РЕШЕНИЕ
№ 3886
гр. В., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20233110106552
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени искови претенции, с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС от К. Н. К., ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. Л.
бл.**у вх.-**, ет. **, ап. ** срещу И. Й. И., ЕГН **********, адрес: град В., ул. С., бл. **,
ет.**, ап.** с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че К. Н. К.,
ЕГН ********** е собственик на реална част от 33 кв.м., заключена между точките 1-2-3-4 и
повдигната в червен цвят на приложената по делото скица, л.8 находяща се в град В., р-н А.
м. Р.а – I, местност 24 при граници на претендираната реална част както следва:
****.****.***, *****.****.****, ****.****.*** и останалата част от ****.****.*** и да бъде
осъден И. Й. И., ЕГН ********** да предаде владението върху гореописаната реална част,
както и да бъде осъден И. Й. И., ЕГН ********** да премахне изградения от него гараж и
постройка на допълващо застрояване на границата между ПИ с номер ****.****.*** и
*****.****.***, на основание чл. 109 ЗС.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Заявява, че е
собственик на недвижим имот в гр. В., местност Р., а именно ПИ с номер ****.****.*** по
КККР на гр. В.. Правото на собственост е придобито по наследство и покупко-продажба. На
наследодателя на ищцата Никола Христов било предоставено право на ползване върху
процесния имот и след влизане в сила на пар. 4а от ПЗР ЗСПЗЗ правото на ползване се е
трансформирало в право на собственост, тъй като в мястото е била изградена сграда и е
била заплатена стойността на земята. След смъртта на наследодателя негови наследници са
М. С. Х. – съпруга, С. Н. С. - дете и К. Н. К. – дете. С договор за дарение от 04.12.1997г. М.
и С. прехвърлили на К. собствените си 5/6 ид.ч. от имота. Влязла е в сила заповед по пар.4к
ПЗР ЗСПЗЗ, видно от която К. е придобила собствеността върху имота, предмет на иска.
Ответникът е собственик на съседен имот – *****.****.***. Без да има право е завладял
реална част от имота на ищцата с площ от 33 кв.м. и е поставил между двата имота ограда.
Реалната част е маркирана с червено в приложената по делото скица. Освен оградата от
бетонови колчета ответникът е изградил и гараж и постройка за допълващо застрояване,
като част от тях попадат в имота на ищцата и й пречат да упражнява нормално правото си на
1
собственост. По реда на чл. 143 ГПК, уточнява, че постройката е незаконна, без разрешение
за строеж като липсва съгласие за изграждане на постройката на по-малко отстояние от
имотната граница. Реалното пречене се изразява в това, че е налице невъзможност да се
извърши строителство в имота й, да си полза дворното място в цялост и че дъждовните
води, от незаконната постройка се отчита в имота на ищцата. Гаражът се използва не по
предназначение. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба. И. И. е
изложил, че исковете са неоснователни. Излага се, че имот с номер *****.****.***
ответникът ползва и владее в настоящите граници от 1990 г. Придобил е правото на
собственост върху него на осн. пар 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ – построяване на сграда и
заплащане на сумите. Сградата в имота е построена съобразно разрешение за строеж от
1990г. За имота има издаден нотариален акт. Не е истина, че ответникът владее 33 кв.м.
реална част от имота на ищцата. Двата имота са разделени от тЕ. мрежа, положена преди 30
години, по общо съгласие с праводателите на ищцата. Гаражът и постройката за допълващо
застрояване, попадат изцяло в имота на ответника. Дори да се установи разминаване между
КК и материализираната на място тЕ. ограда, то същото е в резултат на извършените
сканирания и оцифрявания на КП и изработването на последващи такива, а не самоволно от
ответника. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла в негова
полза придобивна давност за претендираната реална част от 33 кв.м. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
Третото лице помагач, на страната на ищеца, М. С. Н., ЕГН ********** заявява, че
желае уважаване на исковата претенция на К. Н. К., ЕГН **********.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт № **, том ***, дело №
****/04.12.1997 г. на нотариус при Районен съд – град В. за дарение на недвижим имот. От
него се установява, че М. С. Х. и С. Н. С., ЕГН ********** даряват на К. Н. С., ЕГН
********** съответно 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот – земя 6-та категория,
находяща се в землището на град В., кв. Г., в местност Р., с площ 600 кв.м., представлявща
имот с планоснимачен номер 368, с граници: планоснимачен номер ***, ***, *** и път и от
построената в тази земя сезонна постройка с площ 15 кв.м., която попада в зона за
земеделско ползване, придобит от дарителите по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и по
наследство като М. С. Х. си запазва правото на безвъзмездно ползване на имота, докато е
жива.
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на пар.4а
ЗСПЗЗ № ***, том **, дело № ****/29.05.1997 г. на нотариус при Районен съд – град В., е
видно, че М. С. Х., ЕГН **********, С. Н. С., ЕГН ********** и К. Н. С., ЕГН **********
са признати за собственици на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и по наследство на земя
6-та категория, находяща се в землището на град В., кв. Г., в местност Р., с площ 600 кв.м.,
представляваща имот с планоснимачен номер ***, с граници: планоснимачен номер ***, ***,
*** и път и от построената в тази земя сезонна постройка с площ 15 кв.м. като частите от
собствеността са за М. С. Х., ЕГН ********** – 4/6 ид.ч., С. Н. С., ЕГН ********** – 1/6
ид.ч. и К. Н. С., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч.
От заповед № Г- ПР-**/28.02.2017 г. на кмета на район А., е видно, че е наредено на
основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, К. Н. С. да придобие правото на собственост, при
условията на §4а, ал.1 и §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за следния недвижим имот,
представляващ новообразуван имот, по плана на новообразуваните имоти на местност „Р.“,
землище „Г.“, община В. – селищно образувание по §4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ с идентификатор
№ 368, кадастрален район 551, с площ 633 кв.м., при граници на имоти с идентификационни
2
номера :***, ***, ****, ***, *** и **** – път. Отразено е, че заповедта е влязла в сила на
21.03.2017 г.
Като писмено доказателство е приет протокол № ** – Р/16.08.2017 г. за въвод във
владение на новообразуван имот, местност „Р.“, община В., землище „Г.“, код по ЕКАТТЕ
****. От същия се установява, че К. Н. С. /К. Н. К. с оглед представена декларация за
идентичност на имена с рег. № ***/20.01.2017 г. на нотарус с рег. № 140 в НК и район на
действие РС – С./ е въведена във владение като собственик на имот по влезлия в сила план
на с.о. м-ст Р., одобрен със заповед № РД – *-****/***/20.09.2002 г. на областния управител с
административен център В.в поземлен имот с идентификатор ****.****.*** като граничните
точки са обозначени с дървени колове и трасирани съгласно протокол за извършеното
трасиране. Протоколът е подписан от К..
По делото е приета като писмено доказателство нотариална покана, изпратена до И.
Й. И., ЕГН **********, от която е видно, че последният е информиран, от страна на К. С. К.,
ЕГН **********, че съгласно влезлия в сила план на новообразуваните имоти на с.о.
местност Р. е въведена във владение и е собственик на поземлен имот с идентификатор
****.****.***, находящ се в град В., местност Р.. Отразено е, че И. е присъствал на въвода
като реална част от 33 кв.м. по северната му имотна граница е част от нейния имот и се
явява негова южна граница. Заявено е, че не би имало проблем от изместване на южната
граница, ако не е построена масивна стопанска сграда без разрешение и в разрез на
строителните правила и норми. Посочено е, че тази реална част от 33 кв.м. е придобита от К.
С. К. и желае до 30 дни да бъде премахната сградата, навлизаща в имота й и ще търси
обезщетение в размер на 200 лева месечно, считано от 01.07.2017 г.
От констативен протокол № **, том **, рег. № ****/01.12.2020 г. на нотариус с рег. №
196 и район на действие Районен съд – град В. е видно, че нотариалната покана е надлежно
връчена на И. Й. И., ЕГН ********** на 12.11.2020 г. и са допълнили, че след извършване на
замерване на място от наетата от К. фирма и съпоставка с изговената експертиза от И. биха
могли да сключат споразумение с цел избягване на бъдещ процес.
Прието по делото е заключение по назначената СТЕ, с оглед определяне на размера
на СМР, необходими за премахване на изградените постройки на границата между поземлен
имот с идентификатор ****.****.*** и поземлен имот с идентификатор *****.****.*** в
общ размер от 9250 лева, от които 4220 лева за премахване на гаража и 5030 лева за
премахване на второстепенната постройка.
От представените удостоверения за наследници от 30.09.2021 г. и 21.10.2021 г.,
издадени от Община В. се установява, че М. С. Х. е починала на 19.02.2011 г. като нейни
наследници са дъщеря й К. Н. К. и синът й С. Н. С.. Отразено е, че С. Н. С. е починал на
22.08.2021 г. като негови наследници са двете му дъщери М. С. Н. и В. С. Н..
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по §4 от ЗСПЗЗ, № **, том **, дело № ****/29.12.1997 г., от който
се установява, че И. Й. И., ЕГН ********** е придобил недвижим имот от 600 кв.м.
земеделска земя, находяща се в землището на град В., местност Р., категория на земята 5 и 6,
представляваща имот с пл. № ***, заедно с подобренията и насажденията в него и с вилна
сграда с разгърната площ 56,58 кв.м. при граници: имоти с планоснимачни №№ ***, ***, ***
и път. Представен е към нотариалния акт мемориален ордер от 22.09.1994 г. за внесена сума
за земята по сметка на район А. в размер на 6600 лева и приходна квитанция № ****/1997 г.
за базисна оценка на място Р., парцел 369.
От заповед № ****/03.11.2003 г. на зам.кмета на Община В., е видно, че е наредено на
основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, И. Й. И. да придобие правото на собственост, при
условията на §4а, ал.1 и §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за следния недвижим имот,
представляващ новообразуван имот, по плана на новообразуваните имоти на местност „Р.“,
землище „Г.“, община В. – селищно образувание по §4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ с пл. № ***, с
3
площ 600 кв.м. при граници: имот № ****, имот ***, имот **** и имот ****.
От заповед № Г-ПР-***/27.09.2017 г. на кмета на район А., е видно, че е наредено на
основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, И. Й. И. да придобие правото на собственост, при
условията на §4а, ал.1 и §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за следния недвижим имот,
представляващ новообразуван имот, по плана на новообразуваните имоти на местност „Р.“,
землище „Г.“, община В. – селищно образувание по §4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ с идентификатор
№ 369, кадастрален район ***, с площ 633 кв.м., при граници на имоти с идентификационни
номера : ***, ***, **** и **** – път. Отразено е, че заповедта е влязла в сила на 13.10.2017 г.
Като писмено доказателство е приет протокол № **– Р/07.11.2017 г. за въвод във
владение на новообразуван имот, местност „Р.“, община В., землище „Г.“, код по ЕКАТТЕ
*****. От същия се установява, че И. Й. И. е въведен във владение като собственик на имот
по влезлия в сила план на с.о. м-ст Р., одобрен със заповед № РД – 1- ****/****/20.09.2002 г.
на областния управител с административен център В. в поземлен имот с идентификатор
*****.****.*** като граничните точки са обозначени с дървени колове и трасирани съгласно
протокол за извършеното трасиране. Протоколът е подписан от И. Й. И..
Представена по делото е техническа експертиза, с възложител И. Й. И. и изпълнител
Ц. Н., която съдът не следва да кредитира и обсъжда при отразяване на фактическата
обстановка и да формира правни изводи въз основа на същата, тъй като не е събрана като
доказателство по реда на ГПК, т.е. по реда на чл. 195 и сл. ГПК.
Като писмено доказателство по делото е приета информация от Район А., община В.,
че относно изградените на границата гараж и две складови помещения, изградени в имот с
идентификатор *****.****.*** на границата с имот ****.****.*** е издадена заповед от
10.11.2021 г., отменена с решение на Административен съд – град В. по адм. дело №
***/2022 г. по описа на Административен съд – град В.. Налице е издадено разрешение за
строеж на И. Й. И. на сезонна постройка в местност Р. със застроена площ от 35 кв.м. и
заестроен обем 130 кв.м. Разрешението е издадено на 19.03.1990 г. Към разрешението е
представена обяснителна бележка, от която се установява, че сградата е на един етаж и се
състои от 1 брой апар. От окомерна скица от 20.09.1988 г. е видно, че сградата следва да
съдържа дневна, кухня или кухненски бокс и склад и постройката да е на 10м от съседните
сгради.
Прието по делото е заключение, по назначената СТЕ, изготвено от в.л. Б., от което се
установява, че по кадастралния план от 1960 г., на база на който е изготвена комбинирана
скица 1, двамата имота № *** и *** по последващия кадастрален план 1988 г., включително
и тяхната обща граница се локализират изцяло в границите на имот 1617 по кадастралния
план от 1960 г. Съгласно кадастрален план от 1988 г., за който няма данни да е одобрен с
конкретна заповед, но е бил ползван от администрацията до изработването на последващ, е
видно, че общата граница отстои северно с 0.21 м, а южно с 0.38 м. Кадастрален план от
1997 г. за сегашното с.о. Р. е бил приет от ПК – В. и в последствие обнародван в ДВ
бр.27/15.03.2002 г. и преповтаря, одобрения кадастрален план от 1996 г. на кмета на
общината със заповед № Р-***/22.10.1996 г. От комбинирана скица номер 3 и съпоставката
на имотите по КП от 1997 и ПНИ от 2002 г. е видно, че общата граница на новообразуваните
имоти отстои южно на около 0.20 м, а спрямо геодезически заснетата на място ограда 0.59 м.
ПНИ/2002 е одобрен със заповед № РД- 1-****-387/20.09.2002 г. на областния управител,
обнародван в ДВ бр.97/15.10.2002 г. Налице е идентичност между общата граница на двата
имота *** и *** по одобрения ПНИ/2002 и КККР/2008, но общата граница на имотите *** и
*** по ПНИ/2002 г. и геодезически заснетата на място ограда отстои средно на около 0.38 м.
КККР/2008 г. е одобрена със заповед № РД – 18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, обнародвана в ДВ бр. № 64/18.07.2008 г. Общата граница между двамата имота по
горепосочената КККР/2008 начален спрямо заснетата на място ограда отстои с 0.38 м.
Налице е идентичност на общата граница по КККР/2008 начален и КККР/сегашен, но
4
спрямо заснетата на място ограда е налице отстояние от 0.38 м. Единственият одобрен
регулационен план е ПУП – ПРЗ/2004 г., одобрен с решение № 197-13 към протокол №
8/28.01.2004 г. на ОбС – В. като с него не се предвиждат вътрешни регулационни линии, а
само улично/регулационни линии. Между двата имота има изградена ограда,
представляваща тЕ. мрежа, закрепена на бетонни колове. Ивицата с ширина 0,38 м. и площ
15 кв.м. попада, отразена в жълто, на комбинирана скица № 9, заключена между точките 4-5-
6-7-8-21-22-23-24-25-26 попада върху имота на К., с идентификатор ****.****.***. Оградата
също попада в имот с идентификатор ****.****.***. Изградения гараж в имот № 369 е
изграден като долепен на калкан до основаната сграда и на север достига до геодезически
заснетата на място ограда между имотите на спорещите страни и се състои от две преходни
помещения – гараж и склад към него. Северната част от 7 кв.м. от геодезически заснетия
гараж в имот 369 се ситуира/попада върху имота на ищцата № ****.****.*** по
КККР/сегашен вид. Вещото лице е отразило, че е налице идентичност на имот 369 по ПНИ
от 2002 г., но не е налице идентичност с КККР/сегашен спрямо КП/1996 и спрямо КП/1988 и
спрямо КП/1960 г. В своето заключение, вещото лице посочва, че когато координатните на
точките са определени чрез геодезически измервания и границите на имотите са нетрайно
материализирани на терена, какъвто е конкретния случай тогава допустимата грешка е 0,40
м, а когато координатните точки са определени по графичен план и границите на имотите са
нетрайно материализирани на терена, тогава допустимата грешка/неточност в разстоянието
между две подробни точки е 0,60 м. Общата граница между процесните имоти № *** и ***
по КП 1988 г. и по ПНИ/2002 има разлика от средно 0.20 м, което е в рамките на
допустимата грешка. Общата граница между процесните имоти № *** и *** по КП 1996 г. и
по ПНИ/2002 има разлика от средно 0.20 м, което е в рамките на допустимата грешка.
Общата граница между процесните имоти № *** и *** по КККР/2008 г. и по ПНИ/2002 няма
разлика, т.е. те съвпадат. Общата граница между процесните имоти № *** и *** по
КККР/сегашен г. и по ПНИ/2002 няма разлика, т.е. те съвпадат. Седем кв.м. от постройките –
гараж и склад, изградени в имот № 369, стопанисван от ответника, попадат върху ивица от
имота на ищцата № 368 по КККР/сегашен като ширината на тази ивица е около 0.33 м.,
което е в рамките на допустимата неточност от 0.60 м. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че каква е точната причина за разминаването, не може да каже.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на четирима свидетели –
двама на страната на ищцата Т. С. С. и М. Х. Н./ и двама на ответната страна /В. С. Н. и М.
Ц. С./.
От показанията на Т. С. С. се установява, че познава К. от 1980 г. като познава и
поддържа връзка с нея от тогава. Заявява, че познава майка й, баща й, в последствие и
съпруга й. Знае, че има имот в Р. и след като е отишла К. да живее заедно със съпруга си в
С., е ходила да наглежда имота и да събира плодове от него. Последно е ходила септември
2023 г. Не е виждала съседа й, но е чувала шумът, когато е била там и е виждала, че почти по
цялото протежение на оградата има построени сгради, които са масивни, а оградата е тЕ..
Знае, че има спор между К. и съседът за тези сгради като К. е направила усилие това да се
реши по мирен начин. Съседът й се занимава с това да ремонтира коли, а той и К. спорят за
30 кв.м., с които съседът й е влязъл в нейния имот. Август и септември 2023 г. е ходила
заради смокините като преди шест години е започнала до ходи постоянно в имота. Не е
виждала да е местена оградата, а постройките нарастват и пречат на нейното място и шумът
е голям.
От показанията на М. Х. Н. се установява, че познава К. от 1986 г. като познава и
родителите й, които са имали имот край град В., местност Р.. В момента, К. притежава
имота. За първи път го е видяла 1987 г., имота, а последния път, когато е ходила е януари
2024 г. В имота има насаждания, ябълки, смокини, грозде, като имотът се поддържа от К..
Проблемът между К. и съседът й е в постройката, която той е построил съвсем близо до
нейната ограда, т.е залепена е за нейното място. Постройката е масивна, от бетонни
5
блокчета, върви по дължима и започва от пътя като има и покрив. Чувала е, че ползва
постройката за ремонт на леки коли, а то е гараж. Виждала е отпред наредени коли. Оградата
между К. и съседът е тЕ. мрежа като няма свободна земя между оградата и постройката.
Няма информация дали оградата е правилно разположена. Не познава съседа и не е била
свидетел, че работи в гаража. Ходи в имота пролетно и есенно време, а К. и съпругът й го
гледат в последните години, а преди това родителите й. К. се възмущава, че това нещо е
залепено до нейната ограда и при дъжд всичко се излива в нейното място.
От показанията на В. С. Н. се установява, че познава И. от доста години, тъй като
живеят на една и съща улица – ул. "**", местност Р.. Свидетелят заявява, че живее там от
1995 г., а И. е дошъл след него. Посочва, че К. я е виждал веднъж и има имот до този на И.
като двата имота си граничат. Практика било да си ограждат имотите, когато дойдат и
според него трябва И. да си е сложил оградата, но не е виждал когато се е слагала оградата.
Няма спомен да е местена оградата от тогава досега. Между имота на И. и К. има ограда и
не знае дали между оградата и сградите има разстояние. Последно е бил в имота на И. преди
седмица.
От показанията на М. Ц. С. се установява, че е трети братовчед на децата на И..
Познава И. от 46-47 години и знае, че има имот в Р. и почти всяка седмица ходи в имота, а и
през целия си живот, всяка ваканция е ходил в имота му. Виждал е К. няколко пъти. Между
имота на И. и К. има тЕ. ограда с бетонови блокчета и откакто помни имота, от повече от 30
години тази ограда е същата и не е местена. Твърди, че има разстояние между гаража и
оградата и нищо не пречи на съседния имот. Заявява, че братовчед му е механик –
професионален и си държи автомобила като понякога може и да извършва ремонт на
автомобила си. Твърди, че ходи всяка седмица и миналата е бил там като не се интересува от
имота на К. и какво има в него.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на действащата
нормативна уредба съдът намира от правна страна следното:
По отношение предявения иск, с правно основание чл. 108 ЗС, от страна на К. Н. К.
срещу И. Й. И., в доказателствена тежест на претендиращия право на собственост по реда
на пълно и главно доказване е да установи следните предпоставки, които следва да
съществуват кумулативно, а именно, че е собственик на процесната реална част, въз основа
на заявеното придобивно основание, посочено в депозираната искова молба и че процесната
реална част се владее от насрещната страна.
Предмет на правния спор е собствеността на реална част, представена на
комбинирана скица № 9 от заключението на вещото лице, находяща се на л.159, заключена
между точките 4-5-6-7-8-21-22-23-24-25-26, отразена в жълт цвят, част от имота на ответника
с идентификатор *****.****.***, която реална част е със следните граници -
*****.****.****, ****.****.***, ****.****.*****, ****.****.*** и останалата част от
*****.****.***.
По делото няма спор, а и се установява от приетото по делото заключение по
назначената СТЕ, изготвено от вещото лице Б., че ПНИ за с.о. Р. е одобрен със заповед № РД
– 1 – ****- 387/20.09.2002 г. на областния управител, обнародван в ДВ бр.97/15.10.2002 г.
като с него са определени границите на процесните имоти с идентификатори *****.****.***
и ****.****.***.
С плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху
които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а,
4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, аргумент от чл. 28, ал.4
ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство
на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална
широчина между границите на имотите - 5 м. С плана на новообразуваните имоти на всеки
6
правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се
съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения.
Горепосочените обстоятелства се установяват от чл. 28, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Следователно
с влизане в сила на ПНИ процесния новообразуван имот 368 е с площ 633 кв.м., видно от
заключението на вещото лице Б. по назначената СТЕ, което съдът цени като компетентно
изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на §4з, ал.2 ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до
фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти
с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за
прилагане на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от
ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката. От приетата по делото заповед № Г- ПР-**/28.02.2017 г. на кмета на район А. при
Община В. е видно, че е налице извършено заплащане по отношение на разликата над 600
кв.м. от страна на К. К. като и този факт не е спорен между страните.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства /нотариален акт
***, том **, дело № ****/29.05.1997 г., нотариален акт № 22, том LXXX, дело №
21120/04.12.1997 г./ се установява, че ищцата К. К. е придобила на основание наследяване и
дарение процесния имот - земя, шеста категория, находяща се в землището на град В., кв. Г.,
местност Р., с площ 600 кв.м. , представляваща имот с пл. номер 368, при граници имоти с
пл. №№ ***, ***, *** и път и на построената в тази земя сезонна постройка с площ 15 кв.м.
От тези нотариални актове се установява, че е налице е трансформиране на правото на
ползване в право на собственост на процесния имот, попадащ в §4 ЗСПЗЗ. С оглед
гореизложените мотиви във връзка с ПНИ и заповед № Г- ПР-**/28.02.2017 г. на кмета на
район А. при Община В., следва изводът, че К. е придобила целия недвижим имот, с
идентификатор ****.****.***, находящ се в град В., местност „Р.“, землище Г., при граници,
както следва имоти с идентификатор ****.****.***, *****.****.***, *****.****.****,
****.****.***, ****.****.**** и ****.****.***** – път на основание наследяване, дарение и
покупко – продажба, последната осъществена по реда на §4з, ал.2 ЗСПЗЗ.
От заключението на вещото лице Б., по назначената СТЕ, се установява по безспорен
и несъмнен начин, че реална част от имот с идентификатор *****.****.***, представена на
комбинирана скица № 9 от заключението на вещото лице, находяща се на л.159, заключена
между точките 4-5-6-7-8-21-22-23-24-25-26, отразена в жълт цвят, която попада в съседния
имот с идентификатор *****.****.***, последният придобит от ответника чрез
трансформиране на право на ползване в право на собственост, по реда на §4а, ал.1 ЗСПЗЗ,
видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по §4 от ЗСПЗЗ №
36, том 29, дело № 25468 от 29.12.1997 г. на нотариус при Районен съд – град В..
Доказва се от заключението на вещото лице Б. по назначената СТЕ, което съдът цени
като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен
материал, че общата граница по ПНИ/2002 г., одобрен със заповед № РД –1– ****-
387/20.09.2002 г. на областния управител, обнародвана в ДВ бр.97/15.10.2002 г. с тази по
КККР/2008/начален, одобрен със заповед № РД -18-73/23.06.2008 г. на изп. Директор на
АГКК, обнародвана в ДВ бр.64/18.07.2008 г. и КККР/сегашен напълно съответстват.
Следователно е налице съответствие между имотната граница по ПНИ/2002 г. и
кадастралните граници. Липсва съответствие между границата по ПНИ/2002 г., одобрен със
заповед № РД –1– ****-387/20.09.2002 г. на областния управител, обнародвана в ДВ
бр.97/15.10.2002 г., по КККР/2008/начален, одобрен със заповед № РД -18-73/23.06.2008 г. на
изп. Директор на АГКК, обнародвана в ДВ бр.64/18.07.2008 г., по КККР/сегашен вид и
изградената на място ограда. Последният факт е онагледен на комбинирана скица 9,
находяща се на л.159 от делото. Следователно липсва съответствие между
материализираната на място ограда с имотната граница по ПНИ/2002 г. и кадастралните
7
граници.
С оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид
гореизложените мотиви, следва изводът, че К. е собственик на процесната реална част,
заключена между точките 4-5-6-7-8-21-22-23-24-25-26, отразена в жълт цвят на комбинирана
скица № 9, която попада в имота на ответника с идентификатор *****.****.***, която
реална част е със следните граници - *****.****.****, ****.****.***, ****.****.*****,
****.****.*** и останалата част от *****.****.***
Предвид факта, че процесната реална част е собственост на К., съдът следва да
отговори на наведените от ответника възражения – за придобиване на тази реална част по
давност и за наличието на констатирана допустима грешка.
Спорният въпрос между страните е допустимо ли е да се придобие по давност реална
част. Предвид факта, че е налице ПНИ/2002 г. по отношение на процесните имоти одобрен
със заповед № РД –1– ****-387/20.09.2002 г. на областния управител, обнародвана в ДВ
бр.97/15.10.2002 г., следва изводът, че същият е одобрен и влязъл в сила при действието на
ЗУТ. При тази установеност и по силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ процесната реално опредЕ.
част, попадаща в недвижим имот с идентификатор *****.****.***, би могла да бъде
придобита от ответника по давност само ако са спазени изискванията за минималните
размери по чл. 19 ЗУТ по отношение на същата, така и по отношение на останалата реална
част от имота, а именно да има най-малко 16 м. лице и 500 кв. м. повърхност. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че изисквания не са
удовлетворени. В случая не е налице и изключението от това правило регламентирано в чл.
200, ал. 2 от ЗУТ, съгласно което придобиването на реална част от имот в границите на
населено място или селищно образувание е допустимо, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. Същото касае само
случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията
на чл. 17 ЗУТ - при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани
дотогава имоти /какъвто настоящия случай не е/. Присъединяване на реална част от
урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на
чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на
собствениците на съседните имоти, каквато очевидно в настоящия спор липсва. В този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. №
5728/2015 г. на ВКС, І г. о. и решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС,
ІІ г. о., решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о и др. В
разглеждания случай процесната реална част няма статут на придадена по регулация, поради
което и ответника не могат да се позовава на придобивна давност при предпоставките на чл.
200, ал. 2 ЗУТ. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че възражението за
придобиване на процесната реална част по давност, отправено от ответника, се явява
неоснователно.
Предвид факта, че процесната реалната част се намира в границите на имота на
ответника И. Й. И., които упражнява фактическа власт върху нея и с оглед извода на съда, че
К. К. е придобила собственост по отношение на процесната реална част, следва изводът, че
предявеният иск по реда на чл. 108 ЗС в установителната част се явява доказан и следва да
се уважи. Следващият спорен въпрос, който се поставя в настоящия случай е дали следва да
се уважи и искът, по чл. 108 ЗС и в осъдителната си част, при наличие на установено
навлизане в съдебния имот в границите на допустимата грешка/неточност, съгласно чл. 18
от Наредба № РД-02-20-5-/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, доколкото от заключението на вещото лице
по назначената СТЕ, се установява, че навлизането спрямо ПНИ/2002 г. и спрямо
кадастралните планове – КККР/2008/начален и КККР/сегашен е в границите на допустимата
8
грешка.
С решение № 64/12.03.2024 год. по гр. д. № 834 по описа за 2023 г. на второ
гражданско отделение на ВКС, което настоящия състав изцяло споделя, е прието че ЗКИР
определя границите на поземлените имоти като граници на правото на собственост (чл. 24,
ал. 2) и урежда правила за тяхното идентифициране в процеса на създаване на кадастралната
карта (чл. 43, ал. 1, т. 5), както и процедура за отстраняване на непълнота или грешка или
явна фактическа грешка. Чл. 31 ЗКИР делегира на министъра на регионалното развитие и
благоустройството издаване на наредба, с която да се уредят на подзаконово ниво
съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, а според чл. 43, ал. 2 ЗКИР АГКК не носи отговорност за
отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имот в кадастралната карта, по-
малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31 ЗКИР. В чл. 18 от издадената въз основа
на законовата делегация по чл. 31 ЗКИР Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри урежда алгоритъма, по който се установява точността на нанесените в
кадастралната карта граници на поземлените имоти и следващата от тях площ, а чл. 20, ал. 2
предвижда, че допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 или ал. 5 не е основание за изменение на
кадастралната карта. Тази нормативна уредба е от значение при спорове за собственост на
реална част от съседни недвижими имоти чрез ревандикационен иск при преценка дали
искът е основателен и в осъдителната си част и при иск по чл. 109 ЗС за защита на
собствеността върху такава реална част. В исковите производства установяването, че
фактическа власт или други въздействия върху реална част от съседен имот, която реална
част е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри обаче няма самостоятелно значение при преценка основателността на искането за
предаване на владението или основателността на негаторния иск. При предявен
ревандикационен иск дали фактическа власт върху такава реална част се упражнява
правомерно от ответника съдът следва да прецени въз основа на всички установени по
делото факти.
В настоящия случай от приетото по делото заключение на вещото лице Б. по
назначената СТЕ, се установява, че реалната част от имота на ищцата, която попада в имота
на ответника представлява ивица, с ширина около 0,33 м, което в рамките на допустимата
грешка/неточност от 0,60 м. От показанията, на водения от ответника И. Й. И. свидетел – В.
С. Н., който от 1995 г. живее на същата улица, се установява, че практика е било да се
ограждат местата и би трябвало И. да е сложил оградата. От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че оградата между
страните не е поставена по тяхно общо съгласие и съобразно нормативните изисквания, от
където следва изводът, че искът по чл. 108 ЗС и в своята осъдителна част следва да се
уважи.
По отношение на предявения иск по чл. 109 ЗС, съдът намира следното от
правна страна:
Чрез предявяването на негаторния иск по чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си
на собственост в пълен обем като получи съдебна защита срещу неоснователните действия
на трети лица, които му пречат да го упражнява. Съгласно т.3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по
т.дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС двете задължителни условия за уважаването на иска по
чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия
пълен обем. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице, когато действията на ответника са
основателни или когато същите са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
9
Във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху имота ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие, респ. бездействие на ответника създава на ищеца
пречки за използването на имота по-големи от обикновените. В този смисъл решение №
139/10.01.2020 г. по гр.д. № 4222/2018 г. по описа на Второ г.о. на ВКС. За основателността
на иска по чл. 109 ЗС е без значение дали поведението на ответника е виновно или не,
достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното
упражняване на вещните права от техния титуляр. В този смисъл решение № 27 от
26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. по описа на ВКС.
Искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на собственост от
неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават
правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. Извършеният
в съседен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл.
109 ЗС, ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с
благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното
ползване на имотите. В този случай не е нужно ищецът по иск с правно основание чл. 109
ЗС да доказва с какво точно му пречи незаконният строеж, тъй като преценката за това кога
един строеж смущава нормалното ползване на съседния имот е направена от законодателя.
Незаконният строеж не създава такива пречки за собственика на съседен имот, когато е
изграден само без строително или друго предвидено в закона разрешение, но е в
съответствие с установените в благоустройствените закони строителни правила и норми.
Безспорно обаче незаконният строеж създава пречки на собственика в съседен имот, когато
при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени
единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по
предназначение. Такъв е случаят при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно
построената сграда до съседния имот, собственост на ищеца, тъй като се нарушава правото
на последния да ползва по предназначение частта от дворното си място, граничеща с имота
на ответника. В този случай самото нарушение на такива строителни /респ. санитарно-
хигиенни/ норми предполага ограничаване правата на собственика на засегнатия съседен
имот да го ползва по предназначение и не е необходимо той да доказва с какво такъв
незаконен строеж му пречи. В този смисъл решение № 88 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
479/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, решение № 411 от 2.03.1999 г. по гр.
д. № 2190/98 г. на ВКС, V г. о., решение № 46 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 623/2012 г.,
II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова, решение № 1 от 09.02.1993 г. по гр. д. №
1 от 1992 г. на ВС, Четвърто г. о.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и
приетите по делото две СТЕ /първата досежно необходимите СМР за премахване на
сградите и втората СТЕ, изготвена от вещото лице Б./ се установява, че гаражът и
постройката за допълващо застрояване са в имота на ищцата като навлизат със 7 кв.м.,
следователно не само, че не са изградени на нормативно установеното разстояние от три
метра от съседния имот, а са изградени и в съседния имот. Нарушаване на правилата за
отстояние до съседния имот, собственост на ищцата, безспорно нарушава правото и
собственост. Нарушението се изразява в правото да ползва по предназначение частта от
собственото си дворното място, както да ползва своя имота си пълноценно. Нормативните
актове, установяващи норми за застрояване, според които разстоянието на сградите,
постройките и съоръженията от границите на два съседни имота при свободно застрояване
не може да бъде по-малко от 3 м. има за своя цел да осигури както благоприятни условия за
предотвратяване стичането на дъждовни води от покрива на сградата в съседния имот и пр.,
така и безопасно ползване на съседните имоти. Следователно дори процесната реална част
да не беше собственост на ищцата, следва че гаражът и постройката за допълващо
застрояване пак са изградени при липса спазване на нормативните изисквания за отстояние
10
от съседния имот. С оглед гореизложените мотиви, следва че и исковата претенция с правно
основание чл. 109 ЗС се явява основателна и доказана, поради което следва да се уважи.
По отношение на разноските:
Както ищецът, така и ответникът са поискали присъждане на сторените в
производството разноски, но с оглед изхода на спора право на разноски и по двата
предявени иска има ищецът. Последният претендира заплащането на сумата от 420 лева
държавна такса, 30 лева – за заверени копия за вписване, 925 лева – възнаграждение на вещи
лица за изготвяне на двете СТЕ, 5 лева – държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение и адвокатски хонорар от 1000 лева. Не е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което в тежест на
ответника следва да се възложат разноски в размер на 2380 лева, на основание чл. 78, ал.1
ГПК с оглед и уважаване на исковите претенции, предявени по реда на чл. 108 и чл. 109 ЗС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Н. К., ЕГН **********,
адрес: град С., ж.к. Л. бл.**у вх.-**, ет. **, ап. ** и И. Й. И., ЕГН **********, адрес: град В.,
ул. С., бл. **, ет.**, ап.**, че К. Н. К., ЕГН ********** е собственик на реална част,
посочена на комбинирана скица № 9 от заключението на вещото лице Б. по СТЕ, находяща
се на л.159, неразделна част от настоящото решение, заключена между точките 4-5-6-7-8-21-
22-23-24-25-26, отразена в жълт цвят, находяща се в град В., р-н А. м. Р.а – I, местност " **"
при граници на реалната част както следва: ****.****.***, ****.****.*****, ****.****.***,
*****.****.**** и останалата част от *****.****.*** и ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН **********
да предаде на К. Н. К., ЕГН ********** владението върху реална част, посочена на
комбинирана скица № 9 от заключението на вещото лице Б. по СТЕ, находяща се на л.159,
неразделна част от настоящото решение, заключена между точките 4-5-6-7-8-21-22-23-24-25-
26, отразена в жълт цвят, находяща се в град В., р-н А. м. Р.а – I, местност " **" при граници
на претендираната реална част както следва: ****.****.***, ****.****.*****, ****.****.***,
*****.****.**** и останалата част от *****.****.***
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН **********, адрес: град В., ул. С., бл. **, ет.**, ап.** да
премахне изградения от него гараж и постройка на допълващо застрояване /склад/, отразени
на комбинирана скица № 9 от заключението на вещото лице Б. по СТЕ, находяща се на л.159,
неразделна част от настоящото решение, построени на границата между ПИ с номер
****.****.*** и ПИ с номер *****.****.***, двата находящи се в град В., р-н А. м. Р.а – I,
местност 24, на основание чл. 109 ЗС
Решението е постановена при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца К. Н. К., ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. Л. бл.**у вх.-**, ет. **, ап. ** – М. С.
Н., ЕГН **********, адрес: град С., ул. „Св. И. Р. № **, вх. **, ет. **, ап. **
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11