Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 24.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1256 по
описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.” ООД твърди, че на
24.10.2007 г. между него и ответника – С.О.бил сключен договор № РД
56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен транспорт на пътници по основна
градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О.(Договора).
Съгласно клаузите на Договора срокът на действие бил осем години, считано от
деня на въвеждане в експлоатация на основната градска автобусна линия № 74
(25.07.2008 г.), а възнаграждението, дължимо на ищеца, било определено на 2.92
лева без ДДС на километър маршрутен пробег, която се изменяла съобразно с
годишната инфлация, обявена от НСИ. Твърди, че обявената от НСИ годишна
инфлация за 2008 г. е 7.8%, 2009 г. е 0.6 %, 2010 г. е 4.5 %, 2011 г. е 2.8 %,
2012 г. е 4.2 %, а за 2013 г. е -1.6 %, поради което счита, че цената за
километър маршрутен пробег през посочения период следва да бъде – 3.15 лева без ДДС за 2009 г. (2.92 лева
+ 7.8%,); 3.17 лева без ДДС за 2010 г. (3,15 лева + 0.6%); 3.31 лева без ДДС за 2011г. (3.17 лева + 4.5%); 3.40 лева без ДДС за 2012
г. (3.31 лева + 2.8%); 3.54 лева без ДДС
за 2013 г. (3.40 лева + 4.2%) и 3.49
лева без ДДС за 2014 г. (3.54
лева – 1.6%).
Твърди още, че през месец март 2014
г. е осъществил пробег от 43 260.932 километра по линия № 74 от общинската
транспортна схема, за което му се дължат 181 176.78 лева с ДДС. Сочи, че към
настоящия момент от С.О.са му заплатени 150 871.78 лева, която сума
представлява заплащане на посочения пробег по първоначално уговорената в
Договора цена (2.92 лева без ДДС на километър), като не е взета предвид
договорената индексация (3.49 лева без ДДС за 2014 г. на
километър).
С оглед на изложеното ищецът моли
съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сума
в размер на 29 590.48 лева - неизплатена част от индексираната цена за
извършената транспортна дейност за месец март 2014 г. по основна градска
автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението, 8 839.88 лева -мораторна лихва върху неизплатена част от
индексираната цена за периода от 21.04.2014 г. до 29.03.2017 г. и сторените по
делото разноски.
Ответникът С.О.е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва сключването на процесния
договор с посоченото от ищеца съдържание. Оспорва възможността за индексиране цената за
2009 г. с годишната инфлация за 2008 г., защото изпълнението на договора започнало на 01.04.2008 г.
Оспорва възможността изпълнителят
да противопоставя на възложителя възражения, основани на размера и начина на
формиране цената на превоза, защото именно той бил предложил цената, което
означавало, че е преценил своите възможности при такава цена.
Ответникът възразява, че не е
налице предпоставка за промяна на първоначално уговорената в Договора цена за
единица километър за извършената транспортна услуга, тъй като според него
основание за това е не само промяната процента на инфлация, обявен от НСИ, а и
промяната на цените на горивата от една страна (повече от 30% в рамките на една
година) и на резервните части и гуми (повече от 50% в рамките на една година)
от друга. На отделно основание намира, че няма основание за промяна на цената,
тъй като макар и да са отчетени положителни стойности на инфлационният индекс
пред процесния период, той бил значително по-нисък от предходните години и се
наблюдавала тенденция за намаляване темповете на инфлация. Освен това ищецът
бил спечелил конкурса благодарение на предложената от него цена, поради което
при неоснователното й завишение щял да бъде нарушен принципа на добросъвестно
изпълнение на задълженията на страните.
Намира искът за неоснователен и
поради изтекла 3-годишна погасителна давност за вземането и претендираната
законна лихва върху него, които представлявали задължение за периодично плащане.
С оглед на изразеното становище за
неоснователност на главният иск, намира за неоснователен и акцесорният за
присъждане на законна лихва.
Моли съда да отхвърли като
неоснователни предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпила допълнителна искова молба. В нея ищецът заявява, че поддържа исковата
молба и оспорва възраженията на
ответника като неоснователни.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор, с
който поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Счита, че макар и
промяната
на първоначално уговорената в Договора цена за единица километър за извършената
транспортна услуга да подлежи на промяна въз основа на данните за инфлационният
индекс, то той се изчислява като сбор от първоначално уговорената цена и
индекса за съответната година, а не с натрупване, тъй като било уговорено да се
индексира уговорената цена, а не цената за предходната година.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения от ищеца
Договор от 24.10.2007 г., че същият е подписан между С.О., като възложител и „Ю.И.“
ООД, като изпълнител с предмет изпълнение на обществен превоз на пътници по
основна градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О..
Договорът е сключен за осем години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на основната градска автобусна линия № 74, като задължение на
възложителя е било да въведе линията в експлоатация в срок до 180 дни от
сключване на договора. В чл. 5 е уговорено, че възложителят ще заплаща на
изпълнителя 2.92 лева на километър без ДДС, на база действително изминатите километри
маршрутен пробег по разписание, въз основа на отчетите на изпълнителя.
Заплащането става, като се дължат за текущия месец авансово 30% от дължимия
пробег за текущия месец. Изравняването се извършва до 20-то число на следващия
месец.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора, цената на
километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя:
1. С размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. В
случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече
от 30%; 3. В случай на общо поскъпване на ГСМ (гориво-смазочните материали),
гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна
година.
В чл. 43 от договора е предвидено, че същият
се изменя и допълва с писмени споразумения между страните, които са негова
неразделна част.
Със Заповед РД-09-05-3293/21.07.2008 г.
кметът на С.О.е разпоредил, считано от 04.00 ч. на 25.07.2008 г. „Ю.И.“ ООД да
извършва от свое име за своя сметка обществен превоз на пътници по конкретно
обособена маршрутна автобусна линия А № 74 от масовия градски транспорт на
Столицата, съгласно условията на Договор РД-56-1074/24.10.2007 г. със С.О..
Ищецът е представил разпечатки от
електронната страница на националния статистически институт относно инфлацията.
Видно от същите годишната инфлация за 2011 г. е 2.8%, за 2012 г. – 3.0% и за
2013 г. – 0.9%.
„Ю.И.“ ООД е издало фактура №
013850/31.03.2014 г. с получател „Център за градска мобилност“ ЕАД за изпълнение
на транспортна услуга съгласно договор за м. март 2014 г., линия 74, за
43 260.932 км. С единична цена 2.92 лева или общо 126 321.92 лева без
ДДС и санкция 640.44 лева без ДДС. Общото задължение по фактурата е
150 817.78 лева.
С нотариална покана рег. № 10697, акт. 62, т.
V от 2014 г. на нотариус Валери Манчев ищецът е поканил С.О.да заплати в
14-дневен срок от поканата, 11 063 897.18 лева – задължения по фактури, законна лихва, индексации и
законна лихва върху тях. Нотариалната покана е връчена на 20.11.2014 г.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.П., неоспорена от
страните. Вещото лице, след проверка документацията на ищеца, ответника и
„Център за градска мобилност“ ЕАД, както и обявените от НСИ инфлационни
индекси, е посочила, че същите са, както следва: за 2008 г. – 7.8%, за 2009 г.
– 0.6%, за 2010 г. – 4.5%, за 2011 г. І 2.8%, за 2012 г. – 4.2% и за 2013 г. –
(-1.6%) Установила е общ маршрутен пробег, извършен от „Ю.И.“ ООД по основна
градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на С.О.през м. март 2014 г.
- 43 260.932 км. Изчислила е обща индексирана цена за м. март в размер на
181 176.78 лева с ДДС, като е приела, че цената за един километър след
индексация е 3.49 лева без ДДС. Констатирала е, че за м. март 2014 г. С.О.са
заплатили с две платежни нареждания общо 150 817.78 лева с ДДС. Определила
е разлика между индексираната цена и платената цена в размер на 29 540.47
лева. Изчислила е и законна лихва върху тази сума за периода 21.04.2014 г. до
29.03.2017 г. в размер на 8 839.54 лева.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Ищецът
„Ю.И.“ ООД *** община заплащане
на част от договорена цена за обществен превоз на пътници по линия № 74 на
обществения автобусен транспорт в гр. София, формирана като разлика между
първоначално уговорената цена и размера на индексацията, направена съобразно
годишния инфлационен индекс на НСИ за м. март 2014 г., както и лихва за забава,
като съдът квалифицира така предявените искове като такива по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
да бъде основателна претенцията, ищецът следва да докаже наличие на валиден
договор за осъществяване на обществен превоз на пътници за линия № 74 с
ответника за процесния период, размера на първоначално договорената цена,
наличието на валидна уговорка за индексирането й по твърдения начин и размера
на тази индексация, настъпването на падежа на вземането и размера на
мораторната лихва от датата на забавата до края на заявения период.
За
да отблъсне исковата претенция ответникът следва да докаже, че е заплатил
изцяло уговорената цена или правоизключващите си или правонамаляващи възражения
(за наличие на други, кумулативно поставени с индексацията условия за промяна
на цената, за уговорка за индексация без натрупване през годините и за
погасяване на вземането по давност).
Не
се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства –
Договор РД-56-1074/24.10.2007 г. и Заповед № РД-09-05-3293/21.07.2008 г., че
ищецът е поел задължение да осъществява обществен превоз на пътници по линия №
74 на масовия автобусен градски транспорт в гр. София за срок от осем години,
при цена от 2.92 лева на километър пробег без ДДС, както и че превозът е
осъществяван, считано от 25.07.2008 г.
Не
е спорно и обстоятелството, че през м. март 2014 г. ищецът, в изпълнение на
договора, е извършил пробег от 43 260.932 км., нито е спорно, че
ответникът е заплатил този пробег по първоначално уговорената цена от 2.92 лева
на километър, като е платил общо 150 817.78 лева. Последното се установява
и от заключението на ССЕ.
Не
се спори, а и се установява от договора от 24.10.2007 г., че страните са
договорили условия, при които да се променя цената за обществен превоз.
Спорно
е на първо място между страните дали промяната на цената съобразно годишната
инфлация, обявена за НСИ за предходната година се прилага самостоятелно или
само заедно с другите две уговорени условия - в случай на увеличение на цената на горивата за една
календарна година с повече от 30% и в случай на общо поскъпване на ГСМ
(гориво-смазочните материали), гуми и резервни части, надвишаващо с 50%
стойностите за предходната календарна година.
Настоящият състав намира, че от
граматическото и логическо тълкуване на уговорката по чл. 5, ал. 3 от Договора
се установява, че посочените три условия са напълно самостоятелни и волята на
страните е била при настъпване на всяко едно условие поотделно да се извършва
корекция на първоначално уговорената цена. Това личи от начина, по който
условията са изложени – същите са посочени като изброяване на отделни условия,
отделени с точка и запетая, а не свързани със запетая и съюза „и“, в който
случай смислово щеше да има кумулиране на трите условия.
На следващо място, отново от граматическото и
логическото тълкуване на разпоредбата, личи воля индексацията съобразно
годишната инфлация да се прилага автоматично, като за
възникване задължение за заплащане на различна цена според индексацията не е
било необходимо допълнително изявление на страните (това личи от израза „се
променя“, който изразява уговорено правило, а не напр. „може да бъде променена“,
което изразява само възможност за такава промяна и необходимост от допълнително
съгласие за изменението). Автоматичното приложение на това правило е и възможно,
макар увеличението да не е определено по размер, защото същото е определяемо –
изменението зависи изцяло от публично известен коефициент, публикуван от НСИ. В
този смисъл, уговорката по чл. 43 от Договора, че измененията се извършват с допълнително
писмено споразумение, отразяващо изменението, съдът намира че в случая би имало
единствено цел да въведе яснота в отношенията, а допълнителното споразумение би
било с установителен характер и не е необходимо, за да породи задължение за
заплащане на различна от първоначално уговорената цена.
Уговорено
е правило изменението да е според размера на годишната инфлация, определяна от
НСИ. Като се има предвид обстоятелството, че НСИ определя инфлационен индекс
помесечно и годишно за календарна година, в случая следва да се приеме, че
смисълът на уговорката в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора е цената да се променя
за всяка следваща календарна година със съответния годишен инфлационен индекс,
обявен от НСИ.
Неоснователно
е възражението на ответника, че няма основание за промяна на цената, тъй като
макар и да са отчетени положителни стойности на инфлационният индекс пред
процесния период, той бил значително по-нисък от предходните години и се
наблюдавала тенденция за намаляване темповете на инфлация. Страните не са
уговорили минимален размер на инфлацията, до който индексация да не се прилага,
а уговорката е за индексация при какъвто и да е размер на инфлационния индекс
(включително отрицателен).
Съдът
намира още, че доколкото инфлационният индекс за съответната година се обявява
след изтичането й, тъй като логически няма как той да е известен в началото на
същата година, то при изменението на цената за обществен превоз за всяка
календарна година може да се приложи само инфлационния индекс за изтеклата предходна
година, който е известен още през януари на следващата година, цената за която
се индексира. Т.е., ако се изменя цената за 2014 г., следва да се приложи коефициентът
на инфлацията за 2013 г. и т.н.
Спорно
е между страните дали инфлацията следва да се отчита с натрупване от началото
на изпълнение на договора или всяка година първоначално уговорената цена от
2.92 лева на километър да се коригира със съответния инфлационен индекс за
предходната година. Смисълът на индексацията е да се защити изпълнителят от
промените на пазара в течение срока на договора за обществен превоз и само
доколкото такива промени има. От друга страна, инфлацията представлява
изменение в цената на парите, т.е., промяната в покупателната способност на
парите. Същата се измерва при сравнение с цената на парите за предходната
година, т.е., тя отразява изменението в покупателната способност на парите в
сравнение с предходната година. Това логически означава, че при индексация на
цената с инфлационния индекс, същият се прилага върху цената за предходната
година и ще се прилага върху цена от 2.92 лева само ако индексацията се
извършва през втората година от действието на договора. При индексация през
третата и всяка следваща година тя се извършва върху вече коригирана през
предходната година цена, защото се сравнява с цената, каквато е, тя е вече коригираната цена, а не цената през
първата година. Следователно, следва да се приеме, че цената за 2014 г. следва
да се образува, като се направи индексация за всяка година в сравнение с
предходната и се достигне с натрупване до цената през 2014 г. Вещото лице П. е
извършила именно такова индексиране в заключението си, включително като е
отразила отрицателната инфлация за 2013 г. и е определила цена за 2014 г. в
размер на 3.49 лева без ДДС или 4.19 лева с ДДС. При маршрутен пробег от 43 260.932
км. е изчислила дължима цена от общо 181 176.78 лева. При платени вече
150 817.78 лева логично е посочила, че неплатени остават 29 590.47
лева.
Съгласно
чл. 5, ал. 2 от Договора ответникът е следвало да заплаща 30% от цената
авансово, като изравняване е било дължимо до 20-то число на следващия месец.
Или, цената за м. март 2014 г. е била дължима най-късно на 20.04.2014 г. Съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за паричните вземания се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва. При неплащане на падежа ответникът е изпаднал в забава от
21.04.2014 г. Вещото лице П. е изчислила и размера на мораторната лихва върху
сумата 29 590.47 лева за периода 21.04.2014 г. до 29.03.2017 г. (датата, която
предхожда депозирането на исковата молба), който е 8 839.54 лева.
По
изложените съображения и съобразно изчисленията по ССЕ, главният иск се явява
основателен за сума в размер на 29 590.47 лева, а за разликата до
29 590.48 лева следва да се отхвърли. Акцесорният иск за мораторна лихва
се явява основателен за сумата 8 839.54 лева, а за разликата до
претенидраните 8 839 88 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху
главницата се дължи и законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението, като законна последица от уважаването
на главния иск.
Неоснователно
е възражението на ответника за погасяване претенциите на ищеца по давност дори
при приложение на кратката погасителна давност от 3 години. Съгласно чл. 116,
б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на искова молба. Исковата молба
в случая е депозирана на 30.03.2017 г. и с нея е прекъснато течението на
погасителната давност за вземанията за главница и лихва. Съгласно чл. 114 ЗЗД
давността тече от падежа на вземането, а ако страните са уговорили, че
вземането става изискуемо след покана – от възникване на вземането. В случая страните
са уговорили, че ответникът дължи плащане до 20 число на следващия месец дни, в
случая – до 20.04.2014 г. Или, тригодишната давност за главното вземане би
изтекла на 20.04.2017 г., но течението й е прекъснато на 30.03.2017 г.
Същото
се отнася и за мораторната лихва – най-късната погасена по давност лихва би
била тази, дължима на 31.03.2014 г., а в случая се претендира лихва от
21.04.2014 г. насетне, която не е погасена по давност.
По
разноските: Съобразно изхода от спора, всяка страна има право на разноски
съобразно уважената, съотв. – отхвърлената част от иска. В случая обаче
отхвърлената част от исковете е твърде близка до 0 (само 35 стотинки), поради
което настоящият състав намира, че на ищеца следва да се присъди пълния размер
на направените разноски, а на ответника разноски не се следват. Ответникът
дължи да заплати на ищеца разноски в размер на 3 059.54 лева – доказани по
делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О.,
ЕИК*********, с адрес гр. София, ул. „*********, да заплати на „Ю.И.“ ООД ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: 1. Сумата
29 590.47 лева (двадесет и девет хиляди петстотин и деветдесет лева и четиридесет
и седем стотинки) – дължима индексация на цена за обществен превоз по основна
градска автобусна линия № 74 за м. март 2014 г., съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 по
Договор РД-56-1074824.10.2007 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 29 590.48
лева като недължима; 2. Законната лихва
върху присъдената главница за периода от 30.03.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 3. Сумата 8 839.54 лева (осем
хиляди осемстотин тридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) –
мораторна лихва върху присъдената главница за периода 21.04.2014 г. –
29.03.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума до пълния предявен размер от 8 839.88 лева, като
неоснователен и 4. Сумата 3 059.54 лева
(три хиляди петдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: