Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 15259 по описа
за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.С.Д. срещу решение № 155786/26.06.2017
г., постановено по гр. д. № 45603/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в следните
части: 1) в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на детето И.Л.Д. на майката Г.М.Д., 2) в частта, в която е
определено местоживеенето на детето И.Л.Д. при майката Г.М.Д., 3) в частта, в
която е определен режим на лични отношения между въззивника и детето И.Л.Д., 4)
в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща на детето И.Л.Д. месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от 12.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, 5) в частта, в
която е заместено съгласието на въззивника за пътувания на детето И.Л.Д. в
Англия, държавите от Европейския съюз и съседните на България държави, със
съгласието и само с майката Г.М.Д. или упълномощено от нея лице, без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което се осъществяват, до навършване на пълнолетие на детето, и 6) в частта, в
която е заместено съгласието на въззивника за издаване на паспорт на детето И.Л.Д.
по реда на ЗБЛД. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли
да се отмени решението на първостепенния съд в обжалваните части и да се
постанови друго, с което да му се предостави на него упражняването на
родителските права по отношение на детето И.Л.Д., без да се ограничава
възможността на детето да пътува и пребивава съгласно закона при майката. В
хода на устните състезания е поискал да се определи местоживеенето на детето
при неговата майка, т.е. при бабата на детето по бащина линия (неправилно
заявено като предоставяне упражняването на родителските права на бабата), и при възможност да се определи
режим на контакти на майката с детето чрез средствата на социалните мрежи.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г.М.Д. е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва изцяло изложеното в същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено
в обжалваните части.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден
като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решение № 155786/26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 45603/2016 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето И.Л.Д. на неговата майка Г.М.Д., при която е определено
местоживеенето на детето, определен е следният режим на лични отношения на бащата
Л.С.Д. с детето И.Л.Д.: 40 дни през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, и 10 дни през Коледните и
Новогодишните празници от 10.00 часа на първия ден от Коледните празници до
1-ви януари на следващата година, бащата Л.С.Д. е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето си И., чрез неговата майка, в размер на 150 лева, считано от 12.08.2016
г. до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане, като искът за издръжка на детето за разликата над
уважения размер от 150 лева до пълния предявен размер от 200 лева е отхвърлен, и
е заместено съгласието на бащата Л.С.Д. за пътувания на детето му И.Л.Д. в Англия, държавите от Европейския съюз и съседните на България държави, със
съгласието и само с майката Г.М.Д. или упълномощено от нея лице, без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което се осъществяват, до навършване на пълнолетие на детето, и за издаване на
паспорт на детето И.Л.Д. по реда на ЗБЛД. С посоченото решение е оставено без
уважение искането на Г.М.Д. за допускане на предварително изпълнение на
решението в частта за заместеното съгласие на бащата, Л.С.Д. е осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 108 лева и са оставени без уважение исканията на страните за
присъждане на разноски по делото.
Между страните не е спорно, че от 2015-2016 г. въззивникът живее в Белгия,
а въззиваемата страна от 2015 г. – в Англия, както и че бащата, преди да замине
за Белгия, е оставил дететоИ.при своята майка Г.И.С.в гр. София, където
понастоящем детето живее и учи.
Пред настоящата инстанция са събрани доказателства за трудовата
ангажираност, доходите и жилищните условия на страните, страните, детето И.Л.Д.,
бабата по бащина линия и социален работник от ДСП-Оборище са изслушани, прието е
заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза и са приобщени
социални доклади, изготвени от ДСП-Оборище и от компетентните органи в Англия и
Белгия.
Детето И.Л.Д. е родено на *** г., т.е. то е на почти 12-годишна възраст.
При изслушването му от въззивната инстанция детето е заявило, че живее в гр.
София, кв. *********, само с баба си по бащина линия – Г.И.С., като баща му живее в гр. Варегем,
Белгия, а майка му – в гр. Ливърпул, Англия. Детето е споделило също, че с баща
му, приятелката на последния и баба му по бащина линия отношенията им са добри
и се разбират, както и че не е ходило нито в Белгия, нито в Англия. На детето
му харесва в жилището на баба му, има си самостоятелна стая в него, училището,
в което учи – 162 ОУ „Отец Паисий, е близо до дома му, училищният му успех е много
добър и отличен. МалолетниятИ.не се притеснява от езика, който ще му се наложи
да учи, ако отиде да живее в Белгия при баща му, и е изявил предпочитание или
да продължи да живее в България с баба си, или да отиде в Белгия при баща си. Също
така, И.Л.Д. е заявил, че от две години няма контакт с майка си и че тя не го
търси, въпреки че има сравнително добри отношения с нея, но съпругът й С. не му
харесва, веднъж играел с неговите полубратя и без да искал ги ударил, извинил
им се впоследствие, а баща им С. го плеснал през ръцете. В случай че отиде да
живее при майката в Англия,И.би се чувствал недоволен.
В социалния доклад, изготвен от ДСП-Оборище, е отразено, че дететоИ.живее
при бабата по бащина линия, при която му е изцяло осигурен психически,
физически и емоционален комфорт, битовите условия в жилището им са много добри,
за детето има обособена самостоятелна стая и му е подсигурено всичко необходимо
за неговото отглеждане в безопасна и комфортна жилищна среда, а между бащата и
детето е налице силно изразена емоционална привързаност – бащата се отнася с
топло чувство на съпричастност и загриженост към И., има усет към емоционалните
потребности на сина си, наясно е, че за нормалното психо-емоционално развитие и
изграждане на успешен поведенчески модел и взаимоотношения е необходимо детето
да се чувства ценено, да има усещане за значимост и зачитане на неговите
емоционални потребности.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 127, ал. 2
от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза, чието заключение не е оспорено и е прието от съда. От експертното
заключение се установява следното: детето се намира в близка и топла
емоционална връзка със своя баща, към него изпитва дълбока привързаност, но силно
се нуждае от емоционална близост със своята майка и има неудовлетворена
потребност да общува с нея, като към двамата си родители изпитва позитивни
чувства; детето е в привидно добро емоционално състояние, излъчва ведрост и
готовност за комуникация, за него се полага много добра непосредствена грижа от
баба му по бащина линия, която го отглежда, у детето съществува дълбок
психологичен конфликт от отсъствието на двамата му родители в жИ.та му, който е
източник на негативни изживявания – тъга, безпокойство, тревожност, страх,
самота; при детето съществува конфликт на лоялност и се стреми на всяка цена да
остане лоялно към своя баща и баба си по бащина линия, като допълнително е
въвлечено в конфликта в процеса на спора за упражняване на родителските права;
бащата в никой момент от отглеждането на детето не е бил дезинтересиран спрямо
него, полага последователна грижа за обезпечаването на сигурни и стабилни
условия за жИ.та му, но непосредствената грижа е делегирал винаги на своята
майка, като занапред възнамерява такава да се полага за детето от партньорката
му, с която живее, евентуално – с помощта отново на бабата по бащина линия, бащата
поддържа, макар и от разстояние, близка, емоционално наситена връзка с детето,
която определя и отношението наИ.към него; майката не винаги е била
последователна в усилията да поддържа близка връзка с детето си и да присъства
в жИ.та му, макар и от дистанция, съобщава за прекъсната комуникация с детето
едва след прекарана обща ваканция, но и преди контактите й с детето са били
редки, желае да полага грижа за И., но се намира в ситуация, в която трудно
може да балансира изискванията на новото си семейство и едновременно с това да
отговори на неудовлетворената потребност на детето от получаване на много
внимание и емоционална топлина от нея, да се справи с ревността му към двете
по-малки деца, негативизма, който заявява към съпруга й, протеста от
възпитателните изисквания към него, след като е свикнал да живее в среда, в
която получаваната грижа и собствените му желания са приоритетни; всеки от
двамата родители притежава способност да осигурява базисните потребности на
детето по един или друг начин, като и двамата имат желание да полагат грижи за
него; при детето не е налице синдром на родителско отчуждение по отношение на
когото и да било от двамата родители, такъв не е формиран към неговата майка
като родител, който не полага непосредствена грижа за отглеждането му –
отношенията са изострени най-вече във връзка със спора за упражняването на
родителските права, през годините детето не е било самоцелно настройвано към
майка му, така че да се стигне до отчуждаване и формиране на негативизъм от
негова страна.
Въззивният съд намира, че следва малолетният И.Л.Д. да продължи да живее
при неговата баба по бащина линия – Г.И.С.. Детето се чувства много добре при
бабата, която полага за него адекватни грижи и му е осигурила много добри
битови условия. От друга страна, въззивникът Л.С.Д., чрез пълномощник, в хода
по същество е пледирал местоживеенето на детето да продължи да бъде при бабата,
а според изложеното в социалния доклад, изготвен от компетентните органи в
Белгия, възможностите за полагане на грижи за детето от бащата в посочената
държава не са очевидни, предвид голямата трудова ангажираност на бащата и
невладеенето на друг език, освен български. Въззиваемата Г.М.Д. желае детето йИ.да
живее при нея, но, видно от експертното заключение и изслушването на вещото
лице-психолог от въззивния съд, тя не винаги е била последователна в усилията
си за общува с детето, сравнително рядко е търсила контакт със сина си,
отказала е да общува сИ.чрез видеовръзка, когато детето е било при вещото лице,
при което детето останало изключително разочаровано и натъжено,И.изпитва
ревност към другите две малки деца на майката, изпитва негативизъм към новия й
съпруг и новото й семейство, протИ.поставянето му да живее при майката би
довело до саботиране на приобщаването му към семейството на Г.Д., детето не е
насочвано от бащата и бабата към отчуждаване от майката. Ето защо съдът следва
да приложи изключението по чл. 59, ал. 7, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, и да отмени първоинстанционното решение в частта относно местоживеенето на
детето, като постанови детето да живее при неговата баба по бащина линия. При
изслушването й от въззивния съд Г.И.С.е заявила, че отглежда внука си, откакто
последният не е имал една година, че не среща трудности при отглеждането му,
защото той много я слуша и й помага, като е изразила съгласие И.Л.Д. да живее
при нея. Социален работник И.Л.-Д. от ДСП-Оборище, присъствала при изслушването
на детето и бабата, е споделила, че доста голяма обида има у детето към
майката, при всеки въпрос за майката детето свежда глава, отговаря на въпросите
с видимо нежелание, както и че бабата е изцяло отдадена на детето, ще се грижи
много добре за него, предвид че до момента тя го отглежда и благодарение на
нейните усилия детето е пълен отличник и има прекрасен изказ.
И двете страни имат дефицити на родителския си капацитет, но съдът, като съобрази, че бащата в никой момент не е бил дезинтересиран от сина
си (за разлика от майката), полага последователна грижа за обезпечаването на
сигурни и стабилни условия за жИ.та му, детето се намира в близка и топла
емоционална връзка със своя баща, изпитвайки към него дълбока привързаност, пола и възрастта на детето И., трудностите за майката,
установени от вещото лице, негативното отношение на детето към новото семейство
на майката и обидата, която детето таи към майката, приема, че упражняването на
родителските права трябва да се предостави на бащата Л.С.Д.. Ето защо, въззивният съд следва да отмени
първоинстанционното решение и в частта относно упражняването на родителските
права, като предостави тези права за упражняване на въззивника.
За запазване на
добрата емоционална привързаност на детето към баща му и за осигуряване на
възможностИ.да общува със своята майка (от което общуване има неудовлетворена
потребност)
на основание чл. 59, ал. 7, изр. 3 от СК настоящата инстанция трябва да
определи режим на лични отношения, както на бащата Л.С.Д., така и на майката
Г.М.Д., с детето И.Л.Д., като вземе предвид и местоживеенето на детето и
родителите му в отделни държави. Съдът намира за подходящ следния режим на лични
отношения на бащата с детето: бащата има право да вижда и взима детето всяка
първа и трета неделя на месеца от 09.00 часа до 19.00 часа, всяка четна година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни
ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до
19.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка нечетна година от 09.00 часа на първия ден на пролетната училищна
ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката, до
19.00 часа на последния ден на тази ваканция, всяка година през втората половина
на лятната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00
часа на последния ден на тази половина, всяка нечетна година по време на
Великденските празници – от 19.00 часа на Велики четвъртък до 19.00 часа на
Светлия понеделник, всяка четна година през първата половина на коледната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, и всяка нечетна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00
часа на последния ден на тази половина. Съдът намира за подходящ
следния режим на лични отношения на майката с детето: майката има право да
вижда и взима детето всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 часа до 19.00
часа, всяка нечетна година от 09.00
часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни
ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до
19.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка четна година от 09.00 часа на първия ден на пролетната училищна
ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката, до
19.00 часа на последния ден на тази ваканция, всяка година през първата половина
на лятната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00
часа на последния ден на тази половина, всяка четна година по време на
Великденските празници – от 19.00 часа на Велики четвъртък до 19.00 часа на
Светлия понеделник, всяка нечетна година през първата половина на коледната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, и всяка четна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00
часа на последния ден на тази половина.
В настоящия случай и двамата родители дължат парична издръжка на детето И.Л.Д.,
доколкото детето няма да живее при нито един от тях (арг. от чл. 143, ал. 3 от СК).
Тъй като решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от въззиваемата
в частта, в която е отхвърлен искът й за месечна издръжка на детето, въззивният
съд не може да влошава положението на въззивника (чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК) и следва да потвърди решението на районния съд в частта, в която Л.С.Д. е осъден да заплаща на детето И.Л.Д.
месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 12.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Това
решение обаче трябва да бъде отменено в частта, в която присъдената издръжка ще
се заплаща чрез майката, като бъде постановено издръжката да се заплаща чрез
бабата по бащина линия (арг. от чл. 137, ал. 4, във вр. с ал. 3 от СК, и (т. 25
от ППВС № 5/70 г.).
Предвид възрастта и нуждите на детето И., но и материалните възможности на
неговата майка, реализираща месечно нетно трудово възнаграждение в Англия в
размер на около 500-600 британски лири, съгласно представените в първата и във
въззивната инстанции писмени доказателства, и имаща алиментни задължения към
още две малолетни деца, съдът осъжда майката да заплаща месечна издръжка на
детето, също чрез баба му по бащина линия, в размер на 200 лева. С тази
издръжка и с издръжката, дължима от бащата, детето може да осигури своето
съществуване. Началният момент на присъдената в тежест на майката
месечна издръжка трябва да бъде датата на влизане в сила на настоящото решение
в частта за местоживеенето на детето – чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, предл. 1 и ал. 7, изр. 1,
предл. 1 СК (в този смисъл т. 17 от ППВС № 5/1970г.). Издръжката се дължи до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане (чл.
146, ал. 1, изр. 2 СК и т. 17 от ППВС №
5/1970г.).
Липсата на контакти между детето и майката в
последните 2-3 години и негативното отношение на детето към новото
семейство на майката по разбиране на настоящия съдебен състав не обуславят към
момента интерес за детето от пътувания в чужбина само с майката или
упълномощено от нея лице. Контактите между въззиваемата и дететоИ.следва да се
осъществяват на територията на Република България, където то обичайно
пребивава. Ето защо, първоинстанционното
решение, с което е заместено съгласието
на бащата за пътувания на детето в чужбина и за издаване на паспорт на детето
по реда на ЗБЛД, следва да бъде отменено, а предявеният от майката иск по чл.
127а, ал. 2 от СК – да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Въззиваемата Г.М.Д. следва да заплати държавна такса по сметка на СГС върху
присъдената издръжка в размер на 288 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр.
чл. 69, ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В настоящия случай въззивникът няма право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителски права, предпоставен от
невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 155786/26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 45603/2016 г. на
Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав, в
частта, в която е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето И.Л.Д. на майката Г.М.Д., в частта, в която е определено
местоживеенето на детето И.Л.Д. при майката Г.М.Д., в частта, в която е определен
режим на лични отношения на бащата Л.С.Д. с детето И.Л.Д., в частта, в която е постановено присъдената в тежест на бащата Л.С.Д.
месечна издръжка в размер на 150 лева да се заплаща чрез майката Г.М.Д., в
частта, в която е заместено съгласието на бащата Л.С.Д. за пътувания на
детето И.Л.Д. в Англия, държавите от Европейския съюз и съседните на България
държави, със съгласието и само с майката Г.М.Д. или упълномощено от нея лице,
без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което се осъществяват, до навършване на пълнолетие на детето, и в
частта, в която е заместено съгласието на бащата Л.С.Д. за издаване на
паспорт на детето И.Л.Д. по реда на ЗБЛД, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И.Л.Д., ЕГН **********,
на бащата Л.С.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И.Л.Д.,
ЕГН **********, при баба му по бащина линия – Г.И.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л.С.Д., ЕГН **********, с детето И.Л.Д.,
ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и
трета неделя на месеца от 09.00 часа до 19.00 часа, всяка четна година от 09.00 часа на първия ден на есенната
и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 19.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции, всяка нечетна година от
09.00 часа на първия ден на пролетната училищна
ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката, до
19.00 часа на последния ден на тази ваканция, всяка година през втората
половина на лятната училищна ваканция на детето, определена от Министерството
на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до
19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка нечетна година по време на
Великденските празници – от 19.00 часа на Велики четвъртък до 19.00 часа на
Светлия понеделник, всяка четна година през първата половина на коледната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, и всяка нечетна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00
часа на последния ден на тази половина.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Д., ЕГН **********, срещу Л.С.Д.,
ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване
съгласието на бащата Л.С.Д. за пътувания на детето му И.Л.Д., ЕГН **********, в чужбина и за издаване на паспорт по
реда на ЗБЛД на детето И.Л.Д., ЕГН **********, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155786/26.06.2017 г.,
постановено по гр. д. № 45603/2016 г. на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 92 състав, в частта, в която Л.С.Д. е осъден да заплаща на детето си И.Л.Д. месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от 12.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, но ПОСТАНОВЯВА тази издръжка да се заплаща
чрез бабата на детето по бащина линия – Г.И.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на майката Г.М.Д., ЕГН **********, с детето И.Л.Д., ЕГН **********,
както следва: майката
има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота на месеца от 09.00
часа до 19.00 часа, всяка нечетна година от 09.00 часа на
първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от
Министерството на образованието и науката, до 19.00 часа на последния ден на
всяка от тези ваканции, всяка четна година от 09.00 часа на първия ден на пролетната училищна
ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката, до
19.00 часа на последния ден на тази ваканция, всяка година през първата
половина на лятната училищна ваканция на детето, определена от Министерството
на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до
19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка четна година по време на
Великденските празници – от 19.00 часа на Велики четвъртък до 19.00 часа на
Светлия понеделник, всяка нечетна година през първата половина на коледната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, и всяка четна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00
часа на последния ден на тази половина.
ОСЪЖДА Г.М.Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете И.Л.Д., ЕГН **********,
чрез баба му по бащина линия – Г.И.С., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 200.00 (двеста) лева, считано от влизане в сила на решението в частта
за местоживеенето на детето до настъпване на законна причина, изменяща размера
й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.М.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
сумата от 288.00 (двеста осемдесет и осем) лева – държавна такса върху
издръжката на детето И.Л.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.С.Д. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска по чл. 127а, ал.
2 от СК е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалите части подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.