Решение по дело №1015/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  

гр.  Велико Търново, 4.12.2019  год.

                            

            Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,  в публично заседание на 8.11.2019 година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1015  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взема предвид:

 

Иск с правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД  

            

 Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна, представляван от юк М. излага,  че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски номер **********, която е доставяна в обект с абонатен номер **********, находящ се в с. Раданово, Община Полски  Тръмбеш, както и че съществуващите между тях облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Посочва, че в периода от 02.07.2018г. до 01.11.2018г. ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 321,88 лв., в която е включена и такса за възстановяване /19 лв./, за което са издадени процесните фактури. Твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане, въпреки настъпилата му изискуемост. Заявява, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в размер на 5, 34 лв., считано от падежа на всяка фактура до 06.12.2018г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 76/2019г. на ВТРС срещу която ответникът в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 321,88 лв., представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект и такса възстановяване, както и сумата от 5, 34 лв. - мораторна лихва върху нея. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство. В съдебно заседание не изпраща представител.           С писмено становище заявява, че ответникът е заплатил процесните задължения , поради което моли съда, след като приеме претенцията за основателна и доказана, да приеме за установено недължимост на исковите суми, поради плащане. Сочи, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което претендира разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Я.Р.Р., чрез особения си представител адв.К. от ВТАК е депозирал отговор, в който заявява неоснователност на исковете. Оспорва през исковия период ответникът да има качеството на потребител на ел. енергия за процесния обект, както и реалната доставка и потребление на  начисленото по фактурите количество ел. енергия , измерено с годно средство  за търговско измерване. В съдебно заседание не се явява.   С писмено становище моли съда да отхвърли предявения иск. Оспорва претенцията на ищеца за разноски.

     Съдът,  след като разгледа становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: 

  След подадено заявление по ч.гр.д. № 76/2019 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение № 29/14.01.2019 г. срещу ответника за сумата от 321,88 лева главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 20.08.2018 г. до 2011.2018 г. за обект в с.Раданово, аб.номер ********** , кл.номер ********** ; за сумата от 5,34 лева мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 6.12.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане.  Длъжникът не е намерен на регистрирания си  постоянен и настоящ адрес, нито по месторабота, поради което е призован по реда на     чл. 47, ал.5 от ГПК и му е назначен особен представител.                    В изпълнение на указанията на съда  е предявен установителен иск  по реда на чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, с който кредиторът претендира  установяване съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение. В хода на производството ищецът е депозирал писмена молба, с която признава неизгоден за него факт, именно извършено плащане на процесните суми за процесния период. Макар да няма изрично изявление плащането от страна на длъжника представлява признание на иска.  От горното следва, че макар и предявеният установителен иск да е основателен, същият подлежи на отхвърляне поради погасяване на претенцията чрез плащане в хода на производството.  По отношение направените разноски, същите са дължими, тъй като ответникът е станал повод с поведението си за образуване както на заповедното, така и на исковото производство. Противно на изявлението на особения представител на ответника за недължимост на разноските поради липса на представени доказателства от страна на ищеца за датата, на която е извършено плащане, съдът счита, че ответникът следва да ги плати. Той носи доказателствената тежест относно установяване факта на плащане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който да черпи изгодни за себе си правни последици.    С оглед изложеното следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 321,88 лева главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури издадени за периода от 20.08.2018 г. до 2011.2018 г. за обект в с.Раданово, аб.номер ********** , кл.номер ********** ; за сумата от 5,34 лева мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 6.12.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане, поради извършено плащане.   Тъй като е станал повод за завеждане на делото ответникът следва да заплати на ищеца по аргумент на противното от чл.78,ал.2 от ГПК направените по делото разноски в размер на 425 лева, от които  75 лева ДТ , 250 лева заплатен депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение , определено от съда  на основание чл.  78, ал.8 от ГПК, вр. с              чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.                     С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът дължи на ищеца сумата от 75 лева разноски направени в заповедното производство, от които 25 лева за заплатена ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е  Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:   гр. Варна, район "Владислав Варненчик", Варна таурс Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258 за приемане за установено на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, че  Я.Р.Р.  с ЕГН ********** ***  дължи сумата от  321,88 /триста двадесет и един лева и 88 ст./ главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури издадени за периода от 20.08.2018 г. до 2011.2018 г. за обект в с.Раданово, аб.номер ********** , кл.номер ********** ; за сумата от 5,34 /пет лева и 34 ст./  мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 6.12.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 29/14.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 76/2019  г. по описа на ВТРС , като  погасен чрез плащане.  

               ОСЪЖДА Я.Р.Р.  с ЕГН ********** ***  да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:   гр. Варна, район "Владислав Варненчик", Варна таурс Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258 сумата от 425 / четиристотин двадесет и пет/ лева разноски в исковото производство и сумата от 75 /седемдесет и пет / лева разноски в заповедното производство. 

 

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

               След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 76/ 2019  г. по описа на  ВТРС.    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: