№ 878
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110127410 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против Д. В. Д. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 184,25 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], 407,84
лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 16.07.2019 г. до 21.12.2021 г.; 9,06 лева, представляваща цена за извършеното
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г., както и 1,56
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за извършеното разпределение на
топлинна енергия за периода от 31.10.2019 г. до 21.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 618/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, е издадена Заповед №
****/17.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва, че ответникът е собственик на имота, а с това и клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно § 1. Т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до
имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо разпределението – в случая
1
[фирма] в края на отчетния период на база реален отчет. Изяснява, че съгласно
приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна
енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Същият не е погасил в срок дължимите суми в размер от:
2 184,25 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г.; 407,84 лева – лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 16.07.2019 г. до 21.12.2021 г.; 9,06 лева – цена за извършеното разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г. и 1,56 лева – лихва за забава върху
задължението за цена за разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 21.12.2021 г. Намира за
дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, обективиран във
възражение по чл. 414 ГПК, ответникът Д. В. Д. оспорва предявените искове с довод, че
претендираните суми са произволно определени от топлофикационното дружество.
Посочва, че в сградата в режим на етажна собственост с адрес: [адрес], където се намира
собственият му недвижим имот – процесният апартамент, не съществува техническа
възможност за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия поради наличието
на еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация. Ето защо, [фирма] неоснователно
претендира от ответника заплащане на сумите за тази услуга. Наред с това, оспорва
дължимостта им с довод за извършено погасяване на същите чрез заплащането им. Счита за
недоказано до имота да е доставена топлинна енергия в съответното количество и качество,
както и за неясен начинът на определянето им. Неясно е определен обемът на сградата в
режим на етажна собственост, както и конкретните начислени суми. С тези доводи
ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани по
основание и по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 618/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази,
че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на
вземанията и е подадено в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието
на правен интерес от търсената защита.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния
период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за него е възникнало
насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през
2
процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
за предоставената услуга в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот – по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в гр. С., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № **-* от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
публикувани във вестник М. на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов
клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Обусловеността на
качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от
придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот
следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на
клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача
откриване на партида.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 25.08.2022 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, предвид
конкретните доводи и твърдения, изложени от ответника в отговора на исковата молба, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че през исковия период Д. В. Д. е бил собственик на процесния
недвижим имот с адрес: [адрес], който през този период е бил топлоснабден.
Този факт следва и от събраните по делото писмени доказателства, сочещи, че с
договор за покупко-продажба от 30.03.2007 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № [№], том I, рег. № ****, дело № 69/2007 г. по описа на нотариус Л.Л. с
рег. № [№] на НК и с район на действие Софийски районен съд, настоящият ответник Д. В.
Д., като купувач, е закупил от третото за процеса лице – Г.А.Ш., като продавач, следния
недвижим имот: апартамент № **, находящ се в [адрес] с обща квадратура от 76,16 кв. м.,
заедно със зимнично помещение.
Със заявление – декларация от 04.02.2008 г. ответникът Д. Д. e отправr. искане за
откриване на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от [фирма] на потребителите в гр. С., посочвайки като топлоснабден имот –
апартамент № ** в [адрес].
Съгласно Удостоверение за идентичност на адрес № [№]/2012г. от 13.08.2012 г.,
издадено от С.о., район М. относно номерациите на апартаментите в жилищен блок със
строителен номер ** с вх. *-* и с административен адрес: бл. **, входове *-* в ж.к. „М. 1“,
във вход № * са разположени апартаменти с номера от № ** до № **.
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че процесният недвижим имот е придобит от ответника Д. Д. по силата на договора за
3
покупко – продажба от 30.03.2007 г. По делото няма данни, нито твърдения за извършени
последващи прехвърлителни действия с имота, поради което съдът приема за установено по
делото, че през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. между ищцовото
топлофикационно дружество, като доставчик и ответната страна, като клиент за битови
нужди, е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, собственост на ответника.
Основният спорен по делото въпрос е относно наличието на реално извършена
доставка на топлоенергия в съответните количества, както и относно правилното
начисляване на процесните суми, предвид проведеното от ответника оспорване с доводи за
техническа невъзможност за извършване на дялово разпределение в процесната сграда,
както и за неясно определяне на конкретните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
За изясняване на обстоятелствата, касаещи доставката на топлинна енергия в
процесния имот, по делото е изслушано и прието заключението по съдебно-техническата
еспертиза. От изводите на вещото лице, обективирани в последното се установява, че в
абонатната станция в процесната сграда в режим на етажна собственост с административен
адрес: [адрес]. „М.“ бл. **, вх. * е налице общ топломер, отчитащ постъпващата и
разходената топлинна енергия, последната представляваща разлика между „ново и старо
показание“. Процесната абонатна станция захранва два входа. Общият топломер е от
търговски тип и е преминал през необходимите метрологични проверки. Между абонатите е
разпределяна топлинната енергия, отчетена в абонатната станция от общия топломер, след
намаляване с размера на технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното
предприятие [фирма]. Установява се, че през процесния период сградата е била с
непрекъснато топлоснабдяване. Ежемесечно отчети на общия топломер са извършвани от
ищеца. Изяснява се, че за абонатен № [№] е начислена топлинна енергия за отопление на
3
имот по заявена отопляема кубатура – 25 м, за битово горещо водоснабдяване – на база на 1
потребител, който разход е коригиран във връзка с отчета от общия водомер в абонатната
станция, както и за сградна инсталация – в зависимост от пълния отопляем обем на имота -
33
181 м и този на ЕС – 5775 м, съгласно зависимост, описана в приложение към чл. 61, ал. 1,
т. 6.1.1 от Наредба № **-*** за топлоснабдяването от 04.2007 г.. Процентите за сградна
инсталация от общото количество топлинна енергия за отопление в ЕС са в рамките на 50 %
съгласно изискванията на чл. 78 от Наредбата. Експертизата достига до извод, че общата
сума за топлинна енергия по прогнозни данни за потребление през процесния период
възлиза на 1698,38 лева и включва сумата от 664,61 лева за отопление на имот, сумата от
32,79 лева за сградна инсталация и сумата от 1000,98 лева за битово горещо водоснабдяване.
Извършено е изравняване, съгласно действащите през периода цени на топлоенергия, като
за имота то е сума за доплащане в размер от 516,53 лева., при което общото задължение за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 2 147,45 лева. Вещото лице
посочва, че топлинната енергия за процесния абонат е изчислена според заявен от ответника
3333
отопляем обем от 25 м от пълния такъв от 181 м, от които баня 6,5 м и антре – 18,5 м,
като начислените суми са в съответствие именно с този обем. За сградната инсталация
3
изчислението е на база на пълния отопляем обем на жилището от 181 м. При изслушването
си пред съда вещото лице уточнява, че в настоящата хипотеза – в процесната сграда в
4
режим на етажна собственост, разпределението и отчитането на топлинната енергия за
отопление се извършва по кубатура на отопляемите помещения и се осъществява именно от
ищцовото дружество, тъй като технически не е възможно да се извършва дялово
разпределение по см. на Наредбата. Причината за това е, че системата е еднотръбна и телата
не са еднакво разположени по вертикал, нямат еднакво количество топлоносител и не може
да им бъде монтиран топлинен разпределител. Уточнява, че е налице протокол за
актуализация на кубатурите в цялата сграда от месец август 2019 г. За процесния имот тази
3
кубатура е 25 м, включваща кубатурата на едно антре и на банята, в които помещения има
тръби, излъчващи топлинна енергия. В имота на абоната няма радиатори и не е начислявана
топлинна енергия за тях, но когато потребителите демонтират последните, остават именно
вертикалите, за които се изчислява тази кубатура. Вещото лице посочва, че начислението по
кубатура е в съответствие с нормативните изисквания, тъй като методиката за типичното
дялово разпределение, въведена след 2000 г., е неприложима в процесната сграда по
описаната техническа причина. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на
чл. 202 ГПК, като обосновано и компетентно изготвено, въз основа на материалите по
делото и допълнително представени от ищеца и от съответния топлорайон документи и
справки, отговарящо на всички поставени задачи и на допълнителните такива в съдебното
заседание, останало неоспорено от страните в процеса. Единствено в частта, в която
експертизата посочва общата дължима сума, съдът намира, че е допусната техническа
грешка при пресмятането, която не влияе върху останалите изводи на експерта и не е
основание за некредитиране на заключението.
Въз основа на горните изводи, съдът приема за безспорно установено по делото, че
през процесния период в имота на ответника и от страна на ищцовото топлофикационно
дружество реално е доставена, съответно потребена от абоната, топлинна енергия, поради
което за същия е възникнало задължение да заплати нейната цена.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че процесната
сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес]. „М.“ бл. **, вх. * през релевантния
период е била с непрекъснато топлоснабдяване, както и, че разпределението на
топлоенергията е било извършвано от ищцовото дружество. Изясни се, че макар в тази
сграда да не е въведена система за дялово разпределение, то извършването на последното по
кубатура е в съответствие с нормативните изискания, с оглед техническата невъзможност за
изграждане на подобна система. В подкрепа на този извод са и данните, отразени в приетия
по делото констативен протокол № 1248/03.10.2008 г., подписан от представители на
[фирма] и на потребителите (чрез председател на ЕС), в който е отразено, че в сградата на
адрес: ж.к. „М. – 1“ бл. **, вх. * не съществува техническа възможност за прилагане на
дялово разпределение на топлинната енергия поради наличието на еднотръбна вътрешно-
отоплителна инсталация, обстоятелство, подробно разяснено от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. Липсата на въведена такава система обаче не е основание за
недължимост на сумите за реално доставена/потребена топлинна енергия, отчетена по друг,
нормативно съобразен ред. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна, съдът
намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай за процесния абонатен номер – за
имота, собственост на ответната страна, са начислени суми за отопление, за битово горещо
водоснабдяване и за сградна инсталация. Изрично заключението по СТЕ установява, че
3
разходът за отопление е според заявения от потребителя отопляем обем от 25 м и според
обема на отопляемите помещения – антре и баня, без да са начислявани суми за
топлоенергия от други отоплителни тела, конкретно радиатори, тъй като такива няма. Този
експертен извод съответства на данните в приетия по делото акт за изключване на
отопление или топла вода от 01.10.2008 г., издаден от служител при топлорайон „С.-и.“ и
касаещ процесния имот – ап. **. Действително, в същия е посочена коригирана кубатура на
3
жилището за следващите изключването месеци от 8 м, но съгласно данните на СТЕ през
5
процесния период – години след това изключване, е приложима актуализирана отопляема
3
кубатура и конкретно за имота на ответника Д. – 25 м. Изрично е посочено, че последната е
съобразена със заявения за имота отопляем обем и се равнява на обема на двете отопляеми
помещения в процесния имот – баня и антре, чиято кубатура не е оспорена от ответника,
който в съдебно заседание посочва, че в помещението баня има „два щранга“. Ето защо,
съдът приема, че цената на този компонент от общата стойност – за отопление на имота,
определена според редуцираната кубатура, е реално дължима. По отношение на стойността
за битово горещо водоснабдяване, съдът съобрази начина на изчисление на същата, описан
експертно в заключението, както и данните в същото, че за част от периода не е осигурен
достъп за отчет, за което от [фирма] е съставен протокол за липса на достъп за отчет от 2020
г. (описан в констативната част на експертизата), което обстоятелство, не се оспорва от
ответника, доколкото в съдебно заседание същият излага твърдения, че в имота му има
монтирани водомери за отчитане на разходената вода, както и, че имотът му е ползван от
наематели, които не са осигурили достъп за отчет, а от миналата година – което е след
процесния период, такъв достъп вече е бил осигурен. Предвид изложеното, съдът намира за
дължима и стойността на топлинната енергия, формираща този компонент – БГВ. Този
извод се отнася и за начислените суми за сградна инсталация, доколкото, съгласно
експертното заключение, при изчисляването им е съобразена общата отопляема кубатура на
3
жилището по проект – 181 м, следваща и от отразеното в приетия по делото Акт за
разпределение на кубатурата на жилищна сграда – бл. ** в комплекс „М.“, в който за
апартамент № ** е посочено – 181,29, предвид липсата на доказателства, опровергаващи
този извод. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в
режим на етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
дължат заплащането . Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е
по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия
в сграда в режим на етажна собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ, която в случая не е налице. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени в
мотивите на Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството на етажната собственост отказът
от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на
Конституционния съд, постановено по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната
инсталация в сграда – етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект
придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да
участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната
енергия, отдадената от сградната инсталация.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на
Наредбата и на приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект.
Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се
намира имотът на ответника, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към
6
Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 –
3
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 118 м. Предвид
изложеното и като потребител Д. Д. дължи заплащането на сумата.
Следователно, за целия процесен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. абонатът
дължи заплащане на сума за доставена топлинна енергия, включваща прогнозно
начислените суми и стойността на изравняването.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда довод за извършено погасяване на
процесните вземания, чрез плащания.
За изясняване размера на дължимите вземания, съдът съобрази данните, следващи от
приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, съгласно които
прогнозно начислените и фактурирани суми за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. по партидата на абонатен № [№] за топлофициран имот с адрес: [адрес]. „М.
1“ бл. **, вх. *, ап. ** са на обща стойност от 1 698,41 лева с резултат от изравнителните
сметки – сума за доплащане в размер от 516,56 лева, при което общо незаплатените суми
възлизат на 2 181,23 лева (прогнозни фактури от 1 698,41 лева + изравнителни сметки от
516,56 лева – възстановяване на разлика промяна в цената от 33,74 лева). В заключението е
посочено, че са начислени и 8 броя фактури за услуга дялово разпределение в общ размер от
12,08 лева, осчетоводени в периода м.09.2019 г. – м.04.2020 г. Експертизата достига до
извод, че размерът на лихвата за забава върху главницата за периода от 14.09.2019 г. до
21.12.2021 г. възлиза на сумата от 404,64 лева, определен при съобразяване с установения в
действащите ОУ от 27.06.2016 г. срок за заплащане на сумите, а на лихвата за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер от 4,76 лева за периода от 31.10.2019 г. до
21.12.2021 г. В заключението изрично е посочено, че няма данни за извършени от абоната
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. При изслушването си
пред съда вещото лице уточнява, че представените от ответника документи за плащане
касаят период от месец май 2020 г. напред, но не и процесният такъв. Експертът е
категоричен, че няма никакво плащане от абоната за процесните суми. Изяснява, че след
образуване на делото сумите за процесния период се отделят от тези за текущия, при което в
случай, че потребителят желае да погаси суми, за които вече е образувано дело, това следва
да бъде посочено изрично, като в противен случай плащанията се отнасят за погасяване на
текущи задължения извън тези, предмет на делото. Съдът кредитира заключението като
компетентно изготвено и обосновано, въз основа на материалите по делото и проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, отговарящо на всички поставени задачи.
С оглед изложеното, съдът намира за недоказано възражението на ответника Д. Д. за
недължимост на процесните вземания поради извършено от него плащане.
Ето защо, в полза на ищцовото дружество е възникникнало вземане за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на сумата от 2 181,23
лева, при съобразяване с данните, отразени в съдебносчетоводната експертиза. Както вече
беше изяснено, в частта, касаеща общият размер на задълженията за периода, в съдебно-
техническата експертиза е допусната грешка в изчислението, тъй като соченият размер от 2
147,45 лева не съответства на отделните компоненти от 1698,38 лева и от 516,53 лева
(отразени като такива величини и в ССчЕ), което е основание по този въпрос – относно
крайния размер на задълженията за периода съдът да цени изводите в съдебносчетоводната
експертиза.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се
явява основателен за сумата от 2 181,23 лева и в тази част следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 2 184,25 лева или за сумата от 3,02 лева - отхвърлен
като неоснователен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
7
дължимите такси за извършваната услуга за разпределение на топлинната енергия, чиято
стойност, съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, за процесния период
възлиза на сумата от 12,08 лева.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № **-***/06.04.2007 г. за топлоснабдяването тези разходи да се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В случая се установи, че разпределението и отчитането на топлинната енергия се
извършва от [фирма], поради което таксата за обслужване на процесната партида и за
разпределението на топлоенергия, се следва именно на ищеца. Този извод не се разколебава
от установеното по делото, че в случая в сградата не е налице типичната система на дялово
разпределение, доколкото реално е налице доставка на топлоенергия и нейното
разпределение между отделните абонати – по кубатура, извършвано от ищеца, за която
дейност се следва тази такса.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
сумата от 9,06 лева (по-ниска от дължимата от 12,08 лева) – цена за извършеното
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.09.2019 г. до 28.02.2020 г. се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 07.01.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период, останали
непогасени по давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване с размера на уважената
главница и данните за помесечно дължимите суми, следващи от съдебните експертизи,
съдът достига до извод, че размерът на лихвата за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия възлиза на сумата от 407,27 лева за периода от 16.07.2019 г. до 21.12.2021
г.
За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 407,84 лева или за
сумата от 0,57 лева – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за извършеното разпределение
на топлинна енергия в размер от 9,06 лева липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.01.2022 г. и касаеща посочения период, поради
което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на такса за
разпределение на топлинна енергия в размер на 1,56 лева за периода от 31.10.2019 г. до
21.12.2021 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло=
8
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 101,85 лева, представляваща сторенr
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр.
дело № 618/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, както и сумата от 703,92 лева,
представляваща сторени разноски за държавна такса, депозити за съдебно-техническата и
съдебносчетоводната експертизи и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно съдебно
заседание. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, има и ответникът. Същият не е претендирал такива, а и по
делото не са ангажирани доказателства за реалното им извършване, поради което не следва
да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес] ** Б срещу Д. В. Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: [адрес]. [адрес] обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. Д. дължи на [фирма] сумите, както следва: 2 181,23
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], 407,27 лева, представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г.
до 21.12.2021 г. и 9,06 лева, представляваща цена за извършеното разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 618/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, е издадена Заповед №
****/17.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважения размер от 2 181,23 лева до пълния предявен размер от 2
183,25 лева или за сумата от 3,02 лева; за разликата над уважения размер от 407,27 лева до
пълния предявен размер от 407,84 лева или за сумата от 0,57 лева, както и изцяло за
сумата от 1,56 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за извършеното
разпределение на топлинна енергия за периода от 31.10.2019 г. до 21.12.2021 г.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [адрес]. [адрес], да заплати
на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес] ** Б, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 101,85 лева, представляваща разноски в производството
по ч. гр. дело № 618/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 703,92
9
лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10