РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Враца, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 17.09.2020г. / седемнадесети септември две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 234 по описа на АдмС – Враца за 2020г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „К.“
ЕООД, представлявано от управителя К.К., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** срещу АКТ за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/5076 от 30.04.2020г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С жалбата се твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон, издаден
при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна по съображения
изложени в жалбата. Претендират се разноски по делото.
В с.з. жалбоподателят, чрез адв. Т. моли за
решение, с което да се уважи жалбата. Излагат се съображения за това.
Претендират се разноски, съгласно представен списък по делото.
Ответникът–Зам.изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Л.Х.
в с.з. и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Посочва се, че
актът е издаден от компетентен орган при спазване на законовата процедура и съответства
на целта на закона, за което се излагат съображения. Иска отхвърляне на жалбата
и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискана е и приложена цялата адм.преписка във вр. с оспорения
АУПДВ, с писмо вх.№1241/2020г.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателят е регистриран
с уникален идентификационен номер УИН 06/280513/51197 в Интегрираната система за администриране и
контрол на ДФЗ. Той е поел петгодишен ангажимент за участие по мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, считано от
2013г. При извършена административна проверка е установено, че за 2017г. бенефициентът не е подал заявление за подпомагане по декларираната мярка, с което е нарушил
изискванията на чл.4, ал.1 т.2 и т.3 от
Наредба №11/2008г., според които кандидатите
за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларираните площи в съответния
неблагоприятен район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и
да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район най-малко
пет последователни години от първото компенсаторно плащане. От представените по
делото доказателства е видно, че бенефициентът е подавал заявления за
подпомагане за 2013, 2014, 2015г. и 2016г. В изпълнение на изискванията за
ползване на площи по време но изпълнение на ангажимента, жалбоподателят е
сключил Договори за наеми на общински имоти
на 05.02.2013г. с Община Чупрене, със срок на действие от 5 години,
вписани в службата по вписванията с вх.№ 752/28.03.2013г., акт №237, вх.753/28.03.2013г.,
акт №238, вх. № 754/28.03.2013г., акт №239 и вх.№ 756/28.03.2013г., акт №241.
От удостоверение на Община Чупрене изх.№ 626/29.07.2020г. е видно, че така
сключените договори с Община Чупрене и жалбоподателя са едностранно прекратени
преди изтичане на договор на основание чл.37 и ЗСПЗЗ за стопанската 2017г.
С писмо изх.№01-2600/5076 от 27.08.2019г.
жалбоподателят е уведомен за откриване на административно производство за издаване
на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 АПК като в него са изложени фактическите обстоятелства и основанията за издаване на
такъв акт. На лицето е дадена възможност за предоставяне на допълнителна
информация, становище и възражение или
да възстанови доброволно търсената сума. Жалбоподателят се е възползвал от това
свое право и е депозирал възражение с вх.№01-2600/5076/30.09.2019г., като е
заявил, че неподаването на заявление от
негова страна е станало по обективни причини, тъй като сключените между него и
Община Чупрене договори за наеми на общински имоти през 2017г., описани в
заявлението за подпомагане, са бил прекратени поради изменение в нормативната уредба. Лишен от
възможността да ползва имотите, жалбоподателят
по независещи от него причини не е бил в състояние да изпълни
ангажимента за 2017г., поради което не е подал и заявление.
Административният орган
не е приел възражението за основателно, като е посочи, че поетият ангажимент е
могъл да бъде изпълнен с декларирането на други площи, които се намират в
необлагодетелствания район и отговарят на изискванията за гъстота на животинска
единица /ЖЕ/ или изпълнението на
ангажимента да бъде прехвърлено на друго лице. Мотивирайки волята си по този
начин, ответникът е издал оспореният
пред съда АУПДВ № 01-2600/5076/30.04.2020г.,
с който на основание чл.27, ал.3, ал.5
и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.14, ал.1, т.4
от Наредба №11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения,различни от
планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013, с който жалбоподателят е изключен
от подпомагане и е установено публично държавно вземане срещу
него в размер на 10541.46лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по
мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015
и 2016г. Посочен е и начинът на изчисляване на дължимата лихва върху тази сума
в зависимост от срока на възстановяване
на сумата или на извършено прихващане от бъдещи вземания.
По делото няма спор за сумите, които са
изплатени по време на изпълнението на петгодишния ангажимент така, както са
конкретизирани в мотивите на АУПДВ. Не е налице и спор, че от страна на
жалбоподателя са подавани заявления за предходните четири години, както и че не
е подал заявление за 2017г. от поетия ангажимент по мярка 211. Тези факти са и
безспорно установени от доказателствата по делото.
Актът е връчен на
жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка на 18.05.2020г., видно от приложеното
известие за доставяне, а жалбата е подадена на 01.06.2020г. по пощата, видно от
клеймото върху пощенския плик.
По делото са приложени и
заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. на Изп.директор на ДФЗ, с която са делегирани правомощия на Зам.изпълнителен
директор да издава актове от вида на оспорения; Протокол № 109/15.02.2017г.,
Протокол № 114/15.06.2017г. и Протокол № 145/19.07.2019г. на заседанието на УС
на ДФЗ.
Приложени са и подаваните
заявления от жалбоподателя по мярка 211 за съответните 2013, 2014, 2015 и
2016г., ведно с приложенията към тях.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл.149, ал.1 АПК
срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес
от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в
обхвата на служебната проверка по чл.168 АПК,
същата е неоснователна по следните съображения:
Преди да разгледа основанията за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по
чл.168, ал.2 АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата
валидност. Съгласно чл.20а ЗПЗП оправомощеният орган да издава АУПДВ е Изпълнителният
директор на Фонд “Земеделие”, в качеството му на Изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, или лице, на което са делегирани тези правомощия.
Видно от представената Заповед №03-РД//2891/23.07.2019г.
на Изп.директор на ДФЗ са делегирани правомощия на Зам.изпълнителен директор П.С.,
която е издател на оспорения пред съда административен акт да издава и
подписва актовете за установяване на
публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни плащания. Същият
съдържа, както правни, така и фактически основания за неговото издаване. Това
прави акта издаден от компетентен орган,
в изискуемата писмена форма, съдържащ задължителните реквизити, поради
което се явява валиден и не е нищожен.
Същият се явява и законосъобразен, тъй
като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които да
обуславят неговата отмяна. Процедурата по издаване на акта е започнала с
уведомяването на лицето, което е
депозирало своите възражения и писмени доказателства, същите са приети и обсъдени
от административния орган, поради което не може да се приеме, че правото му на
защита е било ограничено по някакъв начин. В акта се съдържат и фактическите и
правни основания за издаването му, които кореспондират помежду си, което го
прави и мотивиран. Издаден е в съответствие с материалния закон, тъй като с
разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната
агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл.162, ал.2, т.8 ДОПК
представляват публично държавно вземане. Съгласно чл.4, т.2 и т.3 от Наредба
№11/2008г. на МЗП, за кандидатите за подпомагане по мярка 211 съществува задължението да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район в период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи всяка година след това. За неизпълнение на тези изисквания от
страна на земеделския стопанин законът предвижда задължение за Разплащателната
агенция да изключи земеделския стопанин от подпомагане. Според
чл.14, ал.2 от същата Наредба, земеделският стопанин се задължава да възстанови
получените до момента компенсаторни плащания или част от тях, в зависимост от
годината, в която е прекратено участието в мерките. Не се спори, че преустановяването на дейността е станало на петата
година от поемане на задължението, тъй
като за
тази година 2017 не е подадено заявление от жалбоподателя, поради което правилно размерът на публичното вземане е определен на
25% от получената до този момент субсидия от 42165.84лв. или на 10541.46лв. в съответствие с чл.14, ал.1,т.4
от Наредба №11/2008г., тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след
четвъртата година от ангажимента. За
да не се дължи частично възстановяване на получените за четирите години от поетия ангажимент суми,
съгласно чл.15, ал.2 от Наредба №11/2008г. лицето е следвало да декларира в
писмена форма заедно със съответните документи случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства в ДФ“Земеделие“ –РА лично или чрез упълномощено лице
в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или
упълномощеното от него лице е в
състояние да направи това. Като изключително обстоятелство за прекратяване на
поетия петгодишен ангажимент жалбоподателят изтъква независещото от него
прекратяване на договорните отношения с Община Чупрене за наемане на общински площи,
но видно от представено удостоверение на Кмета на Община Чупрене това е станало
2017г. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за обжалване на акта
за прекратяване на договорите, не поддържа и твърдения, че е съобщил за
настъпилото ново обстоятелство в съответния срок, за да може административният орган да прецени
дали да го приеме като форсмажорно или
изключително, не сочи, че преди подаване на възражението след получаване на
уведомителното писмо не е бил в състояние да съобщи за тези факти. При
неизпълнението на това задължение от страна на земеделския стопанин, в настоящето
производство такова възражение не може да се разглежда.
Макар и да се разгледа прекратяването на договорите и дали те са
законосъобразно прекратени или не е предмет на друг спор и същото не е
форсмажорно обстоятелство в случая. Обстоятелството, че след влизането в сила
на чл.37и, ал.1 ЗСПЗЗ, договорите на лицата, които нямат животновъдни обекти се
прекратяват, не дерогира по отношение на тези правни субекти задължението им,
предвидено в чл.4, ал.1,т.3 от Наредба №11/2008г. да подадат заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния неблагодеталстван район всяка
година след първото компесаторно плащане. При безспорно установено
обстоятелство, че жалбоподателя не е подал заявление за подпомагане за 2017г.
по мярка 211 по време на поетия петгодишен ангажимент, без доказани форсмажорно
или изключително обстоятелство за това, то по отношение на него е приложима хипотезата на чл.14, ал.1 от Наредба
№11/2008г. и същият се изключва от подпомагане и се задължава да възстанови част от
получените до момента компесаторни плащания, както е приел и органа. Също така
следва да се посочи и обстоятелството, макар и договорите да са били прекратени
дружеството е могло да заяви нови площи
или да прехвърли вземането си на друго лице, което не е налице в случая, тъй
като никъде в наредбата не е заложено изискването да се заявяват едни и същи
площи, които географски да се припокриват, а единствено само да се заявяват
площи в период от пет години в съответния необлагодетелстван район. В тази насока
и възраженията са неоснователни.
Възражението на жалбоподателя, че АУПДВ
следва да бъде предшестван задължително от акт за прекратяване на многогодишния
ангажимент по мярка 211 е неоснователно. В приложимата Наредба №11/2008г.
липсва задължение за адм.орган да издава нарочен акт за прекратяване на
ангажимента, като задължителен етап преди
издаването на АУПДВ. В действителност след изменението на чл.14,
ал.1 от Наредба №11/2008г. в сила от 18.03.2014г. е гласял, че ДФЗ прекратява
многогодишния ангажимент по тази наредба на земеделски стопанин, който не
подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, но с
решение №4401 на ВАС, бр.13/2017г. това изменение на чл.14, ал.1 от Наредба
№11/2008г., относно задължение за прекратяване на многогодишния ангажимент е
отменено от съда. След като това задължение на адм.орган е било отменено, то и
възраженията на жалбоподателя за задължително прекратяване на ангажимента от
органа преди издаването на АУПДВ са неоснователни. В тази насока следва да се има предвид и чл.27, ал.7 ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от
2019г., в сила от 28.06.2019 г.), съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
По тези съображения съдът намира,
че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата
е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и при своевременно
направено искане, на ответника на основание чл. 143, ал.1
АПК вр.чл. 78, ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 /сто/лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „К.“ ЕООД,
представлявано от управителя К.К., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу АКТ за установяване на публично
държавно вземане №01-2600/5076 от 30.04.2020г.
на Зам.Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, представлявано от управителя
К.К., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението на
страните чрез Административен съд Враца
пред Върховен административен съд София.
АДМ.СЪДИЯ: