Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02. 08. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИРИНА
СТОЕВА
при
секретаря Нина
Светославова
и прокурора сложи
за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№
2358 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от З.П.Ч., ответник пред СРС, срещу решение № 447267
от 09.07.2018 г., постановено от СРС, Трето ГО, 81 състав по гр.д.№ 29235 по описа за 2015 г. Със същото се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК,
че З.П.Ч. дължи на „Р.(Б.)" ЕАД,
сума в размер на 23458,62 лв.,
представляваща изискуема главница по договор за банков кредит от 02.06.2008 г.,
сума в размер на 2880,12 лв.,
представляваща изискуема редовна лихва за периода 05.10.2011 г. – 14.03.2013 г.
вкл.; сума в размер на 1626,37 лв.,
представляваща изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2011 г. –
13.06.2013 г. вкл., законната лихва
върху главницата, считано от 17.06.2013 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
така постановеното от СРС, решение, както и се твърдят допуснати процесуални
нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото. Сочи се,
че СРС не бил разгледал и обсъдил възраженията на ответницата за нищожност на
договора за кредит поради липса на волеизявление, респ. възражението за унищожаемост поради грешка и/или измама. Сочи, че
неправилно СРС не допуснал изслушване на свидетелски показания на страната на
ответницата. Това било от съществено значение, тъй като процесният
договор за кредит бил подписан от ответницата при грешка, респ.измама, че същата
била подведена да сключи договора чрез умишленото й въвеждане в заблуждение, за
което ищецът знаел. Сочи, че били оспорили в срок и подписа под договора за
кредит на кредитополучателя А.А.затова неправилно СРС
бил приел, че е възникнало валидно облигационно отношение по договор за банков
кредит. СРС изобщо не обърнал внимание на това възражение. Затова не можело да
се приеме, че за въззивницата като поръчител е
възникнала отговорност по този договор за кредит. По отношение на обявяване на
предсрочната изискуемост сочи, че уведомителното писмо било получено на
25.09.2012 г. от лицето К.Г.за която не било изяснено каква е връзката й със З.Ч..
Подписът на К.Г.също бил оспорен, но все пак съобщението било изпратено на
адреса на който била регистрирана Ч.. Наред с това СРС неправилно бил приел, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 09.03.2013 г. Ищецът бил обявил
предсрочната изискуемост на 17.09.2012 г. Неправилно СРС се позовавал на
разписката, която била връчена на 09.03.2013 г., тъй като към тази дата
ответницата вече била омъжена и не била с фамилно име Г.както било изписано на
уведомителното писмо, а Ч.. Сочи, че разписката за получаване на уведомителното
писмо било фалшифицирана. В разписката липсвал подпис, а имената не били
изписани от З.Ч.. Освен това доказателството противоречало на това, получено от
друго лице. Затова следвало претенцията на ищеца да бъде отхвърлена за непадежираните вноски. Същевременно сочи, че заявлението е
подадено след изтичането на 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД, тъй като писмото за
обявяване на предсрочната изискуемост било получено от друго лице на 17.09.2012
г., а заявлението било подадено на 17.06.2013 г. Дори да се приемело, че
предсрочната изискуемост е настъпила на датата приета от СРС-09.03.2013 г., то
за част от вноските също била отпаднала отговорността по арг.
от чл.147 ЗЗД. По отношение на съдебно-счетоводната експертиза /ССче/ сочи, че СРС
не бил изложил мотиви защо я приема. От разпита на вещото лице се установило,
че същото не било изследвало първични документи; заключението не установявало
реалното усвояване на парите от кредитополучателя. Не ставало ясно дали не се
касае до рефинансиране на друг кредит. Счита, че по начина по който вещото лице
е отговорило на поставените му въпроси се обрича живота на един млад човек.
Заключението не установявало и действителния размер на задълженията. Сочи, че СРС
неправилно не разкрил банковата тайна по отношение на кредитополучателя, за да
може да се снабди ответницата с кредитното му досие от БНБ. Това било от
значение и във връзка с липсата на подадена информация Ч. да е поръчител или
задължено лице по договора за кредит. Тези факти изобщо не били обсъдени от
СРС. По отношение на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ също се навеждат
допуснати от СРС процесуални нарушения- вещото лице било некомпетентно, тъй
като не било офталмолог, както и било вещо лице от съдебен район Велико Търново,
където съдия Р.В.била работила като съдия.Затова счита, че съдията, постановил
обжалваното решение е следвало да си направи отвод като заинтересована.
Действително, СРС допуснал СМЕ от вещо лице офталмолог, който, обаче, не върнал
находящите се при него медицински документи на
ответницата. Следващото вещо лице д-р А. изготвил заключение без тези
документи. По този начин СРС бил приел непълно заключение независимо, че вещото
лице д-р А. бил заявил, че медицинската документация би променила изводите му.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго с което да бъдат
отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани като съдът
приложи чл.147 ЗЗД. Претендират се разноски.
Подадена е и допълнителна въззивна жалба в която се
излагат доводи за допуснати нарушения на чл.151 ГПК. Иска се делото да бъде
върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Постъпил е отговор
от „Р./Б./ ЕАД сега с наименование „К.Б.С.Б.Б.ЕАД,
ищец пред СРС, с който се излага становище за допустимост на въззивната жалба, но за неоснователност на същата. Излагат
се доводи за правилност на така постановеното съдебно решение. Твърди се, че от
СРС не били допуснати сочените от въззивницата
нарушения при допускане и обсъждане на доказателствата. Неоснователността на
възраженията й била установена от изслушаните по делото съдебни експертизи.
Относно това необходимо ли е да бъде съдлъжникът
уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост, се позовава на ТР № 8 от
02.04.2019 г. на ВКС. Сочи, че е налице надлежно уведомяване за обявената
предсрочна изискуемост. Наред с това крайният срок за погасяване на кредита
/крайният падеж/ бил изтекъл на 05.06.2018 г. Счита, че разпоредбата на чл.147 ЗЗД е неприложима, тъй като ответницата била подписала договора като съдлъжник, а не като поръчител; налице била солидарна
отговорност по чл.121 и следв. ЗЗД.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата
е уведомена на 20.09.2018 г.
Въззивната жалба е подадена на 02.08.2018 г. , т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е
допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че от събраните по делото писмени доказателства може да се обоснове
извод, че между „Р.(Б.)" ЕАД и А.А.– кредитополучател
и З.Ч. – съдлъжник е възникнало и съществувало
валидно облигационно отношение, произтичащо от Договор за банков кредит от
02.06.2008 г. По делото не били събрани доказателства ответницата да е
недееспособно лице. От приложените по делото писмени доказателства и
заключенията по допуснатите съдебно – медицински експертизи категорично се
установило, че ответницата е била в състояние да вижда със здравото си око
(няма нито едно представено доказателство в обратна насока, освен твърденията
на процесуалните представители на същата). От приложения препис от сключения
договор за банков кредит било видно, че ответницата се е подписала на всяка
една страница в графа „съдлъжник“ и подписът е
положен правилно и точно на указаното място, което допълнително водело до
извода, че ответницата е била в състояние да вижда ясно, дори и да е била,
както твърди, с превръзка на едното око.
По делото били представени доказателства за надлежно
уведомяване на длъжниците на банката за настъпила
предсрочна изискуемост на кредити. Доказало се, че е налице неизпълнение на
поетите задължения, свързани със заплащането на дължимите погасителни вноски,
вследствие на което предвидената в Договора за кредит хипотеза за автоматична
предсрочна изискуемост била настъпила. Уведомяването на А.А.станало
на 08.03.2013 г., а на З.Ч. – лично на 09.03.2013 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК било депозирано на 17.06.2013 г., т. е. към датата на образуване на
заповедното производство 6-месечния преклузивен срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не бил изтекъл и съдът не следвало да приема
възражението на ответницата в тази насока.
По делото било изготвено заключение по допусната
съдебно – икономическа експертиза за установяване на дължимите суми,
включително начислени редовни и наказателни лихви върху просрочените суми,
както и върху предсрочно изискуемите. Вещото лице било посочило подробно
размерите на сумите.
В тежест на ответника, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, било да докаже, че е изпълнил точно задълженията си за заплащане на
дължимите суми, тъй като ищецът не бил длъжен да доказва отрицателния факт на
неплащането. Ответникът З.Ч. не твърдяла и не била представила доказателства,
че е заплатила на ищеца дължимите суми, поради което съдът е приел, че той не е
изпълнил задълженията си и дължи на ищеца процесните
суми, както следва: изискуема главница в размер на 23458,62 лв.,; изискуема
редовна лихва в размер на 2880,12 лв.;изискуема наказателна лихва в размер на
1626,37 лв.
Като законна последица от уважаване на иска,
ответникът следвало да бъде осъдена да заплати и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата – 17.06.2013 г.
По тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че исковете
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 и сл. от ЗЗД във вр.
с чл. 147 от ЗЗД следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, както следва: главница в размер на 23 458,62
лв., изискуема редовна лихва,начислена за периода от 05.10.2011 г. до
14.03.2013 г. вкл. в размер на 2 880,12 лв. и изискуема наказателна
лихва,начислена за периода от 05.10.2011 г. до 13.06.2013 г. вкл. в размер на 1
626,37 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2013
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист) до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че обжалваното решение
е постановено във валиден и допустим процес:
Заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 17.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 69 по
описа за 2013 г. на РС, гр.Ардино е съобщена на длъжницата З.Ч. от ЧСИ Ирина Киризиева на 07.11.2013 г.
На 25.11.2013 г. същата е подала възражение по чл.414 ГПК с което е оспорила вземанията на заявителя за които е била издадена
заповедта за изпълнение.
Указанията по чл.415 ГПК са съобщени на заявителя на
09.12.2013 г. Исковата молба е предявена на 07.01.2014 г. Следователно същата е
в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Претенцията по чл.422 ГПК е насочено само срещу
длъжницата З.Ч., тъй като за другият длъжник /кредитополучателя/ А.А.липсват данни да е подал възражение по чл.414 ГПК, т.е.
спрямо него заповедта за изпълнение следва да се приеме, че е в сила.
Относно спазване на срока по чл.147 ЗЗД:
Съгласно чл.
147 ЗЗД поръчителят
остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца.
Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното
задължение.
Преценката за спазване на
срока по чл. 147
ЗЗД, във връзка
с договора за поръчителство се извършва към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ЗЗД, арг.
в подкрепа на тази теза се съдържа и в указанията по т.4 б на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, прието по въпросите на заповедното производство.
Според приетото в т.4 б от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са налице основанията за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от
документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по
чл.147, ал.1 ЗЗД. Тъй като този срок е преклузивен и
с изтичането му се погасява самото поръчителство, съдът следи служебно за
прилагането му.
В Тълкувателно
решение № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, като възможност на кредитора да
иска изпълнение на задължението си. Предсрочната изискуемост на вземането по договора
за кредит променя изискуемостта на вноските, които
не са подлежали
на изпълнение преди датата на
настъпването й.
Ако Банката е реализирала
правото си и е обявила кредита за предсрочно
изискуем, то от обявяването на предсрочната изискуемост започва да тече срокът
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за всички непадежирали вноски, тъй като
от този момент
настъпва изискуемостта за целия дължим
остатък от кредита с ненастъпил падеж и за кредитора
възниква възможност да иска плащането
му от длъжника,
както и от поръчителя. Ако в шестмесечния срок кредиторът не предяви
иск срещу длъжника за непадежиралите
вноски, то отговорността на поръчителите за задължението на длъжника за тези
вноски отпада, поради прекратяване на договора за
поръчителство.
Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да
отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице
/чл. 138, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/. Касае се за лично
обезпечение, чрез което се гарантира
изпълнението на чужд дълг - този
на главния длъжник. Поръчителят обещава същия резултат,
който главният длъжник трябва да осъществи - и дължи това, което
последният дължи /"каквото и колкото дължи главният длъжник, това и толкова дължи и поръчителят"/ - освен ако не е уговорено
друго или друго следва от
естеството на дължимата престация. Отговорността му е акцесорна - в генетична и функционална зависимост от главния дълг
/обуславя се от съществуването и обема на отговорността
на главния длъжник/ - но и относително самостоятелна /поръчителството може да бъде дадено
при по-леки условия/.
В конкретния случай, обаче, видно от съдържанието на
договора за банков кредит от 02.06.2008 г./л.16 по делото пред СРС/ ответницата З.Ч. не е сключила с
банката-ищец договор за поръчителство, а същата е съдлъжник като е уговорена и солидарна
отговорност по чл.121 и следв ЗЗД, т.е. правилото на
чл.147 ЗЗД е неприложимо в случая.
В тази връзка /само за пълнота на изложението/ ще
посочим, че при положение, че срокът на договора за банков кредит е изтекъл на
05.06.2018 г., то възраженията за неуведомяване на въззивницата
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, са ирелевантни.
А и неоснователни, тъй като т.нар. „друго лице“, което е получило на 25.09.2012
г. уведомителното писмо /л.28/ - К.Г.е майка на ответницата; обстоятелство,
което се установява от извършената справка по НБД /л.46 по настоящето дело/ по
искане на въззивницата за установяване идентичност на
лицата З.П. Г.и З.П.Ч..
От горната справка се установява и, че З.П. Г.и З.П.Ч.
са имена на едно и също лице и това е ответницата /пред СРС/ и въззивник пред настоящата инстанция.
Относно
действителността на договора за банков кредит:
Съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които
имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона
форма, основание, както и привидните договори – ал.2.
Съгласно чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от
техен представител без спазване изискванията,
установени за тях, както и договорите,
сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е направила
възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие- твърди се, че два
дни преди подписването на договора Ч. била претърпяла злополука вследствие на
което получила нарушаване целостта на ретината /ерозия/ на дясното око.
Ответницата носела превръзка по лекарско предписание, която превръзка минавала
през цялото дясно око и част от лявото око. Освен това й били изписани капки и
антибиотици, употребата на които замъглила зрението на лявото око през което
минавала част от превръзката.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е направила и възражение
за унищожаемост на договора поради грешка и/или
измама като сочи, че била въведена умишлено в заблуждение, че подписва договора
за банков кредит само като лице за контакти, не и като съдлъжник
или поръчител. Тъй като ответницата не виждала отишла в банковия офис с
придружител. Подписала там където й посочил банковия служител, но изрично
заявила, че подписва само като лице за контакти. На въпрос на Ч. дали носи
отговорност за погасяване на кредита банковият служител й отговорил, че
подписвайки се като лице за контакти не носи каквато и да е отговорност за
връщане на парите и, че целта е единствено, ако банката не се свърже с
кредитополучателя А.А., то З. да му предаде
информацията от банката.
Начинът за
съединяване на искове за недействителност
на сделка, независимо от поредността
и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията евентуалност - ако сделката е нищожна на едно
основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание
е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа
основанията на нищожност според тежестта на сочения
от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето
му) през по-леките, каквито са липсата на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или
липсата на форма. Когато съдът приеме, че
сделката е валидна, той е длъжен да
разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока: поради
неспазване на режима на настойничеството
и попечителството, поради неспособност да се разбират или
ръководят действията, поради заплашване, измама, грешка или поради крайна
нужда и ако сделката не подлежи
на унищожение поради сочените пороци да премине
към разглеждане на основания за
висяща недействителност като извършването и без или извън
надлежно учредената представителна власт. В този смисъл решение
№ 106 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. І г.о.
ВКС и решение № 198 от
10.08.2015 г. по гр. д. №
5252/20141 г. ІV г.о. ВКС.
Настоящата инстанция приема ,че горните правила са
валидни и в хипотезата на предявени възражение с отговора по исковата молба.
Следователно първо следва да бъде разгледано
възражението за липса на съгласие.
Въззивният съд с нарочни определения, четени в закрити съдебни
заседания, състояли се, съответно на 16.04.2020 г. и 23.03.3021 г. прие, че от първоинстанционния съд са допуснати процесуални нарушения
във връзка с недопускане на заявени от ответницата в своевременно доказателствени искания. Затова и при условията на чл.266,
ал.3 ГПК бяха събрани съдебни експертизи, вкл. и счетоводна такава /каквато е
била поискана пред СРС и от двете страни по спора/.
От заключението на вещото лице д-р А., което
заключение беше изготвено след задължаването от настоящата инстанция на д-р К.
/назначен от СРС за вещо лице/ да върне по делото медицинските документи на
ответницата, се установява, че на
30.05.2008 г. е поставена на ответницата диагноза „ерозия /свличане на
епитела/ на корнеята на дясното око и е препоръчано
домашно лечение за 7 дни с цикложил
по 1 капка дневно за 3-5 дни в двете очи
и корнерегел гел 1-2 пъти дневно в дясно око. На
01.06.2008 г. е направен втори преглед на състоянието на ответницата като е
добавен сперсадекс колир.
Според вещото лице последният медикамент е противопоказен за лечение на
заболяването на ответницата, тъй като може да предизвика вторична
инфекция. Корнерегел гел бил типичното средство за подсилване
на зарастващите процеси и едно от най-често използваните лекарства в подобни
случаи. Според вещото лице минималният срок на окончателното заздравяване на роговичния епител е 12 дни. Третото лекарство цикложил е средство, което разширява
зениците и отпуска цилиарния мускул на окото при
което намалява вътрешния механизъм за настройка на оптичния апарат на окото за
фиксиране на различни разстояния- главно за близо. Като страничен ефект се
постига известно успокояване на окото-дразненето и евентуалната болка. Това
лекарство вещото лице констатира, че е предписано за приложение в двете очи,
което се прави в редки случаи /при силно субективно дразнене/, предвид на това,
че намалява способността за зрителен
труд. Продължителността на циклоплегичния ефект на цикложил /блокирането на ясното фиксиране на съответното
око/ продължава 1-2 дни след последното накапване, при приложение на капките 1
път на 24 часа. Относно въпроса за зрителната трудоспособност на З.Ч., вещото
лице дава отговор, че поради циклоплегиращото
въздействие на препарата цикложил е значително
намалена възможността за фиксиране на близо. Въззивницата
не е могла ясно да разчита текста на подписания от нея договор на датата
02.06.2008 г., тъй като той е с по-дребен шрифт от максимума на зрителната
острота за близо при третиране с цикложил на ищцата.
Последната е била със недостатъчна зрителна дееспособност.
При изслушването си в о.с.з., състояло се на 10.11.2021
г. вещото лице д-р А. е посочил и, че в представените медицински документи на
ответницата е препоръчано и носене на превръзка; изрично е посочил, че
медикаментите, които следва да се прилагат са по лекарска рецепта, както и да
се прилагат за двете очи, т.е. и в незасегнатото око.
Медицинските документи въз основа на които е работило
вещото лице д-р А. са прието от настоящата инстанция с изрично определение
четено в същото о.с.з.
Във връзка със заключението на вещото лице д-р А. на
страната на въззивницата е допуснат и изслушан
свидетеля С., който е придружавал ответницата в банковия офис на ищеца при
подписването на договора за банков кредит. Видно от показанията на свидетеля З.
/ответницата/ му се е обадила и казала „ела да ме вземеш, защото не виждам
нищо. Тези капки , които ми слагат и то се размазва пред очите. Не виждам
абсолютно никъде“. При посещението си в банковия офис Ч. е била с превръзка на
очите като тази превръзка е обхващала цялото дясно око, а долната й част
притискала и другото око; едното око е било покрито изцяло, а второто почти
закрито. Свидетелят сочи, че и двете очи на ответницата сълзели и „за четене
изобщо не можеше да става въпрос“. Свидетелят през цялото време е седял заедно
с ответницата и я е държал за ръката; свидетелят сочи: „тя буквално се държеше
за мен като слепец“. Дошла служителката на банката с едно момче; седнали на 5
метра от свидетеля, помещението било отворено и се чувало как З. /ответницата/
коментира, че тя ще бъде само като лице за контакт. Казала, че нищо не вижда,
не може да прочете договора, или това, което е било пред нея. Свидетелят чул,
че на въпроса на З. защо трябва да подпише й било отговорено
„Защото тука фигурират вашите данни и ако нещо се случи ще бъдете лице за
контакт“. Свидетелят е категоричен, че е чул този отговор ясно и изразително. Никой
не е прочел на З. какво е било написано в документите, които са й дадени за
подпис; указано й е било само къде да се подпише.
Приетата пред настоящата инстанция съдебно-медициска
експертиза не е била оспорена от нито една от страните; същата съдът намира за
компетентно изготвена и съответстваща на приетите медицински документи.
Показанията на свидетеля С. са лични и непосредствени;
същите съвпадат с отразеното от заключението на вещото лице д-р А. относно
здравословното състояние на ответницата Ч. към 02.06.2008 г., когато е подписан
процесния договор за банков кредит.
Въззиваемия
независимо от предоставената му от настоящата инстанция възможност, изрази
становище, че не желае събиране на доказателства /с изключение на
съдебно-счетоводната експертиза/.
Така събраните пред настоящата
инстанция доказателства и доказателствени средства обективират липса на воля на ответницата за поемане на
задълженията по договора за банков кредит от 02.06.2008 г. наред с
кредитополучателя А.А., т.е. доказана е тезата на
ответницата, че договора за банков кредит е нищожен поради липса на съгласие
/чл.26, ал.2 ЗЗД/.
С оглед гореприетото
условието за разглеждане на възражението за
унищожаване на договора поради грешка и/или измама не настъпва
доколкото нищожността е по-тежък порок на сделката от нейната унищожаемост.
При това положение
останалите събрани доказателства, вкл. съдебно-счетоводни експертизи, не следва
да бъдат обсъждани.
Налага се извод, че първоинстанционното решение с което в полза на ищеца на
основание чл.422 ГПК са признати срещу ответницата за установени вземания по
договор за банков кредит от 02.06.2008 г. за който се прие, че е нищожен поради
липса на съгласие за сключването му от страна на З.Ч., е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено друго с което претенциите ще бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските:
При този изход на спора обжалваното решение е
неправилно и в частта за разноските поради което ще следва да бъде отменено.
В полза на
ответницата ще бъдат присъдени разноски в размер на 2500 лв., от които 700 лв. за вещи лица
и адв.възнаграждение в размер на 1800 лв. Последното съдът намира за съответно
на положения от адв.И. труд като процесуален
представител на ответницата. Следва да се има предвид и фактическата и правна
сложност на делото и големия обем събрани доказателства и доказателствени
средства.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата
разноски се следват и такива се присъждат в
размер на 650 лв., от които за
държавна такса – 350 лв. и за вещи лица общо 300 лв. Разноски за адв.възнаграждение пред настоящата инстанция не са правени.
На въззиваемия
разноски не се следват.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 447267 от 09.07.2018 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 81 състав по гр.д.№ 29235
по описа за 2015 г., изцяло.
И
вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „Р.(Б.)" ЕАД сега с наименование „К.Б.С.Б.Б.ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
“Е.****“ срещу З.П.Ч., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***-адв.А.И.И.,
иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че З.П.Ч., ЕГН **********,
дължи на „Р.(Б.)" ЕАД, ЕИК *******, сума в размер на 23458,62 лв.,
представляваща изискуема главница по договор за банков кредит от 02.06.2008 г.,
сума в размер на 2880,12 лв., представляваща изискуема редовна лихва за периода
05.10.2011 г. – 14.03.2013 г. вкл.; сума в размер на 1626,37 лв.,
представляваща изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2011 г. –
13.06.2013 г. вкл., законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2013 г.
до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена на
17.06.2013 заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, издадена на 17.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 69 по описа за 2013 г. на
РС, гр.Ардино, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Р.(Б.)" ЕАД сега с наименование
„К.Б.С.Б.Б.ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, “Е.****“ да заплати на
З.П.Ч., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-адв.А.И.И., сумата в размер
на 2500 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА
„Р.(Б.)" ЕАД сега с наименование
„К.Б.С.Б.Б.ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, “Е.****“ да заплати на
З.П.Ч., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-адв.А.И.И., сумата в размер
на 650 лв., представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: