Р Е
Ш Е Н И Е
№....... 27.04.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен
съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и първи януари
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар: РОСИЦА
ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г.
гражданско дело номер 2876
по описа за 2018 година,
Предявени
са претенции за сумите от 8000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и за 300лева обезщетение за претърпени имуществени
вреди и с правно основание чл.52 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД, вр.чл.49 и чл.50 ЗЗД.
Делото е образувано по искове с правно основание чл.50 и чл.49 вр.45 ЗЗД
– с претенции от пострадалата Р.В.Д.-Р., която при инцидент на 13.11.2017г.
след 13.00часа и преди 14.00 на ул.”Цар Иван Асен ІІ” в Стара Загора, на
източния тротоар, се препънала в шахта, на която капака й бил на 20см над
нивото на тротоарните плочки. Била предизвикана Контузия на главата и
крайниците, мозъчно сътресение, счупване шийката на дясна раменна кост.
Наложила се частична смяна на раменната става на дясната ръка, като било
монтирана протеза.Моли ответника – Община Стара Загора да бъде осъден да й
заплати 8000лева обезщетение за неимуществени вреди - претърпените болки и
страдания, както и 300лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на инцидента – 13.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
Претендират и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника, в
който се оспорват претенциите на ищцата като допустими, но неоснователни.
Твърдят, че процесната шахта не била собственост на община Стара Загора. Молят
да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.
Делото е образувано по искова
молба от ищеца Р.В.Д.-Р., в която
заявява, че на 13.11.2017г. в гр. Стара Загора, излязла от дома си. Около обяд,
между 13 и 14 часа на ул. „Цар Иван Асен II", на източния тротоар, на
двайсетина метра над пресечката с ул.„Боруйград" се спряла да разговаря с
две свои познати - В.Н. и Й.Д.. Трите жени за да не пречат на минувачите по
тротоара в по-широката му част, между насадено дърво и построена жилищна сграда,
застанали между бордюра на тротоара и стъблото на дървото, което също било част
от тротоара и имало място за преминаване. Ищцата била обърната в посока юг,
срещу другите две жени, непосредствено между бордюра и дървото. След като
завършили разговора си, тя се обърнала обратно в посока север и понечила да
тръгне по тротоара, но внезапно още на първата крачка се препънала в находяща
се там шахта, чийто капак бил на около 20см над нивото на тротоарните плочки.
Тъй като при тръгването си тя била застанала непосредствено под тази шахта, с
гръб към нея, при обръщането си на север не е могла да види препятствието,
което издигнатата шахта създавала, и не успяла да се предпази, като го
надкрачи. Вследствие на препъването си тя паднала на земята, опитвайки се да се
подпре на дясната си ръка при падането почувствала ударила и главата си силно в
земята, след което загубила за кратко съзнание. Когато се свестила, чувствала много силна
болка освен в главата, още и в дясната ръка така, че ръката й била практически
неподвижна. По мобилен телефон бил подаден сигнал до екипите на Спешна помощ, и
от мястото била откарана с пристигнала линейка в УМБАЛ „Проф Д-р Ст
Киркович" - Стара Загора, където била приета незабавно за лечение в
Клиника по неврохирургия с оплаквания за главоболие, световъртеж, гадене и
болка в областта на дясната ръка. В клиниката била оставена на лечение до
16.11.2017г. и изписана с окончателна клинична диагноза: Контузия на главата и
крайниците; мозъчно сътресение; счупване шийката на дясна раменна кост. След
изписването от клиниката продължавала да усеща силна болка в дясната ръка,
поради което на 20.11.2017г. отишла на преглед, и след рентгеново изследване
било установено наличие на многофрагментна валгусна фрактура на главата на
дясна раменна кост, при което била поставена ортеза. На 29.11.2017г. ищцата
постъпила отново на лечение в УМБАЛ „Проф Д-р Ст.Киркович" - Стара Загора,
Ортопедичен комплекс - Клиника по ортопедия и травматоголия. Там се установило,
че се налага частична смяна на раменната става с протеза. На 01.12.2017г.
протезата на стойност 300лева била закупена, и на 07.12.2017г. чрез операция
била поставена. Изписана била на 12.122017г. с подобрение, с препоръки за ранна
физикална терапия и рехабилитация. На същия ден постъпила в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина, където престояла до 19.12.2017г. и била
изписана с указания за медикаментозна терапия и подходящ адекватен двигателен
режим. Оттогава до настоящия момент не се била възстановила напълно, все още
имала ограничена подвижност на дясната ръка. Вследствие на тази злополука била
претърпяла сериозни неимуществени и имуществени вреди. От деня на злополуката,
през острия период на травмата ищцата е усещала силни и продължителни болки в
наранения крайник. Тези болки са й причинили силен психологически стрес и
дискомфорт. Отделно от това, травмата била причинила трайно затруднение в
движението на дясната ръка, което рефлектирало осезателно върху способността на
ищцата да се обслужва сама в домакинството. В един продължителен период ищцата
неможела по никакъв начин да си служи с дясната (водеща при нея), налагало се е
да ползва чужда помощ за най-елементарни ежедневни дейности - обличане,
почистване, готвене и т.н, което допълнително тя е изживяла като унизително и
съществено било повлияло на самочувствието й. Дори и след острия период
физическия и психически дискомфорт не е намалял осезателно, тъй като
продължителния период на възстановяване с болките и неудобствата си е продължил
да създава страдания на ищцата. Дори и в настоящия момент движението на
пострадалия крайник не е възстановено изцяло, и ищцата продължава да усеща
ограничения при служенето с дясната си ръка. За всички тези неимуществени вреди
справедливо би било обезщетение в размер на 8 000лева, дължимо ведно със законната
лихва от деня на увреждането - 23.01.2017г. до момента на пълното изплащане на
тази сума. Освен всички изброени неимуществени вреди, ищцата понесла и
имуществени вреди в размер на 300лева, които била заплатила за раменна става.
Собственост на общините, съгласно §6, т.6 от ЗДвП вр. §7, ал.1, т.4 от ПЗР на
ЗМСМА, са "общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване",
което положение било закрепено и с чл.2 т.5 от ЗОС. Несъмнено улица „Цар Иван
Асен II", на територията на гр.Стара Загора, се вписва в параметрите,
поставени от нормата на т.4 на пар.7 ал.1 на ПЗР на ЗМСМА, респективно попада и
в регламентацията на чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС, и била собственост на ответника в
това производство. Освен това, съгласно правомощията си по чл. 1 от ЗОС, чрез
ОС, съгласно чл. 8 от ЗОС, общината е длъжна да управлява собствеността си по
начин, който осигурява условия за безопасно движение, още повече, че аналогично
задължение е въведено за пътищата - общинска собственост, независимо в или
извън града - чл.6, ал.1, т.4 от ППЗДП. Задължение на общината е да осъществява
благоустрояването и комуналните дейности, включително поддържането на улиците,
а в това число и на тротоарите като част от тях. При така систематизираната
нормативна регламентация и с оглед наличието върху тротоара на шахта, която не
е бил обезопасена за нормално преминаване, е видно, че ответникът не е изпълнил
свои задължения, закрепени от закона. В случая без значение е видът на шахтата,
предназначението й и това от кого се обслужва и стопанисва тя. След като
капакът се намира на тротоара на улица на територията на гр. Стара Загора,
водещото задължение на ответната община било да положи грижата на добър
стопанин, като следи и осигурява този тротоар да бъде във вид, годен за
ползване според естественото му предназначение, и ако трето лице, ползващо
шахтата за своя система, е допуснало необезопасяването на капака й, това може
да доведе до регресни отношения между него и общината, но не може да освободи
последната, като суверенен собственик на улицата, от задълженията й по чл. 1 и
8 от ЗОС. В настоящия случай неравността на тротоара, изразяваща се в наличие
на повдигна около
На основание чл.131 от ГПК
ответникът представя писмен отговор в която заявява, че счита исковата
претенция от ищцата Р.В.Д.-Р. била недопустима и неоснователна. Молят съда
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и делото да
бъде прекратено, поради недопустимост на исковата молба, която била предявена
срещу ответник при липса на пасивна процесуална легитимация. Ако съдът допуснел
иска, молят същият да бъде отхвърлен като неоснователен. В исковата молба се
иска обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като са изложени
твърдения за противоправно поведение на Община Стара Загора относно
необезопасяване на шахта, находяща се на ул.„Цар Иван Асен II", на
източния тротоар, на двайсетина метра над пресечката с ул.„Боруйград"
гр.Стара Загора. Молят да бъде отхвърлена исковата претенция като
неоснователна, поради това че процесната шахта не била собственост на Община
Стара Загора. В исковата молба ищцата не е конкретизирала точното
местоположение на шахтата. В документ „Ръчна скица с нанесени подземни
комуникации", който прилагаме по настоящето дело била видно, че в така
описаното място на произшествие има налични две шахти №1 и №2, които след
направена проверка в отдел „Кадастър и регулация" се установи, че са
собственост на „Българска телекомуникационна компания", която е отговорна
за поддръжката и ремонта на собствеността си. Общината няма задължение и
компетентност за поддръжката на тази специфична собственост. Оспорвам
предявените искове както по основание, така и по размер. Община Стара Загора не
следва да носи отговорност за вредите, претърпени от ищцата, тъй като не са
налице съответните предпоставки за ангажиране отговорността на Общината.
Считам, че не са налице комулативност на деяние, причинна връзка и вина за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане. Оспорвам твърденията в исковата молба за
получени травматични уврежданията от необезопасена шахта, тъй като същата
съставлява част от канална подземна мрежа на гр.Стара Загора. Твърдя, че
съгласно ЗУТ и Наредба за разкопаване на техническата инфраструктура на
територията на Община Стара Загора, подземните мрежи и съоръжения на техническа
инфраструктура, включително и тротоарните шахти, се поддържат и ремонтират от и
за сметка на експлоатационните дружества и оператори, които са частни търговски
дружества. Считам, че именно тези оператори и експлоатационни дружества имат не
само права върху съоръженията, но и насрещни задължения по силата на
действащото законодателство, каквото е и задължението за полагане необходимата
грижа и разходи за изправното състояние на капаците на шахтите, неразделна част
от съответното съоръжение, тъй като в противен случай би било налице
неоснователно обогатяване на същите за сметка на Община Стара Загора.
Определянето на размера на обезщетението зависи от обстоятелства, като налице
ли са трайни увреждания за здравето. Поради това, оспорвам размера на иска като
прекомерен. Същият трябва да е съразмерен с вредите и да отговаря на конкретните
данни по делото, както и на обществените представи за справедливост. От
представените с исковата молба документи, а именно Амбулаторен лист№001753 не
се доказва имат ли отношение към травматичните увреждания посочените предишни
заболявания, които са констатирани: тежкостепенна генерализирана остеопороза
със стари фрактури на прешлени. В документ Епикриза от отделение по физикална и
рехабилитационна медицина към МБАЛ „проф. д-р Ст. Кирковоч" с
изх.№24441/2017г. са посочени придружаващи заболявания: наличие на ортопедични
имплантати на стави, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност,
остеопороза с патологична фрактура след менопауза, множествена локализация, последици
от мозъчно съдова болест, които биха повлияли за адекватното поведение на
ищцата и реалната преценка при осъществяване на нейните движения. Навсякъде в
документите, които били приложени по настоящето дело анамнезите са снети по
данни на потърпевшата, въпреки че била придружавана от две нейни познати, което
говори, за добро нейно общо състояние и за недостатъчна обективност на данните,
които били отразени в документите приложени по делото.
В съдебно заседание ищцата поддържа
исковата молба лично и чрез пълномощника си адв.К., който претендира
анправените по делото разноски.
Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юриск.Николова-Минчева, в съдебно заседание
оспорва исковите претенции като недопустими, а ако съдът ги разгледа – като
неоснователни – с оглед, че собствеността на шахтата, в която се е спънала
ищцата е на „БТК”ЕАД, като претендира направени по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представените и приети като писмени доказателства по делото съдебно-медицинско удостоверение
за живо лице № 73-ІІІ/24.11.2017г.,епикриза от Клиника по неврохирургия към
УМБАЛ „Проф.д-р. Стоян Киркович” АД – Стара Загора, амбулаторен лист № 001753
от 20.11.2017г., резултат от медицинско
изследване от 20.11.2017г.,епикризи от ортопедичен комплекс клиника по
ортопедия и травматология и от отделение по физикална и рехабилитационна
медицина при УМБАЛ „Проф.д-р. Стоян Киркович” АД – Стара Загора, вносна бележка
за платена раменна става, епикриза от 15.10.2018г. на „специализирани болници
за рехабилитация-Национален комплекс”ЕАД – Павел Баня, се установява естеството
на причинената травма–според окончателната диагноза-контузия на главата и
крайниците.Мозъчно сътресение. Счупване шийката на дясна раменна кост.
Кръвонасядане по дясната повърхност на челото и дясна слепоочна област на
лицето. Счупване шийката на дясна раменна кост.
От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено се установява, че
пострадалата ищца вследствие падането на 13.11.2017г. върху тротоара е получила
следните травматични увреждания: Контузия на главата /оток и кръвонасядане в
дясната челнослепоочна област/, лекостепенно сътресение на мозъка, - счупване
на шийката на дясната раменна, наложило частично протезиране на дясната раменна
става. Според вещото лице/прегледало ищцата и изслушало свидетелите по делото в
съдебон заседание/ периодът, за който нормално отшумяват силните болки и
страдания вследствие счупената кост е около два месеца, а периодът за нормално
възстановяване след подобна травма е около четири,пет месеца. В конкретния
случай, във връзка с възрастовите промени и затегнато протичане този период се
е удължил двукратно. Към момента на прегледа/21.09.2018г./ се установява
намалена възможност на ищцата да движи и ползва ръката си след претърпяната
травма, което ще остане завинаги и ще се засилва с напредване на възрастта.
Вещото лице е констатирало обективна находка: възможност за повдигане на десния
горен крайник до ъгъл около 80 градуса.
За изясняване на
обстоятелството по делото, съдът е допуснал ангажиране на гласни доказателства,
като от показанията на свидетелките В.Х.Н. и Й.И. Минева/и двете без родство с
ищцата/, се установява, че на 13-и ноември 2017г. около 14.00 през деня – на
улица „Цар Иван Асен ІІ” в гр.Стара Загора, при сухо време ищцата след разговор
на улицата със свидетелките, при обръщане се спънала в шахта на тротоара, която
се подавала „една педя над настилката”, паднала на земята – просната на дясната
си страна, при което си счупила дясната ръка горе в рамото, ударила си и
лицето, откъдето течала кръв. Свидетелките поискали да дадат първа помощ на
ищцата, тя им казала: „Не ме пипайте,защото много ме боли”, след около
петнадесет минути дошла Бърза помощ и я взела. След това разбрали, че имала
счупване на дясното рамо. Много време се лекувала, два пъти влизала в болница
за по 10дни. Когато си дошла в къщи я гледал съпруга й Генко. Много време не
можела да си ползва ръката, тя била с превръзка, обездвижена под прав ъгъл –
два или три месеца била така. След това ходила на баните да се лекува, сменяли
и става, ръката още я боляла и не можела свободно да я движи, въпреки
рехабилитациите.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, основани
на непосредствени впечатления, кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства.
За изясняване
обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е
дала заключение, че процесната шахта се намира на източния тротоар, на ул.”Цар
Ивана Асен ІІ” в Стара Загора, на 14,50метра северно от пресечката с
ул.”Боруйград” в посока ул.”Августа Траяна”, като шахтата се намира на
тротоара, височината на капака на шахтата над тротоарните плочки е на около015м
от юг и на 0,05м от изток, запад и север. Процесната шахта е част от обект за
подземни комуникации. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е
придружено със снимки и графичен материал, онагледяващ местоположението и
състоянието на шахтата.
Съгласно чл.31 ЗДвП ремонтът и поддържането на
общинските пътища/публична общинска собственост съгласно ЗОС/са осъществява от
общините. Чл.167, ал.1от Закона за движение по пътищата, задължава лицата,
които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок, за което чл.167,ал.2 ЗДвП предвижда служби за контрол, определени от
кметовете на общините, които да контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка. Община Стара Загора не е изпълнила тези си
задължения, като останалата неизрязана основа на стълб на тротоара на пътното
платно създава опасност за пешеходците, ходещи по улицата. В случая Община Стара
Загора отговаря като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата –
чл.49 ЗЗД/дори и да не е собственик на вещта – процесната тротоарна шахта –
видно от представеното писмо от „БТК”ЕАД е заведена в активите на БТК и да не
носи отговорност по чл.50 ЗЗД/, поради бездействието си по осъществяването на
контрол за осигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задължения на общината по чл.31 от ЗПътищата – да осигури
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, което е в причинна връзка с настъпилата с ищцата злополука.
Видно от показанията на
свидетелите инцидентът е предизвикан от неотстраняване на препятствие за
нормалното придвижване, находящо се на тротоара на улицата, въпреки придвижване
на ищеца при добра видимост в светлата част на денонощието. С оглед на така
обсъдените доказателства и изложени съображения съдът намира за безспорно
установено по делото, че е налице причинено на ищеца телесно увреждане, поради
противоправно бездействие на ответника, като травматичните увреждания са причинили
силни болки за продължителен период.
С оглед на гореизложеното,
съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, протвоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, Ответникът е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на ищеца със своето
противоправно деяние. Поради изложеното съдът счита, че така предявеният иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен спрямо
ответника.
Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Като взе предвид
обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата са причинени
увреждания, имащи характера на средна телесна повреда – счупването на дясното рамо,
предизвикало трайно затруднение на движението на крайника и леки телесни
повреди – травматично увреждане на главата в областта на лицето, водещо до
лекостепенно мозъчно сътресение и кръвонасядане на лицето; тези увреждания с
оглед спецификата им изискват продължителен период на възстановяване и са
свързани с много болки, страдания, значителни затруднения, неудобства и
физически и психически неразположения за ищцата, като за обезщетяването на
претърпените вреди съдът счита, че следва да присъди парично обезщетение от 6000лева
- с оглед наличието на остатъчни оплаквания след причиненото увреждане и
влияние върху субективните физически и психически усещания на ищцата и
състоянието й, като в останалата част – до размера на общо търсените 8000лева
следва да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана.
По отношение на
обезщетяването на търсените имуществени вреди следва претенцията да бъде
уважено изцяло – до размера на търсените общо 300лева, платени от ищцата за
смяна на раменна става.
На основание чл.78,ал.1 ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1210,66лева -
частта от направените по делото разноски от общо 1595лева, съгласно
представения списък на разноските.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА,ЕИК
*********, гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики”, № 107, представлявана от
кмета Живко Веселинов Т., да заплати на Р.В.Д.-Р. с ЕГН **********,***, съдебен
адрес чрез адв.С.К. ***, сумата от 6000/шест хиляди/лева, представляваща
дължимо обезщетение за неимуществените вреди – травматични увреждания,
причинени на ищцата, вследствие инцидент – препъване в тротоарна шахта и падане
на източния тротоар на ул.”Цар Иван Асен ІІ”, на 14,50метра северно от
пресечката с ул.”Боруйград” в посока „ул.”Августа Траяна”, на 13.11.2017г.
около 14,00часа, предизвикано от бездействие на ответника – неотстраняване на
препятствия от тротоара на улицата, в нарушение на задълженията му като
собственик на общинските пътища и лице, стопанисващо общинските пътища, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на увреждането–13.01.2017г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди в останалата й част – над размера на присъдените
6000 лева до общо търсените 8000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА,ЕИК *********, гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики”, №
107, представлявана от кмета Живко Веселинов Т., да заплати на Р.В.Д.-Р. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез адв.С.К. ***, сумата от 300 /триста/лева, представляваща
дължимо обезщетение за имуществените вреди – извършени необходими разходи за
лечение на травматични увреждания/платена такса за раменна става/, причинени на
ищцата, вследствие инцидент – препъване в тротоарна шахта и падане на източния
тротоар на ул.”Цар Иван Асен ІІ”, на 14,50метра северно от пресечката с
ул.”Боруйград” в посока „ул.”Августа Траяна”, на 13.11.2017г. около 14,00часа,
предизвикано от бездействие на ответника – неотстраняване на препятствия от
тротоара на улицата, в нарушение на задълженията му като собственик на
общинските пътища и лице, стопанисващо общинските пътища, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането–13.01.2017г. до окончателното й
заплащане, както и частта от направените по делото разноски в размер на
1210,66лева/хиляда двеста и десет лева и 66стотинки/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на изготвеното решение пред
Старозагорския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :