Р
Е Ш Е Н И Е
№
260331 / 22.3.2021г.
гр.
П., 22.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4091 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Община П. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № ***. по описа на Районен съд П. за сума
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в град П., ж.к. „***в
размер на 1456,44 за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително и м.
юли 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (30.06.2020 г.)
до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 223,99 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.07.2018 г. до 15.06.2020 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че процесният имот е
общинско жилище където с договор за наем от 26.06.1987 г. е настанена К.К.А., а
след смъртта ѝ жилището се обитава от Р.И.В. и семейство му, които са
действителните ползватели. Допълва, че адреса на адреса на процесния имот е
регистриран именно В..
Позовава се на действащите общи условия
с ищеца, съгласно които е следвало да бъде уведомен за текущите задължения,
както и за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба е направено
искане за привличане на трето лице помагач – Р.И.В. и е предявен обратен иск
срещу него.
Със своевременно предявения обратен иск
се сезира съда за осъждане на Р.И.В. в качеството му на наемател за сумите
представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в ж.к. „***в размер на 1456,44 за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително и м. юли 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на обратния иск до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 223,99 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.07.2018 г. до 15.06.2020 г. тъй като той е ползвател на процесната
топлоенергия в качеството си на наемател на имота.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач и ответник по
обратния иск Р.И.В. е депозирал отговор в срок. Оспорва доказателствената
стойност на представеното по делото извлечение от сметка и качеството си на
потребител, тъй като не е собственик или носител на вещно право на собственост.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца по обратния иск. Намира, че
справката за адресна регистрация не е доказателство, което да установява
твърдяната облигационна връзка.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли главните и обратните искове.
В съдебно заседание ищецът и ответникът
не се представляват. Депозирани са писмени становища, с които поддържат вече
изложеното в исковата молба и отговора. Третото лице помагач се представлява от
особения си представител като поддържа своите възражения.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление
на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са
спорни обстоятелствата, че процесният имот представлява общинска собственост,
предназначена за отдаване под наем за жилищни нужди, като същите се установяват
и от ангажираните писмени доказателства, което дава основание на съда да
приеме, че в конкретния случай ответникът като собственик на процесния недвижим
имот е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.
Спорни са останалите елементи от
правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна енергия и
нейната стойност.
По делото е изслушана и приета
заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Услугата за дялово
разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са
налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за
сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От заключението се
установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване –
топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в
хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което
са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена
ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото
дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена
при индивидуалните изравнителни сметки.
Установено е, че в имота има отоплителен
уред – „щранг лира“ в банята, за който е начислявана прогнозна сметка по
норматив, тъй като е технически невъзможно да се монтира ИРУ. Изготвени са две
отделни изравнителни сметки, съставени на К.А.и Община П.. За имота на
ответника топлата вода се е начислявала също по норматив, тъй като е „без
водомер“. Допълва се, че при отчитане на средствата за измерване в имота достъп
не е осигурен и е начислен служебен разход от 140 литра на ползвател на
денонощие.
За процесния период ФДР е начислявала
ежемесечно по време на отоплителните периоди прогнозна топлоенергия за
отопление – отдадена от Сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем
на имота. В имота е начисляван разход единствено за помещение баня с монтиран
щранг лира без ИРУ по изчислителен път. Не е разпределяна отдадена топлоенергия
от отоплителни тела в общите части, поради липсващи такива, свързани към
сградната инсталация. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната
са пресметнати в съответствие с действащите през процесния период цени на
топлоенергията за гр. П.. При така установените факти, въз основа на извършения
анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния
период е на стойност от 1456,44 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (отопление 345,40 лв.), както и вноска за услугата „дялово разпределение“
в размер на 2,88 лв., 1006,66 лв. топла вода и корекция 101,50 лв. Вещото лице
е достигнало до извод, че за исковия период равностойността на предоставяните
от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово
разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки възлиза на
посочената в исковата молба стойност – 1456,44 лв. Падежите на всяко месечно
задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на
дружеството. В заключението по СИЕ е посочено, че за процесния период лихва за
забава е в размер на 223,99 лева. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като
същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички
поставени задачи.
При тези правни изводи и установени
факти, предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
По предявения обратен иск.
При извод за основателност на главните
установителни искове, съдът следва да разгледа и осъдителните обратни, насочени
срещу третото лице. Същите са своевременно предявените, с правно основание по
чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
насочени към третото лице-помагач, което ответникът моли да бъде осъдено да му
заплати сумите, както и законната лихва за забавата на месечните плащания, с
твърдения, че това задължение е поето от него по силата на съществуващо между
страните наемно правоотношение. В доказателствена тежест на ищеца по обратните
искове е да установи наличието на облигационно (наемно) отношение относно
процесния имот и период между него и третото лице - ответник по обратните
искове, неговото съдържание и изпадането му в забава.
По своето предназначение жилищата,
представляващи общинска собственост могат се отдават за настаняване под наем на
граждани с установени жилищни нужди, като условията и редът за това се
определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр. чл.
42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Община П. (Наредбата) въз основа на настанителната заповед кметът на общината
сключва писмен договор за наем по образец, в който се определят правата и
задълженията на страните, включително задължението за заплащане на консумативни
разноски.
Р.И.В. с отговора на исковата молба е
оспорил наличието на облигационна връзка с Община П.. В подкрепа на исковата си
претенция по обратния иск Община П. е представила документ, озаглавен Договор
за отдаване под наем на държавен жилищен имот. Единствената индивидуализираща
част от него, която може да бъде разчетена е ЕГН ********** на наемателя, което
кореспондира с това на К.А., майка на Р.И.В., съгласно представената по делото
справка от НБДН. Други доказателства за твърдяната облигационна връзка с
ответника по обратния иск не са представени. Ето защо съдът приема, че въпреки
разпределената му доказателствена тежест за това и въпреки обстоятелството, че
с проекта за доклад в определението по чл. 140 ГПК в съответствие с
разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът изрично му е указал, че не сочи
доказателства за този правнорелевантен факт, ищецът по обратния иск не се е
снабдил и представил относими доказателства, поради което искът остава
недоказан в своето основание. При прилагане на неблагоприятните последици на
процесуалната (доказателствена) тежест, съдът следва да приеме недоказания факт
за неосъществил се в обективната действителност. Това е така, защото по делото
не е представена настанителна заповед и договор за наем с ответника. Съдът
приема, че от представените доказателства не се установява да е налице
задължение и/или права, произтичащи от договор за наем за Р.И.В., тъй като същият
не е страна по него. Петитума на предявения обратен иск обаче е ясен,
претенцията е насочена срещу третото лице в качеството му на наемател.
Ако претендираното задължение бе
възникнало в имуществената сфера на наследодателя, преди настъпване на смъртта
му и ако наследството бе прието, би възникнала отговорност за ответника по
обратния иск по силата на универсалното наследствено правоприемство. След
кончината на носителя на материалното право, респективно задължение (за което
също липсват данни по делото относно момента), Р.И.В. по правило би наследил
правата и задълженията по договора в съответната квота съгласно Закона за
наследството. В конкретния случай обаче съдът намира, че общото облигационно
правило е неприложимо, тъй като въпросната облигационна връзка съдържа и
административен елемент – заповед на кмета на съответната община, издадена въз
основа на определени критерии и решение, което превръща този договор за наем в
такъв от категорията intuitu personae (договор сключен с оглед на личността) и
се прекратява със смъртта на страна по него - арг. чл. 33, ал. 1 , т. 6
Наредбата, както и чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС.
Не се установява задължение за заплащане
на исковите претенции и от представената по делото извадка от НБДН, тъй като тя
свидетелства единствено за изпълнение на едно административно задължение – чл.
90, ал. 1 ЗГР.
При този правен извод, предявения
обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е и
акцесорния обратен иск за присъждане на обезщетение за забава, тъй като при
недоказаност на главното задължение, не се дължи обезщетение.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 283,61 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от спора на ищецът се
дължат разноски в размер на 383,61 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 83,61 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Предвид приетият за неоснователен
обратен иск, Община П. няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Община П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А в размер
на 1456,44 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град П., ж.к. „***за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително и м. юли 2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 223,99 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 01.07.2018 г.
до 15.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3088/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П.,
ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 383,61 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство и сумата от 83,61
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Община П., ЕИК ********* срещу Р.И.В.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
осъждането му да заплати сума в размер на 1456,44 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в град П., ж.к. „***за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
включително и м. юли 2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба по обратния иск до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 223,99 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2020 г.
Решението е постановено при участие на Р.И.В.
***.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________