Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Ивайло Димитров
мл.с. Ивелина Симеонова
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 13190 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.08.2020 г. по гр.д. № 6605/19 г.,
СРС, ІIІ ГО, 150
с-в е осъдил Н.С.И., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основани чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 769.82 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до
м.04.2017г. доставена до имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, аб. №
078404, ведно със законната лихва от 01.02.2019г. до окончателното заплащане на
сумата, сума в размер на 102.22 лева - лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 04.01.2019г. върху
цената на топлинната енергия, сумата от 14,16 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2015г. до м.04.2017г.,
ведно със законната лихва от 01.02.2019г. до окончателното плащане на сумата,
като е отхвърлил предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* срещу Н.С.И., ЕГН **********, искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сума в размер на 2,81 лева - лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 31.01.2016г. до 04.01.2019г. върху
цената на услугата дялово разпределение. Осъдил е Н.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, и С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от по 192,45 лева всеки от тях, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до
м.04.2017г. доставена до имот, находящ се в гр.София. ж.к. „*******, аб. № 078404,
ведно със законната лихва от 01.02.2019г.
до окончателното заплащане на сумата, сума в размер на по 25,55 лева всеки от тях - лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 04.01.2019г.
върху цената на топлинната енергия, сумата от по 3,54 лева всеки
от тях, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.12.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от
01.02.2019г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Н.И.И., EГH ********** и С.И.И., ЕГН **********, искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума
в размер на по 0.70 лева всеки от тях - лихва за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2016г. до 04.01.2019г.
върху цената на услугата дялово разпределение. Осъдил е С.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, Н.И.И., ЕГН ********** и Н.С.И., ЕГН **********
*** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 601.43 лева - разноски, сторени в
производството пред Софийски районен съд.
Решението
в осъдителната част, включително и за разноските е обжалвано с три въззивни
жалби с идентично съдържание от ответниците Н.И.И., ЕГН ********** и Н.С.И., ЕГН **********,*** и С.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, с мотиви, изложени в
жалбата. Развиват се доводи, че претендираните
суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, като
„Топлофикация е задължена да сключва писмени договори с крайните потребители
съгласно чл.38 от Закона за енергийната ефективност, че не става ясно как „Т.С.“
ЕАД определя количеството топлоенергия във фактурите на собствениците, че тези
фактури са „незаконни“ и са с невярно съдържание, че счетоводството на ищеца е
водено нередовно, че само въз основа на
извлечение от сметки, изготвени от ищеца, не се установява количеството
доставена ТЕ в имота, както и дължимата за всеки месец сума, а по делото не са
представени отчетни картони, носещи подпис на ответниците, за да бъде доказано
това количество, че ищецът е монтирал топломер преди АС, чрез него продава ТЕ
на абонатната станция, а не на живущите, а АС не e правен субект, че изготвените и приети СТЕ и ССЕ са
оспорени от ответниците, развиват се и доводи по прилагането на чл.78, ал.7 от
Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, като във връзка с това се прави
извод за правото, а не за задължението на ползвателите да заплатят отказаната
от тях и доставяна доброволно от страна на ищеца ТЕ. Молят да бъде отменено
решението на СРС в обжалваната част. Не претендират присъждане на разноски.
Въззиваемото
дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконпсулт Чавдаров
оспорва въззивните жалби.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.С.И., ЕГН **********, Н.И.И., ЕГН ********** и С.И.И.,
ЕГН ********** за осъждане на ответниците да заплатят на
дружеството разделно следните суми: Н.С.И. да заплати 769.82 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г. доставена до имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******,
аб. № 078404, ведно със законната лихва от 01.02.2019г. до окончателното
заплащане на сумата, сума в размер на 102.22 лева -
лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до
04.01.2019г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 14.16 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.12.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от
01.02.2019г. до окончателното плащане на сумата и сума в размер на 2.81 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за периода
от 31.01.2016г. до 04.01.2019г. върху цената на услугата дялово разпределение,
а Н.И.И. и С.И.И. да заплатят по
192.45 лева всеки от тях, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до
м.04.2017г. доставена до имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, аб. №
078404, ведно със законната лихва от 01.02.2019г. до окончателното заплащане на
сумата, сума в размер на по
25.55 лева всеки от тях -
лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до
04.01.2019г. върху цената на топлинната енергия, сумата от по 3.54 лева всеки от тях, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.12.2015г. до м.04.2017г„ ведно със законната лихва от 01.02.2019г.
до окончателното плащане на сумата и сума в размер на по 0.70 лева всеки
от тях - лихва за забава в размер на законната лихва за периода
от 31.01.2016г. до 04.01.2019г. върху цената на услугата дялово разпределение.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици
на процесния топлоснабден имот, а и като наследници на И.М.И., въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно тези ОУ е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Съгласно ОУ купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
дължимата цена в 30-дневен срок от публикуване на интернет страницата на „Т.С.“
ЕАД на съответните фактури. Ответниците са изпаднали в забава, поради което се претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор,
в който са
оспорили предявените
искове.
От правна страна:
Преди всичко следва
да бъде отбелязано обстоятелство, че в открито съдебно заседание на 13.04.20221 г. от Н.И.
и Н.И. са депозирани писмени бележки, в които се релевират и други доводи, но
същите не следва да бъдат обсъждани, като преклудирани, тъй като са въведени за първи път дори и не във въззивната жалба,
а в писмените бележки. Те са преклудирани
по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК
на ВКС, според която „възраженията
на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока
за отговор на исковата молба по чл.131,
ал.1 ГПК, поради което не
могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за
възраженията за погасителна и придобивна давност.“ По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за
отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на
концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване
на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти.
От
събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответниците, като собственици, а за двама от
тях като собственици по силата на наследствено правоприемство, се явяват потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ, а съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004
год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Доводите относно
неправомерно фактуриране на доставените количества топлоенергия са без значение
за дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия,
ответникът/ците дължи заплащането й, без значение
дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията
на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания; без значение е
дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за
плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот,
а не от фактурирането й.
Неоснователни са възраженията
за недоказаност на количеството доставена топлоенергия при доводи за
нередовност на счетоводството на ищеца, съответно едностранния характер на
издадените фактури и обстоятелството. Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните
се установява от заключението на СТЕ и ССЕ, които не са оспорени от ответниците, въпреки
твърденията им във въззивните жалби. От приетата по делото СТЕ се установява,
че сградата, в която се намира
процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през исковия период, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване, общ
топломер, който периодично е преминавал метрологичен контрол, съгласно
нормативните изисквания. Спод СТЕ, измервания в абонатната станция,
начисленията по фактури, дялово разпределение и остойностяването на потребената
топлинна енергия в процесния имот са били извършвани в съответствие е
изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на топлинна
енергия за процесния период. През процесния период в процесния имот била
потребявана и начислявана топлинна енергия за отопление на имот, намираща се в
жилището щранг-лира, топлинна енергия, за сградна инсталация и топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване - по данни от намиращи се в жилището два броя
водомер, които са били отчетени на 24.04.2017г и за което на вещото лице са били
представени надлежни документи.
Относно възраженията
по прилагането на чл.78, ал.7 от Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването/отм./, но действаща през процесния период, както и че „Т.С.“ ЕАД не е редуцирало показанията на общия топломер с
технологичните разходи за АС и че не е съобразено обстоятелството, че сградата
е с намален топлинен товар, настоящата съдебна инстанция препраща към подробно развитите доводи на
първоинстанционния съд. Посочено е, че от представените към отговорите на
исковата молба доказателства, в това число писмо изх.№ 5084/28.08.2013г.,
изпратено от ищеца до живущите в сграда с адрес гр.София, ж.к. „*****, се
установява, че от „Т.С.“ ЕАД е констатирано намаление на пълния отопляем обем
от 8080 куб.м. на 1231 куб.м, поради което топлинният товар на сградата е
намален с над 50 %. При съобразяване на това и на нормативните изисквания на
чл. 78 от Наредба №16-334от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването от ищеца е
предоставена възможност на потребителите в сградата да заявят дали желаят да
останат потребители на топлинна енергия при променени условия на намален
топлинен товар, като им е предоставен и срок. Видно от изпратеното от домоуправителя
на сградата до „Т.С.“ ЕАД писмо с вх.№ СИ366/30.09.2013г. и приложения към
писмото списък на собствениците, те писмено са заявили желание да продължат
потреблението на топлинна енергия при променени условия на намален топлинен
товар. Според разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по
тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС неизпълнението на задължението на
топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (при намален топлинен товар на отоплителните
тела в сграда - етажна собственост с над 50 % от проектния отоплителен товар на
сградата, вследствие на което количеството на енергията, отделена от сградната
инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на отделните
имоти) не съставлява основание за разваляне на договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сградата - етажна собственост, тъй като не засяга
същественото съдържание на материалното продажбено правоотношение. Дори да е
виновно, това неизпълнение не може да има за последица нито освобождаване, нито
намаляване на отговорността на клиентите на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост за заплащане на цената на топлинната енергия за
общите части на етажната собственост, каквато обща част по предназначение е и
сградната инсталация (чл.140, л. 3 от ЗЕ). Договорното правоотношение по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва
страните по него, при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл.
153, ал. 2 от ЗЕ за прекратяването му, при което всяка от страните дължи
изпълнение на поетите договорни задължения при сключването на договора. Редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, както и отговорността при неизпълнение
на задълженията, са част от задължителното съдържание на публично известните
общи условия към договора за продажба на топлинна енергия, одобрявани от КЕВР
(чл.150, ал. 1 от ЗЕ), което не може да се отклонява от регламентацията в ЗЕ,
Наредба № 16-334от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради-етажна собственост. В цитираните нормативни актове не е предвидена
възможност за намаляване или отпадане на отговорността на клиентите за цената
на топлинната енергия за общите части на етажната собственост при неизпълнение
на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Противното би било в противоречие със закрепения в тях
принцип на определяне дела на топлинната енергия за сградна инсталация и общите
части на сградата - етажна собственост между всички клиенти, пропорционално на
отопляемия обем на отделните техни индивидуални имоти по проект. При прилагане
на този принцип клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия за
сградна инсталация и общите части на етажната собственост, дори прогнозното
разпределение да е променено след сключване на договора. Той е уреден с
императивни правни норми и като имплицитно съдържащ се в публично известните
общи условия към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, е
част от съдържанието на договорното правоотношение. Произтича и от
регламентацията в ЗЕ на присъединяването към топлопреносната мрежа на сгради -
етажна собственост и на преустановяването на топлоснабдяването им само при
писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство
от 2/3 от собствеността (чл. 133, ал. 2 и чл. 153, ал. 2 от ЗЕ), според която
прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди по
инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр на
вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял топлоснабдяването в
индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при
предпоставките на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ (писмено съгласие на етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано
пред топлопреносното предприятие) се прекратява и договора за продажба на
топлинна енергия е всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Когато са избрали продължаването й, при неизпълнено задължение на насрещната
страна по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването, те дължат цената на топлинната енергия за общите части на
сградата - етажна собственост, включително за сградната инсталация.
В конкретния казус, видно от доказателствата представени
от самите ответници „Т.С.“ ЕАД е изпълнила изцяло нормативното си задължение и
е уведомила потребитеите си за това, че е налице хипотезата на чл. 78 от
Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г за топлоснабдяването, а същите изрично в
писмена форма са декларирали желанието си да продължи топлоподаването, но при
условията на намален топлинен товар. Според приетата СТЕ, ищецът е съобразил
всички нормативни изисквания при начисляването на дължимата топлинна енергия,
като поради обстоятелството.че системата в сградата е еднотръбна, т.е. без
възможност за въвеждане на дялово разпределение, начислявайки стойността на
потребената топлинна енергия на база отопляем обем, като за ТЕ за отопление на
имота за база е използван през исковия период коригиран отопляем обем - 38
куб.м., а за изчисляване на ТЕ за сградна - на база пълен отопляем обем на
имота - 193 куб.м. Именно съгласно заключението на вещото лице и съгласно
дадените от него разяснения по отношение на ТЕ за сградна инсталация дори
ищцовото дружество през исковия период е приело процент за сградна 6.70 %,
много под предвидения минимум, който е 20 %.
Предвид подробно изложените мотиви на СРС към които
настоящата инстанция препраща, достига и
до същия извод за доказаност по несъмнен начин, че до процесния имот реално е била
доставена топлинна енергия.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.08.2020 г. по
гр.дело № 6605/19г. на СРС, ІІI ГО, 150
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.