Производството е по чл. 209,ал.1 предл.1-во от ГПК. С решение № 81/ 27.04.2005 г., постановено по гр.д. № 81/2004 г. Момчилградски районен съд е осъдил Фахри Хасан Исмаил от с. Бенковски, К-а обл. да заплати на “Амира” ЕООД , с. Бенковски, К-а обл. сумата от 1820.49 лв. , ведно с лихва в размер на 613.77 лв. за времето от 06.01.2000 г. до 29.08.2002 г. и законната лихва , считано от 06.02.2004 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и д.т. в размер на 97 лв. Недоволен от решението е останал Фахри Х. Исмаил от с. Бенковски , К-а обл. . В жалбата си твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно . Позовава се на изтекла погасителна давност , нарушение на императивни разпоредби при съставяна на акта за начет инвентаризацията била извършена в негово отсъствие и наред с него следвало да бъдат привлечени да отговарят солидарно наред и други лица, които са ощетили дружеството и сочи материалноотговорно лице Мюмюн Иляз Тахир. Тези обстоятелства били основание съдът да върне акта за начет съгласно чл.299 във вр. с чл.100 от ГПК. Моли съдът отмени решението на районния съд и постанови друго с което да отхвърли иска с всички законни последици. В съдебно заседание поддържа жалбата със същите оплаквания . “Амира “ ООД “ в ликвидация “ с. Бенковски, К- а обл. намира решението на районния съд за законосъобразно . Позовава се на разпоредбата на чл.301,ал.1 от ГПК и счита , че ответника не е представил доказателства , които да оборят фактическите констатации на акта за начет . Сам в съдебно заседание ответника заявявал ,че се е разпоредил с процесните вещи . Моли съдът да остави в сила решението на районния съд. Окръжния съд , след преценка на доказателствата , приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима , разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения : Производството по делото е по чл. 299 и сл. от ГПК. За да уважи предявеният иск районния съд е приел , че фактическите констатации на акта за начет не били оборени от ответника . Акта за начет бил комплектован с писмени доказателства, които установявали липсите в дружеството ,с едноличен собственик държавата . Обсъдени са свидетелски показанията , които установяват , че ответника като ликвидатор на дружеството се е разпоредил с движими вещи на обща стойност 1820.49 лв. Последица от това са липси на движими вещи – 3 бр. ЛОК и 1 бр. мотокар , които били констатирани от представител на АДВФК,ТД- Кърджали с акт за начет . Обстоятелствата по делото са следните : От съдържанието на съпроводителното писмо , което има характер на искова молба , се установява, че за периода от 01.10.1996 г. до 30.09.2000 г. и за периода от 30.09.2000 г. до 31.05.2002 г. е извършен финансов одит на “Амира “ ЕООД с. Бенковски , К-а обл. “в ликвидация “ . Ликвидатор на дружеството за ревизирания период е бил жалбодателя . Констатирани били липси в размер на 1820.49 лв. и за този размер били причинена вреда на дружеството . За причинената вреда жалбодателя в качеството на ликвидатор по смисъла на чл. 29.ал., т.2 във вр. с чл.31, т.1 и т.3 от ЗДВФК носи имуществена отговорност за причинената вреда в размер на 1820.49 лв. , ведно с лихви в размер на 613.77 лв. за периода от 01.06.2000 г. до 29.08.2002 г. и законната лихва до окончателното изплащане на сумата . Към акта за начет са представени писмени доказателства от които се установява, че до 29.12.1995 г. жалбодателя е бил управител на “Амира “ ЕООД с Бенковски и от тази дата е назначен за ликвидатор от принципала – Министерството на промишлеността г. София , поради прекратяване на дружеството с ликвидация . Впоследствие с нарочна заповед принципала на дружеството е освободил жалбодателя от длъжността ликвидатор без да го освободи от отговорност до приключване на финансовата ревизия и за ликвидатор е назначен Хидает Назиф Хаджиюсеин . Това обстоятелство е вписано в търговския регистър по партидата на дружеството с решение № 1043/ 08.11.1999 г. по ф.д. № 766/ 1994 г. на КОС . Съгласно договора за възлагане ликвидацията на дружеството жалбодателя е представлявал дружеството и е бил длъжен да осъществява правомощията си на добър стопанин , да прехвърля на кредитори определени обекти от ликвидационното имущество само със съгласието на принципала, да издири и уточни имуществото и събере вземанията на дружеството , задължен е да превръща имуществото на дружеството в пари за удовлетворяване на кредитори съгласно Наредбата за търговете, Наредбата за конкурсите и Наредба за оценка на обектите по ЗППДОП , задължен е да не придобива по какъвто и да е начин , пряко или чрез друго лице вещ или право от имуществото на дружеството , като това ограничение се отнася и до съпругата на ликвидатора и до роднини по права и съребрена линия до шеста степен и по сватовство . След 8.11.1999 г. /т.е. след вписването в търговския регистър / между жалбодателя и новия ликвидатор се е водила кореспонденция с писма с обратни разписки до въззиваемия във връзка с провеждане приемане и предаване на всички дълготрайни материални активи, счетоводни материали , тръжни документи на новия ликвидатор и провеждане на инвентаризация . Със заповед от 23.05.2000 г. ликвидатора Хаджиюсеин е наредил да се извърши инвентаризация на дружеството , като в комисията са участвували св. Карамболова и Янчев и е установена липса на 3 бр. ЛОК и 1 бр. ýотокар. От изявленията на жалбодателя в съдебно заседание се установява, че не е участвувал в инвентаризацията , но от изявленишята му се установява , че е знаел за провеждането и . Към акта за начет е приложена оценка на процесните движими вещи. Преди съставянето на акта за начет жалбодателя е представил писмено обяснение пред одитора , от което се установява, че един брой ЛОК е предал на св. Зекерия и един брой ЛОК е взел за себе си , като компенсация за възнаграждението , което им дължи дружеството , един брой ЛОК е продал с фактура на Мюмюн Ямалъ , като сумата от продажбата взел за себе си . Фактурата не била осчетоводена . А един брой мотокар отдал под наем , данни за постъпили суми от наем не се установяват. С писмено заключение одитора- св. Назъров се е произнесъл , като изложил мотиви , че при извършената проверка в касовите и счетоводни книги на дружеството не е установена сума от продажба на ЛОК на св. Ямалъ . Констатирано е , че срещу възнаграждението на св. Зекерия Халил е посочено , че е отписано поради изтекла давност , поради което за получения от него ЛОК сума не е постъпила в касата на дружеството . Придобития от жалбодателя ЛОК е в противоречие с договорна забрана за ликвидатора да придобива имущество на дружеството . По отношение на един брой мотокар одитора е възприел обясненията на наемателя св. Робертов и е приел , че след м. Юли 1994 г. тази вещ е била прибрана от жалбодателя , но по време на инвентаризацията и одита тази вещ не е в наличност . Св. Назъров е потвърдил констатациите в акта за начет и е приел за установени липси към 01.06.2000 г. на три броя ЛОК и един мотокар .В тази насока са и показанията му в съдебно заседание . Към акта за начет са представени писмени обяснения от Мюмюн Ямалъ, Зекерия Мюмюн , Исмаил Сюлейман и Самуил Робертов , оценка на имуществото включително и на процесните движими вещи , договор за възлагане ликвидацията на дружеството на Фахри Х. Исмаил , докладни записки на новоназначения ликвидатор , които не се оспорват от жалбодателя . По делото бе назначена съдебно – счетоводна експертиза , заключението по която се възприема изцяло от съда и съгласно същата в дружеството не са открити документи – договори за покупко-продажби , за отдаване под наем и счетоводни документи за постъпили средства в касата на дружеството и че има предадени локове срещу работни заплати .При инвентаризацията е установено различие между фактическата и документалната счетоводна наличност , като по сметка 203 Сгради е установена липса на ЛОС с. Бенковски за сумата от 18.52 ден. лв., ЛОК с. Добромирци за сумата от 12.95 ден.лв. , ЛОК в с. Дрянова глава за сумата от 13.74 ден.лв. или всичко 45.21 ден.лв. ; по сметка 205 Транспортни средства е установена липса на 1 бр. мотокар на стойност 48 ден.лв. При извършване на финансов одит на дружеството е съставен акт за начет на база пазарната стойност на липсващите вещи . При опровергаване на фактическите констатации на акта за начет са допустими всички доказателствени средства по ГПК. В тази връзка разпитаните по делото свидетели Робертов и Халил не установяват между тях и жалбодателя да са сключвани договори , съответно за покупко-продажба или договор за наем на движими вещи, собственост на дружеството , които са предмет на акта за начет . По делото не се установяват данни за проведен търг или конкурс с оглед разпореждзане с движими вещи на дружеството от жалбоподателя като ликвидатор . Съгласно чл.269 , ал.1 от ТЗ ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителните му органи и като такъв въззиваемия , съгласно чл. 145 от ТЗ , отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди. По делото се установява , че като ликвидатор жалбоподателя не е изпълнил задълженията си , произтичащи от договор за възлагане ликвидацията на дружество с капитал собственост на държавата . Или жалбоподателя е от категорията лица по чл.31 от ЗДВФК , тъй като с договора му е възложено да управлява или разпорежда , съхранява, събира , разходва и отчита имущество , и може да бъде привличан към имуществена отговорност .По отношение на фактическите констатации към акта за начет съдът намира същите за истински , тъй като по делото не се представят доказателства , които да ги оборват .Напротив , в съдебно заседание сам жалбоподателя заявява , че приемане- предаване между стария и нов ликвидатор на три броя ЛОК и един мотокар не е извършено , тъй като са продадени от него докато е бил ликвидатор на дружеството. Следователно жалбоподателя не оспорва , че в резултат на поведението му като ликвидатор са причинени вреди на дружеството от липси на движими вещи .Вредите са пряка последица и в причинна връзка с виновното поведението на жалбоподателя ,свързано с нарушения на финансовата дисциплина в дружеството . Или вредата е резултат на липси на движими вещи, размерът на които са определени към деня на откриването им 1.06.2000 г. ,т.е. по пазарната им цена , тъй като по делото не се установява кога е причинена вредата . С оглед на това обстоятелство , т.е. от момента на откриването на вредата започва да тече 5-годишния давностен срок , който не е изтекъл към момента на съставяне на акта за начет на 10.09.2002 г. , при което имуществената отговорност на жалбоподателя не е погасена . По делото няма данни вредата да е причинена от други лица при което съдът намира , че преценката на одитора за търсене на имуществена отговорност само от жалбоподателя е законосъобразна . С оглед на изложеното съдът намира решението на районния съд като краен резултат за правилно , но в мотивите си съдът не е изложил съображения във връзка с представените към акта за начет и в съдебно заседание писмени доказателства , при което съображенията на настоящата инстанция допълват мотивите на районния съд . При този изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да останат направените от "Амира " ООД с. Бенковски разноски по делото в размер на 100 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/ 27.04.2005 г. , постановено по гр.д № 81 / 2004 по описа на Момчилградски районен съд. ОСЪЖДА Фахри Хасан Исмаил от с. Бенковски, К-а обл. с ЕГН ********** да заплати на "Амира " ЕООД "в ликвидация " със седалище с. Бенковски , К-а обл. разноски по делото в размер на 100 лв. Решението е окончателно .
Председател: Членове : 1.
2.
|