№ 121085
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20241110135795 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 193471/12.06.2024 г. на „А.Б.“ ООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу А. Д. С. с ЕГН: **********, за вземА.я, произтичащи от
запис на заповед от 05.04.2023г. с падеж на 05.05.2023г., за който в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и в уточнението на същото от 13.08.2024г. е посочено, че е издаден
за обезпечаване на вземА.ята на заявителя по сключени с длъжника договор за
потребителски кредит и договор за имуществено проучаване и изготвяне на удостоверение
за кредитен рейтинг.
Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист са издадени за
сумата от общо 1043.92 лева, включваща галвницата и възнаградителната лихва по договора
за потребителски кредит, за законната луихва върху тази сума от подаване на заявлението,
както и за съответната част от разноските, но настоящият съдебен състав намира, че
заявлението следва да бъде отхвърлено за разликата над посочената сума до общо заявения
размер от 1672.00 лева, като съображенията за това са следните:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК когато вземането се
основава на запис на заповед и същият обезпечава вземане, произтичащо от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно
с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. А съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за
изпълнение подлежи на отхвърляне когато искането за издаване на заповед за изпълнение
противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Ето защо, съдът, сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т 10 ГПК, обезпечаващ вземА.я по
договор за потребителски кредит, разполага с правомощието да извърши преценка за
действителността на договорните клаузи, от които произтичат обезпечните със записа на
заповед вземА.я на заявителя.
В чл. 1, ал. 1 от приложения договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг е уговорено, че „А.Б.“ ООД е приел да изготви кредитен
1
рейтинг на възложителя- длъжник в настоящото производство, който има общо приложение
за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения
от страна на възложителя по това съглащение. След изготвянето на кредитния рейтинг
изпълнителят предава на възложителя удостоверение за кредитен рейтинг, изготвено
съобразно утвърдена Методика на изпълнителя. В чл. 4, ал. 1 е уговорено, че за тази
„услуга“ възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 628.00 лева, като
съгласно ал. 6 в случай че изпълнителят сключи с възложителя договор за потребителски
кредит, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този
договор, като ги прибави към общата дължима по договора за потребителски кредит сума,
включително в дължимите отделни вноски, като е предвидено, че последното не променя
ГПР по договора за потребителски кредит и самостоятелния източник на паричните
задължения, а общото посочване с възнаграждението за услуга по договора е за улеснение на
възложителя.
В договора за паричен заем от 05.04.2023г., от друга страна, е предвидено, че
годишният процент на разходите е в размер на 49.70 %.
Настоящият съдебен състав намира, че макар двата договора- за паричен кредит и за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, да са
обективирА. в отделни документи, на практика се касае за единно съглашение, притежаващо
правните характеритсики на договор за потребителски кредит. Това е така, доколкото стрА.
по двата договора са едни и същи лица, вземА.ята на заявителя и по двата договора са
обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на услугата по договора за имуществено
проучаване е посочена като обща дължима сума в договора за кредит и е платима на вноски
заедно с останалите задължения по него. Ето защо в случая следва да се приеме, че двата
документа по същество уреждат съдържА.ето на сключения между стрА.те договор за
потребителски кредит, поради което преценката за съответствието на клаузите им със закона
и добрите нрави следва да бъде извършвана при съвкупен анализ на съдържА.ето им и
субсумиране на установеното под приложимите правни норми на ЗПК.
С оглед на тези разяснения съдът намира, че процесната клауза, на която заявителят
основава претенцията си за възнаграждение за изготвяне на кредитен рейтинг е нищожна,
тъй като заобикаля закона, противоречи на императивни негови разпоредби и е
неравноправна. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързА. с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързА. с усвояване и управление на кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основА.е за дължимост на
„възнаграждение“ за поведението на заемодателя по изпълнение на негово преддоговорно
задължение, което е дължимо независимо дали заявката на кредитоискателя ще бъде
одобрена или не и което заемодателят извършва и в собствен интерес, доколкото проучвайки
кредитоспособността на потребителя съобразно чл. 16 и сл. ЗПК, същият обезпечава
възможността си впоследствие да удовлетвори вземА.ята си по договора за заем. Касае се
следователно за действия, които заявителят дължи при всички случаи и които нямат
характер на допълнителна услуга в полза на потребителя по смисъла на нормата на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, а представляват необходимо и задължително условие за сключване на договора за
кредит. Така, с уговарянето на подобно възнаграждение не се цели възмездяване на
заемодателя за извършена от него конкретна допълнителна услуга, а се прикрива
действителната цел на клаузата- да се достигне до допълнително и необосновано оскъпяване
на отпуснатия кредит, което, от своя страна, води до достигане на размер на ГПР, по- висок
от максимално допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
2
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а и до съществено
неравновесие между интересите на заемодателя и тези на икономически по- слабата страна-
потребителя, което е още едно допълнително основА.е за нищожност на коментираната
клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено за разликата над сумата от 1043.92
лева до пълния предявен размер от 1672.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 193471/12.06.2024 г. на „А.Б.“ ООД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК срещу А. Д. С. с ЕГН: **********, за разликата над сумата от 1043.92 лева до
пълния предявен размер от 1672.00 лева, представляваща задължение по издаден от
длъжника на 05.04.2023г. запис на заповед с падеж на 05.05.2023г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3