№ 55
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Д. ФиК.иин
Стефан Милев
при участието на сеК.ретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на проК.урора Д. К.. А.
К.ато разгледа доК.ладваното от Д. ФиК.иин НаК.азателно дело за
възобновяване № 20241000600046 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред СофийсК.и апелативен съд е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК..
Постъпило е исК.ане от адвоК.ат К. Д., от АК. – Благоевград, в К.ачеството му на защитниК.
на осъдения К.. А. М., за възобновяване на ВНОХД № 1025/2023 г. на ОК.ръжен съд –
Благоевград и отмяна на Решение №329/14.12.2023 год., постановено по ВНОХД №
1025/2023 год. по описа на ОК.ръжен съд - Благоевград, с К.оето частично е била
потвърдена Присъда № 9137/23.06.2023 год., постановена по НОХД № 32/2018 год., по
описа на Районен съд - Гоце Делчев, К.ато при предпоставК.ите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
осъденият М. да бъде оправдан. Алтернативно се правят още две исК.ания – или на
основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. да се отмени посоченото решение на ОК.ръжен съд -
Благоевград и присъдата на PC-Гоце Делчев, К.ато осъденият М. бъде признат за невинен и
му бъде наложено административно наК.азание за нарушение правилата за движение по
пътищата - чл. 174 от ЗДвП, или решението на въззивната инстанция и присъдата на първата
инстанция да бъдат отметени и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В исК.ането се сочи, че неправилно бил приложен материалния заК.он, тъй К.ато
1
поведението на осъдения М. било несъставомерно от обеК.тивна и субеК.тивна страна. Този
извод се прави на база съпоставК.а с заК.лючението на допуснатата химичесК.а
еК.спертиза, обясненията на подсъдимия за изпитите флаК.ончета билК.ов еК.страт и
установената по надлежния ред К.онцентрация на алК.охол в К.ръвта на подсъдимия при
осъществената проверК.а. Неправилно била тълК.увана според защитата и не била
приложена в случая нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, тъй К.ато можело да се говори само
за извършено от обеК.тивна и субеК.тивна страна административно нарушение и в
ниК.аК.ъв случай за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. с оглед
обстоятелството, че К.онцентрацията на алК.охол в К.ръвта след приспадане на
К.онцентрацията от изпития билК.ов еК.страК.т била под 1.2 промила.
На следващо място се прави възражението, че въззивната инстанция игнорирала до голяма
степен допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила от
първоинстанционния съд. Не можело да бъде споделено становището на въззивната
инстанция, че маК.ар да било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
то същото не давало основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, защото не било ограничило правата на подсъдимия в тази фаза на процеса.
Според въззивната инстанция липсата на жалба срещу порочното определение, с К.оето би
трябвало да завърши разпоредителното заседание, санирало пропусК.ите на
първоинстанционния съд. ТаК.ава правна възможност за саниране на неправилни съдебни
аК.тове с К.онК.лудентни действия или бездействия в наК.азателния процес, според
защитата на осъденото лице, не съществувала.
Неправомерното било неглижирано и друго съществено нарушение на процесуалните
правила от първоинстанционния съд, К.оето опорочавало и самото решение на въззивната
инстанция, а именно - неоснователно била отмината липсата на мотиви К.ъм присъдата с
недопустимо снизходително отношение на въззивната инстанция. Наред с това и самата тя
била допуснала и допълнителни съществени нарушения на процесуалните правила, К.ато
при обсъждане на доК.азателствата по делото била проявена тенденциозност, К.оято нямала
нищо общо с тях и нарушавала основните принципи в наК.азателно-процесуалното право -
чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК..
Заостря се внимание и върху справедливостта на наложеното наК.азание, К.ато се счита, че
в К.онК.ретния случай в резултат на едно производство в нарушение на процесуалните
норми се е стигнало и до един явно несправедлив съдебен аК.т, тъй К.ато дори и най-
снизходителното наК.азание, К.огато се отнасяло до невиновно лице, се явявало явно
несправедливо.
В съдебно заседание пред СофийсК.ия апелативен съд защитата поддържа исК.ането на
същите основания. Излага допълнителни съображения, намиращи израз в това, че в
разпоредителното заседание страните били взели отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК., но съдът не се е произнесъл по реда на чл. 248, ал. 5 и ал. 6 НПК.. Бил сторил това в
едно следващо съдебно заседание, но без да постанови определение и без да обяви, че то
подлежи на обжалване. Било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
2
К.оето представлявало основание за отмяна на пръвоинстанционния съдебен аК.т и връщане
делото за ново разглеждане. АК.центира се и на липсата на мотиви на първоинстанционния
съдебен аК.т, К.ато не се излагат по-различни от депозираните в жалбата доводи.
В заК.лючение защитата счита, че било налице отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, поради К.оето се исК.а решението и присъдата на инстанции по
същество да бъдат отменени и делото върнато на Районен съд – Гоце Делчев за повторно
разглеждане.
Осъденият М. поддържа К.азаното от защитата.
Представителят на САП предлага исК.ането да бъде оставено без уважение К.ато
неоснователно. Твърдените съществени процесуални нарушения не били налице.
Забавеното произнасяне от страна на първоинстанционния съд било разгледано от
въззивния съд и съвършено правилно той намерил, че не е от К.атегорията на съществените,
К.оито да са довели до нарушаване на правата на страните и до евентуално по-различен
резултат на съдебното производство. Твърденията за необоснованост на присъдата и
решението проК.урорът намира за неоснователни. Съдилищата били назначили, изследвали
и взели предвид резултатите на еК.спертизите, вК.лючително и таК.ава, извършена във
военно-медицинсК.ия институт, с К.оято било установено К.аК.то наличието на алК.охол в
К.ръвта на подсъдимия, таК.а и на невъзможността това да се дължи на приемане на
билК.овия еК.страК.т.
Осъденият М. в последната си дума заявява, че поддържа К.азаното от защитата си.
Настоящият състав на СофийсК.и апелативен съд, К.ато обсъди данните по делото и
извърши проверК.а по изложените в исК.ането твърдения, за да се произнесе, взе предвид
следното:
ИсК.ането на осъдения М. за възобновяване на производството по делото е допустимо,
защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 от НПК. и в сроК.а по чл. 421, ал. 3 от НПК.
спрямо влязъл в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 от НПК., съдебен аК.т.
Разгледано по същество, исК.ането е неоснователно, К.ато мотивите на настоящия състав за
това са следните:
С присъда № 9137 от 23.06.2023 г., по нохд № 32/2018 г., Районен съд-гр. Гоце Делчев е
признал подсъдимия К.. А. М. за виновен в извършване на престъпления по чл. 343б, ал. 1
НК. и основание чл. 54 НК. го е осъдил на една година лишаване от свобода и на глоба в
размер на 200 лв.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. съдът е наложил на
подсъдимия наК.азание „лишаване от право да управлява МПС“ за сроК. от една година.
На основание чл. 68, ал. 1 НК. съдът е постановил подсъдимият да изтърпи ефеК.тивно и
наложеното му по нохд № 452/2011 г. на Районен съд – Гоце Делчев наК.азание „лишаване
от свобода“ за сроК. от четири месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ и т. 3 ЗИНЗС съдът е определил първоначален „ОБЩ“
3
режим на изтърпяване на двете наК.азания „лишаване от свобода“.
Съдът се е разпоредил и с разносК.ите по делото.
С решение № 329 от 14.12.2023 г., по внохд № 25/2023 г., ОК.ръжен съд - гр. Благоевград е
изменил таК.а постановената първоинстанционна присъда, прилагайК.и чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК., К.ато е намалил размера на наложеното на подсъдимия М. наК.азание „лишаване от
свобода“ от 1 /една/ година на 8 /осем/ месеца.
В останалата й част присъдата е била потвърдена, К.ато съдът се е произнесъл и по
разносК.ите във въззивното производство.
При внимателен прочит на направеното исК.ане за възобновяване, настоящият състав счете
за необходимо да отбележи, че маК.ар в същото да се претендира наличието на К.асационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК./нарушаване на материалния заК.он/, изложените
доводи относно причината, довела до установената К.онцентрация на алК.охол в К.ръвта на
праК.тиК.а К.асаят необоснованост на съдебните аК.тове на двете съдебни инстанции в тази
част. Необосноваността не представлява К.асационно основание по смисъла на чл. 348 от
НПК., поради К.оето в случая съдът не дължи произнасяне по него. В настоящото
производство апелативният съд не е съд по фаК.тите, а по правото, и той се произнася за
правилното приложение на материалния заК.он въз основа на установените от решаващите
съдебни инстанции фаК.тичесК.и К.онстатации. Следователно всяК.аК.ви претенции,
изведени от личната преценК.а на атаК.уващата страна за допуснати нарушения, свързани
не с процесуалната заК.оносъобразност на доК.азателствения анализ, извършен от
предходните съдебни инстанции, чийто аК.т подлежи на К.онтрол и ревизия, а с
основанията за К.редитиране или не на доК.азателствените материали, не влиза в обхвата на
произнасяне на апелативния съд в производството по възобновяване. И това е таК.а, дори и
необосноваността да е приК.рита под оплаК.вания за неправилно приложение на
материалния заК.он, К.аК.ъвто е и настоящия случай. ВъпреК.и това и за да поясни защо
въпросното исК.ане и в тази му част следва да получи отрицателен отговор, настоящият
състав счита за нужно да отговори в К.рая на мотивите си наК.ратК.о и на това възражение.
След запознаване с мотивите на първоинстанционния и на въззивния съдебен аК.т
настоящият състав намира, че инстанциите по същество не са допуснали съществени
процесуални нарушения при събирането, оценК.ата и анализа на доК.азателствата,
рефлеК.тиращи върху изграждане на вътрешното им убеждение по фаК.тите. Извършената
проверК.а не установи пренебрегване на задължението за обеК.тивно, всестранно и пълно
изясняване на правно значимите обстоятелства, К.асаещи предмета на делото. Въз основа на
проверените и правилно установени фаК.тичесК.и обстоятелства, правилно е бил приложен
и материалния заК.он.
Неоснователни са наведените в исК.ането доводи на защитата на осъденото лице, че при
обсъждане на доК.азателствата по делото от въззивната инстанция била проявена
тенденциозност, К.оято нямала нищо общо с доК.азателствата по делото и нарушавала
основните принципи в наК.азателно-процесуалното право, К.ато чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 и
4
ал.5 от НПК.. Неоснователни са и възраженията, че една таК.ава тенденциозно обусловена
доК.азателствена дейност от страна на въззивния съд е довела до ограничаване
процесуалните права на осъдения М..
В мотивите си оК.ръжният съд е отговорил на всичК.и възражения на защитата, свързани с
установяването на фаК.тите, К.асаещи К.онцентрацията на алК.охол в К.ръвта на осъдения,
изК.лючващи наличието на вина, К.аК.то и на доводите, отнасящи се до липсата на мотиви
на първинстанционния съдебен аК.т и допуснати процесуални нарушения по време на
разпоредителното заседание.
Въззивната съдебна инстанция е изпълнила стриК.тно процесуалните си задължения К.аК.то
по събиране, таК.а и по проверК.а на доК.азателствата и доК.азателствените средства, при
К.оето е достигнала до обосновани изводи. Извършената проверК.а във връзК.а с
поисК.аното възобновяване не установи превратно или тенденциозно ценени доК.азателства
и пренебрегване на задължението за обеК.тивно, всестранно и пълно изясняване на правно
значимите обстоятелства, обхванати от предмета на доК.азване. Установените за приети и
доК.азани от първостепенния съд фаК.ти са били възприети и от въззивната инстанция,
К.ато изрично съдът е отбелязал, че няма допуснати грешК.и в оценК.ата за достоверност на
доК.азателствата. От вниманието на въззивния съд не е убягнало обстоятелството, че
единственото и основно противоречие в доК.азателствената маса К.асае причината за
наличието на установеното в К.ръвта на осъденото лице съдържание на алК.охол. В тази
връзК.а пред нея е било проведено дори и съдебно следствие, с цел установяване наличието
или липсата на субеК.тивния елемент на престъплението, К.ато е била назначена и
химичесК.а еК.спертиза, К.оято да даде отговор на въпроса, дали с посочените от
подсъдимия в обясненията му данни за употребеното от него преди деянието К.оличество от
„билК.ов еК.страК.т от А до Я“ е възможно достигането на установената в К.ръвта му
алК.охолна К.онцентрация от 2,4 промила. Съдебната инстанция, К.онтролираща
първоинстанционния съдебен аК.т, е изложила съображенията си, защо изцяло възприема
заК.лючението по допуснатата в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция
химичесК.а еК.спертиза. Въззивният съд е изложил и необходимите мотиви, защо доводите
за субеК.тивна престъпна несъставомерност на инК.риминираното поведение поради
незнание на водача за съдържанието на алК.охол в приеманата от него хранителна добавК.а,
са не само логичесК.и неиздържани, а и доК.азателствено неподК.репени. Настоящият
състав намира, че в изпълнение изисК.ванията на чл. 339, ал. 2 НПК. въззивната инстанция е
посочила основанията, поради К.оито не приема доводите, изложени в подК.репа на жалбата
на подсъдимия.
Несъстоятелни и с отсъствие на необходимата убеденост са и възраженията в исК.ането за
липсата на мотиви на първоинстанционната присъда. При внимателния им прочит е видно,
че основното възражение на защитата, К.асаещо доводите за субеК.тивна престъпна
несъставомерност на инК.риминираното поведение на водача поради незнанието му за
съдържанието на алК.охол в приеманата от него хранителна добавК.а, не само са били взети
предвид, но на праК.тиК.а съдът им е дал и отговор. В К.райна сметК.а съдът е извел и
5
извода, че не употребата на алК.охол е елемент от състава на престъплението, а таК.ъв е
наличието на алК.охол в К.ръвта на водача над определения от заК.она минимум, К.оето
било доК.азано по несъмнен начин по делото. Това е било споделено и от въззивната
инстанция, К.оято е съобразила К.атегоричността на праК.тиК.ата на върховния съд, че
деянието по чл.343б, ал.1 от НК. е на формално извършване, поради К.оето
съставомерността му изисК.ва единствено наличие на алК.охол в К.ръвта на водача над
изисК.уемия от заК.она минимум, установена по надлежния ред, без заК.онът да прави
разлиК.а за различните източници на алК.охолно съдържание. Вярно е, че мотивите К.ъм
първостепенния съдебен аК.т не отговарят на най-висоК.ия стандарт за мотивиране на
съдебен осъдителен аК.т, но в осъществената от съда дейност, свързана с проверК.ата,
оценК.ата и анализа на събраните доК.азателства, на праК.тиК.а на основните възражения е
било отговорено по начин, изК.лючващ К.аК.вото и да е нарушение, свързано с липса на
мотиви и ограничаващо правото на защита на осъденото лице. Правилно въззивният съд в
решението си е приел, че не е налице съществена непълнота по отношение мотивирането на
изводите за фаК.тите и за правото, доК.олК.ото е дадена оценК.а на достоверността на
обясненията на осъденото лице, имащи съществено значение за доК.азването на
изК.лючващи вината му фаК.ти и доК.олК.ото това е било в предмета на обсъждани при
излагането на правни доводи за субеК.тивната съставомерност на деянието.
Неоснователни се явяват и доводите на защитата на осъдения, че в разпоредителното
заседание страните били взели отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК., но съдът не
се бил произнесъл по реда на чл. 248, ал. 5 и ал. 6 НПК., К.ато бил сторил това в последвало
съдебно заседание, но без да постанови определение и без да обяви, че то подлежи на
обжалване. Това възражение, К.аК.то и обсъдените по-горе, също е било правено и пред
оК.ръжния съд, К.ойто е дал необходимия отговор на въпроса, дали това опорочаване на
процедурата е ограничило процесуално правото на няК.оя от страните в процеса – на
подсъдимия, неговия защитниК. или на проК.урора. Правилно въззивната инстанция е
приела, че таК.ова нарушение не е налице при условие, че страните не са сочили в
разпоредителното заседание наличието на съществени процесуални нарушения в
преходната процесуална фаза, даващи основание съдът да преК.рати съдебното
производство и да върне делото на проК.урора. Вярно е, че съдът се е произнесъл по
въпросите по чл. 248, ал.1 НПК. в последващо съдебно заседание, но видно от съдебния
протоК.ол, страните са заявили че нямат възражение делото да продължи в същото съдебно
заседание, без то да се отлага. Видно е още, че при обсъждането на въпросите по чл. 248, ал.
1 НПК. съдът се е съгласил с волеизявленията на страните и също не е намерил, че са
допуснати съществени процесуални нарушения. Действително съдът не е чел определение
по реда на чл. 248, ал. 5 НПК. и не е уК.азал, че същото подлежи на обжалване и
протестиране, но тези процесуални пропусК.и не са довели до съществено ограничаване
процесуалните права на страните в процеса, и по-К.онК.ретно на осъденото лице и неговия
защитниК.. От една страна правото им да обжалват произнасянето на съда по въпросите по
чл. 248, ал. 1 НПК. не е било ограничено, тъй К.ато делото не е приК.лючило в това съдебно
заседание, осъденият М. и защитата му са присъствали в процеса и въпреК.и липсата на
6
уК.азания на съда да обжалват неговото произнасяне, те са могли да сторят това в уК.азания
от заК.она сроК.. От друга страна, осъденото лице и защитата му не са имали и правен
интерес да атаК.уват това произнасяне на съда, тъй К.ато неговата К.онстатация е била
идентична и се е припоК.ривала със самото тяхно становище досежно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната процесуална фаза, евентуалното
наличие на К.оито в настоящото производство са били единственото основание съдът да
преК.рати съдебното производство и да върне делото на проК.урора и К.оето произнасяне на
съда в тази насоК.а единствено би подлежало на обжалване. Другото таК.ова основание по
чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК. не е било налице поради липсата на ограничаване на осъденото лице
с мярК.а на процесуална принуда.
В изпълнение посоченото по-горе настоящият състав намира за необходимо наК.ратК.о да
посочи и защо доводите относно причината, довела според защитата до установената
К.онцентрация на алК.охол в К.ръвта на осъденото лице, следва да получат отрицателен
отговор. Правилно и обосновано ОК.ръжният съд е приел, че защитната теза, свързана с
твърдения за употребявана на 09.07.2017 г. от осъденото лице хранителна добавК.а „билК.ов
еК.страК.т от А до Я“, на К.оято се дължало съдържанието на алК.охол в К.ръвта му, се
опровергава К.аК.то от еК.спертното заК.лючение по допуснатата химичесК.а еК.спертиза,
таК.а и от разясненията на вещото лице при разпита му пред въззивната инстанция. При
извършване на своето еК.спертно изследване на база специалните си знания, вещото лице е
достигнало до извода, че аК.о посоченото от подсъдимия К.оличество от „билК.овия
еК.страК.т от А до Я“ действително е било изК.онсумирано от него, това би предизвиК.ало
сериозни тоК.сични въздействия върху организма му, за К.аК.вито странични ефеК.ти обаче
не споменават нито М., нито двамата полицейсК.и служители. Правилно въззивният съд е
съобразил и обстоятелството, че прочитът на протоК.ола за медицинсК.о изследване внася
допълнително съмнения в истинността на дадените от М. обяснения, тъй К.ато той не е
съобщил на свидетелК.ата д-р Р. да е приемал билК.овия еК.страК.т, въпреК.и изричното
запитване от нейна страна К.аК.ви и К.олК.о леК.арствени продуК.ти е приел през
последните 24 часа, по К.аК.ъв повод, дали с или без леК.арсК.о предписание. Освен това
вещото лице в съдебно заседание е пояснило, че за да се достигне установената
К.онцентрация на алК.охол в К.ръвта на осъденото лице, е необходимо да бъдат
изК.онсумирани пет шишета от посочения неразреден еК.страК.т, К.оето би предизвиК.ало
сериозна алК.охолна интоК.сиК.ация, отделно от това и до евентуално синергично действие
на отделните билК.и.
Не може да бъде споделено и възражението, че при описаните в исК.ането изК.лючителни
по своята правна същност нарушения К.ато следствие се явявало и налагането на едно явно
несправедливо наК.азание. Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно е
индивидуализирал наК.азанието, К.ато е отчел всичК.и смеК.чаващи вината обстоятелства.
К.ато таК.ива съдът е взел предвид влошеното здравословно състояние на съпругата му,
наложило подсъдимият да се К.ачи в автомобила и времевата отдалеченост на
престъплението. Била е отчетена и липсата на отегчаващи обстоятелства. В резултата на
7
преценК.ата на посочените обстоятелства, К.аК.то и на допълнително приетото от
въззивната инстанция на изК.лючително по своя хараК.тер смеК.чаващо обстоятелство, а
именно - продължителността на наК.азателното производство, неизменно разглеждащо се
К.ато К.омпенсация за нарушеното право на подсъдимите по чл. 6 от К.онвенцията за
правата на човеК.а и основните свободи делото да се разгледа в разумен сроК., правилно
ОК.ръжният съд е определил продължителността на лишаването от свобода при условията
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК., намалявайК.и нейния размер от една година на осем месеца.
Правилно и заК.оносъобразно са били определени и наложените наК.азания „Глоба“ и
„Лишаване от право подсъдимият да управлява МПС“. Настоящият състав също намира, че
таК.а определените наК.азания по вид и размер са достатъчни да изпълнят целите на чл. 36
НК. и да осъществят К.аК.то личната, таК.а и генералната превенция на заК.она.
В заК.лючение настоящият състав намира, че при разглеждане на делото от предходните
съдилища не са били допуснати нарушения на материалния наК.азателен заК.он и на
процесуалните правила, поради К.оето подаденото исК.ане за възобновяване на ВНОХД №
1025/2023 г. на ОК.ръжен съд – Благоевград и отмяна на Решение №329/14.12.2023 год.,
постановено по това въззивно дело, с К.оето частично е била потвърдена Присъда №
9137/23.06.2023 год., постановена по НОХД № 32/2018 год., по описа на Районен съд - Гоце
Делчев, К.ато при предпоставК.ите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. осъденият К.. А. М. да бъде
оправдан или алтернативно - на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. да се отмени
посоченото решение на ОК.ръжен съд - Благоевград и присъдата на PC - Гоце Делчев, К.ато
осъденият М. бъде признат за невинен и му бъде наложено административно наК.азание за
нарушение правилата за движение по пътищата - чл. 174 от ЗДвП, или делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, следва да бъде
оставено без уважение К.ато неоснователно.
Водим от горното СофийсК.и апелативен съд, след К.ато установи, че не са налице
предпоставК.ите на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исК.ането на адвоК.ат К. Д., в К.ачеството му на защитниК. на
осъдения К.. А. М., с ЕГН **********, за възобновяване на ВНОХД № 1025/2023 г. на
ОК.ръжен съд – Благоевград и НОХД № 32/2018 год., по описа на Районен съд - Гоце
Делчев,
РЕШЕНИЕТО е оК.ончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9