Р Е Ш Е Н И Е
№300
град Велико
Търново,24.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико
Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на двадесет и
девети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 136/2022 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК) във вр. с чл.27, ал.3 и ал.5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП)
Образувано е
по жалба на Т.С.М. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане-
АУПДВ № 04/06/3/0/03648/3/04/01, издаден
от Директор на ОД на ДФЗ гр. В. Търново,
с който на жалбоподателя е определена за възстановяване сумата от
29 337,09 лева. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
издадения акт по чл. 162, ал.2 т. 8 и т.9 от ДОПК, тъй като ИАА противоречи на
материалния закон. На първо място жалбоподателят има качеството на бенефициер
по Договор 04/06/3/03648 от 12.6.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6.3.Стартова помощ за развитието на малки стопанства, от
мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г, съфинансиран от Европейския земеделски
фонд, като изводът на органа, че същият не е изпълнили задълженията си по него
не отговаря на фактическата обстановка. В извършените административни
проверки, неправилно е прието, че е
налице нарушение разпоредбите на чл. 14, ал.1, т. 5 и т. 8 във вр. с чл. 41, т. 6 и т. 9 от Наредба №
10/10.6.2016г. за прилагане на посочената подмярка. Намира, че макар същият да
е пропуснал срокът за регистрация като земеделски производител за 2020/21г.
както и липсата на осигуровки като такъв са в резултат на форсмажорно
обстоятелство- обявеното от НС извънредно положение поради наличие на Covid-19 . При същите проверки е установено и понижение на
икономическия размер на стопанството от 1249, 92 евро, поради липсата на 2,240
дка главесто зеле, но за това неизпълнение също са налице форсмажорни
обстоятелства, а именно погиване на реколтата поради суша, но останалите
продукти са били получени в пълен размер. След като за неизпълнението на горепосочените задължения жалбоподателят
не носи отговорност по реда на чл. 79 и сл. От ЗЗД, то не следва АО да иска
връщане на платеното по договора. Освен това твърди, че са допуснати нарушения
на административните правила, ИАА не съдържа мотиви фактически и правни
установявания, не е посочена дата на неговото издаване.
С оглед на горното от съда се иска да отмени
обжалваният АУПДВ като незаконосъобразен . Претендира заплащането на
направените по делото разноски. В о.з. се представлява от адв. М., която
поддържа така подадената жалба.
Ответник жалба- Директор на ОД на ДФ“Земеделие“ гр. В.
Търново чрез юк. А. заема становище за
неоснователност и недоказаност на така подадената жалба. Счита, че ИАА е
издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия. При
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения- преди
издаването му жалбоподателят е бил уведомен с писмо за започване на
производството в съответствие с чл. 26, ал.1 от АПК, дадена му е възможност да
прави своите възражения, същият е уведомен и за извършените административни
проверки. По същество с АУПДВ се твърди наличието на две нарушения, извършени
от страна на жалбоподателя в периода на мониторинг: не се е регистрирал като
земеделски стопанин при задължения за това до 12.6.2022г. и да заплаща
съответните осигуровки за това, не е поддържал необходимия по договор
икономически размер на стопанството, тъй
като заявеното за годината главесто зеле от 2,4 дка не се отглежда.
Реално горните констатации не се оспорват от жалбоподателя, като същите са
подробно описани в контролния доклад. Производството е приключило с издаване на
процесния АУПДВ за връщане на получените суми по посочената мярка. Представя в
срок подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните в хода на производството писмени доказателства, съдържащи се в
административната преписка и изслушаното заключение на СИЕ от фактическа страна
установи следната фактическа обстановка, която не е спорна: Между страните има
сключен Договор
№ 04/06/3/03648 от 12.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от програма за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, по който са извършени две
плащания. След извършване на окончателното , второ такова на жалбоподателя са
извършени административни проверки, в резултат на което е установено, че през
стопанската 2020/2021 година жалбоподателят
не поддържа актуална регистрация, като земеделски производител, както и
че не се осигурява като земеделски производител за периода от октомври 2020 г. Крайният срок за
регистрация - за стопанската 2020/2021 година, изтича на 10.06.2021 г. което не е сторено, видно от представените документи.. Предвид това, че проектът е в период на мониторинг до 12.06.2022 г., то
АО е приел, че е налице неизпълнение на задължението предвидено
в чл. 41, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитие на малките стопанства" от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., а именно: в срок до изтичане на пет години от сключване
на договора за безвъзмездна финансова помощ, ползвателят е длъжен да поддържа
актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Това задължение е инкорпорирано и в чл. 14, ал. 1,
т.5 от Договор № 04/06/3/0/03648 от 12.06.2017 г., съгласно който до изтичане
на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ
ползвателят на помощта е длъжен да поддържа актуална регистрация като земеделски
стопанин по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани и да се осигурява като земеделски стопанин (в случай,
когато ползвателят е физическо лице или ЕТ), съгласно Кодекса за социално
осигуряване (КСО).След извършена справка, относно брой
осигурени лица по осигурител в Национална агенция за приходите, както и Данни
за осигурените лица - актуално състояние е , че
не са внесени задължителните осигурителни вноски за периода от
м.ноември 2020 година Предвид горното АО е намерил, че е налице неизпълнение на
разпоредбите на чл. 14, ал.1, т. 5 от Договор № 04/06/3/0/03648 от 12.06.2017
г., както и чл.41, т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. , съгласно който в
срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на
финансовата помощ, ползвателят на помощта е длъжен да се осигурява като
земеделски стопанин съгласно Кодекса за социално осигуряване (в случаите,
когато ползвател е физическо лице или едноличен търговец).
При
извършване на проверката на място в периода 08.11.2021 г. - 10.11.2021 г. е
установено намаление на икономическия размер, за който е направено второ
плащане с 1249,92 евро, поради липсата на 2,240 дка главесто зеле. Предвид
това, АО е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението, заложено в нормата на чл. 41,
т. 9 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съгласно която в срок до изтичане на пет
години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, ползвателят
на помощта е длъжен да поддържа икономическия размер на стопанството си,
измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от
подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на
сключване на договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва
сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за
подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ, като промяната във
видовете култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл.
17 и след изрично писмено съгласие от страна на РА въз основа на писмено
уведомление от ползвателя. Ползвателят е длъжен да уведомява писмено РА и за
промяната в заложените срокове за засяване/засаждане на земеделските култури
при спазване на изискването по чл.17. АО е приел, че е налице неизпълнение
на чл. 14, ал. 1, т, 8 от Договор №
04/06/3/03648 от 12.06.2017 г., съгласно който жалбоподателят е длъжен да
поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е
получил второ плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ
плащане до изтичане на пет години от сключване на договора, като отглежда
видове култури и/или животни и спазвате сроковете за
засяване/засаждане на културите, посочените в заявлението за подпомагане и в
този договор, като промяната във видовете култури и/или животни се допуска при
спазване на изискванията на чл. 17 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г, и след
изтичане на писмено съгласие от Фонда въз основа на писмено уведомление.
С
писмо с изх. № 01-043-6500/230 от 01.12.2021 г. ДФ „Земеделие" е открил
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на
основание чл. 24, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 по АПК, като е определен и общият размер на
задължението - 29337,00 лева (двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем
лева). С Писмо с № 04/06/3/0/03648/3/01/22/01 и с изх. № 01-043-6500/230 от
01.12.2021 г. , е предоставена
възможност на жалбоподателя да представи
в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане, като то
е връчено на 22.12.2021 г. В указания
14-дневен срок, с писмо с вх. № 01-043-6500/230#1 от 07.01.2022 г.
жалбоподателят е депозирал възражения, съгласно които пререгистрацията като земеделски производител по реда на
Наредба № 3 от 1999 г. е пропусната поради усложнената Covid-19 обстановка в страната, а поради сухата
година и невъзможността за достатъчно поливане, заложената в бизнес
плана култура (главесто зеле) не е
оцеляла и съответно при извършената проверка на място не е била открита.. Тези
възражения са подробно обсъдени от АО и приети за неоснователни, в резултат на
което е издаден и процесния АУПДВ на
основание чл.44, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., чл. 59, ал. 1 и
2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от
Данъчно-процесуалния кодекс, и чл. 20 а, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, като в срок срещу него е подадена жалба до
компетентния за това съд – Административен съд В. Търново. ,
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи :
Оспореният акт, издаден за установяване на публично държавно вземане по реда и основанията на чл. 162, ал.2 , т. 8 и т. 9 от ДОПК подлежи на съдебно оспорване на общо основание чл. 145 от АПК вр. с чл. 15 от адресата на установеното с него задължение, който е упражнил правото си на оспорване в преклузивния по чл. 149, ал.1 от АПК срок. При отсъствието на други от процесуалните пречки по чл. 159 от АПК жалбата е допустима за разглеждане.
Доколкото с акта е установено по
основание и размер публично държавно вземане по чл. 162, ал.2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, установяването му е от компетентността на определения в съответния закон
орган по силата на чл. 166, ал.1 от
ДОПК. Съгласно този текст Ипълнителният Директор на РА“Земеделие“ –
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове, съгласно
§1, т.13 от ДР на ЗПЗП, чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал.7 от с.з. и по аргумент от
чл. 27, ал.8 от с.з. Изпълнителният Директор . е овластен с правомощията за
издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК, произтичащи от договори за финансово подпомагане по мярка 312 от ПРСР 2014-2020.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция
е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162 ал. 2
т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени или надплатените
суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на ЕС. С оглед нормата на чл. 166, ал.1 от ДОПК,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта той се
определя от ръководителя на съответната администрация. В случая, предвид
цитираната норма на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, компетентен орган е определен в
съответния закон – Разплащателната агенция, чийто функции на основание чл. 11,
ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие”. Според нормата
на чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е такъв и
на Разплащателната агенция. Съобразно
предвидената в чл.11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие”
възможност за делегиране на отделни правомощия от страна на изпълнителния
директор след решение на Управителния съвет на фонда. Видно от приложената по
делото Заповед № 03-РД/21.6.2021г. в т. III.9 е посочено, че Директори на
Областни дирекции на ДФЗ, във връзка с горепосочената програма, да
издават АУПДВ. Доколкото страните по делото не спорят, че лицето подписало
процесния акт е именно Директор на ОД на ДФЗ В. Търново, то и проверяваният акт
изхожда от компетентен административен орган. .Съображенията относно
прилагането на старите разпоредби на чл. 27, ал. 7 и ал. 8 от ЗПЗП към сключени
преди влизането им в сила договори за подпомагане са неправилни, доколкото
компетентността на издателя на акта се
преценява по действащия към датата на издаването му закон по силата на чл. 142,
ал.1 от АПК като в случая разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от
2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е действащ закон. Именно последната овластява
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ РА
с компетентност за издаване по реда на ДОПК на актове за възстановяване
(изцяло или частично) на получена безвъзмездна финансова помощ по мерките от
ПРСР за 2014-2020 г. както и да делегира тези свои права, което е станало по
предвидения за това ред.
Досежно минимално предвидените реквизити на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП, настоящия състав намира, че в акта подробно е описана установената от органа фактическа обстановка, доказателствата въз основа на които това е сторено, формираните от него правни изводи и точно посочване на приложимото материално право. С оглед на това не са налице нарушения от формална страна
Жалбоподателят не прави конкретни оплаквания за нарушение на процесуалните правила, но поради служебното начало, въведено с нормата на чл. 168 от АПК съдът служебно е длъжен да провери спазването им.
Според настоящия съдебен състав неправилно връщането на изплатените суми е поискано чрез издаването на АУПДВ по реда на ДОПК и неправилно е посочено от административния орган материално-правното основание за дължимостта на сумите.
Съдът следва да съобрази трайната съдебна практика на ВАС, съгласно която , когато АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., при действието на чл. 27, ал. 6 от с.з., който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ. Самото производство по издаването му аналогично е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП, макар и в периода на мониторинг.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1,т.1-9 от ЗУСЕСИФ,с променено наименование ЗУСЕФСУ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от с.з., а не по реда на ДОПК. Съгласно ал. 7 на чл. 37 от ЗПЗП / в сила от 28.06.2019 г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
В този смисъл трайна е съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Хипотезите на издаване на два различни акта – този по ЗУСЕФСУ или по ДОПК са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност. В специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. Другото нарушение- неподдържане на регистрация като ЗП и заплащане на осигуровки, също е неизпълнение на договорните задължения, поради което и за него следва да се издаде Решение по ЗУСЕСЕФСУ.
В този смисъл са налице множество,
постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни
решения: решение №
5872/21.05.2020 г.
на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019 г., решение №
2709/19.02.2020 г.
на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020
г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 7468/2018 г.; решение №
5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. №
4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по
адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/3.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение,
по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях
категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза
на чл. 70, ал.1,т. 7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.
Безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори, като в този смисъл са и
мотивите на решение № 13796/6.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г, според
които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на
одобрения проект.
Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал.1, т. 7 и/ или т.3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт.
Както е изложил в решенията си и ВАС, за яснота на изложеното следва да се посочи,че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като това е действаща норма в специалния закон ЗПЗП, вкл. по аргумент на §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал.2 т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г. /. Тълкуването й съобразно чл. 46 от ЗНА във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициер, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. В този смисъл са решени на ВАС , които формират непротиворечивата практика на съставите на ВАС, Първо и Осмо отделение, изразена например в Решение № 707 от 27.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2021 г., I о., Решение № 11826 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2021 г., I о., Решение № 226 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2021 г., I о., Решение № 665 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2021 г., VIII о., Решение № 13 от 4.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2021 г., VIII о. и др. Цитираната от ВАС практика на СЕС , също е в тази насока, напр.в решение на Съда на Европейския съюз от 7 април 2022 г. по съединени дела С-477/20 и С-448/20, съгласно които се допуска национална правна уредба, която предвижда, че за да оспори решение за събиране на неправомерно платени суми, прието след изтичането на срока за процедурите за установяване на нередности, адресатът му трябва да заяви нередовността на това решение в определен преклузивен срок пред компетентния административен съд като повече не може да се противопоставя на изпълнението на това решение, като се позовава на същата нередовност в контекста на образуваното срещу него съдебно производство по принудително събиране на това вземане.
Друг аргумент, съгласно също горепосочената трайна практика на ВАС е, че чл. 162, ал.2 т. 8 и т. 9 от ДОПК изискват да бъде постановен ИАА, който да определя публичното задължение8 в случая влизане в сила на Решение по установяване на финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФСУ и чак след това издаване на акт от вида на процесния.
Именно тези съществени процесуални нарушения сами по себе си са основание за отмяна на обжалвания АУПДВ.
За пълнота на изложението обаче съдът намира, че следва да изложи мотиви и досежно приложението на материалния закон. Безспорни са установените от АО два вида нарушения на сключения между страните Договор: неподдържане до 5 г. след сключване на договора и след второто плащане на регистрация като ЗП и заплащане на дължимите осигуровки по КСО, както и поддържане в същия срок на мониторинг договорения икономически размер на стопанството. Същите правилно са квалифицирани от АО като нарушение на на чл. 14, ал. 1, т.5 и т, 8 от Договор № 04/06/3/0/03648 от 12.06.2017 г. във връзка с чл. 41, т. 6 и т. 9 от Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.и по чл. 14, ал. 1, т, 8 от Договор № 04/06/3/03648 от 12.06.2017г..
В този смисъл следва да се има предвид общата нормативна рамка досежно предоставянето на помощ от европейските фондове, определението за нередност и връщането на недължимо получената облага. Общите правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейската общност, са регламентирани с Регламент (ЕО, ЕВРОАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Целта на регламента е да защитава финансовите интереси на Съюза, предвидени в управлявания от Комисията общ бюджет на Съюза в съответствие с принципа на доброто финансово управление. Съобразно второ и трето съображение от този Регламент, повечето разходи на Съюза се изплащат на бенефициерите посредством посредничеството на държавите членки, както и че трябва да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Съюза във всички области и съгласно правото на Комисията и държавите членки трябва да проверяват дали средствата от бюджета на Съюза се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати. Съгласно чл.1, §2, от Регламент № 2988/95 понятието „нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Правилата за приемането на административни мерки и санкции са конкретизирани в чл. 2 от с.Р., а §1 на този чл. 2 на този Р. сочи, че административните проверки, мерки и санкции се въвеждат дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността. Те са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект така, че да осигуряват адекватна защита на финансовите интереси на Общността. Съгласно §3, правото на Общността определя характера и обхвата на административните мерки и санкции, които са необходими за правилното прилагане на въпросните правила, като се отчита видът и тежестта на нередността, предоставената или получената облага и степента на отговорност. Съгласно чл.4, §1 общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно; посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаване на облагата. Съгласно чл.4, §2, прилагането на мерките по смисъла на§1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс – където това е предвидено – лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент. Така предвидените мерки не се разглеждат като санкции по силата на чл. 4, §4, а като последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, не са спазени, като по този начин получената облага се оказва недължима (решение на Съда на Европейския съюз от 4 юни 2009 г., Pometon, С-158/08, т. 28; решение от 14 септември 2014 г., Cruz, С-341/14, т. 45, решение от 18 декември 2014 г., Somvao, С-599/13, т. 36, решение от 26 май 2016 г., Neamt, С-260/14). Съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушаване от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1 т.1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от с.з. от същия закон. Съгласно чл. 27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите на мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. С оглед на така изложеното се докзва наличието и на трите предпоставки за определяне на наличието на нередност по чл. 70, ал.1 т. 7 от ЗУСЕФСУ, доколкото се касае за нарушение на сключения договор за БФП в рамките на мониторинга до 12.6.2022г.което се явява нарушение и на горепосочената Наредба, в резултат на което жалбоподателят е получил неспедваща се облага, която следва да бъде възстановена в бюджета на ЕС. ,
Съгласно чл. 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо съответните права на плащане съгласно чл.21 от с.Р., не се предоставят или се отменят. Съобразно §2, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в чл. 64 и чл. 77. Следователно от изложеното в тези разпоредби се налага извода, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициерите по програмата за развитие на селските райони не се ограничават единствено до нарушенията, посочени в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФСУ, а могат да включват и други задължения за бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство като в процесния случай както се посочи по- горе е следвало да бъде наложена финансова корекция . Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл.70а, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФСУ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение № 5872/21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4912/2018 г. и др. Законът не е времево ограничен само до програмен период 2014-2020 г., а установява общи правила за поведение и като такъв е приложим за всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове. В този смисъл са и мотивите към законопроекта от които е видно, че цел на закона е постигането на устойчивост на регулаторната среда и максимално кодифициране и унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ, както и да се да преодолее разпокъсаността на нормативната уредба, установена през предходния програмен период. Принципът на правна сигурност изисква всяко фактическо положение да бъде преценявано от гледна точка на действалите по време на съществуването му правни норми, но не изключва нова правна норма да се прилага по отношение на бъдещите последици от положения, възникнали при действието на старата норма (в този смисъл вж. например решение от 3 септември 2015 г., А2А, С-89/14, EU: С: 2015: 537, т. 37). Изрично в решение от 26 май 2016 г., съединени дела С-260/14 и С-261/14, EU: С: 2016: 360, т. 3 от диспозитива, Съдът на ЕС е посочил: "... принципът на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че допускат държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдяно нарушение на разпоредбите в областта на възлагането на обществените поръчки, при условие че става дума за прилагане на нова правна уредба по отношение на бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходна правна уредба... ".
Следователно с оглед на така изложеното макар да е налице твърдяното от администрацията нарушение на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, вътрешното законодателство и европейското такова ,което може да доведе или е довело до икономически последици за бюджета на ЕС, актът следва да бъде отменен като постановен при съществено процесуално нарушение, доколкото е следвало да се приложи чл. 26, ал. 5 от ЗПЗП и да се издаде решение за налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФСУ, а не да се издава АУПДВ по реда на чл. 162, ал.2, т. 8 и т.9 от ДОПК.
При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на разноски, които представляват внесена д.т-10 лв.. заключение на СИЕ-300 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на същото по силата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, за неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1,т. 4 от Наредба № 1/ 9.7.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения минималното такова при този материален интерес от 29 337 лева е 1396,11 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.С.М. ***, Акт за установяване на
публично държавно вземане-АУПДВ №
04/06/3/0/03648/3/04/01, издаден от Директор на ОД на ДФЗ гр. В. Търново, с който на жалбоподателя
е определена за възстановяване сумата от 29 337,09 лева
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ РА гр. София, да заплати на Т.С.М. ***, разноски в
производството в размер на 1 110- хиляда сто и десет – лева.
Решението, подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: