Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 40-260013

 

гр. Елена, 21.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     Председател: Искра Вараджакова

при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 215 по описа за 2019 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 във вр. с чл. 318 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „М.ЛМ” ООД с. Б., общ. Плевен, представлявано от М. Х. И., против „Е.Ф.ВТ” ЕООД гр. З., представлявано от М.Г.Д.. В същата се твърди, че на 01.09.2018 г. между ищеца, действащ в качеството на продавач, и ответника, действащ в качеството на купувач, бил сключен Договор за покупко-продажба на 3199 литра евро дизел 10ррms.Б6 на стойност 5454.30 лв. без ДДС (6545.16 лв. с ДДС) и 3567 литра бензин А95Нbio на стойност 60**.06 лв. без ДДС (7255.27 лв. с ДДС). За доставката на закупеното гориво ищецът направил разходи в размер на 103.61 лв. без ДДС (124.33 лв. с ДДС). За продаденото гориво и неговото доставяне ищецът издал фактура № **********/01.09.2018 г. на ответника. Фактурата била приета с полагане на подпис от страна на управителя М.Г.Д.. Същата била на обща стойност 11603.97 лв. без ДДС (13924.76 лв. с ДДС). Според ищеца задължението на ответника по заплащане на посочената сума станало изискуемо със сключване на договора, а именно на 01.09.2018 г. На 01.11.2018 г. ответникът извършил вътрешнобанков превод на сумата 2000.00 лв. по сметка на ищеца, като по този начин намалил дължимата от него главница от 13924.76 лв. на 11924.76 лв. с ДДС. Други плащания от негова страна не постъпили до момента на подаване на исковата молба. С оглед на това главницата останала в размер на 11924.76 лв. Ищецът претендира от ответника и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради неизпълнение на паричното задължение от момента на падежа до окончателното изплащане на главницата, както следва: 766.51 лв., а именно: от 01.09.2018 г. до 01.11.2018 г. върху сумата 13924.76 лв. в размер на 239.82 лв. и за периода от 02.11.2018 г. до 09.04.2019 г. върху сумата 11924.76 лв. в размер на 526.68 лв. 

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 11924.76 лв., представляваща остатък от главницата по договор за покупко-продажба на гориво и разходи за неговия транспорт, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 766.51 лв., а именно: от 01.09.2018 г. до 01.11.2018 г. върху сумата 13924.76 лв. в размер на 239.82 лв. и за периода от 02.11.2018 г. до 09.04.2019 г. върху сумата 11924.76 лв. в размер на 526.68 лв.    

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „Е.Ф.ВТ” ЕООД гр. З., представлявано от М.Г.Д., чрез адв. Б.З., в който се взема следното становище: Същият оспорва изцяло предявените искови претенции, като счита, че са неоснователни и недоказани, тъй като между страните не бил сключен договор за покупко-продажба на горива - дизел и бензин. Никога не била извършвана и доставка на такива, поради което не били правени и разходи в размер на 103.61 лв. без ДДС и 124.33 лв. с ДДС. Отделно от това ищецът нямал ресурс и капацитет да извърши доставка на посочените горива. Липсвали каквито и да било доказателства за получаване на горивата от страна на ответника. На следващо място за пълнота на изложението същият излага, че на 31.08.2018 г. търговско дружество с наименование „И.-21” ЕООД продало на ответника „Е.Ф.ВТ” ЕООД поземлен имот с идентификатор №  30962.108.42 по кадастралната карта на гр. З. с площ 1439 кв. м., заедно с построената в него сграда за търговия със застроена площ 31 кв. м. с идентификатор № 30962.108.42.1, с начин на трайно ползване „за бензиностанция, газостанция”. Това се установявало от представения по делото НА за покупко-продажба на нотариус К.К.. Пълномощникът на ответника твърди, че от момента на придобиването на гореописания недвижим имот на ответника не било доставяно посоченото в исковата молба гориво от ищеца. На следващо място, в отговора на исковата молба се излага, че ищецът не представя доказателства за това, че договорът за покупко-продажба е сключен на 01.09.2018 г. От друга страна се твърдяло, че за продаденото гориво и неговото доставяне била издадена фактура **********/01.01.2018 г. на „Е.Ф.ВТ” ЕООД. Приложеното към исковата молба фотокопие на фактура било с дата 01.09.2018 г., а не с дата 01.01.2018 г., както се твърдяло. Процесуалният представител на ответника счита, че е абсолютно недопустимо от счетоводните записвания да се презюмират правни отношения, като това следва от производната доказателствена сила на счетоводните книги, каквито са и фактурите. Твърди, че абсолютно недопустимо е да се начислява и да се претендира лихва върху заплатена главница, тъй като с погасяване чрез плащане на главното задължение по силата на закона се погасява и акцесорното задължение за лихва. С оглед на това счита, че ответникът не дължи на ищеца не само главница, но и лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции, като неоснователни. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът „М.ЛМ” ООД с. Б., общ. Плевен се представлява от адв. Ю.М., която поддържа исковата молба. Оспорва депозирания отговор от страна на ответника, като излага подробни съображения в тази насока. Представя писмени бележки в срок, определен от съда.

В съдебно заседание ответникът „Е.Ф.ВТ” ЕООД гр. З. се представлява от адв. Б.З., който поддържа депозирания отговор на исковата молба. Същият оспорва предявените искова, като излага подробни съображения в тази насока.

С Определение от 19.12.2019 г. по гр. д. № 215/2019 г. по описа на Районен съд – Елена е открита процедура по реда на чл. 193 от ГПК относно оспорване истинността на фактура № **********/1.09.2018 г.

Съдът, след като се обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър с дата 5.09.2019 г., ищецът „М.ЛМ“ ООД с. Б., общ. Плевен е вписан в Търговския регистър и се представлява от М. Х. И..

От извършената справка в Търговския регистър с дата 5.09.2020 г. се установява, че ответникът „Е.Ф.ВТ“ ЕООД гр. З. е вписан в Търговския регистър и се представлява от М.Г.Д..

Видно от НА № 199, том 2, рег. № 2592, дело № 347/2018 г. на нотариус К.К. с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Елена, „И.-21“ ЕООД с. Б., общ. Плевен, представлявано от М. Х. И., е продал на ответника „Е.Ф.ВТ“ ЕООД гр. З., представлявано от М.Г.Д., собствения си недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „Професор Васил Златарски“ № 100, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 30962.108.42 по кадастралната карта на гр. З., стар № 42, с площ 1439 кв. м., заедно с построената в имота сграда за търговия със застроена площ 31 кв. м. с идентификатор № 30962.108.42.1, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – бензиностанция, газостанция, при граници на имота: имот № 30962.108.43, имот № 30962.501.1899, имот № 30962.108.41, имот № 30962.39.40.

От Договор за наем от 01.03.2018 г. се установява, че „И.-21“ ЕООД с. Б., общ. Плевен, представлявано от М. Х. И., в качеството на наемодател, е предоставил за временно и възмездно ползване на „М.ЛМ“ ООД с. Б., общ. Плевен, представлявано от М. Х. И., в качеството на наемател, следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 1439 кв. м., УПИ I-42, масив № 108 по ПУП за имот с кадастрален № 108042 в землището на гр. З. с ЕКАТТЕ 30962, заедно с построения в имота търговски обект – бензиностанция и газстанция, за който е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-26/29.04.2009 г. на РДНСК – Велико Търново, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 100.00 лв. Договорът е безсрочен.

По делото са представени фактура № **********/01.09.2018 г., фактура № **********/1.09.2018 г. и фактура № **********/01.09.2018 г. Същите са издадени от ищеца „М.ЛМ“ ООД с. Б., общ. Плевен с МОЛ М. Х. И., а като получател е посочен ответникът „Е.Ф.ВТ“ ЕООД гр. З. с МОЛ Мария Джурова. Във фактура № **********/01.09.2018 г. е вписано, че доставената стока от първия на втория е газ пропан – бутан на стойност 1331.39 лв. с ДДС, във фактура № **********/1.09.2018 г. - 3199 литра евро дизел 10ррms.Б6 на стойност 5**4.30 лв. без ДДС и 3567 литра бензин А95Нbio на стойност 60**.06 лв. без ДДС, т. е. общо с ДДС 13924.76 лв. и във фактура № **********/01.09.2018 г. – моторни масла на обща стойност 196.06 лв. с ДДС.

По делото е представен отчет фискална памет за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. за бензиностанция гр. З. ул. „Проф. Васил Златарски”, издаден от „М.ЛМ” ООД с. Б., общ. Плевен и приложените към него фискален бон от 31.08.2018 г. и служебен бон от 31.08.2018 г.

Извършена е констатация по Книгата за дневните финансови отчети, започната на 01.01.2018 г. и приключила на 31.08.2018 г. от „М.ЛМ” ООД с. Б., общ. Плевен. Същата се отнася за търговски обект - бензиностанция и газстанция в гр. З., ул. „Васил Златарски”. Последното вписване в нея е отразено на 31.08.2018 г. и е, както следва: оборотни отчетени - приход 50.00 лв., разход 6**.69 лв., наличност в началото на деня 50.00  лв., оборот от касовия апарат за деня 6**.69 лв., всичко приход 50.00 лв., наличност в края на деня 50.00 лв.

По делото е разпитан в качеството на свидетел В.Д.Д.. Същият твърди в показанията си, че е управител на сервизна фирма за обслужване на фискалните системи (софтуера) на бензиностанции от близо 20 години. Ищецът бил негов клиент около година и половина, считано от 2017 г. Същият продал бензиностанцията и приключил с тази дейност. С оглед на това трябвало да се дерегистрира фискалното устройство, т. е. да се смени фискалната памет, като оборотът до момента се извади, опише и приключи. Оборотът включвал паричните средства, продадени стоки и горива. Софтуерът бил в състава на нивомерната система, която била средство за измерване, одобрено от Българския институт по метрология, одобрен тип средство за измерване, което констатирало наличието на горивата в цистерните в реално време. Благодарение на нивомерната система наличното количество гориво се отразявало във всекидневния финансов отчет, както и оборота за деня. Свидетелят твърди, че при дерегистрацията на фискалната памет и монтиране на новото фискално устройство присъствали старите и новите собственици в бензиностанцията в гр. З.. Това станало на 31.08.2018 г. Там имало два подземни резервоара – един за бензин и един за дизел, както и един надземен за газ пропан – бутан. Според свидетеля Диков от касовата книга е видно, че бензинът е 3567 литра, дизелът е 3199 литра и газ пропан – бутанън е 1401 литра.

По делото е изготвено заключение от вещото лице Т.Л.М. по назначената съдебно-графическа експертиза. Същото е оспорено от ответната страна, но е прието от съда като обстойно и компетентно изготвено. Видно от последното, подписът в графа „получател“ във фактура № **********/1.09.2018 г. с издател „М.ЛМ“ ООД и получател „Е.Ф.ВТ“ ЕООД е на лицето М.Г.Д. и е положен от нея. Подписът в графа „получател“ във фактура № **********/1.09.2018 г. с издател „М.ЛМ“ ООД и получател „Е.Ф.ВТ“ ЕООД е идентичен с подписа в графа „получател“ във фактура № **********/01.09.2018 г. и фактура № **********/01.09.2018 г., двете с издател „М.ЛМ“ ООД и получател „Е.Ф.ВТ“ ЕООД. Според вещото лице трите подписа са положени от едно и също лице, а именно М.Г.Д..

По делото е изготвено заключение от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото е оспорено от ответната страна, но е прието от съда като обстойно и компетентно изготвено. Видно от последното, счетоводствата на ищеца и ответника за процесния период са заведени редовно съгласно изискванията на Закона за счетоводството и данъчното законодателство и дават възможност за извършване на последващ контрол и проверки. При извършената документална проверка по счетоводните регистри на ищеца и на ответника се констатира, че фактура № **********/01.09.2018 г., фактура № **********/1.09.2018 г. и фактура № **********/01.09.2018 г. са намерили отражение по счетоводните регистри на двете страни, като няма различия при осчетоводяването на трите фактури при последните и е спазено счетоводното и данъчно законодателство. В счетоводството на ответника фактура № **********/01.09.2018 г. и фактура № **********/01.09.2018 г. са отчетени като заплатени, а при фактура № **********/1.09.2018 г. има отчетено частично плащане, като отчетеният остатък – задължение е равен на отчетеното вземане по счетоводните регистри на ищеца в размер на 11924.76 лв. Вещото лице е достигнало до извода, че отчетеното задължение на ответника към ищеца към 30.04.2020 г. по счетоводните му регистри е в размер на 11924.76 лв. и съвпада по основание и размер с осчетоводеното по счетоводните регистри на ищеца. В счетоводствата и на двете страни по делото са отчетени извършени пълни плащания по фактура № **********/01.09.2018 г. и фактура № **********/01.09.2018 г. Частично плащане в размер на 2000.00 лв. е отчетено по процесната фактура № **********/1.09.2018 г. Посочените по-горе три броя фактури са отразени от ответника в Дневника за покупките и в Справката-декларация за ДДС за данъчен период м. септември 2018 г. Същият е ползвал право на данъчен кредит, общо в размер на 2575.37 лв., в това число и по процесната фактура № **********/1.09.2018 г. в размер на 2320.75 лв. За периода от 31.08.2018 г. до 30.09.2018 г. не са отчетени покупки на гориво дизел и бензин А95 от ищеца съгласно ЕСФП и в системата на НАП „Контрол на горивата за обект бензиностанция в гр. З., ул. „Професор Васил Златарски“. Отчетена е дерегистрация на ФУ/ЕСФП с регистрационен № 3793794 и ФП № 58004017, заведени на името на ищеца. Чрез нивомерната система са отчетени наличните количества горива на 31.08.2018 г. Според вещото лице размерът на дължимата лихва за забава е, както следва: Сумата 239.82 лв., изчислена върху главница в размер на 13924.76 лв. за периода от 1.09.2018 г. до 1.11.2018 г., както и сумата 526.68 лв., изчислена върху главница в размер на 11924.76 лв. за периода от 2.11.2018 г. до 9.04.2019 г.

При така изложеното от фактическа страна съдът намира, предвид доказателствата по делото, че между страните е сключен договор за търговска продажба на горива, както следва: 3199 литра евро дизел 10ррms.Б6 на стойност 5454.30 лв. без ДДС и 3567 литра бензин А95Нbio на стойност 60**.06 лв. без ДДС, както и доставка на последните в размер на 103.61 лв., т. е. общо в размер на 11603.97 лв. без ДДС и 13924.76 лв. с ДДС. За извършената търговска сделка била издадена фактура № **********/1.09.2018 г., съгласно която плащането на продажната цена следвало да се извърши по банков път. Законните представители на страните положили подпис в процесната фактура, както следва: ищецът в качеството на издател, а ответникът в качеството на получател.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В конкретния случай съставената и подписана от страните фактура доказва по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните по договора за търговска продажба, по силата на който за ищеца - продавач е възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието й стоки, а за ответника - купувач, задължението да заплати продажната цена. Издадената от ищеца фактура съдържа всички изискуеми от чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството реквизити - дата и място на съставяне, данни за търговските дружества - ЕИК и представляващ, вид и количество на стоката –  евро дизел 10ррms.Б6 и бензин А95, единична цена без ДДС, стойност на сделката – 11603.97 лв., начислен ДДС – 2320.79 лв., обща стойност 13924.76 лв., начин на плащане - по банков път. На следващо място, в конкретния случай по делото се установи по безспорен начин, че процесните горива са предадени на ответника, т. е. те са били налични към 31.08.2018 г. в цистерните на закупената от него бензиностанция в гр. З.. Това е видно от събраните по делото доказателства: писмени доказателства, показанията на свидетеля В.Д.Д., както и заключението на вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на направеното от ответника оспорване на истинността на приобщената по делото фактура № **********/1.09.2018 г. съдът приема, че неистинността на този документ не е безспорно установена. Формалната доказателствена сила на последната беше оспорена по реда на чл. 193 от ГПК от ответника с твърдения, че същата не е подписана от законния му представител М.Г.Д.. Твърденията му бяха опровергани от заключението на вещото лице Т.Л.М. по назначената съдебно-графическа експертиза. Видно от последното, оспорената фактура № **********/1.09.2018 г. в графата „получател“ е подписана от законния представител на ответника М.Г.Д.. Последната е подписала и приложените по делото фактура № **********/01.09.2018 г. и фактура № **********/01.09.2018 г. Съдът намира възраженията на ответната страна в тази насока за неоснователни, т. е. че заключението на вещото лице Т.Л.М. по назначената съдебно-графическа експертиза е неправилно, тъй като вещото лице е изследвало копие на фактура № **********/1.09.2018 г., а не нейния оригинал. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДДС фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя. В конкретния случай по делото се установи, че кочанът на ищеца е индигиран и съдържа три екземпляра. Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС гриф „оригинал“ съдържа само първия екземпляр, който се предава на получателя на фактурата. Следователно, първият екземпляр от фактура № **********/01.09.2018 г. с гриф „оригинал“ се намира в ответника и съдът намира, че ищецът няма как да го представи по делото. Разбира се, това не означава, че индиговите копия – втори и трети екземпляр от кочана нямат стойност и не могат да се ползват за нуждите на експертизата. В тази насока е установената съдебна практика в страната.

С оглед на изложеното съдът приема, че въз основа на всички доказателства по делото се обуславя извода, че представената от ищеца фактура № **********/1.09.2018 г. е автентичен частен документ, а не неистински по смисъла на чл. 193 от ГПК, поради което не следва да се изключва от доказателствения материал по делото. Оспорването истинността - автентичността на фактура № **********/1.09.2018 г. е недоказано и по реда и на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 във вр. с  чл. 194, ал. 2, пр. 1 от ГПК съдът следва да го признае за такова.  

На следващо място съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС (Решение № **/27.03.2009 г. по т. д. № 5**/2008 г., II т. о.; Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; Решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № № 5**/2008 г.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № **5/2010 г., II т. о., Решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/13 г. на II т. о. и др.), която е постановена по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба на движими вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. От заключението на вещото лице Т.Г.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че процесната фактура № **********/1.09.2018 г. е осчетоводена от ответника и е включена в дневника за покупки по ЗДДС и по нея е ползван данъчен кредит. Необходимо е да се отбележи, че в настоящия случа по делото се установи по несъмнен начин, че счетоводните книги на страните, които имат качеството на търговци, са водени редовно и по тази причина могат за служат като доказателство относно извършените вписвания в тях. Този въпрос е изследван от вещото лице Т.Г.Б., тъй като съдът го е поставил при допускане на съдебно-счетоводната експертиза. Още повече, че е налице пълна идентичност между записванията в счетоводството на ищеца и това на ответника относно процесната търговска сделка и издадената фактура № **********/1.09.2018 г. Всичко изложено и отразяването на фактура № **********/1.09.2018 г. в счетоводството на ответното дружество и частичното плащане по нея в размер на 2000.00 лв. на 1.11.2018 г. от негова страна по банковата сметка на ищеца представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В този смисъл е и трайната практика на ВКС.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по договорите за търговска продажба е възможно купувачът да изрази съгласието си за сделката с фактическото приемане на стоката или с осчетоводяване на издадени от доставчика фактури, без възражение на купувача по отношение на количеството и качеството и по отношение на цената на стоката. С оглед консенсуалния си характер, именно от този момент следва да се счита за сключен договорът за покупко-продажба, като за валидността му е без знание обстоятелството дали купувачът е подписал съставените от продавача документи.

С оглед основателността на главната претенция съдът намира за основателна и акцесорната претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 766.50 лв., а именно: за периода от 01.09.2018 г. до 01.11.2018 г. върху сумата 13924.76 лв. в размер на 239.82 лв. и за периода от 02.11.2018 г. до 09.04.2019 г. върху сумата 11924.76 лв. в размер на 526.68 лв., чийто размер е потвърден от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Т.Г.Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изпадането в забава. Купувачът на дадена стока изпада в забава при неплащане цената на стоката от деня, в който тя му е предадена или на документите, даващи му право да я получи, при липсата на уговорка в друг смисъл. Приложимата за договорите, сключени след 15.03.2013 г., норма на чл. 327, ал. 3 от ТЗ предвижда относно сроковете за плащане да се прилагат съответно общите правила на Глава двадесет и първа или чл. 303а, ал. 3 от ТЗ. Съгласно последната при липса на уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато те са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В конкретния случай по делото безспорно се установи, че стоката е била предадена от ищеца на ответника на 31.08.2018 г. и предвид цитираната уредба следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на 1.09.2018 г.

Поради изложените съображения настоящият състав приема, че предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 във вр. с чл. 318 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1907.65 лв., представляваща направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 950.00 лв. По отношение размера на последното съдът съобрази обстоятелството, че пълномощникът на ответника адв. Б.З. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца и искане за неговото намаляване. На основание чл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Договореният размер може да бъде намален само по реда и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира искането за неоснователно, доколкото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 10000.00 лв. до 100000.00 лв. – 830.00 лв. плюс 3 % за горницата над 10000.00 лв. Действително минималният размер на адвокатско възнаграждение за договорения с процесния договор вид правна помощ на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 910.74 лв. Преценявайки обаче материалите по делото, естеството на спора и характера и вида на извършените от упълномощения адвокат процесуални действия - изготвяне на искова молба и участие в три открити съдебни заседания, съдът намира, че настоящият казус се отличава със средна по степен фактическа и правна сложност, което от своя страна налага извода, че договореното между страните адвокатско възнаграждение от 950.00 лв. не се явява прекомерно по своя размер. От представения от ищцовата страна договор за правна защита и съдействие № 20154/14.12.2019 г. е видно, че договореното възнаграждение в размер на 950.00 лв. е платено. Вписан е начинът на плащане – в брой и договорът има характер на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012/6.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ. В този смисъл искането следва да бъде оставено без уважение, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 950.00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА по реда и на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 2, пр. 1 от ГПК, че оспорването истинността - автентичността на фактура № **********/01.09.2018 г. не е доказано и ОТХВЪРЛЯ искането за признаване на оспорения документ за неистински - неавтентичен, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА „Е.Ф.ВТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. З., ул. Д.П.“ № **, представлявано от М.Г.Д., да заплати на „МИЛКАНА - ЛМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б. 5884, общ. Плевен, ул. „Ловешка“ № 1, представлявано от М. Х. И., сумата 11924.76 лв. (единадесет хиляди деветстотин двадесет и четири лв. 76 ст.), представляваща остатък от главница по договор за покупко-продажба на гориво и разходи за неговия транспорт, за което е издадена фактура № **********/1.09.2018 г., сумата 239.82 лв. (двеста тридесет и девет лв. 82 ст.), представляваща лихва за забава върху сумата 13924.76 лв. за периода от 01.09.2018 г. до 01.11.2018 г., и сумата 526.68 лв. (петстотин двадесет и шест лв. 68 ст.), представляваща лихва за забава върху сумата 11924.76 лв. за периода от 02.11.2018 г. до 09.04.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 1907.65 лв. (хиляда деветстотин и седем лв. 65 ст.).

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

      

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: