , кръвонасядания
и ожулвания по предната повърхност на гърдите в ляво с характерна форма , друго
в дясната гръдна половина ,и кръвонасядане с ожулване по дясната ръка,обуславящо
временно
разстройство на здравето неопасно за живота , съставлява лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът с оглед изложеното,че действията на Т. са осъществени по хулигански подбуди по
смисъла на чл.131,ал.1,т.12 от НК. В случая обвиняемият пряко е целял нанасянето на удар и телесна увреда у Д.и
е проявил явно неуважение към обществото и спазване на правните норми,като при
създалата се ситуация вместо да нанася удари и то с бокс който е имал в себе си
,т.е. очевидно с него цели да нанася удари и тези удари да нарушава телесната
цялост е следвало да съблюдава правилата не само за движение, а и за нормалните
човешки взаимоотношения и разминаването между двата автомобила да бъде
извършено безпрепятствено така както и поначало е щяло да се случи ако не е
била неговата намеса и агресивно поведение и нападение .
Според практика на ВС хулиганските действия изглеждат често като необясними или като неадекватни
действия. Хулиганският мотив като елемент от субективната страна на деянието се изразява в демонстрация на явно неуважение към обществото, издевателствуване, употреба на сила, незачитане на човешката личност .
Обвиняемият е наказателно отговорно лице-навършил е 18 годишна възраст
и в състояние на вменяемост е извършил престъплението,за което е привлечен към
наказателна отговорност.За съда не възниква съмнение относно вменяемостта му.
С оглед изложеното,съдът приема за безспорно и
категорично доказано,че обвиняемият Т. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.131,ал.1,т.12,във вр. чл.130,ал.1 от НК.
От субективна страна е налице
умисъл,под форма на евентуален такъв ,като Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите
общественоопасните последици и е
допускал настъпването им.Факта че в себе си е носел бокс ,служещ като
оръжие за нанасяне на удари и нападение е показателен за умисъла му .
Причина за извършване на деянието
според съда е незачитането на установеният в страната правов ред.
Предвиденото в законовия текст по
чл.131,ал.1,т.12 във вр.с чл.130,ал.1 от НК наказание е лишаване от свобода до
три години.
Видно от справката за съдимост,Т. не е бил осъждан и е с добри характеристични данни.
От деянието не са настъпили имуществени вреди.
Освен от горното за пълнота на мотивите следва да се
отбележи,че между него и пострадалото лице Д.Д.е сключена извънсъдебна спогодба
за уреждане на неимуществените вреди ,като спрямо последният е изплатена сумата
от 4000,00лева.
Съдът прецени, че са налице основанията за
приложението на чл.78а от НК по отношение на обвиняемия Т. ,поради което и
разгледа настоящото производство по този ред.
Разпоредбата на чл.78А от НК дава възможност Т. да
бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание Глоба.
При определяне на нейния размер,съдът взе предвид
степента на обществената опасност на извършителя,която определя като не висока,
и на деянието която определя като висока,предвид факта че биха могли да
настъпят и по тежки последици,в следствие на него,както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Налице са смекчаващи вината обстоятелства-чисто
съдебно минало,добри характеристични данни ,наличието на спогодба между двамата
участници в спора.
Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът счете,че на Т. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност съгл.чл.78а ,ал.1 от НК и бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение по чл.131,ал.1,т.12,във вр.с чл.130,ал.1 от НК и му
бъде наложено наказание Глоба към минимума предвиден в текста на чл.78а ,ал.1
от НК,при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Деянието е извършено на 28.07.2019г.
Както съдът посочи по-горе наказанието което е
предвидено за престъплението е до три години лишаване от свобода ,спрямо Т. не
е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК,същият не е осъждан и от
престъплението няма настъпили имуществени вреди,престъплението е общ характер и
е извършено умишлено.
С оглед изложеното,съдът призна обвиняемият Т. за
виновен в извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12,във вр.с чл.130,ал.1 от НК
и на осн.чл.78а,ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност ,като му
наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00/хиляда/лева.
Съдът с решението си осъди обвиняемият да заплати
направените деловодни разноски ,в досъдебното производство за експертизи,в
полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР-Добрич в размер на 268,80/двеста
шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/лева.
За събирането на тази сума,в случай,че не бъде
заплатена доброволно ,следва да бъде
издаден изпълнителен лист,за който е необходимо да бъде внесена държавна такса
в размер на пет лева.В случай ,обаче,че тази сума не бъде платена доброволно от
обвиняемият ,съдът следва да го осъди да заплати държавната такса за нейното
събиране ,поради което и в своето Решение съдът осъди подсъдимият да заплати
този размер на държавната такса от пет лева,в случай на служебно издаване на
изпълнителният лист.
Съдът постанови приложените към делото веществени
доказателства да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане в сила на
решението да се унищожат .
В досъдебното производство спрямо обвиняемия Т. е била
взета мярка за неотклонение „Подписка”,по която съдът ,след приключване на
наказателното производство,съгл.чл.309,ал.1 от НПК следва да се произнесе.
Предвид наложеното наказание и в съответствие с
разпоредбата на чл.309,ал.4 от НПК съдът отмени взетата на досъдебното
производство мярка за неотклонение,т.к.спрямо обвиняемия е била взета
най-леката такава и не са налице
законовите изисквания за изменението й в по-тежка или потвърждаването й
.С оглед постановеното наказание и предвид факта,че по делото обвиняемият е
съдействал на органите на ДП,не се е укривал и от съда,за съда не възниква
съмнение относно неговото добросъвестно процесуално поведение,приема,че не са налице
основания за по нататъшно ограничение на обвиняемия относно
пребиваване,местоживеене ,свободно придвижване и други поради което и мярката за неотклонение
бе отменена.
Предвид горното съдът постанови
Решението си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
