Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2024г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 4952 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от
КОНПИ срещу Ц.П.П., за отнемане в полза на държавата на сумата 13373.20лв.,
представляваща 200000.00щатски долара, с равностойност 13373200.00
лева/неденоминирани, като имущество придобито в резултат на престъпна дейност,
на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/.
В исковата молба се твърди, че с решение № 92/ 18.09.2006 г.
на КУИППД на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД /отм./, е образувано
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, въз
основа постъпило в ТД на КУИППД гр.
Хасково уведомление № 73/09.02.2006г., за влязла в сила присъда №
61/20.05.2003г. по НОХД № 234/2001г. по описа на Хасковски ОС, срещу Ц.П.П.,
ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 203, вр. чл. 201 НК, влязла в
сила на 13.07.2005г., като престъплението, за което е осъдено проверяваното
лице попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗОПДИППД (отм.). Съгласно
присъдата ответницата е призната за виновна
в това, че на 09.011995г. в гр. Хасково, в качеството си на длъжностно
лице - директор на „С.“ АД – Кл.Хасково, присвоила 200 000щатски долара с
левова равностойност 13 383 200.00лв./неденоминирани, представляващи пари на
банката, връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява, като
присвоеното е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което
и на основание чл. 203, вр. с чл. 201 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъдена на ,лишаване от свобода" за
срок от седем години. Определен е първоначален „строг" режим на
изтърпяване, като и зачита в изпълнение на наказанието предварителното
задържане от 22.07.1999г. до 21.07.2000г. На основание чл. 203, ал. 2 от НК е
лишена от правата по чл. 37, т. 0, 7 и 8 от НК. С присъдата Ц.П.П. е осъдена да
заплати на ТБ "Биохим“ - Хасково сумата 13 383,20 лв. (деноминирани),
представляващи левовата равностойност към момента на извършването на деянието
на 200 000 щ. д., като обезщетение за
претърпените от гражданския ищец имуществени вреди вследствие престъплението,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.01.1995г. до
окончателното изплащане.
Твърди, че „УниКредит
Булбанк" АД образувала срещу Ц.П.П. изп. дело № 20068220400014 по описа на
ЧСИ М. Гарибова с рег. № 862 и район на действие - СГС, по което не са
постъпили суми от проверяваното лице и с постановление на ЧСИ същото е
прекратено на 29.01.2014г. Предявеният от „УниКредит Булбанк" АД срещу
ответницата иск, по който е образуваногр.д. № 3714/2007г. на СГС, бил отхвърлен.
Твърди, че сумата 13
373,20лв. подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1,
от ЗОПДИППД (отм.), т.к. е в резултат на престъпната дейност на проверяваното
лице. Образуваната преписка в ТД на КУИППД
- Хасково с № 187/2006г. срещу ответницата е с период на проверката по чл. 11
от ЗОПДИППІД (отм.) - 25 години - от
18.10.1982г. до 18.10.2007г. Престъпната дейност е осъществена на 09.01.1995 г.
Следователно релевантния за исковото производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.)
период е от 09.01.1995 г. до 18.10.2007г.
В хода на проверката
е установено, че ответницата е със семейно положение – разведена, считано от
05.02.2002г., като периодът на проверката по отношение бившият съпруг П.Н.П.е
от 18.10.1982г. до 05.02.2002г.
Установено е, че в
проверяваният период ответницата е придобила четири недвижими имота, съобразени
са разходи за издръжка, пътувания, приходи от трудова дейност.
Декларация по чл. 17
ЗОПДИППД /отм./ не е връчена на ответницата.
В резултат на
икономическия анализ е установено, че извършените разходи през проверявания
период надвишават получените приходи с 8435.31МРЗ /минимални работни заплати/.
Съвкупността от придобитото от ответницата имущество през проверявания период
възлиза на 16514196 неденоминирани лева, представляващи 8258.21 МРЗ, което
имущество е на „значителна стойност“ по смисъла на Пар. 1, т. 2 от ДР на
ЗОПДИППД /отм./. За придобиване на това имущество не са открити законни доходи
на проверяваното лице. След периода на престъпната дейност извършените разходи
надвишават получените приходи с 6678.59 МРЗ. В периода след престъпната дейност
е установено, че ответницата е придобила имущество в резултат на престъпната
дейност и парични средства, което на „значителна стойност“ по смисъла на Пар.
1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, т.е. над 60000.00лв., представляващи 400 МРЗ
към датата на влизане н сила на ЗОПДИППД /отм./.
Съпоставянето на
законните приходи, намалени с реализираните разходи налага извода, че
стойността на имуществото и разходите им явно превишават законните доходи на
ответницата, налице предпоставките, визирани в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./,
както и присвоената сума не е върната на увреденото лице, което обосновава
предявяването на мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и
претенцията на държавата за отнемане на процесните суми придобити от престъпна
дейност.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК оспорва постъпилото
искане, по подробно изложени съображения. Претендира искането да бъде
отхвърлено.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира
следните правни изводи:
Мотивираното искане е
допустимо, т.к. е предявено от надлежна страна в лицето на КОНПИ, а ответника е
пасивно легитимиран, т.к. е осъдена за престъпление, включено в хипотезата на
чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗОПДИППД /отм./.
Съдът не споделя
становището на ответника, че искането е недопустимо, т.к. съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по реда на този закон подлежи
имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е
възстановено на пострадалия, а в случая ответникът е осъден да възстанови на
увреденото лице причинените имуществени вреди в размер на 13 373,20лв. Искането
по чл. 28, ал. 1 от
ЗОПДИППД има
предвид хипотезата, предвидена в чл. 1, ал. 2, предл. 3 от ЗОПДИППД, при която на
отнемане в полза на държавата, подлежи имущество, придобито пряко или косвено
от престъпна дейност и което не е възстановено на пострадалия. В производството
не е спорно и от събраните доказателства се установява, че ответницата не е
възстановила сумата 13 373,20лв. в полза на „УниКредит Булбанк" АД така,
както е задължена с присъдата постановена по НОХД. Затова в настоящото
производство същата подлежи на отнемане като незаконно придобито имущество, при
наличие на останалите предпоставки за това, доколкото не се установи законен
източник на доходи.
От заключението по
приетата СТЕ се установява, че пазарната стойност на имотите
придобити/отчуждени от ответницата през процесния период, е към датите на
придобиване/отчуждаване, както следва:
АПАРТАМЕНТ N° 1,
състоящ се от три стаи, хол и кухня, застроен върху 97 кв. м., на първи етаж на
жилищен блок, построен в УПИ IV-1058, в кв. 404 по плана на гр. Хасково, ведно
с таванско и избено помещение и ведно с 12,57 % идеални части от общите части
на блока и на отстъпеното право на строеж за блока върху държавен парцел: към
07.05.1991г. – 423842.00лв/неденоминирани, към 27.11.2001г. – 35476.8лв;
АПАРТАМЕНТ № 40, находящ се в гр. Хасково, ж.к. ******, състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения, с площ 81,31 кв.м., ведно с избено помещение № 40,
с площ 3,40 кв.м., ведно с 2,82 % ид.ч. от общите части на блока и от правото
на строеж върху държавен парцел: към
07.05.1991г. – 355285.00лв/неденоминирани, към 17.01.1990г. –
12000.00лв/неденоминирани; ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Брестовица, Плевенска
община, цялото от 1250 кв. м. по нотариален акт, а по скица 1320 кв. м.,
представляващо парцел осемнадесети с пл. № 167 в кв. 82 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна
сграда, лятна кухня и стопанска постройка: към 542639.00лв/неденоминирани/, към
17.09.2001г. – 29337.46лв; АПАРТАМЕНТ N° 13, находящ се в гр. София, район
„Лозенец", ул. „Кораб планина" № 31, в сградата на ЖСК „******,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня и клозет, с обща площ от 90,75 кв.
м., заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13 с обща площ от 9,38 кв.м., както и
принадлежащите му 6,45 % идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място: към
16.11.1994г. – 2999270.00лв/неденоминирани, към 12.10.2001г. – 71467.87лв.
От заключението по приетата СИЕ се установява следното:
Размерът на
декларираните от Ц.П.П. и съпругът й доходи от трудови правоотношения, наеми,
граждански договори и др., като се вземат предвид доходите на Ц.П.П. и съпругът
й до развода им 05.02.2002г., а след тази дата само доходите на П., общо за
периода от 18.10.1982г. до 18.10.2007г., вкл., е 1740,00 деноминирани лева,
съответстващи на 1 007,85 MP3.
Размерът на
обичайните разходи за издръжка на домакинството, съобразена с броя на членовете
на семейството на Ц.П.П. по години и общо за периода от 18.10.1982г. до 18.10.2007г.
вкл., съобразно данните от Националния статистически институт, е 26 481,51
деноминирани лева (1 283,51 МР3).
По делото не са
установени задгранични пътувания на Ц.П. и членовете на семейството й и за
платени други разходи (разходи за данци, такси и глоби)
Общо обичайните и
извънредни разходи за Ц.П.П. и съпруга общо за периода от 18.10.1982г. до
18.10.2007г вкл. са в размер на 26 481,51 деноминирани лева (1 283,51 МР3).
Общият нетен доход на
Ц.П.П. за периода от 18.10.1982г. до 18.10.2007г вкл., получен, като се извади
от размера на доходите, разходите, е в размер на (минус) -24 508,51лв.,
съответстващ на (минус)-275,66 МР3 /1
007,85 МР3 приходи - 1 283,51 МР3 разходи/, в това число: нетен доход до датата на престъпното деяние
09.01.1995 г. - +158,04 MP3; нетен доход след 09.01.1995г. до 18.10.2007г. -
(минус) - 433,70 MP3.
Общият размер на
разходите за придобиване на недвижимо имущество, съгласно пазарната стойност на
имотите определена от СТЕ е 3 977 751.00 неденоминирани лева (2 708,33 МР3).
Не са установени
внесени по банкови сметки суми от Ц.П.П.
и съпруга й за периода от 18.10.1982г. до 18.10.2007г вкл.
При така установеното съдът намира следното:
Фактическият състав
за възникване на материалното право на държавата по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) се обуславя от
наличието на три кумулативни предпоставки: да е образувано наказателно
производство против ответника за деяние от изброените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.); да е
установено придобиването на имущество на значителна стойност по смисъла
на § 1, т. 2 ДР от
същия закон (над
60 000 лева); придобиването на имуществото да е пряко или косвено свързано с
престъпната дейност. Във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена
или да може да се направи обосновано предположение за съществуването й - чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.).
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД №
234/2001г. по описа на Хасковски ОС ответницата е осъдена за извършено
престъпление по чл. 203, вр. чл. 201 НК, което влиза в обхвата на предвидените
с чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗОПДИППД (отм.) - присвоила 200 000щатски долара с
левова равностойност 13 383 200.00лв./неденоминирани, представляващи пари на
банката. Безспорно сумата не е възстановена на претърпялото вреди лице.
Налице е и втората от
предвидените предпоставки - за проверявания период ответника е придобил
имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР от ЗОПДИППД(отм.) - над 60 000
лева. В тази връзка съдът споделя виждането, че така формулирано изискването не
държи сметка за редица фактори, които са оказали влияние върху покупателната
способност на лева през продължителния проверяван период, като процесите на
инфлация и извършената през 1999г. деноминация на лева. Механичното съпоставяне
на нормативно заложената сума от 60 000лв. със стойността на конкретното
имущество, определена към момента на неговото придобиване, не позволява да се
прецени дали това имущество е със значителна стойност. Необходим е обективен
критерий със слабо променящи се выв времето икономически параметри, чрез който
да се съпоставят от една страна левовата равностойност на обследваното
имущество към момента на неговото придобиване от проверяваното лице, а от друга
страна, нормативно заложеното изискване едно имущество да е на значителна
стойност от 60 000лв. /към датата на влизането в сила на ЗОПДИПІД-отм./, за да
подлежи то на отнемане в полза на държавата. За тази цел и съобразно
установената практика следва да се трансформира паричната равностойност на имуществото
в брой минимални работни заплати /МР3/ за страната. Придобитото в периода след
престъпната дейност имущество от ответницата, вкл. доходи от труд, наеми,
граждански договори и др. – 1007.85 МРЗ, и паричните средства придобити от
престъпната дейност 13383200.00лв/неденоминирани или 6245 МРЗ, възлиза на сума
превишаваща 60 000лв. или 400 МРЗ.
Съдът намира за
установена и третата предпоставка - да е налице връзка (пряка или косвена)
между престъпната дейност и придобиването на активите. В нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД законодателят е
визирал една оборима презумпция, а именно липсата на законен източник на доходи
предполага, че имуществото е придобито в резултат на престъпна дейност. В
тежест на ответника е да обори тази презумпция, т.е. да установи, че
имуществото е придобито със законни средства. Закона не изисква имуществото да
е придобито само вследствие на престъплението, за което е започнало наказателно
преследване или лицето е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. На
основание чл. 4 от ЗОПДИППД, причинната връзка
между престъпната дейност и придобитото имущество се предполага, доколкото не е
установен законен източник на доходи. Затова следва да се изследват
доходите на ответника, платените публично правни задължения към държавата и
общините, какви са били разходите му - обичайни и извънредни, данъчните
декларации, както и други обстоятелства, които имат значение за изясняване на
произхода на имуществото, чието отнемане се иска. Въз основа събраните
доказателства и заключението по приетата СИЕ, което намира за обективно и
компетентно дадено и кредитира изцяло съдът приема, че е налице несъответствие
между дохода на ответника за периода до датата на престъпното деяние и за
периода от 09.01.1995г. до 18.10.2007г.
и разходите. Нетния доход е отрицателен и възлиза на - /минус/ 433.70 МР3.
Налице е и несъответствие с извършените разходи за придобиване на недвижимо
имущество, които са в размер на 2708.33 МРЗ. При това положение съдът приема,
че от страна на ответника не е оборена презумпцията, съдържаща се в чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД.
Съобразно
установеното съдът намира, че предявеното искане на КУИППД-гр. София по чл. 28 от ЗОПДИППД за отнемане на
описаното имущество, е основателно. Безспорно са налице предпоставките,
визирани в чл. 3 и чл. 4 от закона за уважаване на
предявения иск. От събраните по делото доказателства и с оглед на изложените
по-горе съображения се налага извода за основателно предположение, че
придобитото от ответника имущество през проверявания период, което е на
значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД е свързано с
престъпната му дейност, т.к. не се установява законен източник на доходи за
придобиването му.
Поради изложените
съображения и на основание чл. 28 от ЗОПДИППД следва да бъде
постановено решение, с което да бъде отнето в полза на държавата от Ц.П.П.,
следното имущество: сумата 13373.20лв., представляваща 200000.00щатски долара,
с равностойност 13373200.00 лева/неденоминирани, като имущество придобито в
резултат на престъпна дейност, на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС
сумата 535.00лв., представляваща държавна такса по уваженото искане. Съобразно
изхода от спора следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1490.00лв.,
представляваща сторените в производството съдебни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТНЕМА в полза на държавата от Ц.П.П., ЕГН **********,***, р-н „Лозенец“,
ул. „******, сумата 13373.20 /тринадесет хиляди триста седемдесет и три,
0.2/лв., представляваща 200000.00 /двеста хиляди/щатски долара, с
равностойност 13373200.00 /тринадесет милиона триста седемдесет и три хиляди и
двеста/ лева/неденоминирани, като имущество придобито в резултат на престъпна
дейност, на основание чл. 28 и чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/.
ОСЪЖДА Ц.П.П., ЕГН **********,***, р-н „Лозенец“,
ул. „******, ДА ЗАПЛАТИ на К. О. Н.
П. И., БУЛСТАТ ******, сумата 1490.00
/хиляда четиристотин и деветдесет/лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски, от които 5084.58 /пет хиляди осемдесет и
четири, 0.58/лв. възнаграждение за защита от адвокат, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Ц.П.П., ЕГН **********,***, р-н „Лозенец“,
ул. „******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата 535.00
/петстотин тридесет и пет/лв. представляваща дължимата държавна такса
съобразно уваженият иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: