Р Е Ш Е Н И Е
№ 26051
гр. Русе, 29.09.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на дванадесети септември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2357 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
В.Р.– управител
на „Устрем“ ООД заявява, че между представляваното от него дружество и „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД съществува облигационна връзка, основана на договор за
застраховане, обективиран в Застрахователна полица
№110118171000057/25.10.2018г. и Застрахователна полица
№111218171014457/25.10.2018г. по застраховка „Комфорт за бизнеса“.
Вследствие пожар,
възникнал на 19.12.2018г. дружеството претърпяло вреди, за което своевременно
уведомило застрахователя. Ответникът образувал преписка по щета
№1112213180880/2018г. за установяване вредите. Отказал да изплати обезщетение
във връзка с погиналата движима вещ – 290 тона зърнени пелети
на стойност 129 190.60 лева, собственост на влогодателя
„ДЗУО“ ЕООД и представил заключението на г-н В.Д.- експерта, изготвил пожаротехническата експертиза.
Застрахователят
на влогодателя изплатил на „ДЗУО“ ЕООД сумата
40 000 лева, съставляваща част от стойността на увредената стока.
Междувременно
„ДЗУО“ ЕООД предявило срещу „Устрем“ ООД иск пред АС на БТПП и след частичното
обезщетяване изменило претенцията по размер като я намалило от 129 190.60
лева на 89 190.60 лева. В хода на арбитражното производство, съдът
назначил пожаротехническа експертиза, чието
заключение оборило констатациите на експерта на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Независимия експерт по арбитражното дело установил други причини и предпоставки
за възникване на пожара, подлежащи на обезщетяване от застрахователя по
договорите, сключени с ответника. Въз основа експертизата, приета от
Арбитражния съд, с оглед отказа на застрахователя, ищцовото дружество отправило
ново искане по процедурата за възражение, но ответникът изискал становище от
същия експерт – г-н В.Димов. Наложило се „Устрем“ ООД да запази дълго време
фактическото положение и съществуващите увреждания, за да може вещите лица да
проведат разследване на случая.
В допълнително
становище, ищецът пояснява, че въз основа клаузите, приети в застрахователните
договори и в съответствие с чл.3.4.1 от ОУ за застраховка „имущество“, „Комфорт
за бизнеса“ претендира сумата 88 735.53 лева, която основава и на
арбитражното дело, заведено поради непризнаване и неплащане обезщетение за
увредената застрахована стока. Уточнява клаузите, въз основа които счита, че
ответникът дължи обезщетение: клауза „А“ от ОУ за застраховка имущество на ДЗИ
– защита при рискове пожар, мълния, експлозия, имплозия; чл.2 от ОУ на ДЗИ –
рискове, които покриват щети по недвижимо и движимо имущество.
В.Р.моли съда да
постанови решение, с което да осъди „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“№89Б
да заплати на „Устрем“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Зад ТЕЦ изток Русе“ сумите:
2500 лева –
частично предявени от 107 561.53 лева, съставляваща застрахователно
обезщетение по чл.3.4.1. от застрахователния договор за щети по сградата и
погиналата при пожара стока;
500 лева –
неимуществени вреди, частично предявени от 4000 лева;
500 лева – лихва
за забава върху главницата 107 561.53 лева за периода 19.12.2018г. –
19.06.2020г.;
законна лихва
върху главниците, считано от 19.06.2020г. до окончателното им изплащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че на 25.10.2018г. сключил с ищеца имуществени застраховки,
обективирани в: Застрахователна полица №111218171014457/25.10.2018г. и Застрахователна
полица №110118171000057/25.10.2018г. по застраховка „Комфорт за бизнеса“.
Пояснява, че
първата застраховка е със срок на действие от 00.00 часа на 30.10.2018г. до
24.00 часа на 29.10.2019г., с предмет: застраховане срещу вреди склад; машини,
съоръжения и оборудване; недвижимо и движимо имущество с адрес: село Ряхово,
ул.“П.“№….
Втората
застраховка била със срок на действие от 00.00 часа на 30.10.2018г. до 24.00
часа на 29.10.2019г., с предмет: застраховане срещу вреди стоково – материални
запаси, с адрес на застрахованото имущество: село Ряхово, ул.“П.“№5
Изнася данни
относно покритието и застрахователните суми по двете застрахователни полици.
Не оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба свързани с образуване застрахователна
преписка (щета) №11122131808800.
Оспорва
твърдението на ищеца, че възникналият пожар, вследствие който е унищожено съхраняваното имущество, е покрит
риск. Счита, че в случая е налице общо изключение по смисъла на т.4.1.13 от ОУ
по застраховка „Комфорт за бизнеса“ и т.7.13 от раздел ІІІ „Общи изключения“ от
ОУ за застраховане на имущества „Индустриален пожар“, при наличие на което
застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или косвени
вреди.
Твърди, че по
посочените две полици не е налице застрахователно събитие, подлежащо на
обезщетяване. Позовавайки се на изключенията, визирани в ОУ по
застрахователните правоотношения, заявява, че не дължи обезщетение при
настъпване преки и/или косвени вреди в резултат на влияние на естествени климатични
условия, влага, конденз, плесен, самозапалване и др. В случая при изготвяне на възложената пожаротехническа експертиза било установено, че пожарът е
възникнал вследствие самозапалване на
съхраняваната суровина – спиртоварна каша за пелети.
Намира за
неоснователно твърдението на ищеца, че е меродавно заключението по пожаротехническата експертиза, приета но ВАД №128/2019г. на
АС при БТПП, което приема за необосновано и неправилно.
Заявява, че
когато застрахователят е в риск, дължи обезщетение за действително претърпени
вреди към деня на настъпване на събитието, но не и за вреди, които произтичат
от друго облигационно правоотношение между застрахования и трето лице. В този
смисъл счита, че не дължи претендираните суми и разходи, които са предмет на разглеждане
по ВАДС №128/2019г. на АС при БТПП. Сочи, че производството по посоченото дело
не е приключило и не е налице съдебно решение, установяващо, че „Устрем“ ООД
дължи на ДЗУО“ ЕООД визираните в исковата молба суми. Твърди, че евентуалните
загуби, които ищецът претендира ако бъде уважен иска срещу него, не се покриват
от застрахователя, тъй като попадали под хипотезата на общите изключения, при
които не дължи обезщетение (т.4.1.6 от ОУ по застраховка „Кофморт
за бизнеса“ и т.7.6. от ОУ по застраховка „Индустриален пожар“).
Оспорва
претенцията досежно пропуснатите ползи, като се позовава на разпоредбата на
чл.405, ал.2 КЗ и ОУ към застрахователните договори.
Развива правни
съображения относно неоснователността на иска за неимуществени вреди и
акцесорната претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2018г. между „Устрем“ ООД и „ДЗУО“ ЕООД е сключен договор за влог,
по силата на който „ДЗУО“ ЕООД внесло за съхранение, в склад на „Устрем“ ООД, цвеклови
резенки на пелети в насипно
състояние със срок до окончателното изнасяне и изтегляне на стоката от склада. През
м.юли 2018г. контрагентите подписали Анекс №1, с който допълнили предмета на
договора, а именно внесли в склада на съхранителя и
зърнени пелети в насипно състояние и конкретизирали,
че зърнените пелети ще се съхраняват в силозни
стопанства и плоски складове в базите на съхранителя
в гр.Русе, Източна промишлена зона и в с.Ряхово, ул.“Пристанищна“№5. Общото
количество на вложената стока е определено при приемането й, съгласно
установеното кантарно тегло в склада на съхранителя.
„Устрем“ ООД и „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД са обвързани от облигационна
връзка, основана на:
- договор за застраховка „Комфорт за бизнеса“, обективиран в застрахователна
полица №111218171012982/11.09.2018г. със срок на действие от 00.00 часа на 28.09.2018г.
до 24.00 часа на 27.09.2019г., застрахован: „Устрем“ ООД – гр.Русе, ул.“Зад ТЕЦ
Изток Русе“, с предмет: застраховане при пожар и други опасности на стоково –
материални запаси с покрити рискове клаузи А, А1, Б, Д2 със застрахователна
сума 990 000 лева (стр.169);
- договор за застраховка „Комфорт за бизнеса“, обективиран в застрахователна
полица №111218171014457/25.10.2018г. със срок на действие от 00.00 часа на
30.10.2018г. до 24.00 часа на 29.10.2019г., застрахован: „Устрем“ ООД –
гр.Русе, ул.“Зад ТЕЦ Изток Русе“, с предмет: застраховане при пожар и други
опасности на: склад – с пакетно покритие сигурност (Клаузи А, А1, Б, Д2),
машини, съоръжения и оборудване – с пакетно покритие Спокойствие (клаузи А, А1,
Б, Д2, Д15, недвижимо имущество – с пакетно покритие Клауза Д, движимо
имущество – с пакетно покритие Д1, машини, съоръжения и оборудване с покрити
рискове клаузи КГТ (стр.7) и
- договор за
застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в застрахователна полица
№110118171000057/25.10.2018г. със срок на действие от 00.00 часа на
30.10.2018г. до 24.00 часа на 29.10.2019г., застрахован: „Устрем“ ООД с адрес:
гр.Русе, ул.“Зад ТЕЦ Изток Русе“, с предмет: застраховане на стоково –
материални запаси с покрити рискове клаузи А, А1, Б, Д2 и други разходи с лимит
на отговорност за едно събитие 10 000 лева (стр.8).
В Общите условия
(стр.132 – 142), приложими към двата застрахователни договора са дефинирани покритите
рискове. Дефиницията и характеристиката на клауза „А“ покриваща риск от пожар е
следната: „Пожарът е огън с поява на пламък, възникнал на несъобразено за целта
огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена
енергия. Вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне, обгаряне,
опушване, овъгляване, тлеене или замърсяване от действието на вода, пяна, или
препарати при гасене на пожара.
Изключенията, при
които застрахователят не дължи обезщетение са изчерпателно изброени в т.4 и т.7
от ОУ на двата договора. Ответникът се позовава на т.4.1.13 и 7.13, според които
не се дължи обезщетение при настъпване на вреди в резултат на влияние на
естествени климатични условия, влага, конденз,
плесен, ферментация, запарване, самозапалване, изпарение, загуба на тегло,
естествена фира, промяна на цвета, корозия и др.
Вследствие пожар,
възникнал на 19.12.2018г. ищецът претърпял вреди, изразяващи се в щети по
сградата и погинала стока, за които своевременно уведомил застрахователя.
Ответникът образувал преписка по щета №1112213180880/2018г., но отказал да
изплати обезщетение във връзка с погиналата движима вещ – зърнени пелети 290 тона на стойност 129 190.60 лева,
собственост на влогодателя „ДЗУО“ ЕООД и представил
заключението на г-н В.Д.- експерта, изготвил пожаротехническата
експертиза. Според вещото лице, пожарът е възникнал в резултат на физико –
химични и биохимични процеси при съхранение на суровината, като вертикалното
тлеене е преминало в запалване. Изискано е допълнително мнение на друг експерт
– инж.Г. Спасов Ильов, който подкрепя становището, че причина за пожара е
самозапалване, причинено поради неспазване изискванията за пожарна безопасност.
В преписката по щета №1112213180880/2018г. се съдържат: описи на увреденото
и/или унищожено имущество; експертни заключения; кореспонденция между
застрахователя и застрахования (стр.172 – 333).
През м.октомври
2019г. „ДЗУО“ ЕООД предявило пред Арбитражен съд при БТПП иск срещу „Устрем“
ООД с цена 126 190.60 лева – стойността на предадена стока на влог,
представляваща 290 тона изсушена спиртоварска каша на
пелети, погинала „поради неполагане на грижа на добър
стопанин от страна на влогодържателя“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 19.12.2018г. Образуваното
арбитражно дело №128/2019г. по описа на АС при БТПП приключило с влязло в сила решение,
постановено на 02.11.2020г., с което „Устрем“ ООД е осъдено да плати на „ДЗУО“
ЕООД сумата 88 735.53 лева – обезщетение за имуществени вреди във формата
на претърпени загуби, в резултат на пожар, възникнал на 19.12.2018г., при който
са погинали 290 тона от съхраняваните в склада на „Устрем“ ООД зърнени пелети. В хода на арбитражното производство е приета пожаротехническа експертиза, според чието заключение
най-вероятната причина за пожара е възникнал авариен режим в работата на
електрическата инсталация на термовъжето в силоз №18.
Ищецът е
приложил: Дневник за измерените температури на зърното в силозните клетки; протоколи
за контрол на съпротивление на защитни заземителни уредби, ведно със
съответните сертификати; Протокол за резултатите от комплексна проверка,
извършена на основание чл.125, ал.1, т.1 ЗМВР; протокол за контрол на импеданс
на контура „фаза – защитен проводник“; материали, свързани със съхранение на
зърно, самозагряване на зърнената маса; протокол за
бракуване; удостоверение за регистрация на зърнохранилище,
ведно със справка за регистрирана вместимост, разрешително за ползване обект за
съхранение и търговия със зърно; Инструкция за съхранение на суровините и
комбинираните фуражи; оборотна ведомост за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.;
Доклад от инспекция, изготвен на 21.03.2019г.; „Папка за досие по пожарна
безопасност и защита на населението“ – „Устрем“ ООД, съдържаща заповеди,
свързани с пожарната безопасност в ищцовото дружество и др. документи, касаещи
организацията на работата в „Устрем“ ООД и безопасните условия на труд; Договор
за СМР, сключен на 07.09.2021г., ведно с фактури.
Ищецът ангажира
гласни доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба.
И.Х.И. – заемащ длъжността „началник цех“ в „Устрем“ ООД изнася
данни относно приемането на продукта (шрот), предмет на Договор за влог,
сключен между ищеца и „ДЗУО“ и условията, при които е съхраняван. Описва
процедурата по разтоварването му и приемането му в плоския склад. Обяснява, че
преди внасянето на стоката, складът бил обеззаразен. Всяка силозна клетка имала
активна вентилация и датчици за замервания на температурата, разположени на пет
нива в силоза. В дневници отразявали ежедневно температурните стойности и в
случай, че били над допустимите, включвали вентилаторите на денонощен режим. В
лабораторията на дружеството изследвали влагата на продукта.
Поддържа, че в
периода от приемането на стоката, до възникване на пожара не са наблюдавани
повишени нива на температурата. Въпреки това, вечерта преди инцидента, се
усещала нехарактерна миризма. На следващата сутрин уведомили управителя на
дружеството, който се обадил в пожарната, тъй като разбрал, че е започнал
някакъв процес.
Свидетелят
твърди, че след този случай няколко клиенти отказали да ползват складовете на
дружеството, предполагайки, че липсва активна вентилация.
В.И.М. заявява, че заема длъжността „технолог“ в „Устрем“ ООД с
работно място - зърнобаза в село Ряхово. Пояснява, че
работи в тази база от 1987г. и до настоящия момент единствения пожар, който е
възникнал в обекти на работодателя е този, през м.декември 2018г.
В периода
м.август – м.септември ищецът приел за съхранение зърнени пелети.
Тъй като количеството било значително, стоката била разпределена в базите на
дружеството в гр.Русе и с.Ряхово. При приемането установили, че продуктът е
сух, но трудно се оттича през разтоварището. През цялото време комуникирали с
фирмата собственик – „ДЗУО“ ЕООД.
Счита, че единствено
влажните пелети биха могли да провокират нежелани
процеси при съхранението. Дружеството
разполагало с инструкции за съхранение на зърно и шрот, които служителите
спазвали. През първия месец измервали ежедневно температурата на продукта, през
следващите месеци – всяка седмица и отразявали стойностите в дневник. Сочи, че
температурата е основния признак за процесите, които протичат в масата на пелетите. Поддържа, че през целия период на съхранение не
са били наблюдавани нежелани технологични процеси. Пояснява, че при шрота не се
отделя влага.
Твърди, че
продукта бил съхраняван в железобетонен силоз със вентилация и процесите са
описани надлежно дневник.
След пожара,
клиенти на дружеството се оттеглили.
С оглед
установяване претенциите по основание и размер са възложени и приети
икономическа, техническа и комплексна експертизи, чиито заключения съдът цени
като ясни, пълни, всестранни и обективни.
Според
заключението на икономическата експертиза,
стойността на един тон изсушена спиртоварска каша
(зърнени пелети) е 435.14 лева. Действителната
стойност на погиналата стока, съхранявана в склада на „Устрем“ ООД, в който е
възникнал пожара възлиза на 126 190.60
лева.
При изготвяне техническата експертиза, вещото лице е
констатирало, че след пожара, ищецът е предприел спешно мерки за ремонт на
покривната хидроизолация. За извършените ремонтни дейности „Устрем“ ООД е
заплатило 17 951.90 лева с ДДС
(14 500 лева без ДДС). Установено е, че фактурите са осчетоводени и
отчетени към НАП.
След обстоен анализ
на релевираните в хода на производството
доказателства и извършени огледи на силоза, в който е възникнал пожара, вещите
лица по комплексната пожаро
– техническа експертиза са стигнали до следните изводи:
Относно причините
за възникване на пожара са изследвали три версии:
1-ва – искров разряд от статично електричество, образувано при
триене на пелети в стоманизираната
обвивка на термовъжето;
2-ра – авариен
режим в работата на електрическата инсталация на термовъжето
в силоз №18;
3-та – възникване
на пожара поради настъпило първоначално горене и последващо тлеене на стоката в
силоз №18, вследствие искри от електрически и механичен произход, нагряване при
триене на стоката и възникване несамостоятелен газов разряд във времето в
образуваната инертна газова среда.
Приели са, че пожарът е възникнал вследствие искри от
електрически и механичен произход. В о.с.з. поясняват, че искрите от
механичен произход са резултат от възможни удари на перките на вентилатора към
корпуса и наличие на други твърди частици, които се намират във въздушното
пространство на вентилаторното помещение. При завихряне, преминавали във
въздухопровода, чиято среда е йонизирана предвид ниските температури и високото
съдържание на кислород във въздуха, и предизвиквали искрене. Искрообразуването се осъществявало и предавало по целия въздуховод попадайки през шибъра в долната част на силоза.
Обяснено е, че
температурата, влагата, състоянието на продуктовата маса, състава на газовата
среда са фактори влияещи върху технологичният режим на съхранение на пелетите. Прието е,
че не са налице обективни данни (лошо съхранение, възникване на физико –
химични и биологични процеси), които са довели до възникване на пожара.
Експертът К.Н. е категоричен, че съхраняваната стока не се е самозапалила.
При пожара,
продукцията в силоза била компрометирана изцяло, при горивния процес всички
параметри били изменени и не съществувала възможност да се извърши анализ сходен
с първообраза на продукта.
Обследвайки
документацията вещите лица са установили няколко нарушения от режимен характер
на Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г., но са категорични,
че те нямат причинно – следствена връзка
с пожара.
След изследване
електроинсталациите и термовъжето за дефекти са
констатирали, че към момента на пожара не
е имало дефекти и неизправности в електрическите инсталации, в
електрическите машини и в електрическите апарати и уреди на територията на
обекта. Считат, че термовъжето като съставен елемент
е било изправно и не е станало причина или предпоставка за възникване на пожара
в силозна клетка №18.
Анализирайки
метеорологични условия в гр.Русе вещи лица са установили, че на 19.12.2018г. температурата на въздуха е била в диапазона от -2.2 С до + 0.4С, а
влажността - в диапазона от 91% до 98%, което е оказало влияние за създаване
предпоставки за възникване на пожара в СК №18. Не са били налице планирани или
аварийни прекъсвания на електрозахранването към трафопоста на „Устрем“ ООД, които
да са станали причина или предпоставка за възникване на пожара в СК №18. Направен
е извод, че първоначалното запалване на наслоения в основата на силоза производствен
прах, който е невъзможно да се избегне предвид характеристиките на стоката, е
предизвикано от искри от електрически и механичен произход, след което стоката
е започнала да гори под въздействието на външен източник (вентилатор).
Прието е, че за определен вид работи по електрически уредби СрН, които се изпълняват с „наряд“ специалистите във
фирмата не са достатъчни и винаги трябва да се разчита на наети специалисти от
външна фирма с договор или на физически лица на граждански договор.
От приложените по делото документи, експертите правят извод, че не са
налице доказателства за нарушения нормативната уредба и вътрешната инструкция
за спазване изискванията при експлоатацията и поддръжката на електрическите
инсталации, които да са станали причина или предпоставка за възникване пожара в
СК №18.
Описано е огнището на пожара – вътрешността на силоз №18, вероятно в зоната
на височина от кота нула до +8 метра.
Констатирано е, че обектът, включително силозите редовно са проверявани от
служителите на 02 РСПБЗН – Русе и при тези проверки не са установени нарушения,
свързани със съхранението на зърнените пелети.
По въпроса: „Защо не е възникнал пожар при същата стока в съседните силозни
клетки?“, експертите обясняват, че искрите, предизвикали пожара са възникнали
при включване на първия вентилатор и отваряне на шибъра за вентилиране само за силоз №18. Към този момент
температурата в силоза е била по-висока от тази в съседните силози. В процеса
на слягането на стоката в СК №18, която е била с най-голямо количество се е
получило значително по-голямо триене, респективно това е повишавало
температурата циклично в образувалите се пластове, което е станало предпоставка
за възникване на искров разряд в газова среда само в
СК №18.
В проведеното на 12.09.2022г. о.с.з. е допуснато изменение на иска за
заплащане застрахователно обезщетение чрез неговото увеличаване – за сумата
24 500 лева.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове за: изплащане застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка (чл.394 КЗ); обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и обезщетение за забавено изпълнение.
По иска с правно основание чл.394 КЗ:
Безспорно е, че
страните по делото са обвързани от застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Комфорт за бизнеса“, обективиран в застрахователна
полица №111218171012982/11.09.2018г. със срок на действие от 00.00 часа на 28.09.2018г.
до 24.00 часа на 27.09.2019г., с предмет: застраховане при пожар и други
опасности на стоково – материални запаси с покрити рискове клаузи А, А1, Б, Д2 със
застрахователна сума 990 000 лева с адрес на застрахованото имущество:
гр.Русе, Източна промишлена зона – Зад „ТЕЦ Изток Русе“. Договорът е сключен
при общи условия, представени в хода на производството.
Очевидно това е
застраховката, на която ищецът основава претенцията си и това е пояснено в
допълнителна молба на ищеца (лист 152). Отказаното от застрахователя
обезщетение за възникналия в Източна промишлена зона пожар е по щета
№11122131808800/2018г., образувана въз основа застрахователна полица №111218171012982/11.09.2018г.
Отказът на ответника да изплати дължимото обезщетение е мотивирало
застрахования да предяви настоящата претенция.
В срока на
действие на застрахователния договор – на 19.12.2018г., е настъпило
застрахователно събитие „пожар“, при който е погинала продукция, оставена за
съхранение в силоз №18, стопанисван от ищцовото дружество, предмет на
застрахователното правоотношение.
Събитието „пожар“
е дефинирано в ОУ: „Пожарът е огън с поява на пламък, възникнал на несъобразено
за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез
собствена енергия. Вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне,
обгаряне, опушване, овъгляване, тлеене или замърсяване от действието на вода,
пяна, или препарати при гасене на пожара“.
Спорен по делото
е въпросът, налице ли е твърдяното от ответника изключение по смисъла на т.4.1.13
от ОУ. Според клаузата, не се дължи обезщетение при настъпване на вреди в
резултат на влияние на естествени климатични условия, влага, конденз, плесен, ферментация, запарване, самозапалване, изпарение, загуба на
тегло, естествена фира, промяна на цвета, корозия и др.
От заключението
на комплексната експертиза е видно, че пожарът е възникнал вследствие искри от
електрически и механичен произход. Вещите лица са изложили подробни, логични
аргументи, на които основават този извод. Поддържат, че до момента на
възникване на пожара не е имало индикации за техническа неизправност в
електрическата инсталация и термовъжето. Категорични
са в становището си, че продуктът не се е самозапалил.
Предвид обстойния
анализ и заключението на комплексната експертиза, съдът приема, че в случая е
настъпил покрит риск „пожар“. Недоказани останаха възраженията на
застрахователя за наличие на изключенията, предвидени в общите условия и по специално
клаузата на т.4.1.13, която го освобождава от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение. Твърдението, че продукцията се е самозапалила не
намира опора в изводите на експертите, които не са установили данни за лошо
съхранение, възникване на физико – химични и биологични процеси в стоката,
водещи до самозапалването й. Не са налице и доказателства за неизпълнение на
предвидени в договора и закона задължения от страна на застрахования, които да
са в пряка причина със същественото увеличаване риска от пожар и настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно постоянната съдебна практика, за да
възникне правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно
обезщетение в хипотезата на неизпълнение задължение на застрахования, което е
предвидено в застрахователния договор, това задължение трябва да е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпване на застрахователно
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да
бъдат доказани. В случая липсват доказателства в тази насока.
Съгласно
разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок – в конкретния случай съгласно чл.11.10 от ОУ, в срок до 15 работни дни, в
които застрахованият е представил всички необходими документи. Посочената
разпоредба определя предпоставките, определящи правото на застрахования да
получи застрахователното обезщетение и те се свеждат до: наличието на валиден договор
за имуществено застраховане; настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора; изпълнение на задълженията на застрахования да плати
застрахователната премия; да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в
предвидения от закона срок; да съдейства на застрахователя да установи всички
обстоятелства, свързани със застрахователното събитие и да представи всички
необходими документи.
Съдът счита, че
са налице предвидените в кодекса предпоставки и застрахователят дължи
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
При настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение
в размер, определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ. Посочената разпоредба
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а
за възстановителна – цената за възстановяване на имущество от същия вид.
Съгласно легалната дефиниция на чл.400, ал.2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Целта на
законодателството е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие настъпилия застрахователен риск.
Според заключението
на икономическата и техническата експертизи, стойността на погиналата при
пожара стока е 126 190.60 лева, а ремонтните дейности за възстановяване
покривната хидроизолация на силоз №18 – 14 500 лева без ДДС, т.е.
действителните щети вследствие пожара възлизат на 140 690.60 лева.
Частичната
претенция на ищеца за 24 500 лева, като доказана по основание и размер
следва да бъде уважена изцяло.
По иска за заплащане сумата 500 лева – лихва за забава
върху главницата 107 561.53 лева за периода 19.12.2018г. – 19.06.2020г.:
На основание
чл.86 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца законна лихва върху уважената част от
претенцията - 24 500 лева за периода 19.12.2018г. – 19.06.2020г. Изчислена
по реда на чл.162 ГПК (чрез електронен калкулатор) обезщетението за забава
възлиза на 3736.25 лева. Ищецът претендира 500 лева, с оглед което претенцията
като основателна следва да бъде уважена изцяло.
По иска за заплащане неимуществени вреди, предявен за 500
лева – частично предявени от 4000 лева:
С ТР №4/29.01.2013г.
по ТД №4/2012г. на ОСГТК, ВКС постанови, че при реализиране на договорната
отговорност може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
договорното задължение. Прие, че при неизпълнение на договорното задължение
отговорността за неимуществени вреди е в същите предели като отговорността за
имуществени вреди. Тези предели са очертани в разпоредбата на чл.82 от ЗЗД:
„Обезщетението обхваща претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.“.
В случая, се претендират
неимуществени вреди, които съдът намира за недоказани.
Свидетелите на
ищцовата страна поддържат, че след пожара е настъпил отлив на клиенти, но това
обстоятелство по никакъв начин не е обвързано с неправомерно поведение на
ответника или отказа му да изплати застрахователно обезщетение. По скоро се
сочи, че клиентите на дружеството са се отдръпнали, тъй като се притеснявали за
сигурността на продукцията си.
Отделно от това,
съобразно разпоредбата на чл.405, ал.2 КЗ застрахователят не дължи обезщетение
за пропуснати ползи.
По разноските:
На основание
чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски
съразмерно с уважената част от претенциите. Съдът намира за основателно релевираното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Предвид
фактическата и правна сложност на спора и съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. възнаграждението за процесуално представителство
на упълномощения от ищеца адвокат следва да бъде редуцирано от 3000 лева до
1565 лева (1265 лева за
претенцията по чл.394 КЗ и 300 лева – по иска за неимуществени вреди). Разноските направени
от ищеца възлизат на 7725 лева, формирани от: 1565 лева – възнаграждение за
процесуално представителство; 5000 лева – възнаграждение на вещи лица и 1160
лева – заплатена държавна такса (180 лева при завеждане на иска и 980 лева –
дължима за увеличението на първия иск). Съразмерно с уважената част от иска
следва да му се присъдят разноски в размер на 7573.53 лева.
Ответникът е
направил разноски в размер на 770 лева (възнаграждение за процесуално представителство - 670 лева
и депозит за вещо лице – 100 лева). Съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му се
присъдят разноски в размер на 15.40 лева.
По компеснация между двете вземания, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 7558.13 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“№89Б да заплати
на „Устрем“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Зад ТЕЦ изток Русе“ сумите:
24 500 (двадесет и четири хиляди и петстотин) лева – частично предявени от 107 561.53 лева,
съставляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Комфорт за бизнеса“, обективиран в застрахователна полица №111218171012982/11.09.2018г.
със срок на действие от 00.00 часа на 28.09.2018г. до 24.00 часа на 27.09.2019г.
за щети по сграда и продукция, погинала при пожар на 19.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2020г. до окончателното й
изплащане;
500 лева – лихва за забава върху главницата 24 500 лева за
периода 19.12.2018г. – 19.06.2020г.;
7558.13 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Устрем“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Зад ТЕЦ изток Русе“
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“№89Б иск за сумата 500 лева
– неимуществени вреди, частично предявени от 4000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 19.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: