РЕШЕНИЕ
№ 2066
гр. Пловдив, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р., с участието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа КАД № 2336/2020 година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано
е по касационна жалба от Д.И.С., в качеството му на полицейски орган- Началник
група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „КП“- Пето РУ-Пловдив
при ОД на МВР-Пловдив, чрез процесуален представител ***. Д.- П., срещу Решение
№ 9/24.06.2020 г., постановено по административно дело №7/2020г. по опис на Районен
съд – Пловдив-ХIII гр. състав.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, постановен при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в
противоречие с материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е
съобразил, че в оспорената заповед е конкретизирано фактическото и правно
основание за издаването й. Сочи, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен
относно изяснените обстоятелства, обуславящи задържането на лицето за срок от
24 часа. Намира, че необосновано съдът е изградил довода си, че не са
представени доказателства за намерено количество високорисково наркотично
вещество, които да обуславят данни за мотив за неговото задържане. В подкрепа
на тезите си излага подробни аргументи в жалбата. Редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от ***. Д.- П., която поддържа жалбата. По същество
на спора дава становище, че са налице основания за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде потвърдена.
Претендира разноски. Оспорва и подадената частна жалба от касационният ответник
против Определение №18/29.08.2020г. , постановено в производство по чл.248 ал.1
от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Ответникът
по касационната жалба – Д.Е.З., редовно призован, се представлява в съдебно
заседание от адв.П., който счита жалбата за неоснователна. По същество на спора
изразява становище, че съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски по делото, като поддържа и частната си жалба срещу
Определение №18/29.08.2020г. , постановено в производство по чл.248 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК.
Контролиращата
страна чрез участващия прокурор при Окръжна прокуратура -Пловдив дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че
решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
Касационният
съдебен състав при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда
на чл.
218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна,
поради следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол от Районен съд- Пловдив е била законосъобразността на
Заповед за задържане на лице с рег. № 444зз-25/21.02.2020 г., издадена от
полицейски орган –Началник група 02 в сектор „КП“ при Пето РУ на МВР-Пловдив
при ОД МВР -Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено
задържането на Д.Е.З. за срок от 24 часа. Първоинстанционният съд е счел, че
липсват достатъчно доказателства, които да послужат като основание да бъде
постановено задържането на лицето и издаването на оспорената Заповед, като не е
спазена целта на закона във връзка с постановената мярка, която касае нейното
приложение във връзка с конкретно противоправно деяние. В тази връзка е
посочил, че липсват доказателства към момента на нейното постановяване З. да е
придобил и държал високорисково наркотично вещество- марихуана, без надлежното
за това разрешение.
Обжалваното
решение е правилно.
В
оспорената пред първоинстанционният съд Заповед за задържане на лице от
21.02.2020г. като фактически и правни основания е записано, че лицето Д.Е.З. е
задържано на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с това, че той е
извършител на престъпление по чл.354а от НК, като на 22.02.2020година в
гр.Пловдив е придобил и държал наркотични вещества- марихуана, без надлежно
разрешително за това, за което е започнато ЗМ №82/2020 година по опис на Пето
РУ на МВР-Пловдив, което е видно от извършено претърсване и изземване на лице
по реда на НПК, разпит на свидетели и докладна записка. От приетите по
първоинстанционното дело писмени доказателства, постъпили с
вх.№16723/06.03.20г. по опис на ПРС е видно, че е извършен личен обиск на
лицето за притежаването на забранени от закона вещества на 22.02.20г. в 13.30
часа, а съгласно разписката на атакуваната Заповед, той е бил освободен на 22.02.2020г.
в 13.00 часа. Липсват каквито и да е доказателства, че действително се били
налице обективните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР - за Д.Е.З. да има
данни, че е извършил престъпление по чл.354а от НК. В този смисъл обоснован и
правилен е извода на съда за липса на конкретни доказателства в тази връзка.
Обоснован е и извода му, че задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа е принудителна административна мярка по
смисъла на чл.22 от ЗАНН, имаща за цел да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление или да се укрие, като в настоящият случай не е спазена
основаната цел на закона.
Липсва съществен признак на дължимите съставомерни обстоятелства, за да се
издаде заповед за задържане на лицето по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Липсват каквито и да е данни, че то има противообществено поведение, насочено
към нарушаване на правно защитения обществен ред. В този смисъл обстоятелствата
по делото сочат, че задържането е извършено изолирано от материалите, с които е
разполагал полицейският орган, като фактическите основания посочени в
оспорената заповед, не кореспондират с установените факти по делото. При тези
обстоятелства не може да се установят целите и смисъла на приложената ПАМ. В
този смисъл обосновано първоинстанционния съд е приел, че оспорения акт е немотивиран,
а от страна на административния орган е допуснато нарушение на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК. Ето защо в случаят от доказателствата по делото не
се установява процесната ПАМ да е приложена по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, при което правата и законните интереси на касатора в процесния
случай са засегнати в степен, несъразмерна и несъответна на заложените цели в
чл.72 от ЗМВР. Предвид изложеното, обоснован и съответен с приетите по делото
писмени доказателства е извода на пъвоинстанционният съд за липса на материална
законосъобразност на обжалваната заповед и на съответствие на същата с целта на
закона. Ето защо като законосъобразно първоинстанционното решение следва да
бъде оставено в сила.
По
отношение на подадената частна жалба от касационният ответник срещу Определение
№18/29.08.2020г., постановено от първоинстанционният съд в производство по
чл.248 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК, с което оставена без уважение молба от
29.06.2020г. на адв.П. като пълномощник на Д.З. за изменение на решението в
частта за разноските, касационният състав намира, че то се явява
законосъобразно и правилно. Съдът е определил възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 ЗА, вр. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г за минималните адвокатски
възнаграждения в редакцията и от 15.05.20г., която сочи, че за други неоценяеми
искове минималното възнаграждение е в размер на 150 лева. Ето защо подадената
частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
определение да бъде оставено в сила.
Съобразно
изхода на спора следва да се уважи претенцията на касационният ответник за
присъждане на разноски. В настоящият случай такива се констатираха съгласно
представения списък с разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско
възнаграждение и по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020г., като
е направено възражение от касационният жалбоподател за неговата прекомерност,
което е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.2 т.3 от Наредба
№1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения /в приложимата редакция ДВ бр. 68/ 31.07.2020г/, по дела по Закона за Министерството
на вътрешните работи минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
400 лева, който размер следва да бъде осъден касационният жалбоподател да
заплати на ответника.
По
изложените съображения и на осн. чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.72 ал.4 от ЗМВР
настоящият касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9/24.06.2020
г., постановено по административно дело №7/2020г. по опис на Районен съд – Пловдив-ХIII гр. състав.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
№18/29.08.2020г., постановено в производство по чл.248 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК, с което оставена без уважение молба от 29.06.2020г. на адв.П. за изменение
в частта за разноските на Решение№9/24.06.2020 г., постановено по
административно дело №7/2020г. по опис на Районен съд – Пловдив-ХIII гр. състав
ОСЪЖДА Министерство
на вътрешните работи да заплати на Д.Е.З. ЕГН********** от гр.Хисаря сума в
размер на 400.00(четиристотин) лева разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.