РЕШЕНИЕ
№
06.07.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на дведесет
и втори май през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1889 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Р.Ч., ЕГН ********** ***, съд.адрес:***, офис №2-адв.М.П. против
Наказателно постановление №19-1818-000384 от 08.07.2019 г. на Началник сектор
при РУ гр.Пазарджик, с което на същия за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 150 лева и за нарушение на чл.119, ал.1
от ЗДП и на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева
и на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са отнети са отнети 8 контролни точки.
Поддържа се, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, тъй като не е
извършено вмененото нарушение. Навеждат се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата сектор РУ гр.Пазарджик,
не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа че НП
като правилно и законосъоброзно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен акт за
установяване на административно нарушение, за това че на 11.06.2019 г. около 09,00
часа в гр.Пазарджик на бул.”ГеоргиБенковски” управлява л.а. “Опел Фронтера” с ДК №РА 8624
КВ, собственост на К. Иванов Гигиг, като извършва следните нарушения:
1.Преминава на червен светофар при нормално работеща
светофарна уредба;
2.Не пропуска стъпилитена пешеходната пътека
пошеходци, като създава реална предпоставка за ПТП между МПС и пишиходец.
Въз основа на това е
издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля Б.Б.-актосъставител, както и писмените доказателства представени по делото.
АУАН е съставен съобразно изискванията
на чл.40 и сл. от ЗАНН. Същият е съставен в присъствие на нарушителя и в
присъствието на свидетел на установяване на нарушението. Същият съдържа всички
реквизити, изискуеми в чл.42 от ЗАНН. Актът е
подписван от съставителя и от свидетеля, посочен в него. Предявен е на нарушителя да се запознае със съдържанието му и
подписан
от него без възражения, като му е връчен препис от него, удостоверено с подписа
на нарушителя.
Обстоятелството, че актът е съставен в
присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно
чл.43, ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от
свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият
закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно
чл.40, ал.3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя
в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели за
съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение.
Нещо повече, в чл.40, ал.4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът
да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята
на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява
правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок
на акта.
Възраженията за непълно и неточно
описание, с оглед точното място на извършване на нарушението съдът намира за
неоснователно. Обжалваното НП отговаря на
императивните изисквания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него се съдържа
подробно, ясно и точно описание на нарушението, време и място на извършване, като мястото е
конкретизирано си града и именто на булеварда, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават.
І.
Относно нарушението на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.119, ал.1, т.1 от
ЗДП., която вменява задължение на водача на нерелсово
пътно превозно средство при приближаване
към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Фактическите констатации описани в НП относно не пропускане на
стъпилите на пошоходната линия пешеходци съдът приема за установени въз основа на
показанията на свидетеля Б. и не оборени от жалбоподателката.
Съдът дава вяра на тези показания, тъй
като същите са конкретни, ясни, непредубедени и дадени от очевидец на
нарушението. Свидетелят дава показания, че той заедно с колегата си Шкодров
стъпили на пешеходната пътека, когато светнал зелен сигнал на светофарната
уредба. В този момент жалбподателят преминал с управляваниея от него автомобил
в посока от Затвора към спортна зала „Васил Левски“. Наложило се свидетелят Б. и
неговия колега спрат, за да пропуснат минаващия през пешеходната пътека лек
автомобил, управляван от жалбоподателя.
При тези данни съдът счита, че от
обективна и субективна страна е осъществен състав на нарушение по чл.119, ал.1,
т.1 от ЗДП.
При определяне размера на санкцията
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на
нарушението, както и че същото е извършено за първи път. В този смисъл съдът
счита, че санкцията е правилно определена в и равна на императивния размер на
максимума по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДП.
По изложените съображения обжалваното
постановление, в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Проверката за законосъобразността на отнетите контролни точки не се
осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът не коментира тази
част от НП. Но следва да се има предвид, че съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-1959/2007 г., отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление.
ІІ.
Относно нарушението на чл.6, ал.1 от ЗДвП.
Фактическите обстоятелства описани в акта, дали
повод за издаване на обжалваното НП, относно това нарушение се установяват отново
от показанията на свидетеля Б., очевидец на извършване на нарушението.
Показанията на свидетеля Б., че жалбподателт
преминал през кръстовището на червен светофар са ясни и логични, с оглед на
обстоятелството, че свидетелят предприел преминаване на пешеходната пътека,
когато светофарът светел зелено, т.е. жалбподателят не спирайки пред
пешехонатта пътека преминал през кръстовището именно на червен светофар.
При
тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП.
Преминаване на забранен светлинен сигнал на
светофара при нормално работеща светофарна уредба, представлява нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на участниците в движението,
какъвто е водачът на МПС да съобразяват своето поведение
със светлинните сигнали.
Несъмнено при незпазване на която и да била
сигнализация определяща правилата за предимство и движение по пътя, в случая
светлинна сигналицзация, е налице реална опасност за всички участници в
движението. В случая е била създанена опасност за движението на пешеходците
стъпили на пешеходна пътека, правомерното, като само навременната им реакция е
предотвратила настъпване на ПТП.
При
определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административното наказание като е отчел, тежестта на нарушението, свързано несъмнено със създадена непосредствена опасност за движението.
При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията
е правилно определена съобразно установения императивен размер за съответното
нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП
По
изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и
следва да бъде потвърдено и в тази част.
По делото е направено искане и от процесуалния
представител на жалбподателя за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г.,
влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по
ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на НП
искането следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-1818-000384
от 08.07.2019 г. на Началник сектор при
РУ гр.Пазарджик, с което на К.Р.Ч.,
ЕГН ********** ***, съд.адрес:***,
офис №2-адв.М.П. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 150 лева и за нарушение на
чл.119, ал.1 от ЗДП и на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са отнети са отнети 8 контролни
точки.
ОТХРЪЛЯ искането на К.Р.Ч.,
ЕГН ********** да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да заплати направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждаение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: