Решение по дело №14/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 312                                                  09.10.2017г.                             град  С.                                       В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На двадесет и първи септември 2017г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар: Диана И.

Прокурор: Вероника Дечева

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 14 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.50 -52 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ- пълнолетния български гражданин Д.З.Г. *** е подал Искова молба, в която твърди, че на 22.07.2010г. по досъдебно производство № ЗМ -199/2009г. по описа на ОД на МВР -С.с - р „ИЛ" бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода месец януари 2008 година месец юни 2009 година в град Р. област С., в условията на продължавано престъпление заедно с още пет лица чрез използване на документи с невярно съдържание - издадени от него като упълномощено лице данъчни фактури от дерегистрирани по ЗДДС търговски дружества, получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства от “М.” ЕАД гр. Р., като документната измама била в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Бил привлечен като обвиняем, заедно с други пет лица за посегателство по глава X, особена част на НК „Престъпление против реда и общественото спокойствие", а именно за престъпление по чл. 321 от НК /участие в организирана престъпна група/, за посегателство по глава VII, особена част на НК„ Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителна системи", а именно за престъпление по чл. 255 от НК; избягване установяване и плащане на данъчни задължения, на ДДС в големи размери и за посегателство по глава V „Престъпления против собствеността" особена част на НК, а именно за престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК - документна измама, с пострадал собственик на чуждото движимо имущество „М. ЕАД- престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 1, вр, с чл. 26, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК; по чл. 225 ал. 1 т. 6 предл. 1, вр. с чл. 26, вр, с чл. 20, ал. 2вр. с ал. 1 от НК, чл. 321 ал, 3 предл. поел. т. 2 вр.с ал. 2 вр. с чл. 255 ал. 1 т. 6 предл. 1 и чл. 212 ал. 1 от НК, като по - късно обвинението му било изменено - по чл. 321, ал. 3 предл. последно, т. 2 вр. с ал. 2 вр. с чл. 255 ал. 3 чл. 308 и чл. 309, чл. 212, чл. 301 от НК. През 2012 година му били повдигнати нови обвинения, а именно: по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и предл. 4 вр. с ал. 2 от НК и по чл. 212 ал. 4 вр. сал. 1, вр. с чл. 20 ал. 4 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. След приключване на разследването делото  било внесено с обвинителен акт по посочените обвинения за разглеждане от Специализиран наказателен съд – С.. С разпореждане от 01.04.2013г. по НОХД № 250/2013г. Втори състав на СНС - С. прекратил съдебното производство и върнал същото на Специализираната прокуратура - С. за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите, в това число и на Д.З.Г., като Специализираната прокуратура - С. била изпратила делото в Окръжна прокуратура – С.. ОП - С.прекратила частично ДП по отношение на престъплението по чл. 255 от НК за всеки един от обвиняемите. С постановление от 29.04.2014г., Специализираната прокуратура - град С. прекратила частично наказателното производство по ДП № ЗМ - 199/2009г. по описа на ОД на МВР срещу него за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и предл. 4 вр. с ал. 2 от НК, като приела, че не било налице състав на престъпление по повдигнатото обвинение. Със същото постановление, досъдебното производство било изпратено на РП - Р. по компетентност. С постановление от 30.05.2014г., Районна прокуратура - Р. прекратила частично наказателното производство по ДП № ЗМ - 199/2009г. по описа на ОД на МВР срещу Д.З.Г. отново поради липса на състав на престъпление по повдигнатото обвинение за следните престъпни състави: чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал, 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С постановление от 06.06.2014г, на Районна прокуратура - Р., Д.З.Г., отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство ДП № ЗМ - 199/2009г. по описа на ОД на МВР – С., като му били повдигнати нови обвинения, а именно за престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Това обвинение било внесено в Районен съд - С.с обвинителен акт от 11.08.2014г., образувано било НОХД № 320/2015г. по описа на Районен съд – С. , като наказателното производство било прекратено с разпореждане на съда от 11.02.2015г. и делото било върнато на Районна прокуратура - Р. за отстраняване на допуснати нарушения в хода на разследването. С постановление от 26.06.2015г. на Районна прокуратура -Р., досъдебно производство ДП № ЗМ - 199/2009г. по описа на ОП - С./срещу обвиняемия Д.З.Г. било прекратено и за повдигнатите нови обвинения. В хода на разследването му били налагани мерки за неотклонение както следва: задържането му на основание чл. 64 ал. 2 от НПК за срок от 72 часа, мярка за неотклонение „задържане под стража", „Домашен арест", „парична гаранция" в размер на 3 500 лв., като последната мярка за неотклонение била отменена с постановление № 1409/2010 от 08.11.201 Зг. на ОП- С.. За времето на воденото срещу Д.З.Г. наказателно производство приятелите и познатите му престанали да се интересуват от съдбата му. Близо петте години, през които траело воденото срещу него наказателно производство били невъзвратимо загубени за него, семейството, работата му. Загубил граденото с години доверие към него като личност, приятел, човек. При всяко едно негово начинание, било то в личен или професионален план му се налагало всеки път да доказва невинността си, въпреки, че по никакъв начин не била доказана вина по обвиненията, които му били повдигнати. Всички процесуални действия, извършвани с него като обвиняем или подсъдим, го изваждали от емоционалното му равновесие за дълго време. Постоянно мислел какво щяло да се случи, обземало го чувство на безпокойство за неговото бъдеще и това на семейството му. Ставал необщителен и се затварял в себе си. Чувствал се безполезен и нямал желание да контактува с никого. Ставал лесно раздразнителен и реагирал остро към околните, когато се повдигал въпрос за делото му. Нарушил се съня му, поради което през деня трудно се концентрирал и лесно се уморявал, загубил доверие към приятели и близки хора. За времето на воденото срещу него наказателно производство, той претърпял редица унижения и страдания. Същото продължило дълго време - близо пет години, които години били най - тежките в живота му, особено тежко, преживял времето, през което бил задържан под стража, в последствие домашен арест, което време той бил подложен на изключителни страдания, унижения, емоционален и психически дискомфорт и бил под силен и непрекъснат стрес. Скотските условия, в които бил поставен в ареста, били без аналог. Килията била съвсем малка, за четирима души, като често се случвало допълнително да настаняват поне по още един човек, който спял на дюшек на пода. Нямало санитарен възел и до тоалетна се ходило в една поцинкована кофа. Нямало и достатъчно светлина, прозорчето било съвсем малко, а помещението тъмно и неуютно. Често го болели очите. Преди влизането му в ареста, той се намирал в много добра физическа форма, но с течение на дните и месеците започвало да го боли цялото тяло от продължителното залежаване. Просто нямало и елементарна възможност дори и за най - малки движения. В килията нямало мивка и поради това не можел дори да поддържа нормална лична хигиена. Често се случвало храната да е напълно негодна за консумация и не рядко бил спохождан от болки в корема и стомашни разстройства. Условията в ареста били нечовешки и крайно унизителни, което било в пълен разрез с чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основни свободи. Здравето му рязко се влошило и на няколко пъти имал бъбречни и нервни кризи. Когато роднините и най - близките му приятели идвали да го видят в ареста му разказвали, че веднага след задържането му в родния му град П. било започнало да се говори, че бил замесен в извършването на големи и сериозни престъпления. Неоснователните обвинения, че той бил извършил тези престъпления, неизбежно рефлектирали върху авторитета му и чувството за лично достойнство, давали своето тежко отражение върху личностовите и професионалните му отношения. В очите на колеги и клиенти той бил по - скоро престъпник отколкото почтен и доверен колега и партньор. Претендира и всички направени от него съдебни разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. В Пледоарията на процесуалните му представители адвокати се сочи, че искът е напълно основателен и доказан, като молят той да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици, като ответникът бъде осъден да му заплати претендираното парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането /22.07.2010г./ до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по делото. Представили са Списък с разноските му по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и представената от него Писмена защита по делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ- Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.С. не е депозирала писмен Отговор по реда на чл.131- 133 от ГПК, не е изпратила процесуален представител и не е пледирала пред настоящата първа съдебна инстанция. Не е представила и писмена защита по делото.

 

КОНТРОЛИРАЩАТА страна Окръжна Прокуратура - С.е подала писмен Отговор на ИМ по реда на чл.131-1 33 от ГТПК, в който  заявява, че искът е допустим. Сочи, че оспорва изцяло предявения иск като недоказан по основание и размер. Счита, че искът е прекомерно завишен спрямо съдебната практика. Прави възражение относно адв. възнаграждение, като прекомерно завишено, тъй като по делото е приложено пълномощно и счита, че за такъв иск е прекомерно.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция  на настоящия първоинстанционен ОС – С.. Предявеният с ИМ иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Процесуалната допустимост на съдебното производство по делото и на самия иск, е пряко свързан с процесуалната легитимация на страните по делото/активна и съответно пасивна/, тъй като касае надлежността на страните в това конкретно исково съдебно производство по делото. Легитимирани страни по делото за този особен осъдителен иск са тези правни субекти, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса.

Заявеното от ищеца спорно право обуславя надлежните страни по делото, като формалната процесуална легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната легитимация – неговата основателност. Искът, предмет на настоящото производство е за заплащане на парично обезщетение за твърдените от ищеца претърпени от него неимуществени  вреди, вследствие незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на досъдебното производство – Прокуратурата на Република България/ПРБ/. Тоест, за да е допустим иск с такова правно основание, същият следва да е предявен от пострадало лице от незаконосъобразни актове и действия на органите на досъдебното производство по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, срещу органите издали съответните актове, респективно  извършили съответните незаконосъобразни действия. Видно от материалите по приложеното приключено наказателно производство против ищеца № 548/2014г. от 26.06.2015г. на ДП № ЗМ 199/2009г. по описа на ОД на МВР С..

            Производството е образувано по исковата молба на Д.З.Г., подадена чрез пълномощника му адв. Е.Ж., против Прокуратурата на Република Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът излага доводи в исковата молба, че на 22.07.2010г. по досъдебно производство ЗМ -199/2009г. по описа на ОД на МВР -С.с-р „ИЛ" бил привлечен в качеството на обвиняем,  за това, че през периода месец януари 2008 година месец юни 2009 година в град Р., област С., в условията на продължавано престъпление, заедно с още пет лица, чрез използване на документи с невярно съдържание - издадени от него като упълномощено лице данъчни фактури от дерегистрирани по ЗДДС търговски дружества, получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства от “М.” ЕАД гр. Р., като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Бил привлечен като обвиняем, заедно с други пет лица за посегателство по глава X, особена част на ИК „Престъпление против реда и общественото спокойствие", а именно за престъпление по чл. 321 от НК/участие в организирана престъпна група/, за посегателство по глава VII, особена част на НК„ Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителна системи", а именно за престъпление по чл. 255 от НК; избягване установяване и плащане на данъчни задължения, на ДЦС в големи размери и за посегателство по глава V „Престъпления против собствеността" особена част на НК, а именно за престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК - документна измама, с пострадал собственик на чуждото движимо имущество „М." ЕАД- престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 1, вр, с чл. 26, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК; по чл.225 ал. 1 т. 6 предл. 1, вр. с чл. 26, вр, с чл. 20, ал. 2вр. с ал. 1 от НК, чл. 321 ал, 3 предл. поел. т. 2 вр.с ал. 2 вр. с чл. 255 ал. 1 т. 6 предл. 1 и чл. 212 ал. 1 от НК, като по - късно обвинението му е изменено - по чл. 321, ал. 3 предл. последно, т. 2 вр. с ал. 2 вр. с чл. 255 ал. 3 чл. 308 и чл. 309, чл. 212, чл. 301 от НК. През 2012 година на ищеца Д.З.Г. били повдигнати нови обвинения, а именно: по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и предл. 4 вр. с ал. 2 от НК и по чл. 212 ал. 4 вр. сал. 1, вр. с чл. 20 ал. 4 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. След приключване на разследването делото е било внесено с обвинителен акт по посочените обвинения за разглеждане от Специализиран наказателен съд - С., С разпореждане от 01.04.2013г. по НОХД № 250/2013г. Втори състав на СНС - С. е прекратил съдебното производство и е върнал същото на Специализираната прокуратура - С. за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите, в това число и на доверителя ми Д.З.Г., като Специализираната прокуратура - С. е изпратила делото в Окръжна прокуратура- С..  Според Специализираният съд, обвинителният акт не съответства на императивни изисквания на НПК. В него не се отразени времето, мястото и начина на извършване на инкриминираната дейност, като и участието на обвиняемите в осъществяването й, а относно обвинението за престъпление по чл. 212 от НК не е било спазено изискването за пълнота на фактическото обвинение в този смисъл. Съдът е отчел като съществен пропуск неописването като фактология на обстоятелства, релевантни за дейността - дали въпросните документи са послужили като средство за възбуждане на заблуждение, у кое физическо лице, извършило ли е същото разпореждане с имуществения предмет при евентуално създадена у него неправилна представа, както и кога /като време/ е настъпила вредата за ощетеното юридическо лице. Съдът е приел, че от обстоятелствената част на обвинителния акт „по никакъв начин не става ясно времето на осъществяване на документната измама", респ. кое обосновава посочените в обвинителните диспозитиви периоди на извършване на това престъпление.  Съдът е констатирал липсата на пълно, точно и ясно описание на обвинението за престъплението чл. 321 от НК, изразяващо се в непосочване на всички съставомерни признаци на деянието от обективна страна, като в тази връзка е конкретизирал нужда от уточняване мястото на осъществяване на престъпната дейност. Съдът е приел, че липсва нарочно произнасяне от прокуратурата по отношение на повдигнатите обвинения по чл. 255 от НК. След като получила обратно досъдебното производство за отстраняване на посочените от СНС съществени процесуални нарушения, ОП - С.прекратила частично ДП по отношение на престъплението по чл. 255 от НК за всеки един от обвиняемите. Предвид изпълнение указанията на зам. Главния прокурор на РБ при ВКП и тези на АП – П., наблюдаващият ДП прокурор от ОП - С.е преценил, че процесното досъдебно производство следва да се изпрати по компетентност на Специализираната прокуратура - С.. С постановление от 29.01.2013г., досъдебното производство е било прието по компетентност в СП, като довършването и приключването на разследването е било възложено на разследващ полицай със специална компетентност от състава на ГДНП. Във връзка с искане от Съда по производство по чл. 369 ал. 1 от НПК, инициирано от трима от обвиняемите, далото е било изпратено в СпНС. От там се е върнало на 27.02.2014г., като с определения на два съдебни състава е дадена възможност на прокуратурата да упражни правомощията си по чл. 369 ал. 1 от НПК в законовия тримесечен срок. С постановление от 29.04.2014г., Специализираната прокуратура - град С. е прекратила частично наказателното производство по ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР срещу доверителя ми за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и предл. 4 вр. с ал. 2 от НК, като е приела, че не е налице състав на престъпление по повдигнатото обвинение. Със същото постановление, досъдебното производство е изпратено но РП - Р. по компетентност. С постановление от 30.05.2014г., Районна прокуратура - Р. е прекратила частично наказателното производство по ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР срещу Д.З.Г. отново поради липса на състав на престъпление по повдигнатото обвинение за следните престъпни състави: чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал, 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С постановление от 06.06.2014г, на Районна прокуратура - Р., доверителят ми Д.З.Г., отново е привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР – С., като са му повдигнати нови обвинения, а именно за престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, затова че през периодите: 02.04.2007г. - 28.12.2007г.; от 16.01.2008г. - 27.11.2008г.; от 05.01.2009г. - 23.06.2009г, в град Р. в условията на продължавано престъпление, на няколко пъти, като помагач в съучастие с Ж. В. Ж. - извършител, З. Н. М.- извършител, С.П. И. - извършител и К.С. С. - извършител, умишлено е улеснил извършването на престъпление чрез набавяне на неистински частни документи фактури, издадени от различни търговски дружества. Това обвинение е внесено в Районен съд - С.с обвинителен акт от 11,08.2014г., образувано е НОХД № 320/2015г. по описа на Районен съд - С., като наказателното производство е прекратено с разпореждане на Съда от 11.02.2015г. и делото е върнато на Районна прокуратура - Р. за отстраняване на допуснати нарушения в хода на разследването. С постановление от 2б,06.2015г. на Районна прокуратура -Р., досъдебно производство ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/; /преписка № СП 1409/2010г. по описа на ОП – С./срещу обвиняемия Д.З.Г. е прекратено и за повдигнатите нови обвинения, а именно: за престъпления по чл. 316, от НК вр. с чл. 309 ал. 1 от НК вр. чл. 20 ал. 1 и ал. 4 от НК вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. В хода на разследването на доверителя ми са налагани мерки за неотклонение както следва: С постановление на ОП-С.от 22.07.2010г. е било постановено задържането му на основание чл. 64 ал. 2 от НПК за срок от 72 часа, считано от 22.07.2010г. от 11,20 часа, а с Определение № 216/24.07.2010г. постановено по Ч.Н.Д. № 440/2010г. по описа на Окръжен съд – С., спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" /влязло в законна сила на 29.07.2010г./. С определение № 217/1б.11.2010г. постановено по Ч.Н.Д. № 657/2010г. по описа на Окръжен съд - С./влязло в законна сила на 20.11.20Юг./, мярката за неотклонение „задържане под стража" е изменена в „Домашен арест", която с влязло в сила определение на 11.02.2011 г, по Ч.Н.Д. № 75/2011 г. по описа на ОС – С., Съдът е изменил на „парична гаранция" в размер на 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/. Последната мярка за неотклонение е отменена с постановление № 1409/2010 от 08.11.201 Зг. на ОП- С.. В хода на разследването на досъдебно производство № ЗМ- 199/2009г- по описа на ОД на МВР - С.с - р „Ш" /преписка №1409/20 Юг. на ОП-С./, както и по време на образуваните и водени съдебни производства - едното пред СпНС - С. / НОХД № 250/2013г. Втори състав на СНС - С./, а другото пред Районен съд ~ С./НОХД № 320/2015г./, през периода от 22.07.2010г. до 26.06.2015г. /почти пет години/, на ищеца Д.З.Г., Прокуратурата на РБ е повдигнала и поддържала множество незаконни обвинения за извършени от него престъпни деяния, които представляват „ тежки умишлени " престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. По всички тези обвинения наказателното производство е било прекратено, тъй като е установено, че ищецът не е участвал в изпълнителните деяния нито като помагач, нито като извършител или съучастник. Освен, че е бил незаконно обвинен, доверителят ми е изтърпявал и най - тежките мерки за неотклонение, а именно: От 22.07.2010г., до 20.11.2010г./близо 4 месеца/- задържане под стража; От 21.11.2010г. до 11.02.2011г. /почти 3 месеца/- домашен арест; От 12.02.2011г. до 08.11.201Зг. - парична гаранция, отменена служебно от ОП - С.с постановление № 1409/08.11.2013г. Ищецът твърди, че бил задържан под стража близо четири месеца в следствения арест в С., където условията са меко казано нечовешки. Липсват каквито и да било условия за лична и обща хигиена. Използването на банята става само веднъж седмично. Не рядко в килията, която е с капацитет за четирима души допълнително са настанявани по един и дори двама задържани, които поради липса на място спят на дюшеци на пода. Сроковете на разследване, срокът на задържане излизали извън границите на разумното. Доверителят ми има чувството, че е изоставен от всички освен от най - близките си хора и неговите родители. Приятелите и познатите му престават да се интересуват от съдбата му. По разследването продължава да не се случва нищо и да не се работи и той няма представа дали се предвижда по - скорошно приключване на досъдебното производство. Докато трае разследването и формално са изготвяни и внасяни в съда обвинителните актове, органите на Прокуратурата на Република България така и не съумяват да съберат достатъчно годни доказателства, които да позволят да започне разглеждане на наказателното производство в съдебната му фаза, както и доказателства, от които да се направи без противоречивият извод, че Д.З. е извършил престъпленията, в които е обвинен. Тези факти предполагат извода, че всички действия извършвани от органите на прокуратурата срещу доверителя ми са преднамерени и незаконосъобразни и в резултат на това грубо и нечовешко отношение, ищецът е компрометиран в обществото, сред близките и приятелите си. Пет години траело воденото срещу него наказателно производство са невъзвратимо загубени за него, семейството, работата му. Загубил е граденото с години доверие към него като личност, приятел, човек. При всяко едно негово начинание, било то в личен или професионален план му се налага всеки път да доказва невинността си, въпреки, че по никакъв начин не е доказана вина по обвиненията, които са му повдигнати. Твърди, че всички процесуални действия, извършвани с ищеца обвиняем или подсъдим, го извадили от емоционално равновесие за дълго време. Постоянно мислел какво ще се случи, обземало го чувство на безпокойство за неговото бъдеще и това на семейството му. Станал необщителен и се затваря в себе си. Чувствал се безполезен и нямал желание да контактува с никого. Станал лесно раздразнителен и реагирал остро към околните, когато се повдига въпрос за делото му. Нарушил се сънят му, поради което през деня трудно се концентрирал и лесно се уморявал, губел доверие към приятели и близки хора. Счита, че в резултат на действията на органите на досъдебното производство и респективно -прокуратурата на РБ, като орган осъществяващ правомощията си по смисъла на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 НПК, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинения и привличането на доверителя ми в качеството на обвиняемо лице по досъдебно производство ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С./преписка № СП 1409/2010г. по описа на ОП – С., задържането му под стража, в следствие на което той прекарва в ареста четири месеца, изготвянето на два обвинителни акта по това досъдебно производство и внасянето им за разглеждане в съда, поддържането на обвинението в хода на проведените открити заседания, доверителят ми претърпява вреди от неимуществен характер:обвинение за извършени престъпления по чл.212, ал.4, вр. с ал. 1, вр. с чл, 26, вр. с
чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК; по чл. 225, ал. 1 т. 6 предл. 1, вр. с чл. 26, вр. с  20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, чл. 321 ал. 3 предл. поел. т. 2 вр.с ал. 2 вр. с чл. 255 ал. 1 т. 6 предл.1      и чл. 212 ал. 1 от НК, които престъпления са „тежки умишлени" по смисъла на чл. 93, т. 7отНК.;обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, вр. с ал. 2от НК и по л. 212 ал. 4, вр. с ал.1, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК;
обвинения за престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл.26, ал. 1 от НК от 24.07.2010г. до 16.11.2010г. на доверителя ми е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража", изменена в „домашен арест", от 07.02.2011г., изменена в „парична гаранция" в размер на 3500 лв. Делото било внесено с обвинителен акт по посочените обвинения за разглеждане от Специализиран наказателен съд - С.. С разпореждане от 01.04.2013г. по НОХД № 250/2013г. втори състав на СНС - С. е прекратил съдебното производство и е върнал същото на Специализираната прокуратура - С. за отстраняване на допусната нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите, в това число и на ищеца Д.З.Г., като Специализираната прокуратура - С. е изпратила делото в Окръжна прокуратура – С.. С постановление от 06.06.2014г. на Районна прокуратура - Р., ищецът Д.З.Г., отново е бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР – С., като са му повдигнати нови обвинения, а именно за престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, вр, с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Това обвинение е внесено в Районен съд - С.с обвинителен акт от 11.08.2014г., образувано е НОХД № 320/2015г. по описа на Районен съд-С., като наказателното производство е прекратено с разпореждане на Съда от 11.02.2015г. и делото е върнато на Районна прокуратура – Р.. За времето на воденото срещу Д.З. наказателно производство, той е претърпял редица унижения и страдания. Същото продължава дълго време - близо пет години, които години са най - тежките в живота му, Особено тежко, Д. преживява времето, през което е задържан под стража, в последствие домашен арест, което време той е подложен на изключителни страдания, унижения, емоционален и психически дискомфорт и е под силен и непрекъснат стрес. Условията в ареста били според него скотски, килията била  съвсем малка, за четирима души,  и се настанявали и още хора,  спящи на дюшек на пода. Нямало санитарен възел и до тоалетна се ходело в една поцинкована кофа. Нямало достатъчно светлина, прозорчето било съвсем малко, а помещението тъмно и неуютно. Често го болели очите. Преди влизането на ищеца в ареста се намирал в много добра физическа форма, но с течение на дните и месеците започнало да го боли цялото тяло от продължителното залежаване. Просто нямало и елементарна възможност дори и за най - малки движения. В килията нямало мивка и поради това не можел дори да поддържа нормална лична хигиена. Често се случвало храната да е напълно негодна за консумация и не рядко ищеца имал болки в корема и стомашни разстройства. Условията в ареста били нечовешки и крайно унизителни, което е в пълен разрез с чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основни свободи, където е казано, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Здравето му рязко се влошава и на няколко пъти има бъбречни и нервни кризи. Ищецът непрестанно страдал от мисълта, че е несправедливо обвинен и задържан по обвинения, които обстоятелства принудително го разделяли със семейството, близки, приятели. Ако обстановката в ареста го съсипва физически, то мислите за семейството го унищожавали психически. Независимо от усилията, които полагал, Д. не бил в състояние да преодолее тези емоции и да превъзмогне изпитаната тежка душевна болка, нанесената травма и множеството страдания. Твърди, че задържането му под стража и дълго воденото срещу него наказателно производство сринали авторитета и достойнството му. Доброто име, което е изградил било унищожено за няколко дни. Въпреки, че семейството му и близките му го подкрепяли в това тежко изпитание на духа и волята, често, когато идвали на свиждане в ареста ищеца изпитвал чувство на срам, че е изпаднал в положение, което злепоставя всички в обществото. Безсилието, че не може да промени нищо го смазва. Когато роднините и най - близките му приятели идвали да го видят в ареста му разказват, че веднага след задържането му в родния му град П. е започнало да се говори, че е замесен в извършването на големи и сериозни престъпления. Счита, че са били неоснователни обвиненията срещу него, че е извършил тези престъпления, неизбежно рефлектиращи върху авторитета му и чувството за лично достойнство, като са дали своето тежко отражение върху личностовите и професионалните му отношения. В очите на колеги и клиенти той бил по - скоро престъпник отколкото почтен и доверен колега и партньор. Чувствал се обиден и огорчен, заради това дело се променя и губи вяра в органите на прокуратурата. Въпреки подкрепата на семейството и близките приятели, споменът за преживяното бил изключително болезнен за него. Тези четири години, в които срещу него се води наказателно производство, привлечен е като обвиняем и предаден на съд, четири месеца е задържан под стража и още четири е под домашен арест, са най - лошите години в живота на ищеца. Събуждал се с мисълта, че хората го смятат за престъпник, няма ден, в който да не изпитва страх от бъдещето, ляга с мисълта каква ли несправедливост ще му донесе следващия ден. Заради незаконосъобразните действия на прокуратурата, са сринати самочувствието, психиката, здравето и финансовото му състояние. Ищецът претърпени от него вреди от неимуществен характер оценява на сумата от 70 000 лв. и намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпления, и последващо прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца. Отговорността в случая следва да се ангажира в лицето на ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер, и ръководи досъдебното производство. С оглед изложеното счита, че е налице правен интерес да претендира заплащането на обезщетение в размер на сумата от 70 000   лева, за причинените му от незаконните действия и актове на органите на Прокуратурата на РБ вреди от неимуществен характер, описани в ИМ. Претенцията му за обезщетението произхождала от изложените обстоятелства и действия и актове на прокуратурата, а именно: ако водещите разследването органи на дознанието към Прокуратурата на Република България не бяха повдигнали обвинение и привлекли ищеца в качеството на обвиняемо лице, той нямаше да бъде привлечен като обвиняем при други обстоятелства по това дело, респективно, Специализираната прокуратура и Районна Прокуратура - Р., не биха изготвили обвинителни актове, които да бъдат внесени за разглеждане в съда. Счита, че всеки един от тези постановени актове обоснова връзката по между им и причинените на доверителя ми вреди. Очевидно е, че действията на органите на Прокуратурата са взаимно свързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди, за които претендираме обезщетение. Претендирата сума за обезщетение от ответника счита, че следва да му бъде заплатена, основаваща се на факта, че причинените му вреди, произтичат от комплекс от действия и актове на органите на прокуратурата, всички извършени, респ. издадени в хода на наказателното производство, образувано и водено срещу него.  Осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца   е резултат от действия и актовете на органите на досъдебното производство, които са взаимосвързани и които в своята съвкупност са довели до причиняването на вредите, за които претендираме обезщетение. Причинените вреди на ищеца са възникнали в резултат на неправомерните действия на органите на ответника. Същите се изразяват, както следва: - обвинение за извършени престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. I, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по чл.255, ал. 1,т.6, вр. с чл. 26 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 321, ал. 3, предл, поел., т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 255, ал. 1, т. 6, вр. предл. 1 и чл. 212 ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, които престъпления са „тежки умишлени" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.; обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, вр. с ал. 2 от НК и по чл. 212, ал. 4, вр. сал.1, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК; обвинения за престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК от 24.07.2010г. до 16.11.2010г. на доверителя ми е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража", изменена в „домашен арест", от 07.02.2011г., изменена в „парична гаранция" в размер на 3 500 лв. Делото било внесено с обвинителен акт по посочените обвинения за разглеждане от Специализиран наказателен съд - С.. С разпореждане от 01.04.20]3г. по НОХД № 250/2013г. Втори състав на СНС - С. е прекратил съдебното производство и е върнал същото на Специализираната прокуратура - С. за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите, в това число и на доверителя ми Д.З.Г., като Специализираната прокуратура - С. е изпратила делото в Окръжна прокуратура – С. . С постановление от 06.06.2014г. на Районна прокуратура - Р., доверителят ми Д.З.Г., отново е привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/. по описа на ОД на МВР - С., като са му повдигнати нови обвинения, а именно за престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Това обвинение е внесено в Районен съд С.с обвинителен акт от 11.08.2014г., образувано е НОХД № 320/2015г. по описа на Районен съд – С., като наказателното производство е прекратено с разпореждане на Съда от 11.02.2015г. и делото е върнато на Районна прокуратура – Р.. Моли, да се  постанови решение, с което да се осъди ответника - Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата предявения иск сумата в размер на 70 000лв. - дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановление на Районна Прокуратура - Р. № 548 от 26.06.2015г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължимите такси. Прави доказателствени искания- представя  и моли да бъдат приети като писмени доказателства по делото Искане на Окръжна прокуратура - С.№ 1409/23.07.2010г., Протокол № 216 от 24.07.2010г. по ЧНД № 440/2010г. по описа на Окръжен съд – С.; Протокол Хе 317 от 16.11.2010г. по ЧНД № 657/2010г. по описа на Окръжен съд – С., Протокол № 34 от 07.02.2011г. по ЧНД № 75/2011г. по описа на Окръжен съд-          С.; Разпореждане от 01.04.2013г. по НОХД № 250/2013г. по описа на СНС, 2 – ри състав; Определение № 34 от 21.05.2013г. по ВНЧД № 144/2013г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 3 - ти състав; Постановление на ОП- С.от 08.11.2013г, № 1409/2010г. по ДП № ЗМ- 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С.; по описа на ОД на МВР - С.; Постановление   за  частично   прекратяване   на   НП   от   29.04.2014г.   от Специализирана прокуратура по пр.пр. № 29/2013г. по описа на СП, ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С.; Постановление за частично прекратяване на НП от 30.05.2014г. на РП -Р. № 548/2014г. по ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С.; по описа на ОД на МВР - С.; Постановление  за  привличане  на  обвиняем   и   вземане   на  мярка  за неотклонение от 06.06.2014г. на РП - Р. по ДП № 199/2010г. по описа на ОД на МВР - С.; Разпореждане от 11.02.2015г. по НОХД №320/2015г. по описа на Районен съд -С.; Постановление за прекратяване на НП № 548/2014г. от 26.06.2015г. на ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като№ 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С.; Иска да се изискат и приложат по настоящото дело материалите по ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С., относно всички актове и произнасяния на Прокуратурата и Съда, да бъдат допуснати до разпит трима свидетели- всички те при режим на довеждане, от чиито показания ще се установят твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, както и търпените от доверителя ми болки и страдания; и след разпита на свидетелите да бъде назначена съдебно - психологична експертиза, която след като се запознае с гласните и писмени доказателства по делото, да даде отговори на въпросите дали стресът, притесненията и напрежението от воденият срещу ищеца Д.З.Г. наказателен процес и взетите спрямо него мерки за неотклонение са предизвикали у него: тревожно - депресивна симптоматика и са оказали негативно влияние върху общото ме психично и емоционално състояние. Подал е и допълнителна уточняваща молба.

Тези установени и доказани по делото факти и обстоятелства безспорно определят бившия обвиняем по нак.дело/сега ищец по настоящото гр.д./, като носител на активното право на иск за претърпени вреди срещу органите на обвинението на досъдебното и на съдебното производство, които със свои актове и действия незаконно са повдигнали обвинение, водили са наказателно производство, определили са мярка за неотклонение/МНО/ на обвиняемия/ищеца/, като наказателното производство е приключило с неговото цялостно и окончателно оправдаване на всички съдебни инстанции. С оглед на тези обстоятелства, безспорно е установена активната процесуална легитимация на ищеца по настоящото гр. делото, против ответника. Същевременно исковата претенция е насочена срещу ответника- Прокуратурата на РБ- С., като претенциите на ищеца срещу ответника се състои в обстоятелството, че осъществяването на наказателна репресия против него в хода на досъдебното и в съдебното производство е комплекс от действия и актове на органите на обвинението, които са взаимосвързани, но от различна компетентност и които в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. Повдигането на обвинение, привличане в качеството на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение/МНО/ са все действия, извършени в съответната форма чрез установените в закона актове/ постановления/ на водещите разследването длъжностни лица, в резултат на постановления на ОП- гр.С., с което е образувано наказателното производство и са дадени указания за разследването му. Съгласно съдебната практика, ответникът по иска по чл.2 от ЗОДОВ трябва да има качеството на юридическа личност, каквато съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗСВ притежава цялата Прокуратурата на РБ, която е 1 бр. единно юридическо лице на бюджетна издръжка. В този смисъл ответната ПРБ- С. може да участва в качеството на ответник в това съдебно производство/каквото е настоящото/, и безспорно за нея е налице пасивна процесуална легитимация като ответник. Поради което провеждането на съдебното производство по предявения  иск е процесуално допустимо с оглед общите правила на процеса по общия процесуален закон/ГПК/ във вр. и със специфичните нормативни изисквания на специалния закон/ЗОДОВ/. Поради което настоящият първоинстанционен съд следва да се произнесе по съществото на спора между страните по настоящото първоинстанционно гражданско дело.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства - Искане на Окръжна прокуратура - С.№ 1409/23.07.2010г., Протокол № 216 от 24.07.2010г. по ЧНД № 440/2010г. по описа на Окръжен съд - С.; Протокол № 317 от 16.11.2010г. по ЧНД № 657/2010г. по описа на Окръжен съд - С.; Протокол № 34 от 07.02.2011г. по ЧНД № 75/2011г. по описа на Окръжен съд-    С.; Разпореждане от 01.04.2013г. по НОХД № 250/2013г. по описа на СНС, 2 – ри състав; Определение № 34 от 21.05.2013г. по ВНЧД № 144/2013г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 3 - ти състав; Постановление на ОП-С.от 0811.2013г., № 1409/2010г. по ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С.; по описа на ОД на МВР - С.; Постановление   за  частично   прекратяване   на   НП   от   29.04.2014г.   от Специализирана прокуратура по пр.пр. № 29/2013г. по описа на СП, ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010г./ по описа на ОД на МВР - С.по описа на ОД на МВР - С.; Постановление за частично прекратяване на НП от 30.05.2014г. на РП -Р. № 548/2014г. по ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С.; по описа на ОД на МВР - С.; Постановление  за  привличане  на  обвиняем   и   вземане   на  мярка  за неотклонение от 06.06.2014г. на РП - Р. по ДП № 199/2010г. по описа на ОД на МВР - С.; Разпореждане от 11.02.2015г. по НОХД №320/2015г. по описа на Районен съд -С.; Постановление за прекратяване на НП № 548/2014г. от 26.06.2015г. на ДП № ЗМ - 199/2009г. /посочено в някои документи като № 199/2010/ по описа на ОД на МВР - С..

Следователно процесната искова претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при изцяло оправдателно приключило наказателно производство против него, се явява принципно основателна, тъй като съгласно трайната и непротиворечива практика по аналогични случаи, съответният правозащитен орган отговаря и във случаите, включително и когато обвиняемото лице е  с изцяло и окончателно прекратено досъдебно наказателно преследване за престъпление от общ характер по НК- какъвто е настоящия случай. Фактическото и правното основание за оправдаване на подсъдимия съответства напълно на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от действащия ЗОДОВ. Поради което не съществува никаква пряка или косвена законова презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия, след като обвиняемия и подсъдим е било впоследствие изцяло оправдан, ведно с всички законни последици от това. Тъкмо обратното– презумпцията за невинност остава необорена и тепърва трябва да се докаже, че е съществувало основание за предприемане на наказателно преследване против обвиняемия/ищеца/, включително и за налагане му на мярка за неотклонение, дори и тя да е най- леката такава “подписка”. Приключването на наказателното производство с цялостно оправдаване на обвиняемия/подсъдимия/- ищеца, е достатъчно фактическо и правно основание, за да се приеме, че определянето и налагане на мярка за неотклонение е лишено от законово основание само по себе си. При недоказаност на обвинението, единственият възможен фактически и правен извод е, че обвиняемият е невиновен/невинен/, и ако се постанови изцяло оправдателна присъда спрямо него, с обратна сила всички действия и актове на правозащитните органи, с които са накърнени законните права и интереси на виновното лице с неправилно повдигнато обвинение, с произтичащите от това последици, се явяват изцяло и изначално незаконосъобразни. Такова цялостно оправдаване на подсъдимия може само да показва, че на лицето неправилно и незаконосъобразно е повдигнато обвинение/при липсата на достатъчно доказателства за виновността и/или авторството/, ограничени са негови права, накърнени са лични негови права като чест, достойнство, авторитет, право на  спокоен живот и други. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ има за обект защита не само на материални, но и на нематериални блага– причинени страдания от психически характер, свързани с незаконно обвинение в извършване на престъпление, накърняване честта, достойнството и доброто име на  гражданина, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези основни индивидуални човешки ценности. Разпоредбата на чл.32, ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България/КРБ/ изрично е сочи, че всеки има  право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Зачитането на тези ценности е задължение на всички правни субекти в държавата, включително и на органите на прокуратурата и полицията. Неоснователността на претенцията на държавата /чрез органите на полицията и прокуратурата/ спрямо едно физическо лице по образувано наказателно дело задължително води и до незаконност на предприетите с оглед нейното реализиране процесуални действия. Дали определено лице е изглеждало виновно в извършването на престъпление, когато му е повдигнато обвинение, не може да има никакво значение, тъй като Държавата като колективен орган няма право да накърнява неговата лична сфера, чест, достойнство или добро име чрез повдигане на обвинение за извършването на престъпление, ако съответният държавен орган не може да обори презумпцията за невиновност. След като до приключване на наказателното производството събраните писмени и гласни доказателства не могат да оборят законовата презумпция за невиновност по чл.14, ал.2 от НПК, то обвинението е изцяло и изначално незаконно, тъй като неговата основателност не е доказано по предвидения в закона ред. След като изцяло прекратителния съдебен акт срещу  обвиняемия- ищеца е влязла в законна сила, то повече от очевидно е, че деянието не е извършено от ищеца - следователно всички действията и актовете на правозащитните органи, реализирани спрямо него в хода на това наказателно досъдебно производство са изцяло и изначално незаконосъобразни. По съществото си влязлото в законни сила като изцяло прекратително прокурорско Постановление против ищеца има характера на прекратяване на незаконни служебни действия от ответника против него по смисъла на чл.3 от ЗОДОВ, които се  изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние, вземане на МНО и други подобни. В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени на обвиняемия/ищеца/ и са накърнени законни права и интереси, и с които  негативно са повлияни отношенията с близки и други членове на обществото, е увредено самочувствието и  доброто му име в семейството и в обществото. Ищецът за периода от време от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното преследване, е бил в условията на обвиняемо лице, без да са били налице законови основания за това. В този смисъл несъмнено и безспорно е, че актовете и действията, проведени по процесното наказателно производство против него от органите на обвинението, са изцяло незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу обвиняемото лице/ищеца/ е било приключило с неговото цялостно и окончателно оправдаване. Предвид горното, безспорно и несъмнено е, че актовете, действията и бездействията на органите на прокуратурата/ответника/ с оглед последвалото цялостно оправдаване и оневиняване на обвиняемия/ищеца/, се явяват незаконосъобразни и неправилни– тоест те се явяват незаконни по смисъл на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

От друга страна, видно от събраните по делото общо 2 бр. гласни доказателства- свидетелски показания, се установи следното :

Свидетелят Златко Демиров Г. заявява, че е баща на ищеца Д.Г..***.07.2010г. бил задържан синът му. На вратата на апартамента позвънили двама представители от Прокуратурата -  С.. Казали, че имат заповед за задържането му, който си бил в къщи. След като задържали сина му, същият ден бил доведен в ОД МВР – С.. Били цивилни лицата, които го задържали. Казали, че го задържат за справка. Първият ден не отишъл в С.при сина си, само един негов приятел отишъл. Синът му бил в една сграда до ареста на МВР. Там бил една нощ, след това в ареста бил преместен. Четири месеца бил в ареста. На 24.11. 2010г. го пуснали. Посещавал го като бил в следствения арест в С.. Синът му бил рухнал. За условията говорил, че били много мизерни, оплаквал се от осветлението, че нямал възможност да се разхожда и се обездвижил. Местели го непрекъснато. Първо бил сам, след това бил с някои лица от малцинствата. Идвал на посещение при сина си когато било възможно, тъй като през седмица било разрешено свиждането. След това бил идвал да му носи бельо, каквото било необходимо. Не бил пушач сина му, но бил в килията с пушачи и много се оплаквал от това. След като бил освободен от ареста, изтърпявал мярка за неотклонение “Домашен арест” в дома ни в гр. П. и живеели заедно тримата – той, свидетеля и съпругата му. Когато излязъл от ареста, физически синът му бил отслабнал с 30 кг.  Нощно време не спял, ако спял пък бълнувал, не бил същият човек като преди. Не можел да започне работа, макар и да се опитвал. П. бил малък град, разнесъл се бързо слухът, че бил задържан за извършено престъпление, поради това не могъл да започне работа. Имал пчелин, както го освободили, Д. отишъл да работи при него. Приятелите му се отдръпнали. Д. и приятелката му имали връзка 7 години и очаквали да се оженят и да правят сватба, но момичето се отказало и двамата се разделили. Синът му не бил същият човек, тъй като се отдръпнали от него много от приятелите му. Сега в момента също не бил добре, тъй като вдигал високо кръвно до 200. Докато бил в ареста многократно му носели капки и разни хапчета. Там си увредил зрението и без това се оплаквал от недоброто осветление в ареста.  Д. имал медицински документи за заболяване на очите, но за психологични проблеми нямал документи.

 

Свидетелят М.Г. М.заявява, че живее в гр. П., област В.. От 15-20 г. се познавали с Д.Г..***. Свидетеля също имал заведение и оттам се познавали. Зная, че ищеца бил задържан през 2010г. в ареста в гр. С.. Това се случило през лятото,  юни или юли месец. От други познати това му станало известно. Не бил идвал в С., за да се видят с ищеца. Посещавал го в дома му в гр. П., след като изтърпявал мярката за неотклонение “Домашен арест”. Видял, че бил отпаднал физически и не разговарял много. Минало доста време от тогава, докато вземал да излиза из града. Преди бил весело момче, общително. Бил притеснен от престоя в ареста. Знаел, че Д. се опитвал след като изтърпял наложения арест  да си намери работи, но не го вземали. Всички в града говорели, че бил в ареста за извършено престъпление. Той избягвал да излиза по заведения. Рядко излизал до центъра. Бил затворен. Сега си стоял на село- с.К., общ.П., обл.В.. 

Свидетелката Ж. М.Д. заявява, че от 9-10 години се познавала с Д.Г..***.  Били в една компания. Знаела, че през лятото на 2010г. бил задържан. Тогава се разчуло бързо, че бил задържан за няколко месеца в С., но за какво обвинение, не можела да кажа. След това говорили с Д. и той й казал, че бил неправомерно задържан в ареста в С.. След като бил освободен от ареста в С., изтърпявал мярка за неотклонение “Домашен арест” в дома си в гр. П.. Посещавала го в домът му. Това било в края на 2010г. и след това 2011г., след Нова година. Направило й впечатление, че Д. много бил отслабнал, направо се бил стопил. Не се чувствал добре и постоянно искал майка му да му мери кръвното, пиел хапчета, бил нервен, депресиран. Не била идвала в С.докато бил в ареста. След като си дошъл в П., тогава го виждала и си говорили. Градът им бил малък и се знаело всичко. Говорело се, че бил задържан и много от приятелите му се отдръпнали от него. Затова той не се чувствал добре, бил депресиран и нервен. Трудно се разговаряло с него. Те били с него в една компания и знаела, че доста хора спрели изцяло да контактуват с него.  Д. пиел хапчета за кръвно и успокоителни такива. Бил много подтиснат. Казвал, че бил невинен, а преживял такова нещо. Към момента не знае дали си търсил работа. Знаела, че сега помагал на баща си. Била на работа в “Б.” и имало обява, че се търсят сътрудници. Д. подал молба за работа, но тъй като тогава бил следствен, молбата му за работа била отхвърлена. А той имал завършено образованието, с каквото търсеха сътрудници. Преди Д. държал заведение в града и се занимавал там. След това заведението било затворено, защото се отдръпнали от него много хора. Той си загубил и голяма част от клиентелата, а оттам и средствата.

 

            Съдът кредитира в значителна степен показанията на всички тези общо 3 бр. свидетели/макар, че те са в близки родствени и житейски взаимоотношения с ищеца/, тъй като показанията на всички тези свидетели са пълни, подробни, обосновани, вътрешно непротиворечиви и без  каквито и да са противоречия помежду си. Освен това липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни някой от тези свидетели да е пряко и/или косвено заинтересован в морално или материално отношение от изхода на настоящия граждански съдебен спор. Още повече, че техните показания се потвърждават изцяло както от събраните по делото многобройни писмени доказателства, така и в значителна степен от изцяло прекратителното прокурорско Постановление в полза на ищеца П01.. От тези гласни доказателства се доказва по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият- ищеца в резултат на провежданото против него наказателно преследване от обвинителните органи на единната Прокуратурата на РБ, ищецът много тежко е преживял обвинението срещу него, бил е видимо много притеснен, избягвал е да говори по тази тема, изпитвал е страх от тази история, не носел на шеги, паднал е духом, затворил се в себе си, физически отслабнал много. Наказателното преследване против него е станало известно на неограничен кръг от хора– негови колеги, познати, роднини, клиенти и други. Впоследствие се е стигнало и значително промяна в самия ищец, като състоянието му е било такова, тъй като този случай е станал известен в обществото, коментиран е бил от много хора и са изказвани предположения каква ще е неговата по- нататъшна съдебна, семейна, лична и бизнес съдба, както и тази на семейството и на фирмата му.

 

            По делото има поискани от ищеца и назначавани и приемани от съда 2 бр. съдебно- психиатрични експертизи/СПЕ/, като първата е първоначална и допълнителна, а втората е повторна по смисъла на чл.201 от ГПК.

            Съгласно първоначалната първа СПЕ - Стресът, притесненията и напрежението от воденият срещу Д.З.Г. наказателен процес и взетите спрямо него мерки за неотклонение оказали негативно влияние върху общото му психично и емоционално състояние - преди МН "Задържане под стража", след освобождаването му от ареста, по време на изтърпяване на МН „Домашен арест" и след МН "Домашен арест", към датата на завеждане на иска в съда, и към датата на изследването, изразяващи се в: умерена степен ситуативна тревожност и повишена степен личностова тревожност, оформена като качество на характера; висока степен невротичност, депресивитет и емоционална лабилност; установената от изследването висока степен стеснителност отразява предразположението към стресово отреагиране в обичайни жизнени ситуации, което естествено засилва тревожно-депресивната симптоматика в кризисни за личността ситуации. 3авишените стойности на скала „Лъжа" от теста на Апзенк свидетелстват за евентуален стремеж към манипулиране на себепредставянето в избрана от освидетелстваният посока. Измерените завишени стойности на скала Лъжа били характерни за лица, които са слабо автономни. Конфигурацията на оценъчните скали свидетелства също така за нисък самоконтрол и за снижение на адаптивните възможности.

Съгласно заключението на допълнителната първа СПЕ към датата на изследването се установявали  данни  за умерена  степен ситуативна тревожност и повишена степен личностова тревожност, оформена като качество на характера. Изследването констатирало висока степен невротичност, депресивитет и емоционална лабилност. Установената от изследването висока степен стеснителност отразявала предразположението към стресово отреагиране в
обичайни  жизнени  ситуации,   което  естествено   засилвала  тревожно-депресивната симптоматика в кризисни ш личността ситуации. Нямало данни за влошено физическо здравословно и психологическо състояние на
освидетелствания Д.З.Г. преди датите на вземане на двете мерки за неотклонение „Задържане под стража " и „Домашен арест ". Не се установили данни за влошено физическо здравословно и
психологическо състояние на осв. Г. по време на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража". От направената справка в Следствен арест - С.било видно, че в амбулаторния журнал за прегледи за задържани лица Д.З.Г. не бил посещавал лекар и не бил съобщавал за здравословни проблеми при престоя в ареста. Липсвали данни за влошено физическо здравословно и психологическо състояние на осв. Г. по време на взетата мярка за неотколение „Домашен арест ". Освидетелстваният съобщавал, че тъй като не бил здравно осигурен, нямал личен лекар и не можел да предостави здравен картон и медицинска документация от периода преди и след датите на вземане на двете мерки за неотклонение „Задържане под стража" и „Домашен арест".      Не се установили данни за проблеми във физическото здраве и психологическото състояние на осв. Г. към датата на завеждане на иска в съда 10.02.2017г.

Съгласно заключението на повторната СПЕ стресът, притесненията и напрежението от водения наказателен процес срещу осв. ищец Д.З.Г., на 37 г., и взетите спрямо него мерки за неотклонение предизвикали у
него тревожно-депресивна симптоматика и оказали негативно влияние върху общото му психично и емоционално състояние, изразяващо се в Разстройство в адаптацията - след освобождаването му от ареста, по време на МН „Домашен арест" и след МН „Домашен арест". Не се установили данни за влошено физическо, здравословно и психологическо състояние на освидетелствания преди датата на МН „Задържане под стража". По     време     на     изтърпяване     на     МН     „Задържане     под стража"  освидетелстваният изпитвал физически дискомфорт - не можел да заспива от шума, зрението му се влошило, имал болки в мускулите, бъбреците и стомаха, нямал апетит, намалил драстично теглото си. Неопределеността на ситуацията, в която се намирал и липсата на достатъчно информация довели до усещането на повишена тревожност, чувство на безсилие и
отчаяние, което наложило да приема успокоителни. След датата на МН „Домашен арест", въпреки че осв. Г. първоначално се почувствал по-добре и по-спокоен, тревожно- депресивната   симптоматика   персистирала. Отново   нямал яснота за това какво ще се случи с него, поради което изпитвал тревожност. Сънят му бил разстроен, нямал желание да общува,
бил потиснат. Започнал отново да пуши. След изменението на
мярката в „Парична гаранция" нямал желание да излиза от
дома си. Станал сензитивен и раздразнителен, което пречело на
взаимоотношенията му. До прекратяването на наказателното
производство съзнанието му било заето постоянно с него, не можел да прави никакви планове за бъдещето, имал чувството, че   всичко   в   живота   му   се    объркало - работа, любов, отношения. Имал главоболие, световъртеж,      повишено артериално налягане, във връзка с което започнал да приема
медикаменти. Към датата на завеждане на иска в съда и към момента на изследването не се установили данни за наличие на изразена тревожно-депресивна симптоматика. По отношение на здравословното състояние били налице данни за Артериална хипертония. Като последица от преживения стрес все още била налице усещане на нервност, напрежение, раздразнителност и вегетативни нарушения, които били леко изразени и потребност от самоизолация.

 

С оглед така установеното и доказано от фактическа страна, съдът достигна до следните фактически и правни изводи :

Деянието, по което е повдигнато обвинението против ищеца, не е извършено от обвиняемия/ищеца/, поради което и действията и актовете на правозащитните органи от структурата на обвинението, реализирани спрямо него в хода на това наказателно преследване, са изцяло и изначално незаконосъобразни. По същество влязлото в законна сила изцяло прекратително прокурорско Постановление има характера на прекратяване на незаконни служебни действия на обвинителните органи против него по смисъла на чл.3 от ЗОДОВ, които незаконни действия се  изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние, и вземане на МНО- макар и не най- тежката, а най- леката в случая. В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени наказателни репресии срещу ищеца, са били накърнени негови законни права и интереси, които негативно са повлияли на отношенията му с близки и други членове на обществото, увредено е било самочувствието му и  доброто му име в обществото. Ищецът/там обвиняем/ е бил в условията на обвиняемо лице, без да са били налице основанията на закона за това- в този смисъл несъмнено и безспорно е, че актовете и действията, проведени по процесното наказателно дело, са изцяло незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу обвиняемия/ищеца/ е приключило с неговото цялостно и безусловно оправдаване по тези обвинения.  От което безспорно следва, че актовете, действията и бездействията на органите на прокуратурата с оглед последвалото цялостно оправдаване на обвиняваното и подсъдимо лице, се явяват изцяло незаконосъобразни и неправилни, следователно те са изцяло незаконни по смисъл на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Причинената вреда на обвиняемия/ищеца/ се изразява в засягане на неговите неимуществените права и блага, което се състои в смущение, накърняване или унищожаване на такива блага. А вреда е всяко отрицателно въздействие върху право или благо, което се охранява от правото/здраве, работоспособност, вещи, парични средства или др./, и тя се състои в отрицателно изменение, настъпващо в материалната и/или духовната сфера на един правен субект, какъвто е ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице или не.

С ИМ бившият обвиняем/ищеца/ е направил искане за заплащане на парични обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на общо 70 000 лв. В хода на настоящия първоинстанционен граждански процес бяха разпитани 3 непосредствени свидетели- очевидци, които познават ищеца и имат продължителни и непрекъснати наблюдения върху него като личност, психика, поведение и върху отражението което е дало обвинението на здравето и психиката му. От събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е претърпял редица вреди от неимуществен характер- ограничено е било правото му на свободно придвижване, тъй като е бил в условията първоначално на МНО“Задържане под стража“, заменена по- късно с наложена му МНО „Домашен арест”, повдигането на обвинение, третирането му като лице, извършило престъпление неизбежно са рефлектирали върху битието, съзнанието и отношенията му с другите близки и по- далечни хора- познати, приятели, семейство, клиенти, съдружник и други.

И тримата свидетели, разпитани по делото, с които ищецът е бил във възможно най- близки отношения/съпруга и съдружник/ в показанията си посочват категорично и безспорно, че  ищецът много тежко е преживял обвинението срещу него, бил е видимо много притеснен, избягвал е да говори по тази тема, изпитвал е страх от тази история и не носел на шеги. Паднал е духом, затворил се в себе си, физически отслабнал много. Посочват в показанията си, че  случаят е станал известен на неограничен кръг от хора – негови колеги и познати. Впоследствие е забелязал и наличието на промяна в самия ищец. Състоянието на ищеца е било такова, тъй като този случай е станал известен в обществото, коментиран е бил от много хора и са изказвани предположения каква ще е съдбата на ищеца, на семейството и на близките му. Тези свидетели всеки поотделно за себе си е забелязал промяната в поведението и състоянието на ищеца, обвинението е имало широк отзвук в обществото и се правели коментарии относно случилото се и съдбата на ищеца. Същите споделят и какво е очаквал ищеца да се случи с него, какво е било поведението и отношението му към най- близките му хора, как се е променил здравословно и психически.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Конституцията на Република България/КРБ/ личният живот на гражданите в страната е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателството върху неговата чест, достойнство и добро име. Безспорно от събраните гласни доказателства се установява, че наказателното производство е уронило авторитета на ищеца сред близки и приятели, че е рефлектирало негативно върху самочувствието му, поведението, общуването, както и че е нарушило нормалния му живот и че е създало сериозни проблеми в семейния му живот. Тези обстоятелства налагат извод, че действията и актовете на органите на обвинението по това наказателно производство са повлияни негативно върху личната сфера на ищеца, като на същия са накърнени законни права и интереси, гарантирани с Конституцията и законите на страната ни. Обезщетението за тези престъпни неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконен акт, трябва да се стигне до обоснован извод, че е повлияно психическото и моралното състояние на  пострадалия. Справедливото обезщетение за претърпени морални вреди трябва да бъде определено според степента на засягане на психическата сфера на увредения. С оглед съдебната практика и конкретните данни поделото, предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди се явяват основателни и се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства. Горепосочените  посочени и анализирани причините за настъпване на вредите, за които се претендира такава обезвреда. Безспорно е, че ако по досъдебното производство не беше повдигнало обвинение на ищеца и същият не беше привлечен в качеството на обвиняемо лице, не беше определена и наложена МНО, и не беше водено против него наказателно досъдебно производство, той не би претърпял такива унижения, с които неизбежно е свързано подобно преживяване, както и не би влошил отношенията с близки и колеги поради тези обстоятелства, а и не би преживял другите негативни последици за здравето и живота си, свързани с наказателното дело против него. Пряката причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, щом без него те не биха настъпили- т.е. наличието на причинна връзка между подробно посочените в ИМ актове и действия на органите от една страна, и настъпилите вреди от друга страна, което е доказано по несъмнен и безспорен начин по делото. По този начин ищецът е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатото му обвинение, като тази изцяло оправдателна Присъда има силата на присъдено нещо както за подсъдимия/ищеца/ и обвинението/прокуратурата/ по наказателното производство, но и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК, както и за всички други органи, учреждения длъжностни лице.

От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано/какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца неимуществени щети. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/следователи и прокурори/ от ОП- гр.Ст.Загора, както неразделна част от ПРБ- С.. С посочените по-горе актове на прокуратурата и на съда, безспорно се доказва, че действията на ОП- Ст.Загора, като неразделна част от ПРБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата Прокуратура на Република България- С., в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.

Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно Закона за съдебната власт/ЗСВ/ и Наказателно- процесуалния кодекс/НПК/, Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице е оправдано/какъвто е настоящия казус/, респективно когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност - напротив, налице са данни за неговия висок професионализъм и изграден авторитет сред неговите колеги и служители в полицията. Ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни. Той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си. В поведението си се ръководи от принципите за уважение и зачитане на институциите и общо приетия правов ред, бил е целенасочен, със съхранен самоконтрол, държал на семейната и професионалната си чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти. Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в сравнително добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и деца, с родителите и съдружника си, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай перипетиите с наказателното дело ищецът много се измъчил, бил психически разстроен, което е довело и до значителна промяна във външния му вид и в поведението му.

И макар, че след като е било приключило изцяло наказателното дело против него и с оглед на изтеклото време, ищецът все още не се е възстановил напълно физически, в поведението му още се усещала тревожност и той останал мнителен, без по- предишната вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други- започнали да го избягват, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и глава на семейство, който да служи за пример на колеги и близките си. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени.

Следствие от незаконното обвинение съществено е бил уронен авторитета на ищеца пред колегите му и в обществото, пред обществеността на града, в който живеел, поради това, че негативните факти около личния живот и работата му са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество негови колеги, приятели и познати., както и от клиентите му. Следователно воденото против него наказателно производство обективно тогава и в настоящия момент е довело до това той да има по-ниско самочувствие, останал е раздразнителен и се е затворил в себе си. Физически се променил много. Поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг процес, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и воинския дълг. Дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното производство при извършване на процесуално-следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника/ПРБ- С./ е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по смисъла на чл.49 във вр. с чл.45 от общия закон/ЗЗД/ във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон ЗОДОВ/. С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален     и     психически     дискомфорт, които следва     да бъдат обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

 

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ГЛАВНИЦАТА :

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило сравнително дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по- късното изчистване на името му. Реално разследването срещу ищеца е траяло в периода от повдигането на обвинение му /22.07.2010г./ до датата на окончателното прекратяване на наказателното досъдебно преследване /26.06.2015г./- тоест общо 59 месеца, от които с МНО “Задържане под стража“ 4 месеца и с МНО“Домашен арест 3 месеца. Установи се и се доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът като обвиняем е претърпял морални болки и страдания в резултат на необосновано опетненото му име в работата, в семейството и в обществото, свързано с провежданото против него наказателно преследване, което следва да бъде надлежно оценено и обезщетено. Поради това съдът счита, че предвид естеството на увреждането, стандарта на живот в страната, възрастта на ищеца, наложената му най- лека  мярка за неотклонение “подписка”, продължителността на наказателното преследване, и присъдените други парични обезщетения по аналогични случаи пред последните 5 години от съдилищата в региона ни, необходима и достатъчна сума за адекватно репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди за периода от общо около 3 г. и 5 м./от които около 4 м. с МНО „Задържане под стража“, около 3 м. с МНО „Домашен арест“ и около 2 г. и 9 м. с МНО“Парична гаранция“, при среден размер 285, 50 лв. на минимална работна заплата за страната за този период от време/определяна със съответното  множество ПМС за този период от време, считано от 22.07.2010г. до 08.11.2013г. включително/, е сумата от 25 000 лв., която прави около 25 бр. средни заплати/или около 55 бр. МРЗ за страната за този период от време. Същата следва да се заплати от ответника/ПРБ- С./ като единствено самостоятелно ЮЛ- публичноправен орган, който отговаря за всички противозаконни действие, актове и бездействия на своите органи и служители/прокурори, следователи и разследващи полицаи/- в случая прокурор от РП- гр.Р., обл.Старозагорска. Съдът счита, че в този му размер искът за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е напълно основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот. В останалата част над установените и доказаните общо 25 000 лв. до първоначално претендираните общо 70 000 лв./като главница/, исковата претенция се явява твърде завишена/в повече от 3 пъти над претендирания в ИМ размер/, същата се явява частично неоснователна и недоказана в този си по- висок и завишен размер над признатите 25 000 лв. до претендираните общо 70 000 лв., и следва да се отхвърли в тази й част, ведно със законните последици от това. В този смисъл е постоянната, неизменна и непротиворечива практика по аналогични случаи както на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, така и на въззивния му ПАС- Пловдив, както и на касационния ВКС- С..

 

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на имуществени и неимуществени вреди в уважените размери като главници, се дължат от виновния- ответника/ПРБ- С./ към пострадалия - ищеца, считано от датата на увреждането му /датата на окончателното прекратяване на наказателното производство против него на 26.06.2015г./, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ НА ИЩЕЦА :

На осн. чл.78, ал.1 и 5 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, с оглед частичното уважаване на исковата претенция на ищеца против ответника, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на общо 1 190 лв. за адвокатски хонорар на 1 пълномощник- адвокат и за възнаграждение на двете вещи лица по делото, съобразно уважената част от исковете му.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- Ст.Загора в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С., чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.пред въззивния му Апелативен съд- гр.П..

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.50- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.Р    Е    Ш    И  :

 

 ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република Б., гр.С., бул. “В.” №. да заплати на ищеца Д.З.Г., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис № . общо сумата 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от  наказателното преследване по ДП № ЗМ– 199/2009г. по описа на ОД на МВР- гр.С.за периода от 22.07.2010г. до 26.06.2015г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 25 000 лв. от датата на прекратяване на увреждането /26.06.2015г./, до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ над присъдените 25 000 лв. до претендираните общо 70 000 лв., като частично неоснователен и недоказан в тази му част.

 

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б.- гр.С.-., бул.“В.“ № . да заплати на ДРАГОМИР З.Г. - ЕГН ********** *** общо сумата 1190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/ за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- Ст.Загора, чрез ОС- С.пред ПАС- П..

 

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :