Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. Велико
Търново,08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на седми август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10146/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от „Агромилк протеин“ ООД /предишни наименования „Би.Си.Си. 1997“ ООД
и „Би Си Си Хандел“ ООД/ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. „В“, ет. 21, чрез управителя на
дружеството С.Д., срещу Решение № 22 от 10.04.2020 г., постановено по НАХД №
15/ 2020 г. по описа на Районен съд – Елена. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 81/ 06.01.2020 г. на председателя на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ - гр. София, с което на „Би
Си Си 1997“ ООД – гр. Елена, за извършено нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона
за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ и на основание същата
законова норма, е наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 5 000
лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебния
акт, поради постановяване му в нарушение на закона и при допуснато съществено
нарушение на процесуални правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК. Наведени са твърдения, че съдът е постановил решението си без да
попълни делото с необходимите доказателства, вкл. такива за наличието на
спорните количества кашкавал в друго складово помещение, както и в противоречие
с наличния по делото доказателствен материал, без да обсъди всички елементи на
изпълнителния състав на деянието. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП са нарушени чл.
42, т. 4, съответни чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в тях също липсва
описание на пълния фактически състав на нарушението. По същество се развиват
доводи, че касаторът поначало не може да бъде субект на санкционираното деяние,
тъй като с писмо изх. № 08/ 09.11.2017 г. до председателя на ДА „ДРВВЗ“ е
прекратило Договор за съхранение №
3340/ 01.10.2008 г. за съхранение на военновременен запас, при което към релевантния
момент не е притежавало качеството „съхранител“ по смисъла на §
1, т. 1 ДР на Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по
държавните резерви и военновременните запаси /НУРОДДРВВЗ/. Акцентира
се върху обстоятелството, че собствеността на Млекопреработвателно предприятие
в гр. Елена е променена, и складовата база е с друг собственик, различен от
касатора, за което е уведомена надлежно ДА „ДРВВЗ“. Твърди се и че от
фактическа страна не са безспорно установени сочените от актосътавителя липси,
тъй като според обясненията на лица от персонала на МПП в гр. Елена, при
проверката служителите на ТД „Държавен резерв“ - гр. В. Търново не са посетили
складовото помещение, в което именно са се намирали съответните количества
военновременни запаси от кашкавал. В тази връзка се изтъква, че поначало няма
данни да е изпълнено изискването на чл. 15, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ за заприходяване с издаване на приемателен акт, т.е.
приемането за съхранение процесните военновременни запаси, както и че дружеството няма и от него не се
изисква регистратура за класифицирана информация, каквото е задължителна за
лицата изпълняващи дейности с държавни резерви и военновременни запаси. С
тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на
районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени издаденото
от председателя на ДА „ДРВВЗ“ - гр. София наказателно постановление,
алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Елена.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. С
писмена молба представя документи, които се приети от настоящия съдебен състав.
В нарочно становище, чрез пълномощника си по делото ***П. от АК – Габрово
заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията, изложени
в нея и в становището.
Ответникът – Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ - гр. София, в писмен отговор и в съдебно
заседание, чрез пълномощника си ***В.Д., оспорва касационната жалба. Твърди
правилност на решението на РС - Елена и законосъобразност на потвърденото с
него наказателно постановление. Излага подробни съображения в тази насока, вкл.
относно твърденията на касатора за наличието на стоката в непроверен склад и за
прекратяване на договорните му отношения с ДА „ДРВВЗ“, а от там и на
задължението, за чието неизпълнение е санкциониран. Моли да бъде оставен в сила
обжалваният съдебен акт. Във връзка с оплакванията на касатора, също представя
писмени доказателства, приети от настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на
касационната жалба. Счита, че приложените от касатора доказателства установяват
липсата на задължението, за неизпълнението на което дружеството е санкционирано,
поради прекратяването на сключения между него и ДА „ДРВВЗ“, Договор за съхранение № 3340/ 01.10.2008 година. С
тези съображения предлага решението на РС – Елена да бъде отменено и да бъде
отменено потвърденото от въззивната инстанция наказателно постановление.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият
състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че обратно на твърдяното в
касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
районния съд.
По
силата на Договор за съхранение на
военновременни запаси № 3340/ 01.10.2008 г., „Би Си Си Хандел“
ООД – гр. В. Търново /от 23.08.2017 г. преименовано на „Би.Си.Си. 1997“ ООД, а
от 26.02.2020 г. – на „Агромилк протеин“ ООД/, е приело за съхранение в
складовите му бази и складове ВВЗ, собственост на ДА „ДРВВЗ“, съгласно
Приложение № 1 към договора, а именно кашкавал „Витоша“, като от 12.04.2016 г.
съхраняваните количества са 64 000 килограма. През месец април 2017 г.
собствеността върху млекопреработватерното предприятие, в което „Би Си Си
Хандел“ ООД до този момент е упражнявало дейността си, вкл. складовите
помещения, в които са съхранявани посочените ВВЗ, както и други продукти –
държавен резерв, е била прехвърлена към „Би Си Си Елена“ ООД. По повод
извършена проверка от служители на ДА „ДРВВЗ“, от управителя на дружеството до
председателя на държавната агенция е било отправено предизвестие за
прекратяване на договори за съхранение с изх. № 08/ 09.11.2017 г., като е
посочено, че е започнала реконструкция на хладилните цехове и не могат да бъдат
съхранявани стоките през следващите месеци порази недостиг на хладилни площи. В
предизвестието е посочено, че управителят на „Би Си Си 1997“ ООД разчита да
бъде поканен от агенцията за уточняване подробностите по изтегляне на стоката,
за да може след 30 дни да бъде извършен соченият ремонт. Във връзка с
предизвестието, с писмо изх. № 40-08-3137-1/ 10.11.2017 г. директорът на
Териториална дирекция „Държавен резерв“ – гр. В. Търново е напомнил на
управителя на дружеството да спазва сключените договори, като има предвид, че
преместване в друг склад или складова база, както и всяко разпореждане със
стоките се извършва след писмена заповед на ДА „ДРВВЗ“ – София, до
преместването или реализацията им дружеството притежава качеството „съхранител“
по смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ и носи отговорност за съхраняването на
стоките. До управителя на „Би Си Си 1997“ ООД е изпратено и писмо изх. № 4831/
14.12.2017 г. от председателя на ДА „ДРВВЗ“ в цитирания по-горе смисъл, като
освен това е посочено, че агенцията ще инициира съответната процедура по чл.
16, ал. 4 от НУРОДДРВВЗ, като е предложено да бъде посочено друг субект,
разполагащ със съответните складови помещения.
В
изпълнение на Заповед № РД-10-301/30.09.2019 г. на Директора на ТД „ДР“ – гр.
В. Търново, на 01.10.2019 г. от служители на дирекцията е била извършена
проверка на държавните резерви и военновременните запаси, съхранявани от „Би Си
Си 1997“ ООД гр. В. Търново, на място в млекопреработвателно предприятие,
находящо се в гр. Елена, ул. „Трети март“ № 19, където е следвало да се
съхраняват стоките за държавен резерв и военновременен запас. Проверката е била
извършена в присъствието на управителя на дружеството С.И.Д.. При нея е било
установено, че няма количествени отклонения на проверяваната стока, която е
следвало да се съхранява като държавен резерв - сирене от краве мляко - на
отчет са водени 60 000,000 кг, в мястото на съхранение - хладилна зала №
7, са били налични 64 972,500 килограма. Установени са били количествени
отклонения на стоките, представляващи военновременни запаси - кашкавал
„Витоша" от краве мляко, като на отчет са водени 64 000,000 кг., а в
мястото на съхранение - хладилни зали № 1 и № 2, са били налични
30 666,840 кг., т.е. с 33 333,160 кг. по-малко от количеството,
подлежащо на съхранение. За изясняване на фактите относно липсата на посочените
количества кашкавал „Витоша“ са били изискани и дадени писмени обяснения от
присъстващия на място управител на „Би Си Си. 1997“ ООД - гр. Велико Търново.
Според тези обяснения, при текуща проверка в края на м. септември 2019 г. на
наличностите кашкавал „Витоша", собственост на ДА „ДРВВЗ“, намиращ се на
съхранение в дружеството, постоянна комисия установила повишаване на
киселинността на определени партиди кашкавал над допустимите норми и излязла с предложение
за незабавна продажба на същите и възстановяване на реализираните количества с
нови такива /от ново производство/, поради което ръководството пристъпило към
незабавна реализация на кашкавала с цел да се избегне неговото разваляне и
последващо бракуване. В хода на проверката не били представени документи за
така сочените обстоятелства, нито такива за освобождаване на материали за
военновременни запаси с цел обновяване или продажба по реда на НУРОДДРВВЗ. За
проверката е бил съставен Констативен протокол № 40-07-3403/ 01.10.2019 г., в
който са отразен посочените обстоятелств. Протоколът е бил връчен на управителя
на „Би Си Си 1997“ ООД на датата на съставянето му, в същия не са вписани
забележки по верността на констатациите
и не са подавани възражения. Съобразно така установеното при проверката
на място, контролните органи при ДА „ДРВВЗ“ са преценили, че е налице нарушение
по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, при което от В.С.– гл. инспектор в сектор „КРЗ“,
отдел „УСБКРЗ“ към ТД „ДР“ – гр. В. Търново е съставен АУАН № 41/ 21.10.2019 г.
срещу „Би Си Си 1997“ ООД – гр. Елена. Актът е съставен в отсъствие на
представител на санкционираното лице, тъй като при надлежно отправена му
покана, управителят на дружеството на са явил на определената му дата в
териториалната дирекция на агенцията. Според съдържащата се в него разписка,
АУАН е предявен на оспорващото дружество, чрез управителя му, на дата
15.11.2019 година. Срещу акта по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били подадени
писмени възражения с доводи, че констатациите са неверни, тъй като няма
действащ договор за съхранение на материали държавен резерв и военновременни
запаси - сключените договори са прекратени, посочено е и че няма липсващи
количества от артикул „кашкавал“. След обсъждането му и изискване на становище
от актосъставителя, възражението е било преценено като неоснователно. Въз
основа на установеното в АУАН, председателят на ДА „ДРВВЗ“ е издал Наказателно
постановление № 81/ 06.01.2020 г., с което за извършено нарушение по чл. 31,
ал. 2 от ЗДРВВЗ и на основание същата законова норма, е наложил на „Би Си Си
1997“ ООД – гр. Елена, наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00
лева. Наказателното постановление е връчено на дружеството на 13.01.2020 г. и е
било обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка по делото е установена въз основа на събраните от районния съд
писмени доказателства и разпита на свидетелите В.С., Р.Д., С.С.и Т.Т.. В производството пред въззивната инстанция санкционираното
лице е оспорило от фактическа страна констататциите в АУАН и НП, с доводи,
идентични с изложени в касационната жалба, като е представило коментираните
по-горе Договор за съхранение на
ВВЗ № 3340/ 01.10.2008 г., предизвестие
за прекратяване на договори от 09.11.2017 г. и писма от директора на ТД
„ДР“ – гр. В. Търново и от председателя на ДА „ДРВВЗ“. Освен това и пред
районния съд дружеството е навело оплаквания за
формални и процесуални нарушения, допуснати в административната фаза на
производството. С обжалваното решение Еленският районен съд е формирал
извод за неоснователност на разглежданата от него жалба като е преценил, че
имуществената отговорност на оспорващото лице е била ангажирана при безспорно
установено извършване на визираниото в НП административно нарушение. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената
процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи
посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални
изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган
квалификация на извършените нарушения и съответствие на наложеното наказание
като вид и размер, с предвиденото за нарушения от този вид. Съдът е изложил и
мотиви за липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното решение е правилно и като
такова следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, с оплакванията,
формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното от
касатора, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от жалбоподателя в него производство доводи и
възражения.
Доколкото в случая става въпрос за ангажиране на безвиновна отговорност на
юридическо лице, предвидена в чл. 83 от ЗАНН, в предмета на изследване пред
районния съд не се включват субективните елементи на противоправното деяние.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Действително, в него производство не са били представени всички
намиращи се при ответника относими доказателства от административната преписка,
но това не би могло да е известно на решаващия състав, а в конкретния случай не
е довело до ограничаване процесуални права на страните, нито е повлияло
правилността на крайните изводи на съда.
В производството пред въззивната инстанция от
дружеството-жалбоподател
не са били оборени фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред РС - Елена
е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Обжалваното решение не е постановено в
нарушение на закона. При извършената
проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление
са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДРВВЗ и Заповед № РД-10-255/ 30.07.2019 г. на председателя на
ДА „ДРВВЗ“ компетентност. АУАН и НП са
издадени при съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и обратно на
твърденията в касационната жалба, отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН.
Констатираното деяние, времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, е описани достатъчно подробно и ясно, вкл. чрез подробно описание на
установените налични разфасовките кашкавал „Витоша“, техния брой и общото им
количество. Отделно от нова е направено и препращане към съставения при
проверката на място Констативен протокол № 40-07-3403/ 01.10.2019 г., съдържащ
същите данни. Отразената в АУАН
фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото
наказателно постановление. Актът и
наказателното постановление са редовно връчени на „Би Си Си 1997“
ООД. Не
намират подкрепа в наличните по делото доказателства твърденията на касатора,
че въпросните данни са неверни, тъй като от служителите на ТД „ДР“ – гр. В.
Търново не е била извършена проверка на количества кашкавал, представляващи
ВВЗ, които се намирали в друго складово помещение. Тези твърдения са наведени
за пръв път едва във въззивното производство, при това без никаква конкретика
относно въпросното „друго“ складово помещение и са в пълно противоречие с
дадените на място обяснения от управителя на „Би Си Си 1997“ ООД писмени
обяснения относно причините за установената липса. Не се установява по време на
проверката пред органите да е заявявано наличието на други количества ВВЗ и
място на което се съхраняват, изцяло в тази насока са и показанията на
изслушаните от РС свидетели С.и Д.. Не се установява и предшестващо посочване
на друга извън проверените складови площи, при условията на чл. 8, т. 4.7 от
договора от 01.10.2008 година. Извън това, съгласно чл. 8, т. 11 от посочения
договор, за съхранителя съществува забрана да мести стоките от един в друг
склад или складова база без писмена заповед на председателя на ДА „ДРВВЗ“,
каквато също не е представена. Съобразно изложеното, недоказани са твърденията
пред районния съд и настоящата инстанция, че извършената проверка от органите
на ТД „ДР“ – гр. В. Търново проверка не е включила всички налични към момента
количества кашкавал, съхранявани като ВВЗ. Не са налице нарушения на процедурата по
установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната
отговорност.
По същество
решението на РС – Елена е постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на ЗЗП. Правилно
въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз
основа на съставените при проверката документи и събраните гласни
доказателства. Доказано по категоричен начин е обстоятелството, че към дата
01.10.2019 г. фактически наличните при „Би Си Си 1997“ ООД количества кашкавал
„Витоша“, съхранявани като военновременен запас, са били с 33 333,160 кг.
по-малко от количеството, подлежащо на съхранение въз основа на договора от
01.10.2008 г., т.е. установена е „липса“ по смисъла чл. 31, ал. 2, предл. второ
от ЗДРВВЗ. В тази връзка неоснователни са основната група възражения на
касатора, че към процесния период той не може да бъде субект на санкционираното
деяние, тъй като с писмо изх. № 08/ 09.11.2017 г. до председателя на ДА „ДРВВЗ“
е прекратил Договор за съхранение на
ВВЗ № 3340/ 01.10.2008 г., при което към релевантния момент не е бил „съхранител“
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ.
На първо място, прекратяването на
въпросния договор от „Би Си Си 1997“ ООД към дата 31.10.2019 г. не е
категорично доказано по делото. Обратно, част от представените от страните пред
настоящата инстанция документи, сочат на обратен извод. Макар и да не са пряко
относими към предмета на разглеждания спор, приобщените от районния съд и
приложените към отговора на касационната жалба, лабораторни протоколи от
изпитване, ведомости за движение на наличности и материали на „Би Си Си 1997“
ООД към 04.01.2019 г. и към 01.06.2020 г., обзори към ведомости, декларации от
МОЛ и други, представляват достатъчно надеждни индикации за продължаващото и
към 01.10.2019 г., съществуване на договорни правоотношения между касатора и
ответника, на база на които „Би Си Си 1997“ ООД е съхранявало и процесните
военновременни запаси. Тези изводи изцяло се потвърждават и от представените от
касатора документи - кореспонденция между него и ДА „ДРВВЗ“, договори и
платежни документи, които доказват, че до месец 05.2020 г., включително
дружеството е съхранявало стоки, представляващи ВВЗ, идентични като вид и
количество на тези по Договор за съхранение № 3340/ 01.10.2008 г., и едва със заповед на председателя
на ДА „ДРВВЗ“ от 20.05.2020 г., е наредено предаването им на
купувач по борсов договор, като освободени с възстановяване. Горното не се
променя от изтъкнатото едва пред настоящата инстанция обстоятелство, че
складовите помещения, в които са съхранявани ДР и процесните ВВЗ е прехвърлена
върху трето лице. Съгласно представения нотариален акт, въпросното прехвърляне
е извършено на 07.04.2017 г., т.е. далеч преди отправянето на предизвестието за
прекратяване и очевидно не е съставлявало съществена пречка пред „Би Си Си
1997“ ООД да изпълнява задълженията си по сключения с ответника договор.
На второ място, но не по значение, в
съдебната практика константно е застъпено становището, че правоотношенията във
връзка със съхранението на военновременни запаси да се уреждат на плоскостта на
договора за влог /чл. 250 и сл. от Закона за задълженията и договорите/, но с
оглед наличието на специална нормативна уредба, това приложение е субсидиарно и
касае само въпроси, които не са уредени от специалния закон. Управлението на
военновременните запаси е дейността по тяхното планиране, създаване,
съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване,
отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със ЗДРВВЗ, като по
силата на законовата делегация е издадена и нееднократно цитираната по-горе
НУРОДДРВВЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДРВВЗ, съответно чл. 20
и чл. 21 от НУРОДДРВВЗ, освобождаването на държавни
резерви и военновременните запаси се извършва с решение на Министерския
съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя
на ДА „ДРВВЗ“. Легалната дефиниция на понятието „освобождаване на държавни резерви и военно временни запаси“ се
съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРВВЗ и съгласно нея, това е действие по промяна
на статута на съответните стоки и материали с акт на МС. Съгласно чл. 19, ал. 4
и чл. 24, ал. 4 от от ЗДРВВЗ, търговците, на които са предоставени за
съхранение държавни резерви и военновременните
запаси, до освобождаването им носят отговорност за целостта и състоянието им.
Специалните норми на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ не предвиждат изрично възможност за
прекратяване едностранно от съхранителя на договори, сключени по реда на чл. 17
и чл. 22 от ЗДРВВЗ /в приложимите им редакции/. Действително, Договор за съхранение № 3340/ 01.10.2008 г.
предвижда, че за неуредени със същия въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДРВВЗ
и действащото българско законодателство, а в чл. 23, т. 2 от договора е
предвидена възможност за едностранното му прекратяване с предизвестие от
съхранителя. Отправеното от „Би Си Си 1997“ ООД предизвестие за прекратяване на
договори с изх. № 08/ 09.11.2017 г. има своето договорно и нормативно
основание, но както се обсъди по-горе, доказателствата по делото, вкл.
изявления от действащия управител на дружеството сочат, че въпросните договорни
отношения в действителност не са били прекратени. Но дори да се приеме ратното,
възникналото по силата на закона задължение на дружеството да съхранява
предоставените му държавни резерви, не е
преустановено. Към релевантния момент липсват актовете на посочените в закона
органи на държавно управление, с които да бъде прекратен режимът на блокиране
на стоките и материалите, установен по силата на ЗДРВВЗ. Ето защо и при
надлежно прекратени договорни правоотношения, с оглед на специалната нормативна
уредба, за съхранителя не е приложима възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а
същият продължава да е задължен да съхранява приетите ВВЗ до изричното им освобождаване.
Последно изложеното е само за пълнота, доколкото настоящият състав не намира за
доказана липсата на договорно основание по чл. 22 от ЗДРВВЗ към 01.10.2019 г.
за съхранение от касатора на намиращите се при него ВВЗ. Констатираното с АУАН
№ 41/ 21.10.2019 г. деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна страна признаците на нарушение по чл. 31, ал. 2
от ЗДРВЗ, изразяващо се в допускане от съхранителя на липса на военновременни
запаси. Налице е нарушение на цитираното задължително правило за поведение, като
безспорно касаторът е осъществил от обективна страна състава на деяние,
представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВЗ.
В този смисъл районният съд е изложил
мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на наказанието, от
АНО е отчетена високата обществена опасност на деянието, засягащо важни
държавни и обществени интереси, които се споделят от настоящия състав. Касае се
за административни задължения имащи пряко отношение към гарантиране на националната
сигурност, неизпълнението им затруднява постигането на въпросната цел, поради
това самият законодател е определил този вид деяния поначало като такива с
висока степен на обществена опасност, видно от размерите на определените за тях
санкции. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкриват по-ниска
степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с
други нарушения от същия вид. Санкционната норма на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ гласи, че за деяния от вида на установеното, на нарушителя
се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 500 000 лева. Определеният в
наказателното постановление размер на административното наказание е близък до
предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и съобразно изложеното
по-горе, се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянията и смекчаващите обстоятелства, изразяващи се в липса на
други нарушения по ЗДРВВЗ. Като
се е произнесъл в този смисъл и е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Елена правилно
е приложил закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на „Агромилк
протеин“ ООД - гр. Велико Търново пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 22 от 10.04.2020
г. по НАХД № 15/ 2020 г. по описа на Районен съд – Елена.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.